Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

240

 

Гр.Варна, 02.08. 2013 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 221 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от пълномощника на И.А.И. *** против решение № 54 от 28.12.2012 г. на ТОС, постановено по т.д. № 47/2012 г., с което е отхвърлен искът му против М С ЕООД гр.Попово за заплащане на сумата 35 300 лв., претендирана като предоставена в заем парична сума съгласно договор от 17.02.2009 г., на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сторените от нея разноски – 1 070 лв., на основание чл.78 ал.3 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението - необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, подробно изложени, въз основа на които се претендира обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемата страна М С ЕООД гр.Попово с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли решението на ТОС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Третото лице помагач на въззивника – С.Р.М. *** изразява становище за основателност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно.

Към настоящото производство е присъединено ч.т.д.№ 222/2013 г. по описа на ВАпС, образувано по частна жалба на М С ЕООД против определение № 33/13.02.13 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на искането за допълнително присъждане на разноски.

И.А.И. оспорва основателността на частната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по предмета на спора във въззивното производство, съдът съобрази следното:

В предявената от И.А.И. искова молба се твърди, че на 17.02.2009 год. е предоставил на М С ЕООД, чрез пълномощника му С.Р.М., паричен заем в размер на 35 300 лв., за което са съставени договор за заем и квитанция от приходен касов ордер № 3 от 17.02.09 г. Сумата е следвало да бъде върната до 15.10.2009 г., но оттогава до завеждане на иска плащане липсва, въпреки изпратената и получена чрез пълномощника нотариална покана. При тези обстоятелства се претендира ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца главницата по договора за заем, на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД.

Ответникът в писмения отговор оспорва исковата молба. Сочи, че пълномощното в полза на М. е дадено единствено във връзка със сключен между страните предварителен договор от 10.02.2009 г., който е бил прекратен на 03.08.2009 год. Пълномощното било оттеглено, посредством нотариална покана, връчена на третото лице помагач на 01.03.2010 г. М. никога не е бил упълномощаван да сключва договори за заем от името на дружеството, нито е вземано такова решение от едноличния собственик на капитала. Издадените във връзка с договора документи не изхождат от дружеството и не носят неговия печат, както и не са осчетоводени, т.к. ответникът не е знаел за тях. Поканата за плащане, отправена от ищеца, също не е получена от дружеството, а лично от С.М.. Т.к. узнаването за заема е станало с получаването на исковата молба, ответникът възразява по реда на чл.301 ТЗ против действията на М., извършени без представителна власт, като ги намира за непротивопоставими на дружеството. Твърди и антидатиране на договора за заем, т.к. нотариалната заверка на подписите на страните е направена около 3 години по-късно /19.01.2012 г./. Оспорва истинността на квитанция № 3/17.02.2009 г., която не е подписана от счетоводителя на дружеството Л.Славова, освен това печатът на М С ЕООД, положен върху нея, също не съответства на истинския такъв. Твърди, че представеното пълномощно в полза на М. е генерално, следователно той е действал като обикновен търговски пълномощник и не е имал право да взема заеми – чл.26 ал.2 ТЗ. Налице е споразумяване от страна на М. и ищеца във вреда на представляваното дружество, съгласно чл.40 ЗЗД. Сумата по договора никога не е получавана или постъпвала в дружеството.

Третото лице, встъпило по своя инициатива в процеса като помагач на ищеца, излага следните обстоятелства: че е получил лично в качеството си на пълномощник на ответника процесната сума, подписал е договора за заем на 17.02.2009 г., потвърдил го е по-късно пред нотариус, подписал е в графата „касиер” квитанцията към ПКО относно получаването на сумата, която му била представена изготвена от бившия управител на ответника Иван Иванов. Печатът върху нея не е оригиналният на дружеството, а втори такъв, с който М. се снабдил с оглед издаденото пълномощно, за да може да действа от името на представлявания. Предварителният договор за покупко-продажба бил прекратен между страните поради данъчна ревизия  /с отчетна цел/, но третото лице останало пълномощник и продължило да инвестира в сградата, която имало намерение да закупи. Представя и се позовава на копие от протокол на едноличния собственик и управител на М С ЕООД Иван Иванов, с което се одобряват действията му по вземането на заема.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Видно от представеното пълномощно от 10.02.2009 г. с нотариална заверка на подписа, С.Р.М. е упълномощен да извършва всички фактически и правни действия, свързани с обичайната търговска дейност на М С ЕООД, каквито намери за добре, вкл. да подписва от името и за сметка на дружеството договори, свързани с предмета му на дейност. Пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощеното лице.

Предвид обема, характера и формата на упълномощителната сделка, съдът намира, че същите попадат изцяло в хипотезата на чл.26 ТЗ, т.е. третото лице е действало като генерален търговски пълномощник. В тази връзка съдът не споделя доводите във въззивната жалба, че се касае за упълномощаване по реда на ЗЗД поради това, че липсвало уговорено възнаграждение в полза на пълномощника, което било задължителен специфичен елемент от фактическия състав по чл.26 ал.1 ТЗ. Възнаграждението е предмет на вътрешните правоотношения между принципала и пълномощника, които се уреждат с неформален договор, но той не е необходима предпоставка за възникване и действие на упълномощителната сделка /В този смисъл например и решение № 1567/28.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 126/2011 г., първо Т.О. – представителното правоотношение е задължително при търговското пълномощие, докато липсата на договорно правоотношение не е пречка за това/.

След като третото лице е сключило договора за заем от 17.02.2009 год. именно в качеството си на търговски пълномощник; то приложими са изискванията на чл.26 ал.2 ТЗ, според които за вземане на заем търговският пълномощник следва да е упълномощен изрично. Няма спор, че изрично пълномощно за сключване на договора няма. Установено е по делото, че протоколът от 20.02.2009 г., представен във вид на ксерокопие, обективиращ волята на едноличния собственик и управител на М С ЕООД по потвърждаване на договора за заем от 17.02.2009 г., е неистински документ, съставен при условията на „кражба на подпис” /трите имена на управителя и подписа му са копия от друг документ – нотариално заверена декларация с образец от подписа в ТР/. Допълнителен довод в подкрепа на заключението на вещото лице по назначената СГЕ е и това, че върху документа е положен не оригиналният печат на дружеството, който се е намирал у управителя, а този, изготвен от третото лице - помагач.

Съдът намира, че в случая следва да бъде приложена нормата на чл.301 ТЗ, а именно, да се прецени, дали мнимо представляваното лице се е противопоставило на договора веднага, след като е узнало за него. По делото липсват обективни и безсъмнени данни, че М С ЕООД чрез своя представляващ е научило за взетия заем преди завеждането на исковата молба в съда и получаването на препис от нея. Няма спор, че договорът за заем не е бил осчетоводяван, обясненията на помагача нямат доказателствена стойност, самият той представя неистински документи, установяващи потвърждаването на действията му, поканата за доброволно изпълнение на задължението за връщане на заема е била връчена отново на третото лице - помагач, и пр. и пр. С оглед горното съдът намира, че отговорът на исковата молба, депозиран в установения по ГПК срок, съставлява противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ, поради което действията на пълномощника, превишил пределите на властта си, не обвързват ответното дружество. В този случай сделката губи възможността да се валидира в условията на висяща недействителност, т.е. нищожността й става пълна. При това положение, въз основа на договора за заем не може да се търси реално изпълнение и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен.

Първостепенният съд е достигнал до същите крайни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на съединената за разглеждане частна жалба, становището на въззивния съд е следното:

В обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е приел, че адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. е уговорено да бъде заплатено на две вноски, при липса на доказателства за заплащане на втората вноска от 1 000 лв. Приел е, че декларацията на пълномощника за получаването й не удостоверява заплащането. Съдът намира, че по отношение доказване заплащането на уговореното възнаграждение се прилагат общите правила. Декларацията има характер на разписка относно получаване на сумата, поради което следва да се приеме, че има същото доказателствено значение. С оглед изложеното, определението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54 от 28.12.2012 г. на ТОС, постановено по т.д. № 47/2012 г., с което е отхвърлен искът на И.А.И. *** против М С ЕООД гр.Попово за заплащане на сумата 35 300 лв., претендирана като предоставена в заем парична сума съгласно договор от 17.02.2009 г., на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД.

ОТМЕНЯ определение № 33/13.02.2013 г. по т.д.№ 47/2012 г. по описа на ТОС и взесто него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК решение № 54 от 28.12.2012 г. на ТОС, постановено по т.д. № 47/2012 г., като

ОСЪЖДА И.А.И. *** да заплати на М С ЕООД гр.Попово с ЕИК 125577929 сумата 1 000 лв. – съдебно деловодни разноски /уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение/, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: