Р Е Ш Е Н И Е № 33

 

гр. Варна, 05.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, на осми януари през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

секретар Ели Тодорова                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 221/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Производството е образувано след отменително решение на Върховния касационен съд № 150 от 04.04.2018 г., постановено по т. д. № 60132/2016 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 293, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК е отменено решение № 95 от 14.04.2016 г., постановено по в. т. д. № 83/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което съдът е потвърдил първоинстанционното решение, постановено по разгледаните главни искове и делото е върнато за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на обезщетение следствие на претърпени вреди от недобросъвестно водене на преговори от страна на „Електроразпределение север“ АД /с предишно наименование - „Енерго-Про Мрежи“ АД/ по повод сключване на Договор с „Хаос Инвест“ ЕАД по повод присъединяване на възобновяем енергиен източник, собственост на последното дружество към електроразпределителната и електропреносната мрежа, на основание чл. 12 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД.

- сумата в размер на 2 333 648.63 евро, като обща от 9 988 195.50 евро, претендирани като обезщетение за вреди, претърпени в резултат на недобросъвестно водене на преговори от страна на „Е.ОН България Мрежи“ АД /сегашно наименование „Електроразпределение север“ АД/ при сключване на договор за присъединяване, представляваща цена на 4 ветрогенератора модел VESTAS V 90 с мощност от 2 МW всеки, възнаграждение за продължаване на гаранционния срок за тях, платено от „Хаос Инвест“ ЕАД по силата на рамков договор от 29.05.2007 г. за доставка, монтаж, пускане в експлоатация и предварителни изпитвания на съоръжения за ВяЕЦ, на основание чл. 12 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,

- сумата от 341 352 евро, предявен като частичен от целия в размер на 2 954 092.21 евро, претендирани като обезщетение за вреди от забава в плащането на обезщетение в размер на 2 333 648.63 евро като част от 9 988 195.50 евро, изчислено за периода от 14.12.2009 г. до 08.08.2012 г., на основание чл. 86 от ЗЗД,

Съобразно дадените указания, „Хаос Инвест“ ЕАД с молба вх. № 5893 от 08.10.2018 г. уточнява размера на претендираните вреди, изразяващи се в обезщетение за недобросъвестно водене на преговори, свързано със закупуването на 4 броя ветрогенератори и удължаването на гаранционния срок на същите.

В проведеното о. с. з. от 08.01.2019 г., процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. В писмена защита излага подробни доводи, касаещи неоснователността на иска за вреди от преддоговорна отговорност. В същата коригира претенцията си за заплащане на разноски, сторени при разглеждане на делото в първоинстанционното производство. Моли за отхвърляне на разглеждания иск по чл. 12 от ЗЗД. Претендира разноски.

В о. с. з., процесуалните представители на въззиваемото дружество поддържат исковата молба в частта, касаеща предявения частичен иск по чл. 12 от ЗЗД, както и този по чл. 86 от ЗЗД. Възразяват за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Не претендират разноски за настоящото производство. В писмена защита посочват хронологично фактическите обстоятелства по спора, както и доводи за основателността на предявените искове. Молят за уважаване на исковете.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

С решение на Върховния касационен съд № 150 от 04.04.2018 г., постановено по т. д. № 60132/2016 г. на основание чл. 293, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК е отменено въззивното решение и делото е върнато за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск от „Хаос Инвест“ ЕАД за осъждане на „Електроразпределение север“ АД да заплати обезщетение за претърпени вреди от недобросъвестно водене на преговори по повод сключване на Договор за присъединяване на възобновяем енергиен източник, на основание чл. 12 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба, депозирана от „Хаос Инвест“ ЕАД е предявен частичен иск в условията на евентуалност за осъждане на ответника „Електроразпределение север“ АД да заплати обезщетение за претърпени вреди от недобросъвестно водене на преговори в размер на 2 333 648.63 евро, като част от 9 988 195.50 евро, на основание чл. 12 от ЗЗД, както и законна лихва за забава върху обезщетението в размер на 341 352.39 евро, като част от 2 954 092.21 евро, претендирана за периода от 14.12.2009 г. до 08.08.2012 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата от 2 333 648.63 евро от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се излагат доводи, че противоправното поведение на ответното дружество произтича от липсата на извършване на проучване и изчисление на конкретните условия за присъединяване на дадена точка. Посочва, че съобразно становището за присъединяване на 16 MW ищцовото дружество е започнало да реализира инвестиционното си намерение и е закупило по силата на Рамков договор от 29.05.2007 г. 8 ветрогенератора с мощност от по 2 MW всеки. Счита, че към датата на издаване на становището за присъединяване 11.02.2008 г. ответното дружество е знаело или е било длъжно да знае, че електрическата мрежа няма необходимия капацитет за присъединяване на обекта на ищеца. По повод размера на вредите, посочва, че претендираната сума представлява стойността за закупуване на 4 броя ветрогенератори и половината от стойността за удължаване на гаранционния срок на същите съобразно споразумение, сключено между „Хаос Инвест“ ЕАД и „Вестас България“ ЕООД на 09.09.2009 г.. Счита, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението за добросъвестно водене на преговори от страна на ответното дружество. По повод иска за заплащане на законна лихва за забава, посочва, че същият е определен от датата на сключване на анекса към окончателния договор за присъединяване от 14.12.2009 г. до предявяване на иска - 08.08.2012 г..

В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответникът оспорва предявените искове /л. 946/. Посочва, че искът по чл. 12 от ЗЗД е недопустим доколкото позитивният интерес на кредитора е удовлетворен предвид сключването на договор за присъединяване между страните. Намира, че преди подписване на договора между ответното дружество и „НЕК“ ЕАД, с който се въвежда намалена максимално допустима обща мощност, ответното дружество е получило съгласие от „Хаос Инвест“ ЕАД. В продължение на горното излага, че всички действия на ответника са съгласувани с ищцовото дружество, от където извежда извод за липсата на недобросъвестно поведение. Сочи, че още в самото начало на процедурата на присъединяване ищцовото дружество е дало съгласие същото да се осъществява съобразно реда и условията на „НЕК“ ЕАД. Намира, че предвид липсата на предварително разрешение от „НЕК“ ЕАД за присъединяване, при закупуването на ветрогенараторите ищецът е действал на свой риск. Сочи, че към момента на даване на становището за присъединяване електропреносната мрежа е имала необходимия капацитет. Излага хронологично етапите в преддоговорния процес.

В допълнителна искова молба ищовото дружество по повод на иска за вреди от преддоговорна отговорност /л. 1077/ излага доводи за неоснователност на възраженията за недопустимост на производството по иска по чл. 12 от ЗЗД. Оспорва твърдението, че „Хаос Инвест“ ЕАД се е съгласило с ограниченията на „НЕК“ ЕАД. Оспорва, че ответното дружество е съгласувало с „НЕК“ ЕАД условията за присъединяване ВяЕЦ „Могилище Запад“ към 11.02.2008 г., Твърди, че ответното дружество отговаря не само за електроразпределителната мрежа, но и за електропреносната мрежа. Намира, че към момента на издаване на становище от ответното дружество на 11.02.2008 г. е налице техническа възможност за присъединяване с оглед наличния капацитет на мрежата.

В отговор на допълнителната искова молба, ответното дружество навежда доводи за липсата на претърпени вреди предвид получаването на лицензия на ищцовото дружество, издадена от ДКЕВР на 20.12.2010 г., както и доразвива вече наведените твърдения.

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че на 30.10.2007 г. „Хаос Инвест“ ЕАД подава искане до „НЕК“ ЕАД за проучване на условията за присъединяване на ВяЕЦ „Могилище – Запад“ към електропреносната мрежа. С писмо изх. № 2600-2107 от 07.11.2007 г. „НЕК“ ЕАД отговаря на горното запитване като посочва, че присъединяването се извършва от „Е.ОН България Мрежи“ АД. В писмото /л. 152/ се посочва, 1. че са изчерпани всички възможности за присъединяване на нови електропроводни линии с заявеното напрежение от 20 kV, 2. че не се предвижда реконструкция към новоизграждащия се възел от 110 kV край с. Хаджи Димитър, както и че 3. в случай на решение за присъединяване на новата генерирана мощност към същата мрежа е необходимо това да се потвърди писмено и да се заплати цена за проучване по ценоразпис на НЕК.

На 28.01.2008 г. „Хаос Инвест“ ЕАД подава искане до „Е.ОН България Мрежи“ АД за проучване на условията за присъединяване /л. 987/. На 11.02.2008 г. „Е.ОН България Мрежи“ АД издава четири становища за присъединяване, като на същата дата изпраща и искане до „НЕК“ ЕАД за проучване на условията за присъединяване на обекти на електроразпределителната мрежа към електропреносната мрежа /л. 990 и следв./.

Между „Хаос Инвест“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД на 27.02.2008 г. е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-173/11.02.2008 г.-3011-ВГ-21.02.2008 г. /л. 155/. В чл. 1, ал. 2 от същия страните са предвидили, че ВяЕЦ следва да бъде присъединена с обща мощност от 16 MW. В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 са уговорили, че производителят ще изгради два броя нови кабелни електропроводи до ПИ № 013157 по плана на земеразделяне на с. Могилище до нова килия в подстанция „Каварна“ и други след разрешение на „НЕК“ ЕАД. В чл. 2, ал. 1, т. 6 от предварителния договор е предвидено, че в случай на възникване на обстоятелства, в частност на претоварване, генерираната мощност ще бъде редуцирана или генераторът ще бъде временно изключен.

От представения заверен препис на молба вх. № 58799 от 15.07.2008 г., се установява, че на 15.07.2008 г. „Хаос Инвест“ ЕАД депозира искане до „Е.ОН България Мрежи“ АД за сключване на договор за присъединяване. В изпратения отговор на същото от 10.09.2008 г. от „Е.ОН България Мрежи“ АД /л. 996/ посочва, че съгласно чл. 2 от предварителния договор, присъединяването ще се осъществи след разрешение на „НЕК“ ЕАД, каквото не е дадено, въпреки отправеното искане на „Е.ОН България Мрежи“ АД с изх. № 47-ДУА-235 от 11.02.2008 г..

С писмо изх. № 26-00-2323 от 01.10.2008 г. /л. 1002 гръб/ „НЕК“ ЕАД уведомява „Е.ОН България Мрежи“ АД, че в подстанция „Каварна“ се планира разширяване, както и че подадените искания за периода от м. май 2007 г. до м. юни 2008 г., сред които е и това на „Хаос Инвест“ ЕАД ще се разглеждат по реда на постъпването им, но не повече от 100-105 MW.

В отговор на молба на „Хаос Инвест“ ЕАД, „НЕК“ ЕАД в писмо изх. № 26-00-2870 от 28.11.2008 г. /л. 154/ посочва, че към настоящия момент са изчерпани всички възможности за присъединяване на нови електропроводни линии 20 kV, че се предвижда реконструкция, както и че е необходимо „Хаос Инвест“ ЕАД да изгради присъединителен електропровод от 110 kV.

На 08.04.2009 г. между „Хаос Инвест“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД е сключен окончателен договор за присъединяване на обект на независим производител № ДУА-173/11.02.2008 г.-3011-ВГ-21.02.2008 г.-4007-ВГ- 07.04.2009 г. при ограничение от 5 MW, както и меморандум за разбирателство, касаещ изграждането на малък ветрогенераторен парк. В меморандума страните са уговорили 1. присъединяването до 16 MW, 2. в случай на отказ от „НЕК“ ЕАД да стартира процедура по присъединяване на ВяЕЦ на производителя, „Е.ОН България Мрежи“ АД да сезира ДКЕВР, както и 3. при отказ от „НЕК“ ЕАД, когато ДКЕВР не е постановила, че „НЕК“ ЕАД е длъжна да извърши присъединяването, „Е.ОН България Мрежи“ АД да присъедини ищеца към собствената си разпределителна мрежа ВяЕЦ с мощност от 16 MW до 30.10.2009 г.. В изпълнение на меморандума „Хаос Инвест“ ЕАД подава искане до „НЕК“ ЕАД за проучване на условията за присъединяване.

С писмо вх. № 7007 от 08.10.2009 г. „НЕК“ ЕАД предлага на „Е.ОН България Мрежи“ АД за подпис проект на предварителен договор за присъединяване. На 07.12.2009 г. е сключен предварителен договор /л. 1012/ между „НЕК“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД за присъединяване на ВяЕЦ с 16 MW към килия № 14, в подстанция „Каварна“, собственост на „НЕК“ ЕАД.

Съответно на 14.12.2009 г. между страните по спора е подписан анекс към окончателен договор за присъединяване на ВяЕЦ „Могилище – Запад“, по силата на който електроцентралата ще бъде присъединена с обща мощност от 16 MW.

Впоследствие между страните в периода от 17.12.2009 г. до 02.06.2010 г. е водена кореспонденция по повод преработки по инвестиционния проект за изграждане на ВяЕЦ „Могилище – Запад“, провеждане на проби в експлоатационни условия и поставяне под напрежение на електроцентралата. За същата е издадено разрешение за ползване № ДК-07-06 от 31.05.2010 г. /л. 301/. С приемо-предавателен протокол от 18.10.2010 г. „Хаос Инвест“ ЕАД предава на „Е.ОН България Мрежи“ АД владението върху оборудването на килия № 14 /СМР, извършени доставки на машини, съоръжения, материали и други/ в подстанция „Каварна“.

На 23.09.2010 г. между „НЕК“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД е подписан окончателен договор за присъединяване на ВяЕЦ „Могилище – Запад“ с обща мощност от 16 MW, като в същия е предвидено подаването към електрическата мрежа да бъде временно ограничено включването на половината от инсталираната й мощност - 8 MW. На 11.10.2010 г. ВяЕЦ „Могилище – Запад“ е включена на половината от инсталираната й мощност.

На следващо място, съдебният състав намира за необходимо да посочи, че в производството не се оспорва настъпилото в хода на същото на 02.02.2015 г. присъединяване до пълната инсталирана мощност на ВяЕЦ от 16 MW, предвидена в предварителния договор.

Настоящият съдебен състав съобрази и фактическите обстоятелства, касаещи процеса на закупуване на ветрогенераторите, както следва:

На 29.05.2007 г. между „ИмВинд ГмбХ“ в качеството му на купувач и „Вестас Австрия ГмбХ“ е подписан рамков договор /л. 827/, по силата на който дружеството-продавач е поело задължение за доставка, монтаж, пускане в експлоатация и предварителни изследвания на съоръжения за вятърна електроцентрала. Съобразно допълнително споразумение „Вестас България“ ЕООД встъпва в правата и задълженията на продавача. С последващо тристранно споразумение от 11.09.2008 г. между „Хаос Инвест“ ЕАД, „Вестас България“ ЕООД и „ИмВинд ГмбХ“, последното дружество прехвърля на „Хаос Инвест“ ЕАД правата и задълженията си на купувач по рамковия договор, а именно – да заплати сумата в размер на 18 905 191 евро без ДДС /22 686 229,20 евро с ДДС/ срещу изпълнение на задължението на продавача да достави осем ветрогенератора, модел Vestas, V 90, 2 MW, 105 m NH, DiB T II.

Между „Хаос Инвест“ ЕАД и „Вестас България“ ЕООД на 09.09.2009 г. е постигнато допълнително споразумение за удължаване на гаранционния срок на осемте ветрогенератора, за което купувачът се е задължил да заплати сумата от 1 071 200 евро без ДДС /1 285 400 евро с ДДС/.

От представените в първоинстанционното производство фактури № 23 от 16.09.2008 г.за сумата от 1 699 594.56 евро с ДДС, № 22 от 21.08.2008 г. – за сумата от 1 699 594.56 евро с ДДС, № 0090800049 от 23.09.2009 г. – за сумата от  10 636 510.74 евро с ДДС, № 0090800068 от 06.10.2009 г. – за сумата от 4 252 604.30 евро с ДДС, № 0090800069 от 08.10.2009 г. – за сумата от 2 127 302.15 евро с ДДС, № 0090800098 от 23.12.2009 г. – за сумата от 1 134 311.42 евро с ДДС, № 0090800099 от 28.12.2009 г. – за сумата от 1 134 311.47 евро с ДДС, № 0090800105 от 23.12.2009 г. – за сумата от 1 285 440 евро с ДДС и банкови извлечения съответно от 18.08.2008 г., 15.09.2008 г., 31.12.2009 г., 23.12.2009 г., 10.12.2009 г., 01.10.2009 г., 20.08.2009 г. и 30.09.2009 г., издадени от „Вестас България“ ЕООД, се установява, че купувачът е заплатил всички дължими суми по рамковия договор и допълнителното споразумение от 09.09.2009 г..

От заключението по допуснатата по делото комплексна тройна СТЕ и ССчЕ /л. 1803/, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че: 1/. договорената обща цена за закупуването на осемте ветрогенератора в размер на 18 905 191 евро без ДДС е платена изцяло на продавача, 2/. за удължаване на гаранционния срок е издадена фактура № 90800105 от 23.12.2009 г., която също е платена и осчетоводена, 3/. фактури № 22 от 21.08.2008 г.за сумата от 1 699 594.56 евро с ДДС е платена на 18.08.2008 г., № 23 от 16.09.2008 г. – за сумата от 1 699 594.56 евро с ДДС е платена на 15.09.2008 г., № 0090800049 от 25.09.2009 г. – за сумата от 10 636 510.74 евро с ДДС е платена на 18.09.2009 г., № 0090800068 от 06.10.2009 г. – за сумата от 4 252 604.30 евро с ДДС е платена на 01.10.2009 г., № 0090800069 от 08.10.2009 г. – за сумата от 2 127 302.15 евро с ДДС е платена на 02.10.2009 г., № 0090800098 от 23.12.2009 г. – за сумата от 1 134 311.42 евро с ДДС е платена на 08.10.2009 г., № 0090800099 от 28.12.2009 г. – за сумата от 1 134 311.47 евро с ДДС, представляваща крайно плащане е платена на 04.01.2010 г., 4/. всички фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, за което е използван и данъчен кредит, 5/. законната лихва за забава върху общия размер на главницата от 9 988 195.50 евро за периода от 14.12.2009 г. до 08.08.2012 г. е в размер на 2 954 092.21 евро.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Предявени са осъдителни искове за осъждане на „Електроразпределение север“ АД да заплати обезщетение на „Хаос Инвест“ ЕАД за претърпени вреди от недобросъвестно водене на преговори по повод сключване на Договор за присъединяване на възобновяем енергиен източник, на основание чл. 12 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника е сключен предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-173/11.02.2008 г.-3011-ВГ-21.02.2008 г., окончателен договор за присъединяване № ДУА-173/11.02.2008 г.-3011-ВГ-21.02.2008 г.-4007-ВГ-07.04.2009 г. при ограничение от 5 MW, меморандум за разбирателство, предварителен договор от 07.12.2009 г. между „НЕК“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД за присъединяване на ВяЕЦ с 16 MW, анекс от 14.12.2009 г. между страните по спора към окончателен договор за присъединяване на ВяЕЦ за присъединяване с обща мощност от 16 MW, окончателен договор от 23.09.2010 г. между „НЕК“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД за присъединяване на ВяЕЦ „Могилище – Запад“ с мощност от 16 MW, но при временно ограничение от 8 MW. В производството е безспорно също, че на 02.02.2015 г. ВяЕЦ „Могилище – Запад“ е присъединена до пълната инсталирана мощност на ВяЕЦ от 16 MW.

В доктрината и в съдебната практика преобладава разбирането, че преддоговорната отговорност е специален вид деликтна отговорност /така Стойчев. К., Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност, С., 2007, 225/. Изхождайки от разбирането, следва да се приеме, че фактическият състав на преддоговорната отговорност включва същите елементи като този на деликта: 1/. поведение, 2/. противоправност, 3/. вреда, 4/. причинна връзка и 5/. вина.

Доколкото е необходимо кумулативно наличие на горните елементи от фактическия състав на преддогорната отговорност, настоящият съдебен състав намира за необходимо да разгледа всяка една от тях, съобразявайки и оборимата презумпция за вина, приложима и към преддоговорната отговорност.

По повод наличието на противоправно поведение, въззивният съдебен състав формира следните изводи:

При преговорите страните трябва да действат добросъвестно. Изискваната в чл. 12 от ЗЗД за добросъвестност съставляват морална категория, свързана с коректното, почтено, честно и лоялно отношение при воденето на преговори.

Ответното дружество „Електроразпределение север“ АД е титуляр на лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия № 138-07 от 13.08.2004 г. от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение на ДКЕВР № И1-Л-138 от 09.12.2013 г./. „НЕК“ ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността пренос на електрическа енергия № Л-147-04/17.12.2004 г., издадена от ДКЕВР.

Настоящият съдебен състав, намира, че действията, предприети от ответното електроразпределително дружество, отнасящи се до съгласуването с преносното предприятие НЕК ЕАД на условията за присъединяване на обекта на ищеца, съответстват на правилата за договорната добросъвестност по смисъла на чл. 302 от ТЗ. Същите съответстват и на изискванията в действащата нормативна уредба - чл. 52, чл. 74 от Наредба № 6/09.06.2004 г., както и на чл. 13, ал. 3 от договора за присъединяване, в които се предвижда задължение за разпределителното предприятие да съгласува с преносното предприятие условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа, като обаче не обвързва преносното предприятие със срок, в който следва да отговори на искането за съгласуване. Подобна уговорка се съдържа и в чл. 2, ал. 1, т. 2 от предварителния договор страните да уговорили, че присъединяването на ВяЕЦ към електропреносната мрежа ще се осъществи след разрешение на „НЕК“ ЕАД. Доколкото присъединяването на електроцентралата е невъзможно без договор между електроразпределителното и електропреносното дружество, такъв е сключен на 07.12.2009 г..

По делото е представена детайлна кореспонденция между ищеца, ответника, „НЕК“ ЕАД и ДКЕВР, от която се установява, че забавянето на присъединяване на пълната мощност по предварителния договор от 16 MW се е наложило от една страна поради забавяне от страна на „НЕК“ ЕАД да сключи предварителен и окончателен договор с ответното дружество за присъединяване на електроцентралата на ищеца, а от друга предвид реконструкция в подстанция „Каварна“, собственост на „НЕК“ ЕАД поради изчерпване на капацитета й.

На следващо място, следва да се съобрази целта на законодателя за приоритетно присъединяване на производители от възобновяеми енергийни източници - чл. 9, т. 4 и чл. 13, ал. 2 от ЗВАЕИБ /отм./, чл. 54, ал. 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи /отм./ и чл. 116, ал. 1 от ЗЕ. Същото задължение на оператора на електроразпределителните мрежи или електропреносната мрежа е скрепено със санкция и е в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/77 ЕО на Европейския парламент и Съвета за насърчаване и производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар /в частност чл. 7 от същата, касаеща задължение на държавата за приоритетно използване на електрическа енергия от възобновяеми източници и пренасянето й от електроразпределителните дружества към потребителите/.

В отменителното си решение, касационната инстанция приема, че недостатъчният капацитет на електропреносната мрежа /за което ищецът е знаел от 2007 г./ е следствие на множество депозирани искания за присъединяване на нови обекти за производство на електрическа енергия за кратък период от време, предотвратяването на което не е било възможно нито чрез действия на ответното – електроразпределително дружество по модернизацията на мрежата /чийто собственик не е чл. 116 от ЗЕ/, нито чрез отказ за съгласуване на присъединяването на други производители.

Настоящият съдебен състав намира, че ищцовото дружество е узнало за недостатъчния капацитет на мрежата, съобразно депозиран отговор от страна на „НЕК“ ЕАД до същото с изх. № 2600-2107 от 07.11.2007 г. /л. 152/ по искане за проучване на условията за присъединяване на ВяЕЦ. Получаването на отговора не се оспорва от „Хаос Инвест“ ЕАД, а и същото се прилага като доказателство към исковата молба. В писмото изрично е посочено от страна на „НЕК“ ЕАД, че към 07.11.2007 г. в подстанция „Каварна“ са изчерпани всички възможности за присъединяване на нови електропроводни линии, че електропреносното дружество предвижда реконструкция и разширяване на същите към края на 2008 г., както и че част от новите изводни полета ще бъдат предоставени на „Е.ОН България Мрежи“ АД с договори за присъединяване на нови производители на електрическа енергия. Позицията на „НЕК“ ЕАД, изразена с писмо изх. № 26-986 от 20.05.2009 г. /л. 174/ до „Хаос Инвест“ ЕАД е непротиворечива относно невъзможността за присъединяване на ВяЕЦ към напрежение от 20 kV. Със същото дружеството е уведомено, че на технически съвет на „НЕК“ ЕАД е прието като предварително, решение за присъединяване на ВяЕЦ, за което е необходимо ищцовото дружество да изгради присъединителен електропровод и електрическа уредба от 110 kV. Предвид горното не е налице нарушение на чл. 9, б. „г“, б. „е“ или чл. 14 от Директива 2003/54 на ЕО на Европейския парламент и Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, което да обуслови противоправно действие, извършено от страна на електроразпределителното дружество, доколко същите биха могли евентуално да обусловят бездействие от страна на електропреносното дружество.

В продължение на горното, предвид целта на ЗВАЕИБ /отм./, липсата на изискване на електроразпределителните дружества да резервират мощности и да отказват присъединяване на производители, липсата на забавяне между подписване на договорите между „Е.ОН България Мрежи“ АД и „НЕК“ ЕАД и последвалото присъединяване на обекта на ищеца, следва да се приеме, че липсва осъществено противоправно поведение от страна на електроразпределителното дружество.

От друга страна от кореспонденцията, приложена към делото се установява, че ответникът е имал желание да присъедини ВяЕЦ и да сключи договор за присъединяване и дори се е противопоставил на допълнително поставените от НЕК“ ЕАД изисквания, като накрая на 10.06.2010 г. подава жалба до Министъра на икономиката, енергетиката и туризма /л. 1022/ и до ДКЕВР. Ограниченията, наложени от НЕК“ ЕАД, са осуетили присъединяването не само на централата на ищеца, но и на всички други производители засегнати от тези изисквания.

Въззивният съдебен състав, съобрази също, че в чл. 2, т. 3 от договора за присъединяване на обекта към преносната мрежа, сключен между „НЕК“ ЕАД и ответника е уговорено последващо повишаване на мощността на ВяЕЦ до инсталираната, въпреки въведеното ограничение поради недостатъчния капацитет на мрежата. Подобно ограничение страните са предвидили и в чл. 33 от Анекса към окончателния договор от 14.12.2009 г. /л. 192/ и чл. 2, ал. 1, т. 6 от предварителния договор сключен между „Хаос Инвест“ ЕАД и „Е.ОН България Мрежи“ АД, а именно: право на електроразпределителното дружество да редуцира генерираната мощност или временно да изключи генератора по нареждане на ЕСО при възникване на необходимост от ограничение на производството на електрическа енергия. Същата договорна клауза е в съответствие с чл. 73 от ЗЕ, поради което на основание чл. 20 от ЗЗД има силата на закон между тези, които са ги сключили.

Предвид горното, следва да се приеме, че отсъства реализирано противоправно поведение от страна на „Електроразпределение север“ АД, което да се изразява в твърдяната недобросъвестност при воденето на преговори по повод сключването на договор за присъединяване с „Хаос Инвест“ ЕАД. С оглед на горното и предвид оборването презумпцията за наличие на вина у ответното дружество, въззивният съдебен състав намира иска за неоснователен поради установено отсъствие на елементи от фактическия състав на същия.

Дори да се приеме обратното и да се пристъпи към разглеждане на останалите елементи от фактическия състав, настоящият съдебен състав съобрази противоречивите становища в доктрината относно обема на преддоговорната отговорност. В една част се приема, че обезщетението обхваща само загубите, а в друга и ползите, които биха били реализирани. Вредите от нарушен негативен интерес, се изразяват в това, че същите могат да настъпят в резултат на несключването на договор за присъединяване на независим производител в очаквания от кредитора срок. За позитивен интерес говорим когато е налице интерес от изпълнението на договора, при нарушаването на който кредиторът може да иска да бъде поставен в положението, което би съществувало ако длъжникът бе изпълнил точно.

В процесния случай се претендира обезщетение за закупуването на 4 броя ветрогенератори и удължаването на гаранционния срок на същите. Доколкото в производството е безспорно установено, че към 02.02.2015 г. ВяЕЦ „Могилище-Запад“ е присъединена с пълната си мощност от 16 MW, тоест установено е изпълнение на предварителния договор, осъществено чрез използване и на осемте закупени ветрогенератора, следва да се приеме, че искът за заплащане на обезщетение от недобросъвестно водене на преговори, в частта относно претенцията за заплащане на сумата на четирите ветрогенератора е неоснователен. Подобно следва да бъде и разрешението по повод на твърденията за наличие на вреди, свързани с удължаването на гаранционния срок на четирите ветрогенератора на 09.09.2009 г., предвид установеното знание от страна на ищцовото дружество към края на 2007 г. за недостатъчния капацитет на мрежата и липсата на реализирано противоправно поведение от страна на електроразпределителното дружество.

Поради гореизложените съображения, частичният иск за вреди от преддоговорна отговорност, предявен от „Хаос Инвест“ ЕАД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид горното разрешение, неоснователен се явява и частичният акцесорен иск за заплащане законна лихва за забава върху предявената главница, считано от 14.12.2009 г. до 08.08.2012 г..

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на „Електроразпределение север“ АД. В отменителното решение се съдържат указания, дадени от касационната инстанция за разпределение на отговорността за разноските и за касационното производство. За същото касаторът претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 128 949.10 лева, от които държавна такса за допускане на касационното обжалване - 30 лева, държавна такса за касационното обжалване - 68 577.10 лева, адвокатско възнаграждение - 60 342 лева с ДДС. В о. с. з. пред касационната инстанция е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора /л. 441/. Доколкото самият адвокат е посочил едно възнаграждение за оценяеми искове, което съответства на възприемането на предоставената от него услуга като защита, дадена за сборния общ имуществен интерес, адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с минималния размер, изчислен от сбора на исковете. Предвид горното, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер за сбора от исковете е 45 818.55 лева без ДДС/54 982.26 лева с ДДС. С оглед на горното, съобразно наведеното възражение, фактическата и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че в полза на електроразпределителното дружество следва да се присъди минималният размер на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно изхода от спора, разноски се дължат на „Електроразпределение север“ АД в общ размер на 123 589.36 лева за производството по т. д. № 60132/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

За настоящото производство въззивникът претендира заплащането на 61 392.25 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение общ размер на 189 618.48 лева с ДДС за разглеждането на иска за преддоговорна отговорност и акцесорния му за заплащане на законна лихва за забава. Настоящият съдебен състав намира, че инвокираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно, доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение по иска за преддоговорна отговорност /с цена от 2 333 648.63 евро или 4 564 220 лева/ е 164 947.92 лева с ДДС, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер е 57 172.20 лева без ДДС/68 606.64 лева с ДДС, а по иска за законна лихва за забава претендираният размер е 24 670.56 лева с ДДС, а размерът по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата /при цена на иска от 341 352 евро/ 667 626.48 лева/ е 14 882.53 лева без ДДС/17 859.04 лева с ДДС. С оглед на горното, предвид отсъствието на правна и фактическа сложност по спора, настоящият съдебен състав намира, че претендираните адвокатските възнагражения следва да бъдат намалени до минималните. Предвид горното и съобразно наведено възражение от въззиваемото дружество по повод дължимостта на внесената такса от въззивника, в полза на последния следва да се присъди сумата в размер на 122 525.51лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

За първото въззивно производство дружеството е претендирало заплащането на сумата в общ размер на 193 287.88 лева, от които държавна такса - 68 577.10 лева и адвокатско възнаграждение по осъдителните искове /от 1 237 711 лева и 2 191 144 лева/ - 124 710.78 лева с ДДС. В двете въззивни производства са наведени възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения. Съдът ги намира за основателни, доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение по иска с цена от 1 237 711 лева е 45 193.60 лева с ДДС, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер е 23 907.11 лева без ДДС/28 688.53 лева с ДДС, а по този с цена на иска от 2 191 144 лева, претендираният размер е 79 517.18 лева с ДДС, а размерът по чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата е 33 441.44 лева без ДДС/40 129.73 лева с ДДС. С оглед на горното, предвид отсъствието на правна и фактическа сложност по спора, настоящият съдебен състав намира, че претендираните адвокатските възнагражения следва да бъдат намалени до минималните. Предвид горното, в полза на същото следва да се присъди сумата в размер на 137 395.36 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по в. т. д. № 83/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

За производството по т. д. № 2282/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд се претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 156 923.80 лева, от които 865 лева – депозит за вещо лице и 156 058.80 лева – адвокатско възнаграждение. Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителните части за сумите в размер на 1 136 834 лева и 133 787 лева. Съобразно горното, в полза на „Електроразпределение север“ АД следва да се присъди сумата в общ размер на 122 871.33 лева за съдебно-деловодни разноски. Настоящият съдебен състав съобрази от една страна възражението на въззиваемото дружество, поради което намира, че така определеният размер следва да бъде съобразен с вече присъдената част на съдебно-деловодните разноски с първоинстанционното решение – 64 707.21 лева, а от друга и изявленията в насока на насрещната страна. Предвид горното, в полза на въззивното дружество, следва да се присъди допълнително сумата в размер на 58 826.70 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 за осъждане на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати сумата в размер на 2 333 648.63 евро, като част от 9 988 195.50 евро, представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на недобросъвестно водене на преговори при сключване на договор за присъединяване на обект на независим производител, на основание чл. 12 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 2 333 648.63 евро от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 за осъждане на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 да заплати сумата в размер на 341 352 евро, като част от 2 954 092.21 евро, претендирани като обезщетение за вреди от забава в плащането на обезщетение в размер на 2 333 648.63 евро, като част от 9 988 195.50 евро, за периода от 14.12.2009 г. до 08.08.2012 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № сумата от 123 589.36 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за производството по т. д. № 60132/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 294, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № сумата от 122 525.51лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № сумата от 137 395.36 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за производството по в. т. д. № 83/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК: 148139480, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 36 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № допълнително сумата от 58 826.70 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство по т. д. № 2282/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.         

 

 

              2.