РЕШЕНИЕ

   № 151

               гр.Варна, 09.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.05.2016 г. в  състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН П.

                                                        ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 222 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на З.Д. *** срещу решение № 84/03.02.2016 г., постановено по т.д. №158/2015 г., с което Варненският окръжен съд - ТО обявява за недействителен на основание чл. 135 - ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 - ТЗ по отношение кредиторите на „Одисей 96” ЕООД в несъстоятелност - гр.Варна, ЕИК 103061657, сключения между тях договор за продажба на недвижим имот, представляващ 10 кв.м. ид. части от дворно място с площ от 429 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул.“Лаврентий“ №31, 33, представляващо ПИ с идент. № по КК 10135.1503.596, при граници: ПИ с идент. № по КК 10135.1503.292, 10135.1503.621, 10135.1503.301, 10135.1503. 288, обективиран в нотариален акт № 57, том ІV, рег. № 8946, дело № 645/2012 г. на нотариус О.Шарабански, с район на действие ВРС, вписан в АВ - Варна под № 38, том LXVI, вх. рег. № 24770 от 21.11.2012 г., по иска на Л.Д.М., ЕГН **********, М.Д.М. – П., ЕГН **********, и Н.И.П., ЕГН **********,***, и съищеца В.С.С. - синдик на „Одисей 96” ЕООД в несъстоятелност – гр.Варна. Жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на друго решение, с което се отхвърли предявеният иск.

Постъпили са писмени отговори от въззиваемите страни и от синдика В.С., с които същите молят жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението - потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззиваемите Л.Д.М., М.Д.М. – П. и Н.И.П. молят в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Синдикът поддържа отговора си по жалбата с писмено становище.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Искът по чл.135 – ЗЗД във връзка с чл.649 – ТЗ е предявен по пощата на 09.07.2014 г., т.е. в едногодишния срок по чл.649, ал.1 – ТЗ от откриване на производството по несъстоятелност на „Одисей 96” ЕООД - гр. Варна, считано от вписване на решение за това №197/09.07.2013 г. на Апелативен съд Варна по в.т.д. №172/2013 г. в търговския регистър на 12.07.2013 г., установено от вписването № 20130712164247.

Оплакванията в жалбата за неправилност на решението, тъй като сделката не увреждала кредитор на несъстоятелния длъжник и не се доказвала свързаност между дружеството – продавач и купувачката, като в тази връзка съществувало явно противоречие в мотивите на съда и неправилно били кредитирани показанията на свидетеля Р. Р. поради заинтересованост на същия от изхода на спора, са неоснователни.

Съобразно прехвърлените й 10 кв.м. ид.ч. от процесния недвижим имот с площ 225 кв.м. ответницата по иска става съсобственик на 10/225 ид.ч. от земята, както и от построените върху нея обекти. С отчуждаването на част от имуществото на дружеството се намаляват или затрудняват възможностите на кредиторите да се удовлетворят за сметка на него, ето защо, сделката е увреждаща за кредиторите. Без значение е, че с цената от продажбата – 1000 лв бил удовлетворен частично един от кредиторите – НАП, първо – защото удовлетворяването е частично и минимално спрямо задълженията на длъжника към кредиторите му, и второ – защото избирателното плащане към един кредитор увеличава невъзможността да бъдат удовлетворени останалите кредитори. Продавачът е съзнавал, че с разпоредителната сделка намалява имуществото си, представляващо общо обезпечение за кредиторите му, така че при извършването й е знаел за увреждането. За увреждането е имала знание и купувачката – ответницата по иска З.Д.Д., тъй като същата е свързано лице с дружеството-продавач чрез бившия му управител Д. А. Н. и син на управителката Е. Н.а. Тя е прехвърляла части от прехвърлените й от дружеството ид.части от земята на купувачите на обекти в строящата се сграда под формата на дарение по 1 кв.м. ид.ч. от земята, което е поначало задължение на дружеството – продавач, и без самата да е имала някакъв правен интерес да го прави за своя сметка, ако е била просто купувач на обекти, както останалите купувачи. Очевидно е, че ответницата е действала като подставено лице - привиден прехвърлител, вместо действителния такъв – дружеството - длъжник. Касае се за персонална симулация, осъществена при знание и чрез съдействието на подставеното лице, с цел да се прикрие продавача по сделката. За това свидетелства и св.Д.Д.. Свързаността на дружеството с ответницата се потвърждава и от множеството сключени сделки за покупко-продажба на недвижими имоти между нея и „Одисей 96” ЕООД, както и свързаното с последния лице – „Одисей Билд” ЕООД, а така също от множество изкупувания чрез публични търгове на имоти – собственост на длъжника Д. А. Н., провеждани по съдебни изпълнения срещу последния. Ответницата е регистрирала и две дружества – „Голден Билд 31” ЕООД и „Хеката 2007” ЕООД на адрес - гр.София, район „Витоша“, жк „Бъкстон“, ул.“Иван Сусанин“ №43, ет.7, ап.29,  на който адрес са пребивавали заедно и поотделно с Д. Н., установено от показанията на свидетеля Р. Р.. Свидетелят свидетелства и за това, че ответницата е продължавала и през 2013 г. след прекратяване на трудовия си договор с „Одисей 96” ЕООД да изпълнява старите си задължения в офиса на  дружеството, като е обслужвала същото и неговите производни фирми „Одисей” – виждана е да ходи нормално на работа, да влиза в офиса, да ползва служебен транспорт. Показанията на този свидетел не са заинтересовани, тъй като от една страна той няма особени отношения с двете посочени лица, които да поставят под съмнение обективността и достоверността им, а от друга – те се преценяват от съда и с оглед на всички данни по делото, които в случая ги подкрепят. Предвид всичко изложено по-горе знанието на ответницата за увреждане с процесната сделка на евентуални кредитори на дружеството следва да се счита доказано. Налице са елементите от фактическия състав на чл.135 – ЗЗД, предвид което искът е доказан и основателен и следва да се уважи.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Варна-ТО, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора в полза на ответниците по жалбата - ищци се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №84/03.02.2016 г. на Окръжен съд – Варна, ТО, постановено по т.д. №158/2015 г.

ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Л.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.М. – П., ЕГН ********** и  Н.И.П., ЕГН **********,***, сумата 500 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.