О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 241/12.04.2019  ,  град Варна

 

Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ АРАКЕЛЯН           ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.ч.т.д.  216/2019 год., за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано e по частна жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД – София против Определение № 349/28.01.2019 год., постановено по т.д.1133/2017 год. по описа на ВОС, с което съдът е спрял производството по делото до разрешаване с влязъл в сила съдебен акт на спора по т.д.№ 9424/2012 г. по описа на СГС, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

По делото е постъпил отговор от  насрещните страни – „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД, София и „Фонд Респект“ ЕООД, София, с който се оспорва основателността на предявената частна жалба.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

         Производството е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД от „Инвестбанк“ АД, ЕИК, със седалище гр.София, представлявано от Пламен Милков и Здравка Русева, чрез адв.Е.Ж. и Л.Таков, САК срещу „БО-ЯН 1“ ЕООД, ЕИК, със седалище гр.Варна, представлявано от управител Янко Янев и „ФОНД РЕСПЕКТ“ ЕООД, ЕИК, със седалище гр.София за обявяване нищожността на сключените между ответниците „БО-ЯН 1“ ЕООД и „Фонд „Респект“ ЕООД предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в с.Златия и м.Коклюн от 06.01.2010г. поради привидност, както и срещу „БО-ЯН 1“ ЕООД, ЕИК, със седалище гр.Варна, представлявано от управител Янко Янев, „ФОНД РЕСПЕКТ ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.София и „БЪФЕТ ФАЙНАНС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.София за обявяване нищожността на сключения между ответниците „БО-ЯН 1“ ЕООД и „БЪФЕТ ФАЙНАНС КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД договор за цесия от 14.06.2012г. поради невъзможност на предмета на договора и в евентуалност поради привидност.

С влязло в законна сила определение от 09.03.2018г. е прекратено производството по гр.д. № 1133/2017г. по описа на ВОС  В ЧАСТТА ПО предявените от „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282, със седалище гр.София, представлявано от Пламен Милков и Здравка Русева, чрез адв.Е.Ж. и Л.Таков, САК срещу „БО-ЯН 1“ ЕООД, ЕИК 103926538, със седалище гр.Варна, представлявано от управител Янко Янев и „Фонд „Респект“ ЕООД, ЕИК *, със седалище гр.София искове за обявяване нищожността поради привидност на сключените между ответниците „БО-ЯН 1“ ЕООД и „Фонд „Респект“ ЕООД предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти в с.Златия и м.Коклюн от 06.01.2010г., като недопустими.

След извършване на служебна проверка, ВОС е установил, че пред СГС е образувано и висящо т. № 9424/2012 г., инициирано по искова молба на „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД срещу „Инвестбанк“ АД, ЕИК * за заплащане на суми по договори за депозит от 20.05.2009г. между „Инвестбанк“ АД и „БО-ЯН 1“ ЕООД въз основа на твърдения за придобиване на вземанията по тях от „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД чрез договор за цесия от 14.06.2012 г.

 ВОС е приел, че разрешаването на спора по предявения пред СГС иск с правно основание чл.79 от ЗЗД относно сумите по договори за депозит от 20.05.2009 г., се намира в отношение на преюдициалност с настоящото производство, в което ищецът основава твърденията си за нищожност на договора за цесия от 14.06.2012 г. с несъществуване на вземанията по посочените договори за депозит. С приключване на производството по т.д. № 9424/2012 г. по описа на СГС, образувано преди предявяване на настоящия иск, ще се разреши със сила на присъдено нещо въпросът относно съществуването и размера на вземанията по договори за депозит от 20.05.2009 г., поради което съдът приема, че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и настоящото производство следва да бъде спряно.

Определението е неправилно.

Преюдициалността между висящи дела е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело, за което съдът следи служебно. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има преюдициално значение за правилното решаване на спряното дело.  Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело.  Преюдициалната връзка може да касае както фактическия състав на предявеното спорно право от ищеца, така и този на насрещните защитни възражения на ответника.

Предявения иск в настоящото производство /след частичното му прекратяване и оттегляне/  е иск на трето лице, претендиращо самостоятелен правен интерес от установяване на недействителността на договор за цесия с цедент Бо-ян 1“ ЕООД  и цесионер „Бъфет Файнанс Корпорейшън“ ЕООД. Договорът за цесия обективира частно правоприемство на парични вземания по Договор за депозит от 20.05.2009 год., сключен между   Бо-ян 1“ ЕООД  в качеството на депозант и „Инвестбанк“ АД, вкл. възнаградителни лихви и обезщетение за вреди от неизпълнение.

Цесията е уговорена като възмездна, а цесионерът се задължава да замести цедента  в дълга към „Фонд Респект“ ЕООД, съставляващ изискуема неустойка по два предварителни договори за покупка-продажба на недвижим имот от 06.01.2010 год.  Сключването на договор за заместване в дълг е предвидено като условие за влизане в сила на цесията – чл. 7.

Ищецът твърди, че сключеният договор за цесия е недействителен поради невъзможен предмет.  Невъзможният предмет на съглашението е обоснован със сключването на серия от предхождащи привидни сделки /предварителен договор, договор за новация и договор за заместване в дълг/, целящи да обосноват фиктивно задлъжняване на „Бо-ян 1“  ЕООД  към „Фонд респект“  ЕООД и фиктивно основание за плащане в патримониума на „Фонд респект“ ЕООД. Твърди се още, че серията от увреждащи сделки цели и частично увреждане на ищеца чрез формиране на фиктивно понесени загуби, които се претендират като вреди по депозитното правоотношение. Следователно твърденията за невъзможен предмет са насочени както към част от цедирания дълг, така и към престацията на цесионера. Последната е индивидуализира в чл.2 от договора за цесия като дължимо правно действие – заместване в дълг по смисъла на чл. 102 ЗЗД. Поддържа се, че подобен дълг не същестува и е поет симулативно.

Евентуалното основание за недействителност на договора за цесия е обосновано с привидност на съглашението по чл. 99 ЗЗД.

Страната твърди, че е активно легитимирана да претендира установяване на недействителността на договора за цесия в качеството на трето лице, срещу което цесионерът е инициирал съдебно производство пред СГС като частен правоприемник на цедента за вземанията му по договор за депозит. Същевременно излага, че съдебното установяване на нищожността на договора за цесия би осуетила последващи правни претенции на цесионера към ищеца, произтичащи от договора за депозит.

При иницииран осъдителен съдебен спор на ищец, обосноваващ активната си легитимация с договор за цесия, исковата претенция за неговата недействителност е винаги обуславяща, а не обусловена.  Висящият съдебен спор пред СГС няма преюдициален  характер за изхода от настоящия спор. Недействителността на договора за цесия е основополагаща за активната легитимация на цесионера да претендира изпълнение от третото лице, а не обратното. Горното съотношение е правило и важи при всички случаи, когато във връзка и по повод на договорно правоотношение са предявени едновременно установителен иск за недействителност и осъдителен иск за изпълнение. По изложените съображения, осъдителната претенция за реализиране на цедираното вземане няма обуславящ характер.

Неоснователни са твърденията на насрещните страни за обуславяща връзка, обоснована с твърдението, че отхвърлянето на спора по висящия осъдителен иск би довело до извод за липса на правен интерес от воденето на настоящото производство. Предявяването на самостоятелен иск снабдява ищеца, в случай на уважаване претенцията му, със сила на пресъдено нещо относно действителността на договор за цесия, приложим и в други хипотези на спор между страните, основан на приложението му, поради което и правен интерес от предявяването му не би могъл да бъде отречен единствено и само с оглед наличието на висящ между страните спор, по който сила на пресъдено нещо по този въпрос не би се формирала /Определение № 357 от 12.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 771/2014 г., I т. о., ТК/.

Възраженията за липса на правен интерес от исковете за недействителност на предварителните договори следва да бъдат оставени без разглеждане. Производството в тази част е прекратено с влязъл в сила съдебен акт.

Възраженията, че съществуването на прехвърленото вземане по договор за цесия няма обуславящо значение за неговата действителност е въпрос по съществото на спора.

С оглед на изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 349/28.01.2019 год., постановено по т.д.1133/2017 год. по описа на ВОС.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              ЧЛЕНОВЕ: