Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

244/ 31.10.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на      осемнадесети октомври                                    Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 22   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н.С.Д. ***, чрез назначения му от съда особен представител адв.С.С. *** против  решението на Търговищкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 173/2015г., с което   е осъден да заплати на „Принц фон Пройсен“ ООД, със седалище гр. София  сумата от 45 962 лева – частичен иск от претенция за  91 924 лв., представляваща обезщетение за причинените на дружеството вреди, вследствие на противоправни действия на ответника като управител на дружеството, изразяващи се в разпореждане с дружествени парични средства  - теглене от сметките в „Инвестбанк“ на 11 и 12 декември 2014 г. и изразходването на парите за лични нужди на ответника, ведно със законната лихва, считано от 14.07. 2015 година, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 722,79 лв. – обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на мораторната лихва върху главницата за периода от 13.12. 2014г. до 13.07. 2015г., вкл. и  6 517,14 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, моли съда да го отмени и вместо него – постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове. Счита  за недоказани твърденията от исковата молба за присвояване на изтеглените от него суми в качеството му на управител на дружеството . Твърди и намеса върху волята му по отношение на представената нотариално заверена декларация, съдържаща признание за изтеглените суми и използването им за лични нужди. Претендира разноски за двете инстанции.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

      Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

      От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Н.Д. е избран за управител на ответното дружество „Принц фон Пройсен” ООД на извънредно заседание на съдружниците от 19.11.2014г. и вписан като такъв в Търговския регистър на 05.12.2014г. Няколко дни по-късно, на 11.12.2014г. в качеството си на новоизбран управител изтеглил от сметките на дружеството на няколко транша общо сумата от 21 789,79 евро, а на 12.12.2014г. – сумата от 48 500лв. При поискани обяснения за какво са изтеглени парите, ответникът  пояснил и подписал декларация рег. № 001/05.01.2015г. на нотариус А. П. с рег. № ХХХ на НК, че от фирмените сметки на дружеството е изтеглил сумата от 47 000 евро, която сума е „присвоил и използвал за собствени лични нужди”. В следствие на това, на 28.01.2015г. ответникът е освободен от длъжността „управител”, като  освобождаването му е вписано в Търговския регистър на 05.02.2015г. Изтеглените от него суми не са възстановени на дружеството.

      В отговора на исковата молба представената декларация е оспорена досежно направените в нея изявления, като са релевирани защитни възражения за упражнена намеса върху волята на декларатора. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани. Оспорено е и твърдението, че изтеглените суми са ползвани за лични нужди поради недоказаност. Декларацията съставлява частен диспозитивен документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, поради което обвързва съда с материалната си доказателствена сила, т.е. – задължава го да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили в действителността така, както е декларирано. В тежест на издателя на документа, т.е. – на ответника е да опровергае тази доказателствена сила, което обаче по делото не е сторено. Предвид на това съдът приема от фактическа страна, че твърдението в исковата молба за изтеглени 47 000евро и използването им за лични на ответника нужди е доказано. Под лични нужди следва да се разбират такива,  различни от тези на дружеството, тъй като не са представени разходни  или каквито и да било други оправдателни документи, установяващи разходването им съгласно предоставените на управителя с Устава правомощия за задоволяване потребности на дружеството.

      За да бъде уважен искът по чл.45 ЗЗД е необходимо да бъде установено по делото кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно : деяние /действие или бездействие/, противоправност, вина, вреда и причинно – следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда. В случая и петте елемента от фактическия състав на посочения институт са налице. Безспорно установено е, че исковата сума от 45 962лв, заявена като частичен иск от 91 924лв, е изтеглена от ответника през посочения в исковата молба период от банковите сметки на дружеството. Предвид липсата на оправдателни документи за разходването й в интерес на дружеството, същата представлява вреда за него под формата на  намаляване на активите му. Поведението на ответника е и противоправно, тъй като не намира своето основание нито в закона, нито в Устава на дружеството. Безспорна е  и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда. Защитната теза, поддържана и във въззивната жалба, че процесните суми се дължат на ответника  „по някакъв повод” не се доказана. Не се доказа и намесата във волята му при изготвяне на декларацията. При това положение и настоящият въззивен състав намира, че искът се явява основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.

      Предвид уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорната претенция за мораторни вреди, които се дължат от момента на увреждането – 13.12.2014г. до момента на предявяване на иска – 13.07.2015г.

      Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш      И       :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решението на Търговищкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 173/2015г.

      ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на „Принц фон Пройсен” ООД, ЕИК 203022687,  със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 193, вх.А, ет.1 , ап.2-3 , представлявано от управителя Мария Руменова Нанова сумата  от 2 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция, съобразно направеното искане и представените към него доказателства.

      Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :