Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№158

 

Гр.Варна, 06.07.2018.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шести юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА   

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова   

            Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 217 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Националната агенция за приходите гр.София срещу решение № 7 от 18.01.2018г. по търг.дело № 207/17г. по описа на Добрички, с което е отхвърлен предявения от НАП срещу „Енчеви Комерс“ ЕООД в несъстоятелност и синдика на дружеството положителен установителен иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ на предявени публични вземания в общ размер от 831.42лв., от които 587.87лв. - главници и 243.55лв. – лихви с изпълнително основание Акт за установяване на публично вземане № АУЗ-107-158 от 28.06.2013г. по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от Община Добрич, които вземания са включени от синдика в допълнителен списък № 1 от 22.05.2017г. на приети вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и предявени в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно.

Твърди че размерът на вземането и основанието, на което то е възникнало, не попадат в предмета на спора и не са факти, по които страните спорят. Твърди че с акта за установяване на задължението № АУЗ 107-158 от 28.06.2017г. по чл.107 ал.3 от ДОПК не се установяват данъчни задължения, тъй като същите са възникнали по силата на закона. С акта за установяване на задълженията по чл.107 ал.3 от ДОПК се признават права или задължения, а не се създават такива, защото той има само декларативно действие, а не конститутивно, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или да възстанови суми. Данъчните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони, и те винаги са ликвидни и с настъпване на датата на падежа им стават изискуеми. Основната функция на акта за установяване на по декларации е да послужи като изпълнителен титул.

Срокът за плащане на данъка върху недвижими имоти и такса битови отпадъци не е поставен в зависимост от някакво действие на орган по приходите, напротив, дължи се по силата на закона и при неизпълнение на задължението в срок длъжникът изпада в забава и се начисляват лихви върху просрочените главници, съгласно чл.4 ал.2 от ЗМДТ.

Твърди че в таблицата на стр.3-5 от акта за установяване на задължение № АУЗ 107-158 от 28.06.2017г. са посочени недвижимите имоти, за които са начислени дължим местен данък и такса битови отпадъци, периодите за които са дължими и техните размери.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от кредитора иск по чл.694 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна „Енчеви Комерс“ ЕООД в несъстоятелност със седалище гр.Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, не е депозирана отговор, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, не се явява представител, не изразява становище.

Синдикът на несъстоятелния търговец М.Ж., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В депозирана за съдебно заседание молба моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 207/17г. по описа на ДОС е образувано по предявен от Национална агенция за приходите в качеството и на кредитор на „Енчеви Комерс” ЕООД в несъстоятелност установителен иск по реда на чл.694 ал.2 от ТЗ предявен срещу несъстоятелния длъжник за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ на предявени публични вземания в общ размер от 831.42лв., от които 587.87лв. - главници и 243.55лв. – лихви, включени от синдика в допълнителен списък № 1 от 22.05.2017г. на приети вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност и предявени в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.

Няма по делото спорни факти пред въззивния съд.

С решение № 67 от 02.05.2011г. по търг.дело № 32/2011г., обявено в търговския регистър на 12.05.2011г., ответникът „Енчеви Комерс“ ЕООД е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 65 от 15.03.2012г. длъжникът е обявен в несъстоятелност. След извършено осребряване на имущество производството по несъстоятелност е спряно по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ и по-късно възобновено с решение № 3 от 16.01.2017г. на основание чл.632 ал.2 от ТЗ.

След възобновяването му кредиторът НАП с молба е предявил публични вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните вземания за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци за 2010г., дължими от несъстоятелния длъжник за притежавани от него два недвижими имота в Община Добрич и вземания за лихви върху тях. В молбата на кредитора тези вземания са предявени като възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Предявените вземания са включени от синдика в допълнителен списък № 1 на приети от синдика вземания, предявени в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ, като поредност на удовлетворяване е посочена чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатени на падежа. Подаденото възражение от кредитора не е уважено и в одобрения от съда списък вземането е включено с поредност по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.

Предвид липсата на подадено възражение срещу включването им в допълнителен списък № 1 извън предмета на настоящето производство е съществуването, основанието и размера на процесните вземания в размер на общо 831.42лв. – главница и лихви, представляващи вземания за незаплатен данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци за 2010г. и лихва върху тях, предявени в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ от НАП. Единственият спор, подлежащ на разрешение от съда, е реда на удовлетворяване на вземанията.

Процесните вземания са за незаплатен данък върху недвижими имоти, собственост на длъжника и такси битови отпадъци за 2010г. и лихва върху тях. Тези задължения на основание чл.162 ал.2 от ДОПК за публични. Същите възникват по силата на ЗМДТ и в размер определен от закона на база декларации, подадени от данъчно-задълженото лице. Сроковете за плащането на данъка върху недвижими имоти са  уредени в чл.28 от ЗМДТ – съответно на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Тези задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които елементи в случая са налице. Както за възникването му, така и за дължимостта му не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. Чл.23 от ЗМДТ изрично предвижда, че данъкът по чл.14 ал.1 от ЗМДТ, а на основание  чл. 69 ал.2 от ЗМДТ и за таксата битови отпадъци по чл.66 от ЗМДТ, само се съобщават на данъчно задълженото лице, което съобщение има само уведомителен характер. Съставеният Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № АУЗ - 107 – 158 от 28.06.2013г. има само декларативно действие, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема че процесните вземания за незаплатени данък върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци за 2010г. са възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност – 02.05.2011г.

На основание чл.685 ал.1 от ТЗ кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а съобразно чл.688 ал.1 от ТЗ вземането може да бъде предявено  след срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му. Тези срокове са изтекли, последният на 12.08.2011г. На основание чл.164 ал.3 от ДОПК публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността. Публичните вземания, възникнали до датата на решението за откриване на  следва да бъдат предявени от НАП в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ. Това по отношение на процесните вземания не е сторено. Съобразно нормата на чл.688 ал.1 изр.второ от ТЗ след изтичане на допълнителния срок по чл.688 ал.1 от ТЗ вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не могат да се предявяват и не подлежат на принудително удовлетворяване.

 Процесните вземания не попадат и в категорията на публични вземания по чл.687 ал.2 от ТЗ – публични вземания, установени с влязъл в сила акт, поради което и не подлежат на служебно вписване от синдика в списъка на предявените вземания.

Независимо от така приетото от въззивния съд процесните вземания са предявени от НАП в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ като вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност и са включени като такива в съставен допълнителен списък. При липсата на възражения срещу включването в изготвения от синдика допълнителен списък на вземания, чийто срок за предявяване е изтекъл, съдът в производството по чл.694 от ТЗ не може да влоши положението на кредитора предявил вземането и подал възражение само срещу посочената поредност на вземането, поради което и независимо от установеното непредявяване на вземането в сроковете по ТЗ, процесните вземания следва да останат в допълнителен списък на приети вземания, предявени в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ с посочената от синдика поредност по чл.722 т.7 от ТЗ, а искът на кредитор следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайния извод обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.84 т.1 от ГПК и доколкото се касае за публични държавни вземания, на ищеца не следва да бъде възлагана дължимата на основание чл.694 ал.7 от ТЗ държавна такса за въззивно производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 18.01.2018г. на Добрички ОС по търг.дело № 207/17г.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.280 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: