О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

286

 

гр.Варна, 26.04. 2018 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 213 по описа на ВАпС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-3586/02.02.2018 година от Национална агенция по приходите  срещу определение No-93/10.01.2018 година, постановено по т.д.1230 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно,  поради което моли за отмяната му и връщане на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по т.д.1230 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна е образувано по искова молба от Национална агенция по приходите срещу „Полимери инвест“ АД относно установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.

В исковата молба се излага, че синдика на дружеството е съставил списък на предявени приети вземания, като в графа прието обезпечение или привилегия е посочил, че за приетите публични вземания не са налице такива. В срока по чл.690 ТЗ НАП е депозирала възражение срещу изготвения списък, като е посочила, че вземания в размер на 2 134 100.40 лева, главница и лихви, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. С определение възражението е оставено без уважение, като списъка е одобрен и определението е обявено на 04.09.2017 година, поради което и предявеният иск по чл.694 ТЗ е в срок, като подаден по пощата на 18.09.2017 година. Петитумът на иска е установяване поредността на удовлетворяване.

С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл.719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество. То от своя страна е обусловено от упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането/та си в производството по несъстоятелност /вземането е предявяемо/. Изключение е въведено само за две категории служебно приемани от синдика вземания по чл.687 ТЗ /публични, установени с влязъл в сила акт, и трудови/, но и при тях, ако те не бъдат приети служебно от синдика, правата на кредитора се защитават посредством предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. За кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство – чл.634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им /основен едномесечен срок по чл.685, ал.1 ТЗ от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и допълнителен двумесечен срок по чл.688, ал.1 ТЗ/, с изтичането на които се погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК.

Доколкото установяването и удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността става в рамките на самото производство по несъстоятелност, е въведена с разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника след откриване на производството по несъстоятелност /изкл. спорове за трудови вземания, които се приемат служебно без предявяване, и за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, с оглед субективните предели на изпълнителния лист по отношение на третите лица/, а заварените производства се спират по силата на закона – чл.637, ал.1 ТЗ /изкл. при предявени от длъжника насрещни права посредством насрещен иск или възражение за прихващане/. Посочените разпоредби гарантират и възможността не само на длъжника, но и на всеки от кредиторите на несъстоятелността да оспори качеството на друг кредитор чрез процедурата по предявяване и приемане на вземанията в несъстоятелността, част от която е и производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци. Тя обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл.692 ал.1 и/или ал.4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него длъжник/кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър.

В мотивите по т.д.3199 по описа за 2013 година на ВКС по въпроса може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато вземане, предявено от кредитора като обезпечено е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, съдът е посочил, че специалният установителен иск по чл.694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно основание, размер, обезпечение, привилегия на кредитор в производството по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. С оглед горното предметът на исковото производство по чл.694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ, поради което това, което може да бъде предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ може да бъде предмет на установителния иск по чл.694 ТЗ.

Предмет на установителния иск е развилия се спор относно основание, размер, обезпечение, привилегия на кредитор.

Въпреки непрецизно формулирания петитум на исковата молба, видно от твърденията на ищеца е, че същият твърди, че е налице привилегия, поради публичния характер на вземането му, която му обезпечава удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ т.е. предмет на установяване е публичния характер на вземането, обуславящ привилегия на кредитора.

Не поредността на удовлетворяване е предмет на настоящия иск, а непризнатата от синдика привилегия, установена в публичен интерес. Видно от списъка е, че синдика е посочил, че не са налице привилегии, което поставя кредитора в общия ред на удовлетворяване, а синдика е следвало да съобрази привилегията, която е създадена в публичен интерес и отразяваща разбирането на законодателя, че публичните вземания подлежат на специална закрила поради целевото им предназначение като бюджетни приходи.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде отменено, а делото върнато на окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение No-93/10.01.2018 година, постановено по т.д.1230 по описа за 2017 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: