Р Е Ш Е Н И Е

 

191

                              

                гр. Варна, 04.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 221 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от ЕТ „Б-ХХ-Б В”, представлявано от едноличния собственик Б В, чрез адв.Р., против решение № 3/05.02.2014г. по т.д. № 97/13г. на ТОС  в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че същият дължи на „Х” ЕООД сумата от 40 000 лв.- главница по запис на заповед от 10.12.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2012г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 800лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 19/23.10.2013г. по ч.гр.д. № 1839/2012г. на ТРС.

    Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е изследвал задълбочено и не е достигнал до правилни изводи, че отношенията във връзка с процесната запис на заповед са между други лица, а не страните по спора. Недвижимите имоти са били прехвърлени от физически лица , различни от ищеца. А и „Х” ЕООД е цедирало своето вземане по записа на заповед на лицето Марин Стоев, поради което не се явява негов титуляр. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли предявеният установителен иск с присъждане на разноски за двете инстанции.

    В писмения си отговор въззиваемата страна „Х”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба, поради което моли за оставянето и без уважение и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

    Третото лице помагач „Интерстройпроект- Тонич” ЕООД гр. Търговище не е изразило становище.

    ВнАС прецени следното:

    В исковата си молба „Х” ЕООД навежда твърдения, че е поемател по запис на заповед от 10.12.2009г. с издател ЕТ „Б-ХХ-Б В” за сумата от 40 000лв. Въз основа на същата се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1839/12г. на РС-Търговище. Длъжникът е направил възражение по чл.414,ал.1 ГПК , поради което и се предявява от кредитора иск за установяване на вземането по реда на чл.422 ГПК. Навежда твърдения , че записът на заповед обезпечава каузална сделка между страните, а именно: Между тях е сключен на 15.08.2009г. договор за изпълнение на СМР като ищецът е главен изпълнител , а ответникът – подизпълнител. Договорено е възнаграждение за ответника в размер на 60 000 лв. , което следва да бъде платено чрез прехвърляне право на собственост върху един офис № 1 и два апартамента № 7 и № 8 в гр.Търговище, ул. Черно море № 4,за които страните определят себестойност в размер на 100 000лв. Поради което остатъкът от 40 000лв. ответникът е следвало да изплати на ищеца до края на 2009г. Именно за обезпечаване на това задължение на ответника е издаден и процесният запис на заповед от 10.12.2009г. Твърди , че ищецът е изпълнил своето задължение да направи ответникът собственик на посочените по-горе недвижими имоти.

    Ответникът  ЕТ „Б-ХХ-Б В”  оспорва основателността на иска. Прави възражение, че не дължи процесната сума. Не е подписвал договора от 15.08.2009г. и оспорва автентичността му досежно подписа за подизпълнителя – ЕТ. В действителност търговски взаимоотношения са имали „Б ХХ”ЕООД /едноличен собственик на капитала е Б В/ и „И Т” ЕООД  / представлявано от Е.Т., представляваща и ищеца по делото/. Във връзка със същите „Б ХХ”ЕООД е издало фактури на стойност 60 600лв.  за извършени СМР. Не е изпълнено задължението на ищеца за прехвърляне на собствеността върху два имота на стойност 100 000 лв. Видно от НА № 195/09г. Б В е закупил за 53 567,50лв. тези имоти от други лица , а не от ищеца. Освен това последният е цедирал вземането си по изп.лист въз основа на издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение срещу ответника-длъжник и вече не се легитимира като титуляр на същото.

    ВнАС като обсъди събраните по делото доказателства поотделно , съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прави следните фактически и правни изводи:

    Предявеният иск е с правно осн. чл.422 вр. чл.415,ал.1 ГПК.

    Безспорно се установява , че е налице подписана от ответника запис на заповед от 10.12.2009г. за сумата от 40 000лв. с падеж – 30.12.2009г. в полза на ищеца.

    Спори се относно съществуването на каузално правоотношение между страните и наличие на задължение за ответника за заплащане на сумата от 40 000 лв. по него, което да е обезпечено с процесния запис на заповед.

    Договорът за изработка от 15.08.2009г. с главен изпълнител ищеца и подизпълнител ответника е валиден, като СГЕ безпротиворечиво установява , че  подписът за ЕТ „Б ХХ- Б В” принадлежи на посоченото лице. Страните по договора са определени в заглавната му част в т.1 и т.2 и съответно при полагане на подписите като изрично са изписани:  „Х” ЕООД за главен изпълнител и ЕТ „Б ХХ- Б В” за подизпълнител. Полагането на печат за главен изпълнител, принадлежащ на „И Т” ЕООД   е ирелевантно. Лицето Е.Н. е представляващ „Х” ЕООД към този момент / не се спори и се установява от справка в ТР/ и следователно е подписала в това си означено изрично по договора качество сделката. Обстоятелството , че тя по същото време е представляваща и друго дружество „И Т” ЕООД   не може да промени извода за ясно обективираната воля на подписалите страни относно тяхната индивидуализация. А само може да обясни причините за объркване в поставяне на този печат.

    Отделно от това в с.з. 08.10.2013г. по делото на ТОС в обясненията си Б В, признава че фактически е работил на обектите по договора от 15.08.2009г. в кв.Овча купел в гр.София и на ул. Черно море № 4 в гр.Търговище . Но оспорва само качеството , в което е извършвал тези СМР – като ЕООД, а не като ЕТ. Доколкото и като ЕТ , и като ЕООД едноличен собственик е Б В, то не може да се приеме за доказано възражението , че договорът от 15.08.2009г. е сключен между други страни , а не тези по настоящия процес.

    В тази връзка подписаните 3 бр. фактури – две от 20.12.2010г.и една от 21.12.2010г. за извършени от „Б ХХ” ЕООД СМР на обща стойност 60 600лв. с получател „И Т” ЕООД съвпадат като обект , видове работа и цена за тях с тези по договор от 15.08.2009г. Но те не променят страните по сделката, а само обективират факти относно изпълнение на задължение за извършване на СМР и тяхната стойност.

    Неоснователно е възражението , че ответникът не е получил изпълнение относно прехвърляне на собствеността върху имотите от ищеца. От значение е , че по договора страните са се споразумели стойността на СМР да не се изплаща, а вместо нея подизпълнителят да получи право на собственост върху три имота. Т.е. ответникът е приел даване вместо изпълнение . Не се спори , че с НА № 43/2009г. Б В е придобил собствеността върху имоти , идентични с тези по договор от 15.08.2009г. Че обективираната по този нот.акт сделка е даване вместо изпълнение , а не покупко-продажба , се установява от признанието на самия ответник. В с.з. на 08.10.2013г. дава обяснения, че е приел да му бъдат прехвърлени имотите за уравнение на сумата , която му се дължи за извършените СМР. След като е постигната крайната цел на удовлетворяване на подизпълнителя по процесния договор / да стане собственик на трите имота/ и той е приел този начин на изпълнение от ищеца , ирелевантно е кое точно  лице му е прехвърлило правото на собственост върху имотите. Още повече , че ответникът има интерес това да стори техният действителен собственик. А защо последният / прехвърлителите по НА № 43/09г./ го прави, стои на плоскостта на отношения между тях и ищеца. Като те не са предмет на преценка по настоящия спор. От значение за спора в каква степен стойността на имотите удовлетворява вземането на ответника-подизпълнител е договорената от страните / ищец и ответник/ себестойност на имотите – 100 000 лв., а не посочената по НА.

    При извършено цедиране на вземането след издаване на заповедта за изпълнение и изп.лист, но преди предявяване на иска по чл.422 ГПК, последният може да бъде предявен и от цедента, за да се спази срокът по чл.415, ал.1  ГПК.

    Следва да се отбележи , че процесната запис на заповед е издадена на 10.12.2009г. с падеж 30.12.2009г. , което съвпада с падежа на задължението на ответника по договор от 15.08.2009г. за изплащане на остатъка от 40 000лв.

    Водим от горното  , съдът намира, че предявеният иск по чл.422 , ал.1 ГПК е основателен и обжалваното решение следва да се потвърди.

    Поради което и

 

                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/ 05.02.2014г. по т.д. № 97/13г. на ТОС  в частта, с която е признато за установено по отношение на ЕТ „Б ХХ- Б В”, че същият дължи на „Х” ЕООД сумата от 40 000 лв.- главница по запис на заповед от 10.12.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2012г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 800лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 19/23.10.2013г. по ч.гр.д. № 1839/2012г. на ТРС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: