РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер                                            2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                         Търговско отделение, първи състав

На осемнадесети юни                                                                      Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                          

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   218           по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивни жалби на Е.Н.М. от гр. Варна и ЗК „Л И” АД гр. София срещу решение №90/17.01.2014 г. по в.т.д. №1296/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд.

          Въззивникът Е.Н.М. обжалва решението в  частта, с която е отхвърлен предявения от него против „Л И” АД гр. София иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над присъдените 120 000 лв. до претендираните 200 000 лв., представляващи обезщетение за обезвреда на претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сина му Х Е Н., починал в резултат на ПТП, настъпило на 29.11.2012 г. в гр. Варна с МПС л.а. „Тойота Корола” с ДК № В 1499 РН, управляван от водача Т.Д.И. по негова вина и обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22112001493935, издадена от „Л И” АД гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 29.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

          Въззивникът  счита първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част за неправилно, предвид неговата незаконосъобразност, с оглед на което моли за отмяна в тази му част и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявения иск се уважи в пълен размер ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

          В депозиран писмен отговор „Л И” АД гр. София оспорва жалбата, намира я за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Счита първоинстанционното решение в осъдителната му част до размера на сумата от 60 000 лв. за правилно.

            Въззивникът „Л И” АД гр. София обжалва същото решение в  осъдителната му част за разликата над 60 000 лв. до присъдените с решението 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди. Решението се обжалва и в частта относно присъдените на ищеца 6 000 лв., адвокатско възнаграждение, като въззивникът счита същото за прекомерно завишено. Навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част с оглед противоречието му със закона – чл.52 ЗЗД. Счита, че окръжният съд неправилно не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат  по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на постадалото лице при определяне на дължимото обезщетение, изразено в неспазване разпоредбите на ЗДвП, отнасящо се до задължението за ползване на предпазен колан. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което предявения иск се отхвърли за разликата над 60 000 лв. до присъдените 120 000 лв., ведно с присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски по представен списък на осн. чл.80 ГПК, а именно: 1 200 лв., държавна такса по въззивната жалба. На осн. чл.78 ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за настоящата инстанция при условие, че същото не е съобразено с минималните размери по Наредба №1/2004 г.. 

          Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв. Св. С. оспорва жалбата счита я за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

          Третото лице помагач на ответника и евентуален ответник Т.Д.И. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

          В необжалваната осъдителна част за сумата от 60 000 лв. първонистанционното решение е влязло в сила.

          Жалбите са редовни, подадени са в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът ги намира за допустими.

          Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

          Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установен факта за наличие на  валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по сключена с първия ответник „Л И” АД гр. София полица №22112001493935 с начална дата на покритие 06.07.2012 г. и крайна дата – 05.07.2013 г.. Съгласно разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ за застраховани лица се считат, както собственикът на моторното превозно средство, в случая лицето М П И., майка на Т.Д.И., така и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Водачът на л.а. автомобил „Тойота Корола” с ДК № В 1499 РН, Т.Д.И., причинил на 29.11.2012 г. процесното ПТП, е управлявал предоставения от неговата майка л.а., поради което и съгласно чл.257 ал.2 от КЗ същият следва да се счита застраховано лице по сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Включването на водачите на МПС в категорията „застраховани лица” по застраховка „Гражданска отговорност” произтича от правилата на субективния състав на деликтната отговорност, тъй като този вид застраховка е предназначена да покрие вредите от непозволеното увреждане.

          Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца Т.Д.И. са установени по безспорен начин със задължителната на осн. чл.300 ГПК за гражданския съд сила на присъдата по НОХД №1469/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд.  

Ищецът е баща на починалия при ПТП негов син Х Е Н., установено от представеното по делото на л.24 удостоверение за наследници, поради което е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт.

          Съобразно установеното по-горе, съдът приема, че застрахованият Т.Д.И. е причинил виновно смъртта на Х Е Н. и отговоря спрямо ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, каквито обичайно възникват при внезапна и неочаквана загуба на дете. Налице са и основанията за носене на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на застрахованото лице, следователно и основания за ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като отговорността му в хипотезата на чл.226 КЗ при застраховка „Гражданска отговорност” е функционална на деликтната. Следователно ответникът „Л И” АД гр. София отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващи се в конкретния случай в претърпени от ищеца страдания, свързани със смъртта на неговия син.

          По отношение репарацията на неимуществените вреди съдът съобразно правилото на чл.52 ЗЗД отчита всички конкретни факти и обстоятелства. Починалият е млад човек на 18 години. Същият е бил в изключително близки отношения с баща си, като такива между родител и син. Живели са заедно в едно домакинство, постоянно са били заедно, синът е помагал на баща си, били са сплотени. Смъртта на Х се е отразила много зле на неговия баща.Той не е могъл да понесе загубата, затворил се е в себе си, като дори е искал да се самоубива /показания на св. Р. С и св. В. В/.

          От доказателствата по делото не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради неползване на обезопасителен колан. Този извод на съда се основава както на заключението на приетата СМЕ, така и на всички данни по делото и в частност на факта, че водачът на л.а. е управлявал моторното превозно средство със скорост много над допустимата, при мокър асфалт. Механизмът на ПТП е такъв, че  в резултат на съществуващата 3 м. денивелация между двете улици, тази по която се е движил л.а. и улицата, на която е намерен, както и на високата бетонна подпорна стена с височина 1.3 м. между тях, автомобилът е получил много силна деформация не само отпред, но и в задната част, където е бил пострадалият. Предвид това, не може да се направи обоснован извод, че пострадалият е бил без обезопасителен колан, а така също, че смъртта му не би била настъпила, ако е бил с такъв колан. Настоящият състав на съда споделя в тази част изцяло мотивите на окръжния съд, към които препраща на осн. чл.272 ГПК.     

С оглед установеното по-горе и на осн. чл.52 ЗЗД съдът определя на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева. До този размер исковата претенция е основателна и доказана и се уважава, като за разликата над този размер до предявените 200 000 лв. следва да се отхвърли. Върху присъдената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които съставът на съда на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което се потвърждава, включително и в частта, с която на ищеца е присъдено адв. възнаграждение за първата инстанция от 6 000 лв., тъй като видно от протокола от с.з. от 19.12.2013 г. ответникът „Л И” АД не е направил възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК.

          Пред въззивната инстанция „Л И” АД е направило възражение за прекомерност на заплатеното от адв. възнаграждение от 8 000 лв.. В тази връзка при изчисляване на минималния размер на същото възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно приетото от ВКС в ТР №6/2013 г. с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът редуцира същото до размера на сумата от 3 430 лева.

          С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.78 ал.5 ГПК на ищеца се присъждат разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 1 470 лева, адв. възнаграждение.

          На осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответника „Л И” АД гр. София се присъждат разноски за въззивната инстанция от 685,71 лева.     

Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №90/17.01.2014 г. по т.д. №1269/2013 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му осъдителна част за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв., обезщетение за претърпени от Е.Н.М. от гр. Варна неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на сина му Х Е Н., вследствие на ПТП, причинено по непредпазливост от Т.Д.И., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2012 г. върху главницата до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените на ищеца на осн. чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер на сумата от 6 000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение в отхвърлителната му част за разликата над 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв..

          ОСЪЖДА „Л И” АД, ЕИК 121130788, гр. София, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, да заплати на осн. чл.78 ал.1 ГПК на Е.Н.М., ЕГН **********,***, сумата от 1 470 лева, адв. възнаграждение лв. за въззивната инстанция.

          ОСЪЖДА Е.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати на осн. чл.78 ал.3 ГПК на „Л И” АД, ЕИК 121130788, гр. София, район „Красно село”, бул. „Черни връх” №51Д, разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 685,71 лева.

В необжалваната му осъдителна част за сумата от 60 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Решението е постановено при участието на Т.Д.И., ЕГН **********,***, като трето лице-помагач на ответника „Л И” АД гр. София.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.