Р Е Ш Е Н И Е №  185 

Гр. Варна, 28.06.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 219 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Въззивникът ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД гр.Варна обжалва решение № 1824 от 19.12.2012 г., постановено по т.д.№ 3166/2011 г. по описа на ВОС, с което е осъден да заплати на ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО АД гр.София сумата 375 964.26 лв. – незаплатена част от възнаграждение по споразумения от 12.05.2005 г., сключени между консорциум ТРАНССТРОЙ/ГБС и МРРБ, относно обекти, свързани с укрепване на брега на река Дунав, дължима на основание Окончателно споразумение за сдружаване от 11.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.12.11 г. до окончателното й изплащане, и съдебно-деловодни разноски в размер на 41 546.42 лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна и е редовна, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В нея се съдържат подробни оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост при постановяване на решението, поради което се претендира отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Моли и за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе по спорния предмет, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

На 11.05.2005 г. страните по делото са подписали Окончателно споразумение за сдружаване, с което се обединяват и кооперират за съвместно изпълнение на два обекта, конкретно посочени, свързани с укрепването на брега на р.Дунав, в краткост обозначени като Лот 1 и Лот 2, по договори с възложител МРРБ, финансирани от програмата ИПСА, наречени Проектът. Съобразно изрично формулиран в споразумението текст, то представлява „договор за гражданско дружество по см. на чл.357 – чл.364 ЗЗД”. Наименованието на дружеството е „ТРАНССТРОЙ/ГБС джей ви”. Страните са се съгласили, че за постигане на общата цел водещият партньор ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД ще предостави необходима строителна и друга специализирана механизация и автотранспорт, ръководен и изпълнителски състав за всички операции, свързани с натоварване на скални материали в кариерите – 100 %, както и ще осигури извозване и полагане на доставения материал в проектно приложение – ориентировъчно 50 % от общия обем. Партньорът ГБС - ИНФРАСТРУКТОРНО СТРОИТЕЛСТВО АД ще предостави също необходимата строителна механизация и автотранспорт, ръководен и изпълнителски състав за изпълнение на всички операции по извозването и полагането на скален материал в проектно приложение – ориентировъчно 50 % от общия обем. Дяловете на партньорите са в съотношение 51:49 в полза на водещия партньор. Счетоводството на дружеството се води от водещия партньор, като чрез него се осъществяват и всички финансови взаимоотношения с възложителя МРРБ и всички разплащания по проекта, като банковите сметки за разплащане от възложителя към дружеството са банковите сметки на водещия партньор – чл.8 и 8.1. Водещият партньор извършва разплащане на реално извършени и отчетени от другия партньор работи, в три дневен срок от ефективното получаване на средствата за тях от възложителя – чл.8.2. Печалбите и загубите от съвместната дейност се разпределят между партньорите съобразно техните дялове – чл.9. За приходите от стопанската дейност, всеки партньор дължи персонално полагащите се данъци като самостоятелен юридически и финансов субект – чл.11. Дружеството се прекратява, когато Проектът се въведе в експлоатация и изтече гаранционният период.

Със споразумителен протокол от 16.05.2005 г. е уговорено, че съобразно изпълняваните видове работи, залегнали в Приложения 1 и 2, стойността за всяка от страните е както следва – за ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД – 1 682 174.15 евро, а за ГБС - ИНФРАСТРУКТОРНО СТРОИТЕЛСТВО АД 1 599 700.15 евро /съотношението съответства на дяловото участие на страните, определено със Споразумението/, като оперативно на място могат да се вземат и други решения относно обема /количествата/ на изпълняваните работи. Печалбите и загубите от съвместната дейност се разпределят между партньорите съобразно изпълнявания обем работи – чл.3.2. ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД осигурява гаранциите за авансово плащане и за изпълнението на Проекта в съответствие с изискванията на възложителя – МРРБ. При всяко извършено плащане от МРРБ за изпълнени СМР на обектите, ГБС - ИНФРАСТРУКТОРНО СТРОИТЕЛСТВО АД заплаща 2 % от стойността на своя отчет на водещия партньор за обслужване на гаранциите.

Липсва спор по делото, че проектът е изпълнен, като обектите – Лот 1 и Лот 2 са въведени в експлоатация, за което са издадени разрешения за ползване през 2009 г. Обектите са били завършени по удовлетворителен за възложителя МРРБ начин към 23.09.2009 год., съобразно нарочно издадените сертификати.

На основание общите условия на договорното споразумение между МРРБ и „ТРАНССТРОЙ/ГБС джей ви” от 12.05.2005 г. и съответните приложения, неразделна част от договора, при заплащане на дължимото възнаграждение от страна на възложителя са били задържани 10 % от договорната цена като гаранция за добро изпълнение, чието окончателно плащане се дължи при изтичане на гаранционния срок, уговорен в рамките на 12 месеца. Съобразно изрично писмо-отговор на МРРБ до ищеца, задържаните от него гаранционни суми са били изцяло изплатени към м.март 2010 г. на водещия партньор ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД. Останала е неизплатена  сума в размер на 200 048.59 евро, претендирана от изпълнителя, с която възложителят не е съгласен /същата не попада в спорния предмет/.

Исковата претенция е формирана като общо вземане по фактури, с доставчик ищеца и получател ответника, двустранно осчетоводени и безспорно свързани с изпълнението на договора с МРРБ, както следва: остатък за плащане на доставка на скална маса в размер на 49.357.56 лв. по фактура № 1446/2008 г., остатък за плащане на СМР зона 2 в размер на 44 756.68 лв. по фактура № 1447/2008 г., изпълнени СМР зона 2 в размер на 158 756.60 лв. по фактура № 1489/2008 г., 10 % задържана гаранция - зона 2 по фактури №№ 3228/2006 г. – 3 014.48 лв., 183/2007 г. – 12 067.65 лв., 24/2007 г. – 14 098.58 лв., 549/2007 г. – 27 736.81 лв., 771/2008 г. – 6 580.71 лв. и 1447/2008 г. – 31 864.37 лв., както и 10 % задържана гаранция – зона 1 по фактури №№ 144/2007 г. – 18 257.38 лв., 178/2007 г. – 973.22 лв. и 66/2007 г. – 8 500.22 лв., като липсва спор по основанието и размера на вземанията; а и същите се потвърждават от назначените по делото единична и тричленна ССЕ.

Единственото основание, поради което ответникът счита, че не дължи заплащане на процесните суми, е възражението му, че така сформираното между страните гражданско дружество /консорциум по смисъла на чл.275-276 ТЗ/ е претърпяло загуба от дейността си, която следва да се понесе между съдружниците съобразно уговорените им дялове, поради което се претендира да бъде извършено съдебно прихващане на дължимите от него плащания по фактурите, с дължимото задължение на другата страна за участие в загубата на консорциума.

Съдът намира защитната позиция на ответника за неоснователна, по следните съображения:

Сключеното между страните по делото споразумение за сдружаване е привидно. Реалните отношения между тях са като главен изпълнител /ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД/ по договора с МРРБ и подизпълнител /ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО АД/. Текстуалното пренасяне на нормативната уредба на чл.357-364 ЗЗД в споразумението не е достатъчно, за да убеди съда, че между страните е учредено гражданско дружество. В него съществуват клаузи, които разколебават извода за наличието на действителна воля за обединяването в консорциум, каквато вероятно е изявена единствено с оглед спазване на изискванията за сключване на договора с МРРБ. Това например са уговорките, че дружеството няма да има самостоятелни банкови сметки: възложителят ще плаща възнаграждението по договора по сметките на ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД, а последният съответно е длъжен в 3-дневен срок от ефективното получаване на плащането от възложителя за извършените и отчетени от другия партньор СМР да го превежда по неговата банкова сметка; *** дружеството всеки партньор ще дължи самостоятелно данъци и пр. В подкрепа на този извод на съда е фактът, че консорциумът не е изпълнил императивно законово изискване за регистрация в регистър БУЛСТАТ, както и задължението си да води отделна отчетност по правилата на счетоводното законодателство /чл.3 ал.1 т.6 от закона за регистър БУЛСТАТ и чл.1 ал.2 ЗСч/. Съдружниците в обединението са се договорили и са действали в разрез с публичното законодателство. Според нормативната уредба, отделните участници в консорциума не се облагат пряко за печалбите си, реализирани от дейността на същия, т.е. не дължат самостоятелно данъци. Тяхното данъчно облагане се реализира чрез данък върху дивидентите, регламентиран в чл.194 ЗКПО вр. § 1 т.4, б.Б от ДР на ЗКПО. Това предполага консорциумът да обособи отделно финансовия резултат, който се реализира посредством дейността му. Този резултат не може да се води на ниво съдружници и впоследствие механично да се обединява. При издаване на фактури от съдружниците към консорциума стойността на престацията не следва да включва печалба. Издадените фактури от съдружниците към консорциума би следвало да обслужват нуждите на аналитичното счетоводство на последния, като от една страна служат като елемент за определяне резултата от дейността му, а от друга - отразяват участието на всеки един от съдружниците в обединението за постигане на общата цел.

Казаното дотук не съответства на конкретния начин, по който страните са водили счетоводствата си във връзка с „Проекта”, при безспорно установения факт, че консорциумът няма надлежно заведено счетоводство, съгласно изискванията на ЗСч, не е изготвял ГФО, от който да се установи финансовият резултат от дейността му за съответния период, въз основа на който да се уреди и разпореждането с този резултат /печалба или загуба/, съобразно уговореното от съдружниците. Вещите лица по назначената тричленна ССЕ дават заключение, че счетоводствата на страните във връзка с изпълнението на обектите – Лот 1 и Лот 2, са водени текущо и редовно, като са отчитани аналитично приходите и разходите по тях. Редовно воденото счетоводство може да бъде доказателство относно сключените между търговци сделки – чл.55 ал.1 ТЗ. Видно е, че ищецът е фактурирал извършени СМР по процесните обекти на ответника, вместо на консорциума, съответно ответникът, а не консорциумът, е доставчик по фактурите с получател МРРБ, при липсата на спор, че същите се отнасят за дейности, изпълнени по договора с консорциума. По същия начин е извършвано и разплащането по договора – МРРБ е плащало на ответника, а той, след получаване на съответните средства, е плащал на ищеца. Основен принцип на счетоводната отчетност е предимството на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. С оглед изложеното съдът приема, че между страните в действителност е бил сключен договор за изпълнение на СМР по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, като ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител, по какъвто именно начин това е отразено във водената от страните счетоводна отчетност, вкл. в първичната счетоводна документация. Потвърждаването на салдата, извършвано от ответника към ищеца две последователни години преди завеждането на иска относно процесните вземания, съобразно със съвпадащите счетоводни записвания относно същите, съставлява поредно доказателство за тяхното основание и размер.

Горното води съда до следните изводи във връзка със спорния предмет: Първо, за допустимост на решението, постановено при правилно дадена правна квалификация и разглеждане на предявения иск. Второ, за основателност на предявените искове. Трето - за неоснователност на възражението на ответника за прихващане с насрещно вземане за покриване на загуба, съобразно финансовия резултат от дейността на консорциума, въз основа на Окончателното споразумение за сдружаване.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите крайни изводи по съществото на спора, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за настоящата инстанция, доказани в размер на 19 125.60 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд - търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1824 от 19.12.2012 г., постановено по т.д.№ 3166/2011 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА ТРАНССТРОЙ ВАРНА АД с ЕИК 103044422 да заплати на ГБС – ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО АД с ЕИК 130131711 сумата 19 125.60 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: