РЕШЕНИЕ

46/  21.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                             търговско отделение

На четвърти февруари                                                                                          2014 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

           ЧЛЕНОВЕ: Анета Братанова

                                  Кристияна  Генковска

 

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 22 по описа за 2014 г. докладвано от З.Златилова                     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Банка ДСК” ЕАД със седалище гр. София срещу решение № 903/21.10.2013 г. постановено по т.д. 2342/2012 г. на IV с. на т.о. на Варненския окръжен съд, с което е обявен за недействителен договора за ипотека сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М.Л.Ж., представлявана от К.И.Ж., с нот. акт № 27 т. 1 per № 720 д.21/2006 г. на нотариус Т.М. per. № 237 при Нотариалната камара, като сключен от лице без представителна власт.

Въззивникът „Банка ДКС” ЕАД сочи като пороци на обжалвания акт недопустимост поради липса на правен интерес евентуално неправилност поради незаконосъобразно приложение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответната страна оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в писмен отговор съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Ищцата М.Ж. твърди, че договорът за ипотека сключен между нея, представлявана от пълномощник и „Банка ДСК” ЕАД обективиран нот. акт № 27 т. 1 per № 720 д.21/2006 г. на нотариус Т.М. per. № 237 при Нотариалната камара е нищожен на осн. чл. 26 ал. 2 ГПК. Твърденията в исковата молба на които ищцата основава иска са, че с пълномощно per № 228/25.01.2006 г. описано в нот. акт, дадено от М.Л.Ж. на К.И.Ж. заверено от нот. № 336, пълномощникът не е упълномощаван да се разпорежда по какъвто и да е начин с недвижимия имот, поради което при недадено съгласие за учредяване на ипотека е налице липса на съгласие, като основание за нищожност по чл. 26 ал. 2 ЗЗД. Съобразявайки изложените факти относно порока на сделката произтичащ от упълномощаването, съдът приема, че обстоятелствата по делото сочат на липса на представителна власт и са относими към приложното поле на чл. 42 ЗЗД, поради което искът следва да се квалифицира като иск по чл.124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 42 ЗЗД.

Ответникът „Банка ДСК” ЕАД счита иска за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ипотекираният имот е изнесен на публична продан и възложен на купувач, поради което ипотеката вече не съществува и не създава права и задължения. Освен това правото за защита е следвало да се реализира в рамките на изпълнителното дело и е преклудирано по силата на закона. Оспорва се и основателността на исковата претенция, по съображения че пълномощникът не е надхвърлил обема на представителната власт.

Ищцата е ипотекарен гарант на „Уиндоус парк” ЕООД по сключен договор за кредит на оборотни средства в размер на 150 000 лв., ведно с лихви и разноски. Банката кредитор е извадила изпълнителен лист на осн. чл. 417 т. 2 ГПК и на осн. чл. чл. 429 ал. 3 ГПК го е противопоставила на ипотекарния длъжник М.Ж.. По ч.гр.д. 12285/2010 г. по описа на ВРС, длъжникът е осъден да заплати главница, договорна лихва и такси за закъснение общо за сумата 191 238,42 лв. ведно със законна лихва и разноски. На основание чл. 429 ал. 3 ГПК субективните предели на изпълнителният лист срещу длъжника се разпростират и по отношение на третите лица обезпечили дълга чрез ипотека, поради което в хода на изпълнителното производство по образуваното изп. дело №20108070400364 от ЧСИ per. № 807 са предприети действия по публична продан на ипотекирания имот, които не са оспорени от ищцата-длъжник по ипотеката до приключване на проданта с възлагане на имота на купувача С.С. с постановление от 23.10.2010 г. М.Ж. в качеството си на ипотекарен длъжник е обжалвала единствено решението за разпределението в изпълнителното производство, като е оспорила отговорността си за част от вземането - сумата 42 782,71 лв., представляваща обезщетение за забава по съображения, че е извън обема на задължението по договора за ипотека. С допълнителна молба в това производство е навела ново възражение за нищожност на ипотеката, което съдът е приел, че е несъвместимо с производството по обжалване действията на съдебния изпълнител и не подлежи на разглеждане. /Решение № 517/12.09.2011 г. по ч.гр.д. 439/2011 г. на ВАп.С/. С искова молба от 17.09.2012 г. ищцата е предявила иска предмет на спора, като с влязло в сила определение производството по делото е прекратено в частта с която се претендира установяване на нищожност на отношение на купувача на възложения имот - ответника С.С. и недействителност на постановлението за възлагане.

Настоящият състав на съда намира иска за прогласяване нищожността на договорната ипотека за недопустим по следните съображения: Предявяването на иск за нищожност има за цел да установи действителното правно положение със СПН. То не е обвързано със срок и не е нужно правоотношението предмет на иска и понастоящем да съществува. Достатъчно е да е възникнало в миналото, но трябва да е от значение за съществуващи към момента правоотношения. Наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск е свързан именно със възможността въз основа на установена нищожност да се предявяват права. В случая въз основа на договорната ипотека са предприети действия на публична продан на ипотекирания имот и производството е приключило с влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, поради което учредената ипотека е погасена по силата на закона - чл. 175 ал. 1 ЗЗД. Освен това в чл. 424 ГПК е уредена процесуална преклузия, като правна последица от неупражненото в срок право на възражение по чл. 414 ал. 1 ГПК. Забраната ипотекарния длъжник да установява по исков ред нищожността на ипотечното право при влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, когато предприетите действия по публичната продан не са оспорени е изрично посочена в чл. 439 ал. 2 ГПК. След като фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително оспорване съществуването на ипотечното право са преклудирани, липсва правен интерес от предявяване на иска. В този смисъл е трайно установената съдебна практика напр. решение №781/25.05.2011 на ВКС по гр.д. 12/2010 г.Шг.о.постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Постановеното по недопустимия иск първоинстанционо решение на осн. чл. 270 ал. 3 ГПК следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

На осн. чл. 78 ал. 4 ГПК вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите и доказани съдебни разноски в размер на платената държавна такса за въззивна инстанция и адвокатско възнаграждение за юрисконсултска защита в размер на сумата 3 788 лв. общо 4 173 лв.

Водим от изложеното съставът на съда

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 903/21.10.2013 г. постановено по т.д. 2342/2012 г. на IV с. на т.о. на Варненския окръжен съд , с което е обявен за недействителен договора за ипотека сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М.Л.Ж., представлявана от К.И.Ж., с нот. акт № 27 т. 1 per № 720 д.21/2006 г. на нотариус Т.М. per. № 237 при Нотариалната камара, като сключен от лице без представителна власт.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА М.Л.Ж. *** да плати на „Банка ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София ул.Московска № 11 ЕИК 121830616 сумата 4 173 лв. съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: