Р Е Ш Е Н И Е   № 150

 

29.06.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 214 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13/10.02.2017г., постановено по т. д. № 397/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, ответникът „ТИТАН БКС” ООД – гр. Шумен, ЕИК 127016841, е осъдено да заплати на Г.С.Г. ***, общо сумата 192 889.10 лв., от която: сумата 147 841.42 лв., представляваща част от дължима равностойност на дружествен дял на ищеца в качеството му на съдружник в „Титан БКС” ООД, с прекратено участие към 29.01.2012г., на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2016г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 45 047.68лв. - мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 11.08.2013г. до завеждането на искова молба –11.08.2016г., като за разликата над сумата 45 047.68 лв. до пълният предявен размер от 54 408.51лв. и съответно за период от 29.12.2012г. до 10.08.2013г. акцесорният иск за мораторна лихва е отхвърлен.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от „Титан БКС” ООД, подадена чрез адв. М.Р. от ВАК. Петитумът на жалбата за прогласяване нищожността на решението поради постановяването му от незаконен състав и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. В условията на евентуалност, поддържайки доводи за неправилност на решението в осъдителната част, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемият Г.С.Г., представляван от адв. Д.Н. от ШАК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Искането е за потвърждаване на решението като валидно, допустимо и правилно.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Настоящият съдебен състав на Апелативен съд – Варна намира, че решението на ШОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Същото е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Произнасянето по същество по частичен осъдителен иск от съдия, който е постановил решение по иск за друга част от същото вземане, не се субсумира в нито една от хипотезите за отвод по чл. 22, ал. 1 ГПК, и не съставлява процесуално нарушение на посочената разпоредба. Отделно от това, евентуално нарушение на чл. 22, ал. 1 ГПК би съставлявало съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на закона, което не е въпрос, свързан с валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, и не е самостоятелно основание за отмяната му от въззивния съд.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата във връзка с правилността на решението и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните не спорят по съществена част от приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

Ищецът Г.С.Г. е бивш съдружник в „Титан БКС” ООД, с участие - 40 дяла от основния капитал с номинална стойност по 10 лв. Членственото правоотношение е прекратено на 29.01.2012г., на основание чл. 17, ал. 2 от Дружественият договор, във вр. с чл. 125, ал. 2 ТЗ, с писмено предизвестие. С влязло в сила решение по т. д. № 720/2013г. на ОС – гр. Шумен, образувано по частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, дружеството е осъдено да заплати на Г.С.Г., сумата 30 000 лв. – част равностойността на дружествен дял.

На 28.09.2015г. между ищеца Г.С.Г. и „Титан Интърнешънъл холдинг“ АД – мажоритарен собственик на дялове от капитала на ответника „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен, е подписано Споразумение „за уреждане на финансови отношения с прекратилия участието в дружеството съдружник“, съгласно т. 1.1 от което „ Титан Интернешънъл Холдинг“ АД се е задължило да заплати на Г.С.Г. сумата 458 238.58 лв., „ която е част от финансовото задължение на „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен към Г.С.Г., по т. Б / в размер на 786 000 лв./, за срок от шест месеца, по схемата по т. 1.2. По т.1.4 третото лице е поело задължение да издаде на името на ищеца пет броя записи на заповед, обезпечаващи пълния размер на всяка отделна вноска по т.1.2 /общо пет, без първата вноска в размер на 150 000 лв., платена от „Титан АС“ ЕООД– Клон Варна при подписване на споразумението/. По силата на т. 1.5 ищецът опрощава остатъка от задължението по точка Б на „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен, в частта над сумата 458 238.58 лв. до 786 080 лв., а именно за сумата от 327 841.42лв., която ще се счита, че дружеството не му дължи след окончателното изплащане на уговорената в това споразумение сума от 458 238.58 лв. /по т.1.1/. Съгласно чл. 2.2 споразумение се счита за развалено, ако „ Титан Интернешънъл Холдинг“ АД пропусне да направи в срок, която и да било месечна вноски след първоначалната.

Няма спор, че освен първата вноска, дължима при подписване на споразумението, „Титан Интърнешънъл холдинг“ АД – гр. София не е извършил други плащания към ищеца на това основание.

Във въззивната жалба не се твърди необоснованост на решението досежно приетата стойност на дружествения дял на съдружника с прекратено участие - 786 080 лв., която е определена посредством кредитирано заключение на ССчЕ, въз основа на счетоводен баланс към 31.12.2012 г.– месецът на прекратяване на членственото правоотношение между страните по спора, който съвпада с баланса, част от ГФО за 2012г. на дружеството, приет и обявен в ТР.

Основното оплакване в жалбата е за неправилност на извода на ШОС досежно пасивната материалноправна легитимация на ответника за заплащане на процесното вземане, съставлявано част от опростения остатък от дължимата от „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен парична равностойност на дружествения дял на ищеца. Оплакването е неоснователно, като съображенията за това са следните:

При спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг или поема задължението за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценява в контекста на целия договор, с оглед характера на задължението, целта, мотивирала страните да постигнат споразумението, и всички обстоятелства, имащи отношение към произхода на задължението и правната му характеристика.

Ответникът се явява трето лице по коментираното споразумение от 28.09.2015г, но се позовава на рефлексното му действие. Споразумението съставлява договора за заместване в дълг, в хипотезата на едностранно поемане на задължение, с постигнато съгласие между кредитора и поемателя - трето лице, свързано с длъжника „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен като съдружник с мажоритарен дял, имащ интерес от уреждане на финансовите отношения чрез взаимни отстъпки. За разлика от експромисията, при заместването в дълг няма новация, първоначалният длъжник се освобождава от задължението, поето от трето лице, но правопораждащото правоотношение, както и основанието и размерът на дълга се запазват такива, каквито са били към момента на встъпването. В случая, с оглед установената цел, мотивирала кредитора и мажоритарния собственик на капитала на длъжника „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен, да сключат споразумението за уреждане на финансови отношения с прекратилия участието си съдружник, каквото не е постигнато със стария длъжник повече от две години след възникване на задължението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, освен изявления за постигане на съгласие за заместване в дълг, със съглашението са направени взаимни отстъпки и са поети допълнителни задължения от двете страни. Поемателят на дълга се е задължил да предприеме необходимите мерки, включително да вземе решение, с което да задължи управителя на „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен да направи искания за прекратяване на всички висящи съдебни и досъдебни производства срещу бившия съдружник, инициирани от двете дружества. Реципрочни задължения за прекратяване на всички висящи съдебни и изпълнителни производства срещу двете свързани дружества, след пълното изплащане на сумата 458 238.58 лв., е поето и от Г.С.Г.. Очевидна е волята на договарящите страни, че кредиторът не загубва окончателно досегашния си длъжник към момента със сключването на споразумението, а тази правна последица настъпва с неговото изпълнение от лицето, поело част от дълга. Кредиторът се е съгласил срещу направените от него отстъпки, в това число и за условно опрощаване на сумата от 327 841.42 лв., съставляваща съществена част от равностойността на дружествения му дял, и поемане на задължения за прекратяване на висящите производства срещу стария и новия длъжник, в интерес и на последния, да получи изпълнение на другата, неопростена част от задължението от новия длъжник, едва след което задължението на първоначалния длъжник ще се погаси в цялост. По аргумент от прецененото по правилото на чл. 20 ЗЗД съдържание на т. 1.1 от споразумението, с който текст „ Титан Интернешънъл Холдинг“ АД се е задължило да заплати на Г.С.Г. сумата 458238.58 лв., „ която е част от финансовото задължение на „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен към Г.С.Г., по т. Б / в размер на 786 000 лв./, за срок от шест месеца, по схемата т. 1. 2, съдът намира, че съгласие за поемане на дълга на „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен в опростената му под условие част, не е налице между кредитора и поемателя. По силата на споразумението задължението на първоначалния длъжник би се погасило за тази част, след изпълнение на задължения по споразумението от лицето, поело дълга. По делото се установява по безспорен начин, че обстоятелствата, съставляващи условие за погасяване чрез опрощаване на дълга на „Титан БКС“ ООД - гр. Шумен, не са се осъществили.

Въз основа на посочените съображения въззивният съд прави крайния извод, че задължението на ответника „Титан БКС” ООД в размер на 327 841.42 лв., съставляващо част от паричната равностойност на дружествения дял на ищеца, в качеството му на съдружник с прекратено участие в това дружество, не е погасено чрез поемане на дълга в тази му част от трето лице или чрез опрощаване. В настоящия процес, който се води след предходни частични присъждания на сумите 30 000 лв. и 150 000 лв., на същото основание - чл. 125, ал. 3 ТЗ, исковата претенция от 147 841.42лв. се явява точната разлика между общия размер на сумите, които ответникът е осъден да заплати на ищеца, и сумата 327 841.42 лв. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че настоящото производство е частично недопустимо, тъй като се претендират суми, които вече са присъдени. Доводите за недопустимост или неоснователност на процесната част от вземането не могат да се извличат и от воденото дело от ищеца за установяване на задължение по един от издадените от поемателя на дълга „Титан Интернешънъл Холдинг“ АД записи на заповеди в полза на кредитора– ищец, тъй като ценните книги са издадени само за поетата част от дълга, над опростената под условие сума от 327841.42 лв.

По претенцията за мораторни лихви за периода, предмет на въззивното производство -  от 11.08.2013г. до 11.08.2016г., въззивният съд намира следното:

При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ указва моментът, към който се определя паричната равностойност на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение, но не и моментът на изпълнението, поради което дружеството - длъжник изпада в забава от датата, на която е получена отправената му от кредитора покана –чл. 84, ал. 2 ГПК, и от този момент се дължи обезщетение в размер на законната лихва. По аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД, когато кредиторът е указал в поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД допълнителен срок на длъжника за доброволно изпълнение, забавата настъпва с изтичане на този срок.

В случая, поканата за плащане по чл. 84, ал. 2 ЗЗД / лист 27 от първоинстанционното дело/ е входирана при ответника „Титан БКС” ООД с № 176 от дата 14.06.2013г. В нея обаче кредиторът е указал на длъжника допълнителен краен срок за доброволно изпълнение – 31.12.2013г., поради което забавата настъпва с изтичане на този срок, считано от 01.01.2014г. Въз основа на посоченото съдът намира, че ответникът не дължи мораторни лихви за периода от 11.08.2013г до 31.12.2013г.

Ищецът „Титан БКС” ООД е узнал за постигнатото между неговия кредитор и свързано лице- „ Титан Интернешънъл Холдинг“ АД, споразумение, същият се ползва от рефлексното му действие, като черпи от него доводи за липса на пасивна материалноправна легитимация. По силата на споразумението качеството му на длъжник е във висящо състояние. До изтичане на сроковете по т. 1.2, Раздел І, в които третото за настоящия спор лице „ Титан Интернешънъл Холдинг“ АД, е следвало да заплати част от задължението за дружествен дял, разсрочено на вноски, кредиторът се е лишил от правото да търси и получи изпълнение от първоначалния длъжник, и респ. няма право на обезщетение за негово забавено изпълнение, вкл. и на опростената под условие част от дълга. След изтичане на уговорените в споразумението срокове възможността за настъпване на предвиденото в него условие за опрощаване на част от задължението на „Титан БКС” ООД е отпаднала, но за поставянето на длъжника в забава, е следвало да бъде уведомен от кредитора и да бъде отново поканен да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Налице са новонастъпили факти, които няма как да бъдат съобразени, без длъжникът да бъде уведомен, че вече дължи плащане като правна последица от неизпълнение на встъпилото в дълг трето лице. Такава покана ищецът не е отправил до ответника преди подаване на исковата молба.

По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава за минал период е неоснователен за периодите 11.08.2013г. – 31.12.2013г. и 27.09.2015г. – 10.08.2016г. и съответно за сумата 18 917.72 лв., представляваща разликата над 26 129.96 лв. до присъдената за целия период от 11.08.2013г. до 11.08.2016г. сума от 45 047.68лв. Размерът е изчислен от съда с програма в “АПИС ФИНАНСИ” за изчисляване на законна лихва, определена от БНБ.

Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца е присъдена мораторна лихва за периодите 11.08.2013г. – 31.12.2013г. и 27.09.2015г. – 10.08.2016г. и съответно за сумата 18 917.72 лв., представляваща разликата над 26 129.96 лв. до 45 047.68лв., като се постанови друго, с което искът по чл. 86 ЗЗД да бъде отхвърлен в тази част. В останалата част е налице съвпадение в правните изводи по съществото на спора, поради което решението на ШОС следва да се потвърди.

Искания за присъждане на съдебно - деловодни разноски са направени от процесуалните представители на двете страни във всяка от инстанциите, с прилагане на списъци по чл. 80 ГПК. С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца репариране на направените в производството пред двете инстанция разноски съразмерно с уважената част от исковете – 21 944.39 лв. за първа инстанция и 5439 лв. за въззивна инстанция. Ищецът носи отговорност за направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 3 858.48лв. за първа инстанция и 1500.21 лв. за въззивна инстанция. Изчисляването на дължимата част от направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е направено въз основа на сумата 16 045 лв., която е част от разноските по представения от адв. М. Р. списък по чл. 80 ГПК за тази инстанция. От посочения общ размер на разноските, сума 4045 лв. съставлява заплатена държавна такса, а сумата 12 000 се приема като размер, до който уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. В тази връзка, възражението на процесуалния представител на ищеца – въззиваем за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение за тази инстанция се преценява като основателно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2, т. 5 от същата, с оглед материалния интерес, минималният размер е 6 465.60 лв., с ДДС. Уговореният и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски хонорар в размер на 27 600 лв. е многократно надвишаващ минимума, а за сумата над 12 000лв., която е малко под двукратния минимален размер, не е адекватен на фактическа и правна сложност на спора. След компенсация на насрещните задължения за разноски за двете инстанции ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 22 024.70 лв.

 

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 13/10.02.2017г., постановено по т. д. № 397/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, в частта, с която „ТИТАН БКС” ООД – гр. Шумен, ЕИК 127016841, е осъдено да заплати на Г.С.Г. ***, мораторна лихва върху главница от 147 841.42 лв. за периодите 11.08.2013г. – 31.12.2013г. и 27.09.2015г. – 11.08.2016г. и съответно за сумата 18 917.72 лв., представляваща разликата над 26 129.96 лв. до присъдената за целия период от 11.08.2013г. до 11.08.2016г. сума от 45 047.68лв., както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г.С.Г., ЕГН **********,***, против „Титан БКС” ООД – гр. Шумен, ЕИК 127016841, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 147 841.42 лв. за периодите 11.08.2013г. – 31.12.2013г. и 27.09.2015г. – 10.08.2016г. и съответно за сумата 18 917.72 лв., представляваща разликата над 26 129.96 лв. до присъдената за целия период от 11.08.2013г. до 11.08.2016г. сума от 45 047.68лв., като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/10.02.2017г., постановено по т. д. № 397/2016г. по описа на Шуменски окръжен съд, в останалата част.

ОСЪЖДА „Титан БКС” ООД – гр. Шумен, ЕИК 127016841, да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********,***, сумата 22 024.70лв. /двадесет и две хиляди двадесет и четири лева и седемдесет ст./, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.