РЕШЕНИЕ

   № 140

               гр.Варна, 31.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.05.2016 г. в  състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 218 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въвззивна жалба от „Банка ДСК” ЕАД - гр.София срещу решение № 127/18.02.2016 г. по т.д. №1126/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО, с което съдът е отхвърлил предявения от нея срещу Д.Д.Д., ЕГН - **********, и Д.Д.Д., ЕГН - **********,***, иск за обявяване за недействителен спрямо „Банка ДСК” ЕАД на сключения между Д.Д.Д., от една страна, в качеството му на дарител и Д.Д.Д., от друга страна, в  качеството му на надарен, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижими имоти под № 28392/02.12.2011 год., акт № 105, том 78, вписан в Службата по вписвания – гр.Варна към Агенция по вписванията по отношение на притежаваната от Д.Д.Д. ½ ид.ч. от описаните в същия акт недвижими имоти, като неоснователен. Иска се отмяна на решението като неправилно изцяло, в т.ч. и в частта за разноските, и за постановяване на друг съдебен акт, с който се уважи исковата претенция на „Банка ДСК” ЕАД гр.София. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

С писмени отговори въззиваемите страни оспорват основателността на въззивната жалба и молят за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстационното решение като правилно и законосъобразно. Д.Д.Д. моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция. Д.Д.Д. моли с писмено становище за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че иск по чл.135 – ЗЗД не може да се води срещу поръчителя по договора за кредит /в случая - договор за кредит овърдрафт № 2287/13.02.2008 г./, а само срещу кредитополучателя, който се счита „длъжник” по смисъла на този текст, е частично основателно.

Докато договорът за кредит се обслужва от кредитополучателя, длъжник по него е именно той. Поръчителството е договор /в случая – от 26.11.2010 г./, с който се обезпечава изпълнението на едно чуждо изпълнение. Именно защото поръчителят се задължава за изпълнението на чужд дълг, отговорността му е функционална от отговорността на главния длъжник, а задължението му е акцесорно спрямо главното задължение – обезпечаваното чуждо задължение. Ето защо едва със спиране обслужването на кредита от кредитополучателя възниква правото на кредитора – кредитодател да търси изпълнение от съзадължилия се поръчител. За целта банката следва да покани поръчителя да продължи изпълнението по договора вместо длъжника, като може да го предупреди, че при неизпълнение в даден от него подходящ срок ще обяви кредитът за предсрочно изискуем по отношение на него. Ако поръчителят бездейства, банката може да търси неплатените вноски едновременно от кредитополучателя и от поръчителя, който с отправяне на покана за изпълнение до него става реален, а не само потенциален длъжник на кредитора, по аргумент от чл.84, ал.2 - ЗЗД. Банката може също така да обяви кредита за предсрочно изискуем по отношение както на кредитополучателя, така и на поръчителя и да се снабди със заповед за изпълнение и с изпълнителен лист срещу тях по реда на заповедното производство по ГПК. Очевидно е, че в този случай тя ще има вече двама длъжници – кредитополучателя и неговия поръчител. Ако след като банката е привлякла и поръчителя като съдлъжник за неизпълнението на основния си длъжник с отправяне на покана да изпълни вместо длъжника, поръчителят извърши действия, с които уврежда кредитора, като при извършването им е знаел за увреждането, а при възмездност на действието – за увреждането е знаело и лицето с което е договарял, кредиторът би разполагал с иск по чл.135 – ЗЗД и срещу него, а не само срещу основния си длъжник /кредитополучател/.

В случая банката с нотариална покана от 21.11.2012 г. е поканила първия ответник – поръчител да заплати дължимите просрочени суми по договора за кредит-овърдрафт, като го е предупредила, че при неизпълнение в дадения срок обявява сумата по цялата кредитна експозиция за предсрочно и незабавно изискуема, като поканата му е била връчена на 30.11.2012 г. Действието, което банката атакува с настоящия иск – сделката по нот.акт за дарение №198, том II, рег. №5288, дело №420/2011 г. от 02.12.2011 г. – л.146 от делото /съвпадаща с посоченото в исковата молба вписване в Службата по вписванията – Варна/ на недвижими имоти - апартаменти 1 и 1А на четвъртия етаж на сградата на ул. „Ивайло” №2, гр.Варна, е от дата 02.12.2011 г., като предхожда повече от година датата 06.12.2012 г., когато поръчителят е придобил качеството на длъжник на кредитора – ищец след изтичането на три работни дни /дадения с нотариалната покана срок/ след достигането й до него на 30.11.2012 г. Пак на 06.12.2012 г. възниква и вземането на банката спрямо поръчителя за цялата оставаща незаплатена част от задължението по договора за кредит-овърдрафт.

Възражението на първия ответник, че поръчителството му е било прекратено към датата на сделката, тъй като срокът, до който бил поръчителствал с договора за поръчителство от 26.11.2010 г. – 13.07.2011 г., бил изтекъл и не бил продължен, е неоснователно. С анекс №1 от 25.07.2012 г. към същия договор за поръчителство и представляващ негова неразделна част поръчителите, в т.ч. – първият ответник, са се задължили по процесния договор за кредит-овърдрафт и анексите към него за срока на погасяване на кредита – 28.02.2013 г., като изрично са декларирали с подписите си, че са запознати с условията на кредита – овърдрафт №2287/13.02.2008 г. и анексите към него и ги приемат безусловно - т.2 /в т.ч. и сключените без тяхно участие анекс №5/20.07.2011 г. и анекс №7/25.07.2012 г., с които срокът на договора за кредит е продължен, съответно до 13.07.2012 г. и до 28.03.2013 г./, т.е. поръчителството е потвърдено и за минало време – за периода – 13.07.2011 г. - 25.07.2012 г.

В настоящия случай действието е извършено /на 02.12.2011 г./ преди възникване на вземането на кредитора /на 06.12.2012 г./, предвид което, за да е недействително то, следва да е било предназначено от длъжника и лицето, с което е договарял, да увреди кредитора, съгласно чл.135, ал.3 – ЗЗД. Необходимо е следователно независимо от безвъзмездния характер на сделката – дарение, сключена между възходящи и нисходящ /втория ответник по иска/, ищецът да докаже намерение за увреждането му от ответниците. В исковата молба се твърди само знание за увреждане, което се предполага предвид безвъзмездния характер на сделката и родствените отношения между страните по нея – родители и сина им – чл.135, ал.2, пр.2 – ЗЗД. Не се твърди намерение за увреждане на кредитора - ищец, което е елемент от фактическия състав на иска в случая, нито са предприети действия по доказването му.

При това положение, искът по чл.135 – ЗЗД се явява недоказан и поради това неоснователен и следва да се отхвърли. До същия краен резултат е достигнал и ВОС-ТО, макар по други съображения, предвид което обжалваното му решение следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата Д.Д.Д. се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/18.02.2016 г. по т.д. №1126/2015 г. на Окръжен съд – Варна, ТО.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.София, община „Оборище”, ул. „Московска” № 19, да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** Б, сумата 3000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.