О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

303….… / гр.Варна, …10.05...….. 2014 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Р* С*

П* Х*                                                                                                                  

 

Като изслуша докладваното от съдия П.Х* ч.т.д.№ 213 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена в срок и допустима частна жалба от синдика на ПБ И* ЕООД /Н/ гр. Цар Калоян против определение № 144 от 14.02.2014 г. по т.д.№ 100/2010 г. на РОС, с което производството по делото е било прекратено, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба и недопустимост на иска, с оглед влязлото в сила решение по т.д.№ 17/2012 г. по описа на РОС.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, претендира се отмяната му и връщане на делото на РОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Сочи се, че нередовностите на исковата молба са били своевременно отстранени и изискванията на съда – изпълнени още на 21.02.2012 г., но този факт не е бил съобразен от РОС. Твърди се, че правната квалификация следва да бъде дадена от съда, въз основа на изложените от ищеца твърдения. Неправилен е и вторият извод в обжалваното определение, че е налице съвпадение с исковата претенция по т.д.№ 17/2012 г.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от особения представител на насрещната страна – ответникът ПБ И* ЕООД /Н/, с който се моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

На 30.12.2010 г. е предявена искова молба от адв.Д.Д. в качеството му на синдик на ПБ И* ЕООД /Н/ против Е* ЕООД гр.Бургас и несъстоятелното дружество. Твърди се, че П* С* Б* е бил едноличен собственик на ПБ И* ЕООД и управител и едноличен собственик на Е* ЕООД. От 14.04.2008 г. до 19.02.2009 г. длъжникът е правил плащания в полза на Е* ЕООД в общ размер на 423 386.52 лв. Твърди се, че началната дата на неплатежоспособността е 01.01.2009 г., а производството по несъстоятелност е открито с решение, обявено в ТР на 02.03.2010 г. Описаните сделки /?/ са осъществени в период от две години преди откриване на производството по несъстоятелност между свързани лица, поради което се претендира на основание чл.647 т.7 ТЗ те да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, т.к. ги увреждат.

С разпореждане № 7/07.01.2011 г. съдът е оставил производството по делото без движение, за индивидуализиране на сделките /по основание, размер, дата на сключване/, доколкото плащанията като действия са предмет на други хипотези извън чл.647 т.7 ТЗ.

В изпълнение указанията на съда е постъпила уточняваща молба, в която се твърди, че доколкото в платежните документи липсва достатъчно точно посочено основание за извършване на плащанията, то те са били направени безвъзмездно и следователно с дарствено намерение. Сделките са сключени чрез извършването на банковите преводи. Променен е и петитумът на иска, както следва: да се приемат за относително недействителни извършените от длъжника ПБ И* ЕООД безвъзмездни сделки /дарения/. Същевременно е направено и изменение на иска, чрез прибавяне на нови обстоятелства - нов исков период /през 2007 г./ с включени нови плащания по „безвъзмездни” сделки, като общият им размер достига 442 886.52 лв. Излага се, че е осъществена хипотезата на чл.647 т.1 ТЗ и на това основание се предявява алтернативен иск. Поправената искова молба е била приета за разглеждане от съда с разпореждане № 37/28.01.2011 г. Т.к. ответникът в допълнителния си отговор възразява по редовността на исковата молба в първоначалния и поправения вид, както и против изменението й в противоречие с чл.214 ГПК, производството по делото е оставено повторно без движение. В постъпилата нова уточняваща молба се твърди, че се предявяват искове по чл.647 ТЗ, а съдът следва да прецени, дали да ги квалифицира в хипотезата на т.1 /относно безвъзмездни сделки/ или хипотезата на т. 7 /сделки между свързани лица/. Както в исковата молба, така и в уточняващите такива се прави непрестанно смесване на понятията – сделки, банкови преводи, плащания.

С оглед изложеното, становището на настоящия съдебен състав е, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Установява се, че в хода на процеса пред първата инстанция ищецът не е успял да отстрани недостатъците на исковата си молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 вр. т.5 ГПК по начин, който да даде възможност на съда да разгледа един редовен и допустим иск.

Безспорно извършените от длъжника плащания чрез посочените банкови преводи не представляват самостоятелни сделки, а само изпълнение по сделки. Описаните в платежните нареждания основания на плащанията /прехвърляне на средства, плащане по договор/ не характеризират същите като направени по безвъзмездни сделки /дарения/, а ако плащанията са извършени без наличие на основание, каквито твърдения също са въведени, то редът за защита е друг. Освен изложените от ищеца доводи не се сочат никакви факти за конкретни сделки, чиято относителна недействителност да бъде прогласена, поради което така обоснованото основание на искането до съда е напълно хипотетично и неиндивидуализирано. Всъщност се иска да бъдат обявени за относително недействителни самите плащания, наречени от ищеца сделки, които обаче са извън предметния обхват на недействителността по чл.647 ТЗ.

Що се касае до идентичността на предмета на делото с разрешения вече спор по т.д.№ 17/2012 г. на РОС, съдът установи, че описаните в исковата молба по т.д.№ 100/2010 г. плащания по бордера от 2009 г. в общ размер на 18 000 лв. са прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ПБ И* ЕООД /Н/, на основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ с решение № 15/29.05.2012 г., т.е. защитата на кредиторите на несъстоятелността спрямо тях вече е реализирана.

По тези съображения крайните изводи на РОС относно редовността и допустимостта на исковата молба са правилни и определението за прекратяване на производството по делото следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 144/14.02.2014 г. по т.д.№ 100/2010 г. по описа на РОС.

ОСЪЖДА синдика на ПБ И* ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК 102899279 да заплати по сметка на Варненския апелативен съд дължимата държавна такса за настоящото частно производство в размер на 15 лв., която следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: