Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                   

87/гр. Варна, 18.04.2017 г.

                                  

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№22/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, със седалище гр.Варна и М.В.Д. срещу решение №663/17.08.2016 г. по т.д.1722/2015 г.  по описа на ВОС.      Във въззивната жалба се сочат пороци при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че записът на заповед е нищожен, включително на осн. чл.486, ал.2 от ТЗ, а ако се приеме, че е действителен, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не е предявен за плащане. Наред с това сочат, че неправилно, съдът не е приел за доказано, че процесният запис на заповед е издаден не за заплащане на парична сума, а за обезпечаване връщане на предоставеното на 08.09.2014 г. строително оборудване, за което е сключен договор №ДВ 1200002911/13.08.2013 г. и допълнително споразумение №30015950/05.09.2014 г. към него.

                                             Насрещната страна „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, със седалище гр.София, не е  подала писмен отговор.                                                                                                   Постъпила е и частна жалба от „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, със седалище гр.Варна и М.В.Д. срещу определение №3388/20.10.2016 г., постановено по т.д. №1722/2015 г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното №663/17.08.2016 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В жалбата се твърди, че възнаграждение за защита от юрисконсулт не следва да се присъжда, тъй като не са представени доказателства за реално плащане на възнаграждение за процесуално представителство.                                Насрещната страна „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.                                                      Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                              Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на заявление на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, със седалище гр.София, по ч.г.д.№5984/2015 г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, със седалище гр.Варна и М.В.Д. за сумата от 25355.95 лева, представляваща част от вземане  по запис на заповед от 08.09.2014 г. за сумата от 60 000 лв., с падеж на предявяване, извършено на 16.03.2015 г.                       Не се спори и че записът на заповед от 08.09.2014 г. е издаден от «ЛИДЕР АТМ» ЕООД и е авалиран от М.В.Д..

Доколкото едва във въззвната жалба са наведени доводи за нищожност на записа на заповед, поради противоречие с разпоредбата на чл.486, ал.2 от ТЗ, съдът намира, че такива не следва да бъдат разглеждани, тъй като са преклудирани, а и на практика, ефектът не страда от визираните в чл.462, ал.2 от ТЗ пороци, свързани с начина на определяне на падежа. Ето защо, съдът намира, че записът на заповед от 08.09.2014 г. е съставен в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 от ТЗ, като удостоверява поето задължение за заплащане на определена сума с уговорен срок за плащане – при предявяване, което е авалирано от физичекото лице М.Д..                                                                                              Въззивните възражения се отнасят до липса на изискуемо вземане, поради непредявяване на записа на заповед за плащане, както и поради обстоятелството, че поради връщане на наетите по силата на допълнително споразумение №30015950/05.09.2014 г. вещи, е отпаднала обезпечителната функция на записа на заповед, поради което сумите по него, не се дължат.                        Съдът намира за неоснователно възражението, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане, поради непредявяване на записа на заповед за плащане на длъжника, доколкото в записа на заповед е налице отбелязване, че същият е предявен за плащане на 16.03.2015 г.  Обстоятелството, че датата на предявяване на записа на заповед не е изписана лично от издателя на ценната книга, не опорочава ефекта, тъй като издателят се е подписал непосредствено след отбелязването, свързано с предявяването, поради което съдът намира, че ценната книга е била надлежно предявена за плащане, в резултат на което вземането по нея е станалио изискуемо.

Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.                                                                                                                          С оглед разясненията дадени в т.17 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение или възражение от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга.                       В такъв случай, в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.                                                                                                                        Доколкото въззивникът „Лидер АТМ” ЕООД е навел в отговора на исковата молба твърдение за съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, а именно, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението за връщане на строително оборудване по допълнително споразумение №30015950/05.09.2014 г. към договор за наем на оборудване №ДВ1200002911/13.08.2013 г., с което е предоставено строително оборудване на обща стойност 83 284,81 лв., то съдът дължи произнасяне по това възражение.                                                                                Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са били обвързани от рамков договор за наем на строително оборудване №ДВ1200002911/13.08.2013 г., по силата на който въззиваемия се е задължил да предоставя под наем строително оборудване по искане на въззивното дружество, като за всяко имущество е следвало да бъде подписано допълнително споразумение към договора по образец – Приложение №1.    В чл.15 от договора е предвидено, че при писмено поискване от страна на наемодателя, наемателят се задължава да предостави един и/или няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички задължения на наемателя по договора: 1. паричен депозит; 2. безусловна и неотменима банкова гаранция; 3. запис на заповед по утвърден от наемодателя образец, като писменото поискване не е необходимо, ако предоставянето на същото е изрично уговорено в съответното допълнително споразумение към договора. В ал.4 и ал.5 са уговорени и условията, при които могат да се усвояват суми по предоставените обезпечения и за реда за освобождаване на същите.               В Допълнително споразумение №1 от 13.08.2013 г., страните са уговорили два вида обезпечения на вземането на наемодателя по споразумението, а именно паричен депозит в размер на 1500 лв. и запис на заповед в размер на 19 200 лв., а в допълнително споразумение №2/15.11.2013 г., е постигната уговорка за предоставяне на обезпечение за вземанията на наемодателя, чрез паричен депозит в размер на 1000 лв.                                             По делото е представено като доказателство и допълнително споразумение №30015950/05.09.2014 г., към същия договор за наем 13.08.2013 г., по силата на което „Стройрент” ЕООД е предоставило на „Лидер АМТ” ЕООД – наемател, описаното в договора строително оборудване на обща стойност 83 284.84 лв. В чл.2 е уговорено, че за гарантиране на вземанията на наемодателя, наемателят предоставя обезпечения по чл.15 от същия, но не са описани дадените в полза на наемодателя обезпечение за вземанията му по това споразумение.                                                                                                   От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, се установява, че строителното оборудване по допълнителното споразумение от 05.09.2014 г. е идентично на това по приемо – предавателните протоколи издадени въз основа на същото от 23.12.2014 г., 16.03.2015 г., 03.04.2015 г., 20.04.2015 г., 19.05.2015 г. и 20.05.2015 г., като за две от номенклатурите има върнато количество в повече, а по седем номенклатури има върнато по-малко количество оборудване. Представен е като доказателство приемо-предавателен протокол №2457/17.09.2014 г., от който се установява, че въззивното дружество е върнало цялото предоставено му строително оборудване.                                                                                                                          От заключението по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че е налице незаплатена наемната цена по допълнително споразумение №30015950/05.09.2014 г. в размер на 5 258.04 лв. Установява се още, че счетоводствата и на двете страни има партиди за неразплатени суми по договора, както следва: при въззиваемия в размер на 20 203.09 лв., а при въззивното дружество 18 703.09 лв. Според експерта, разликата се дължи на факта, че плащането от 1 500 лв. не е отразено при въззиваемия, който не е получил фактическо плащане на тази сума, поради е сторнирал издадения касов бон.                                                                                                                                         От така събраните доказателства, не може да се направи категоричния извод, че процесният запис на заповед е издаден за да обезпечи единствено връщането на оборудването по допълнително споразумение №30015950/05.09.2014 г., към договор за наем на строително оборудване №ДВ1200002911/13.08.2013 г.

Уговорка в тази насока, не е налице нито в допълнителното споразумение от 05.09.2014 г., нито в издадения на 08.09.2014 г. запис на заповед. Несъответствието, както в датата на допълнителното споразумение – 05.09.2014 г. и датата на процесния запис на заповед – 08.09.2014 г., така и в стойността на оборудването по допълнителното споразумение  - 83 284.81 лв. и сумата по записа на заповед - 60 000 лв., обуславя извода на съда, че връзката между записа на заповед и конкретното споразумение, в частност, задълженията които се обезпечават с него, не е доказана от въззивниците.

Съдът намира, че не следва да се кредитират и показанията на свид. Пресиян Стоянов, разпитан в настоящото производство, тъй като от една страна, същият се намира в трудово правоотношение с въззивното дружество, което предполага неговата заинтересованост, а и в показанията си свидетелят сочи, че записът на заповед е бил подписан при сключване на допълнителното споразумение, а датите на двата документа са различни.

Горните фактически и правни констатации обуславят извода, че процесният менителничен ефект материализира валидно породено вземане в полза на поемателя срещу издателя и авалиста, чиято изискуемост е настъпила към момента на подаване на заявлението.

В този смисъл, искът с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен .

И след като не се установи нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което решението следва да бъде потвърдено.

По отношение частната жалба на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, със седалище гр.Варна и М.В.Д. срещу определение №3388/20.10.2016 г., постановено по т.д. №1722/2015 г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното №663/17.08.2016 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК:                            

От представените пред заповедния и исковия първоинстанционен съд пълномощни е видно, че кредиторът – въззиваем в настоящото производство е бил представляван от юрисконсулт, поради което както в заповедното, така и в исковото производство са му присъдени възнаграждения в минималния размер, определен по Наредба №1/2004 г. С оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в редакцията към момента на присъждане на възнагражденията за защита от юрисконсулт, от една страна същите правилно са били били съобразени с минималния размер на адвокатските възнаграждения по наредбата и от друга страна, за да бъда присъдени, не е необходимо представяне на доказателства за заплащане на възнаграждение.

Такива доказателства са представени в хода на исковото производство, за допълнително заплатеното възнаграждение за явяване във второ и следващо съдебно заседание, когато възиваемото дружество вече е било представлявано от адвокат и независимо, че възражение за прекомерност, не е направено в срок, дори при наличието на такова, присъденото възнаграждение за исковото производство не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като е в размерите, определени в Наредба №1/2004г. 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода от спора, на въззиваемия „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, със седалище гр.София, следва да се присъдят и направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1290.68 лева.              

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №663/17.08.2016 г. по т.д.1722/2015 г.  по описа на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, със седалище гр.Варна и М.В.Д. срещу определение №3388/20.10.2016 г., постановено по т.д. №1722/2015 г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното №663/17.08.2016 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, със седалище гр.Варна, ЕИК 201864028 и М.В.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на СТРОЙРЕНТ” ЕООД, ЕИК 131550089, със седалище гр.София, направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 1290.68 (хиляда двеста и деветдесет лева и 68 ст.), на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: