Р Е Ш Е Н И Е № 5

 

гр. Варна, 05.01.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                                 

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 222/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Ан Сист“ ЕООД – гр. Чирпан, А.Ж.Д. и Н.Ж.Д. чрез процесуален представител – адв. Г.А. против решение № 947 от 22.12.2016 г., постановено по т. д. 1482/2015 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 196 от 15.03.2017 г. по описа на същото дело, с което жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят на „Мания Тийм” АД – гр. Варна, сумата от 28 310.24 лв., представляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба от 03.01.2012 г. по фактури № 1002007915 от 10.08.2015 г. и № 1002007922 от 12.08.2015 г., ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 1 250 лв., претендирана като част от сумата в общ размер на 9 724.95 лв., съставляваща мораторна неустойка върху главницата от 40 520.64 лв., в размер на 1 %, на основание чл. 7. 1. от горепосочения договор, начислена за периода от 21.08.2015 г. до депозиране на исковата молба, както и сумата в размер на 60 000 лв., съставляваща неустойка за разваляне по чл. 7. 4. от договора, ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното заплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат подробни аргументи за недължимост на претендираната неустойка. Считат, че съдът неправилно не е взел предвид всички свидетелски показания, касателно тези подкрепящи тезата на ответниците. Сочат, че първоначална франчайз такса е уговорена и дължима само по отношение на магазина в гр. Шумен, от което извеждат извода за възможно предвиждане на отстъпка в размер на 50 % само за този обект. Твърдят, че договорените такси са с оглед на целия срок на договора. Процесуалният представител на жалбоподателите инвокира доводи за многократно, систематично увеличаване на срока на договора и на свързаните с него неустойки от страна на франчайзодателя. В допълнение сочи за неизяснен извода на съда за наличие на неформално процесуално представителство на „Ан Сист“ ЕООД от страна на М. Л.. Намира за необсъдени показанията на свидетеля Д. Т., досежно твърденията за прекратяване на договора поради непостигане на съгласие за сключването на нов договор за наем с предмет магазин в гр. Варна. Твърди, че франчайзoдателя няма ясно определено задължение за съдействие на франчайзополучателя през целия срок на договора. Позовава се на отсъствието на изрична уговорка между страните за уведомяване на франчайзодателя за проблеми като прекратяване на наемния договор. Намира за необсъдени от страна на съда обстоятелствата, свързани с увеличаването на цените за покупката на стоките, лошото качество на същите и невъзможността за реализирането им. Твърди, че поведението на франчайзополучателя е обвързано от новите цени и прекратяването на наемния договор по взаимно съгласие за търговския обект, находящ се в гр. Варна. Намира договорената неустойка в отношенията между търговци за неподлежаща на намаляване поради прекомерност. В допълнение сочи, че изследването на подробно изложените съображения във въззивната жалба води до извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречието на същата с добрите нрави. В тази връзка счита, че в конкретния случай нищожността на неустойката се обосновава от самите договорни клаузи, а не от последващо настъпили обстоятелства. Въвежда аргументи за неправилно възприемане на фактическата обстановка по направеното възражение за прихващане. По подробно изложени доводи излага, че искането за възстановяване касае неизтеклия срок на договора след твърдяното предсрочно прекратяване на същия. Сочи, че у жалбоподателите не може да се вмени вина за прекратяване на наемния договор за търговския обект в гр. Варна, от което извежда аргументи за отсъствие на неизпълнение от страна на същите. Намира за необсъдени твърденията за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 от ТЗ. Моли за отмяна на решението, в евентуалност за уважаване на възражението за прихващане на първоначалната такса за магазина в гр. Шумен – пропорционално със срока до предсрочното прекратяване на договора. Моли за приобщаване към доказателствения материал на платежно нареждане от 20.01.2017 г. и електронна кореспонденция относно първоначалните такси и техния размер от 07.01.2014 г..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото „Мания тийм” АД – гр. Варна, чрез адв. А.Д., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита, че въззивната жалба е недопустима в частта, в която се оспорва възражението за прихващане поради представените доказателства за плащане на насрещното задължение. Твърди, че възражението за прихващане срещу задължението за заплащане на неустойките, направено с въззивната жалба е преклудирано. Намира за правилен извода на съда за представителство на въззиваемото дружество от страна на лицето М. Л.. Същевременно, релевира доводи за наличие на задължение за съдействие, типично за договорите за франчайз. Сочи, че възраженията за стопанска непоносимост не са доказани. По отношение на неустоечната клауза излага, че същата не противоречи на добрите нрави, от което извежда аргументи за действителността на същата. Развиват се твърдения за наличие на виновно поведение от страна на ответното дружество, обусловило изявлението за прекратяване на договора между страните. Сочи, че заплащането на главницата в цялост след постановяване на първоинстанционното решение води до недопустимост на въззивната жалба, касаеща претенцията за съдебна компенсация. Счита, че не е налице твърдяната злоупотреба с право. Излага подробни аргументи за фактическата обстановка между страните, породена от процесния договор за франчайзинг. Намира за доказано обстоятелството, че спирането на дейността на магазина в гр. Варна е обусловено от взето решение на дружеството. Позовава се на чл. 3. 2. 2. от договора, от който извежда доводи за задължение на франчайзополучателя за целия срок на договора за своя сметка да поддържа състоянието и външния вид на магазините, съобразно стандартите на франчайзодателя. Твърди, че добросъвестното поведение предполага полагането на дължимата грижа на добрия търговец. Излага подробни твърдения досежно свидетелските показания на свидетеля Т. Т. и обясненията на ответницата А.Д.. Сочи, че ответното дружество не е положило дължимата грижа за запазване на наемните отношения между страните. Намира за доказано в производството, че прекратяването на наемния договор за магазина в гр. Варна е инициирано от ответниците. В тази връзка твърди, че ответното дружество не е уведомило франчайзодателя за полученото предизвестие от 16.06.2015 г., което е довело до невъзможност за оказване на необходимото съдействие от страна на ищцовото дружество. Счита, че е налице свързаност между „Симарт трейд“ ЕООД и ответниците обусловила недобросъвестност и нарушаване на доверието между страните, което изключва продължаването на договорните отношения между същите. Досежно възражението за прихващане излага, че същото е неоснователно. По подробно изложени аргументи намира, че след получаването за ползване на франчайз пакета, първоначалната франчайз такса не е обвързана със срока на договора. Евентуално, сочи, че същата такса не е изискуема преди връщането на държането на обекта, от което извежда извод за недобросъвестност на ответното дружество. Твърди, че са нанесени вреди на франчайзодателя и разработената клиентска мрежа. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.

Предварителните въпроси и доказателствените искания на въззивниците са разрешени с определение № 331 от 08.06.2017 г. по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 14.11.2017 г., процесуалният представител на въззивниците излага становище за недължимост на първоначалната франчайз такса при предсрочно прекратяване на договора, както евентуално за изчисляване на същата съобразно срока на действие на договора. Посочва, че не е налице връзка между обектите в гр. Варна и гр. Шумен, досежно договора за франчайзинг. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна твърди, че възражението за прихващане на дължимата франчайз такса е недопустимо по отношение на първия иск и преклудирано по отношение на втория иск тъй като е направено едва в уточнителна молба към въззивната жалба. Излага подробни доводи за основателността и доказаността на исковете. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

След постановяване на първоинстанционното решение е извършено плащане на сумата в размер на 29 473.39 лв. от страна на „Ан Сист“ ЕООД в полза на „Мания Тийм“ АД, за което е представено преводно нареждане от 20.01.2017 г. /л. 11/. В отговора на въззивната жалба не се оспорва получаване на плащането от страна на франчайзодателя на задължението по процесните фактури. Възражението за погасяването на част от задължението поради осъществено плащане след постановяване на обжалваното решение не е преклудирано, за същото са представени и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, поради което същото следва да бъде съобразено от настоящата инстанция при изграждане на своите правни изводи.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила в отхвърлителната част за разликата над присъдените 28 310.24 лв. до претендираните 40 520.64 лв., по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Мания тийм“ АД срещу „Ан Сист” ЕООД, Н.Ж.Д., А.Ж.Д. за солидарно заплащане на сумата в размер на сумата от 40 520.64 лв., представляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба от 03.01.2012 г. по фактури № 1002007908 от 03.08.2015 г., № 1007001586 от 07.08.2015 г., № 1002007915 от 10.08.2015 г. и № 1002007922 от 12.08.2015 г., ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 1 250 лв., претендирана като част от сумата в общ размер на 9 724.95 лв., съставляваща мораторна неустойка върху главницата от 40 520.64 лв., в размер на 1 %, на основание чл. 7. 1. от горепосочения договор, начислена за периода от 21.08.2015 г. до депозиране на исковата молба, както и сумата в размер на 150 000 лв., представляваща неустойка за разваляне по чл. 7. 4. от договора, ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното  заплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата в размер на 1 250 лв., представляваща неустойка за нарушаване на забраните след прекратяване на договора, ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното  заплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

В писмен отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответниците инвокира подробни доводи за недължимост на претендираните неустойки поради разваляне на договора по вина на франчайзодателя. Не се оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните и дължимостта на сумата в размер на 40 520.64 лв., представляваща незаплатена част по четири броя фактури. Посочва, че макар и управителелят на ответното дружество – А.Д. да живее във фактическо съжителство с М. Л. не е налице свързаност между лицата по смисъла на ТЗ. Излага доводи, че в 10 – дневен срок от прекратяване на договора за магазина в гр. Шумен са прекратили използването на марката. Твърди, че освен посочения от ищеца анекс са подписвани и други такива, съответно от 22.05.2012 г., от 01.07.2012 г., от 30.12.2014 г. и от 26.06.2015 г.. Сочи, че по силата на анекс № 6 от 26.06.2015 г. е променен чл. 7. 4. от договора, като неустойката за разваляне е определена в общ размер на 60 000 лв. или на 30 000 лв. за някой от магазините, а не в претендирания размер в исковата молба от 150 000 лв.. Счита, че уговорените неустойки в чл. 7. 4. и чл. 7. 5. от договора за франчайзинг са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и закона на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 288 от ТЗ и т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, чл. 101, ал. 1 от ДФЕС и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. В допълнение на горното посочва, твърденията за целенасочено ограничаване на правата на франчайзополучателя за прекратяване на договора, едностранното определяне на цените за продажба на стоките и завишаване на неустойките. Твърди, че за преустановяване на дейността на магазина в гр. Варна е изпратено електронно съобщение на франчайзодателя от 17.08.2015 г.. Сочи, че последният не е изпълнил задължението си да предоставя 100 кг. стока на всеки 10 кв. м. търговска площ. Инвокира аргументи, че рекламните табели за магазина в гр. Варна са премахнати след уведомяване на франчайзодателя за прекратяване на наемния договор на обекта. В условията на евентуалност, при уважаване на който и да е от исковете, прави възражение за прихващане на първоначалната такса по договора в размер на 30 952.38 лв. с ДДС, изчислена съразмерно със срока на действие на договора за обекта в гр. Шумен, а именно 32 месеца. Претендира сумата ведно със законна лихва за забава от датата на разваляне на договора.

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото дружество оспорва твърдението, че развалянето на договора е по вина на франчайзодателя. Излага съображения, че не е налице твърдяното насрещно вземане за първоначалната франчайз такса, поради използването на франчайз пакета и предоставянето на вече разработен търговски обект. В допълнение посочва и уговорката за прекратяване на договора и преди изтичане на срока на договора, от където извежда доводи за недължимостта на първоначалната такса. Сочи, че връщане на таксата може да бъде претендирано от изправна страна по договора, какъвто не е франчайзополучателят. Намира за неоснователни твърденията за ограничаване на правата за свободен избор на професия. Оттегля иска за заплащане на неустойка за разваляне в размер над 60 000 лв. до първоначално претендирания размер от 150 000 лв.. Излага подробни доводи за действителността на неустоечните клаузи по чл. 7. 4. и чл. 7. 5. от договора. Оттегля частичния си иск по т. 4 от исковата молба за заплащане на сумата в размер на 1250 лв., дължима за нарушаване на забраните след прекратяване на договора. Посочва, че ответното дружество не полага дължимата си грижа за изпълнение на договорните си задължения за магазина в гр. Варна, както и за неуведомяване за прекратяване на договора за наем и липсата на предприемане на действия за запазване на наемните отношения. В допълнение посочва, че неуведомяването възпрепятства франчайзодателя да съдейства за одобряването на ново помещение. Инвокира доводи, че въпреки прекратяването на наемния договор е поръчана стока за обекта, която е оформена за продажба от „Шуши и ко“ ЕООД. Намира, че е налице свързаност на лицата М. Л. и управителя на ответното дружество.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочи, че правата, възникнали след сключването на договора за франчайзинг са преотстъпени за срока на договора. Счита, че не е налице свързаност между А.Ж. и М. Л., предвид отсъствието на препращане в чл. 8 от договора за франчайз към разпоредбите на ТЗ, каквото е уредено в чл. 4. 1. от договора. Оспорват твърденията, че ответното дружество е в неизпълнение на договорното си задължение да не извършва конкурентна дейност, както и че същото противоречи на Регламент № 330/2010 г. по 20.04.2010 г. на Европейската комисия, доколкото следва да не надвишава срока на договора. Излага, че на страната не е вменено задължение да уведомява франчайзодателя за връчени уведомления за прекратяване на наемни договори, сключени от франчайзополучателя.

            Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че е сключен договор от 03.01.2012 г. за франчайзинг и покупко-продажба на стоки по силата, на който „Текспром“ ЕООД /праводател на ищцовото дружество и франчайзодател/ предоставя на „Ан Сист“ ЕООД /франчайзополучател/ използването на франчайз пакет, подробно описан в чл. 2. 1. – чл. 2. 15.. Страните са определили първоначална франчайз такса в размер на 41 667 лв. без ДДС за магазина в гр. Шумен /чл. 5. 1. от договора/, както и допълнително възнаграждение в размер на 5 % с ДДС от месечния оборот на франчайзополучателя, реализиран от продаваните в магазина стоки /чл. 5. 1. 2./. Уговорен е седемгодишен срок на действие на договора /чл. 6. 1./, считано от подписването на същия. За предоставените права на ползване е определен териториален обхват в радиус от 1000 м. за използване на търговската марка от различните франчайзополучатели. Предвидено е намаление с 50 % на първоначалната такса за предоставяне на права при откриване на други магазини от страна на франчайзополучателя /чл. 3. 2. 1./. Като задължения на франчайзополучателя са уговорени: спазването на наръчника /чл. 3. 4. и чл. 5. 6./, заплащането на доставените стоки е тридневен срок от фактурирането им /чл. 3. 6. 8./, използването на отличителните знаци /чл. 3. 9. 5./, одобрен персонал от франчайзодателя /чл. 3. 12./, забрана за конкуретна дейност /чл. 4. 1./, спазването на конфиденциалност /чл. 4. 2./, забраната за прехвърляне на търговското предприятие на трето лице, преустановяването на незабавно използване на последните след прекратяване на договора /чл. 4. 7. 3./.

Страните са уговорили и хипотези на прекратяване на договора едностранно от страна на франчайзодателя при: при основателни опасения, че франчайзополучателят няма да бъде способен да изпълнява задълженията си по договора, при прехвърляне на права и задължения по договора на трето лице, при генериране на малък размер на печалба от страна на франчайзодателя, както и при неизпълнение от страна на франчайзополучателя на кое да е от задълженията по процесния договор /чл. 6. 2./. Подобна възможност за едностранно прекратяване на договора е уредена в чл. 6. 3. от договора и в полза на франчайзополучателя след изтичане на три години от срока на действие на договора с изпращане на писмено тримесечно предизвестие, увеличен с анекс от 01.10.2012 г. на пет години. Като последица от предсрочното прекратяване на договора по вина на франчайзополучателя в чл. 6. 4. 3., страните са определили, че всички задължения на същия стават изискуеми, като франчайзодателя има право да получи и уговорената неустойка за разваляне в размер на 60 000 лв., посочена изрично в чл. 7. 4. от договора, намалена с анекс № 6 от 26.06.2015 г.. За неизпълнение на договорните задължения е предвидена и мораторна неустойка в размер на 1 % на ден, но не повече от 50 % от дължимото плащане /чл. 7. 1./.

За изпълнение на всички задължения на франчайзодателя е предвидена солидарна отговорност на Н.Ж.Д. и А.Ж.Д. /така чл. 8. 1./.

По повод на процесния договор между страните са подписани множество анекси. С анекс от 01.10.2012 г. е намален териториалният обхват на ползване на търговската марка от различните франчайзополучатели. С анекс от 01.07.2012 г. е предвидено провеждането на тестове с цел подобряване на съществуващата търговска схема. С подписването на анекс № 5 от 30.12.2014 г. се променя наименованието на франчайзодателя предвид настъпилото правоприемство и закриване на магазини в гр. София и гр. Плевен. С последния анекс № 6 от 26.06.2015 г. се прекратява действието на договора по отношение на магазина в гр. Добрич, намалява се първоначално определения минимален оборот на франчайзодателя, съответно от 1 000 000 лв. на 800 000 лв. и неустойката за разваляне на договора от 150 000 лв. на 60 000 лв..

Безспорно установен в производството е фактът на сключване на предходен договор за франчайзинг и покупко-продажба от 21.12.2011 г. между същите страни, прекратен по взаимно съгласие /л. 356/.

Безспорно в производството е заплащането на първоначалната франчайз такса за магазина в гр. Шумен в размер на 41 667 лв. без ДДС, за която е издадена фактура № 1005000241 от 06.02.2012 г. и са представени преводни нареждания от 29.05.2012 г. и 12.06.2012 г..

По силата на приобщения към доказателствения материал по делото, безсрочен договор за наем от 17.09.2012 г. „Феста Холдинг“ АД предоставя ползване на обект, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 38 на „Ан Сист“ ЕООД за цена от 7 040.99 лв. с ДДС. По повод на същия от страна на наемодателя на 16.06.2015 г. е изпратено двумесечно предизвестие за прекратяване на договора, считано от 16.08.2015 г..

На 17.08.2015 г. франчайзодателят по електронна поща е уведомен от Н.Д. за принудителното затваряне на магазина в гр. Варна поради едностранно прекратяване на договора за наем на обекта. В производството не са налице твърдения, а и представени доказателства за узнаване за двумесечното предизвестие за прекратяване на наемния договор от страна на франчайзодателя на по-ранна дата от посочената.

Съответно на 20.08.2015 г. франчайзодателят изпраща писмо по електронната поща, както и нотариална покана с идентично съдържание, получена на 21.08.2015 г.. от франчайзополучателя, с което едностранно прекратява договора за франчайзинг и покупко-продажба, поради неизпълнение на задължението чл. 6. 2. 2. по отношение на магазина в гр. Варна. В същото писмо се съдържа и покана за плащане на изискуемите задължения, а именно 40 520.64 лв., представляваща сбор от остатъчна част по четири броя фактури за покупко-продажба на стоки и 150 000 лв., представляваща неустойка за разваляне на договора. Насрещното дружество изпраща отговор на поканата, в който оспорва твърдяното неизпълнение на задълженията и признава дължимостта на претендирания сбор по издадените фактури.

В производството е безспорно наличието на сключен последващ договор за наем за магазина със „Симарт Трейд“ ЕООД, представлявано от М. Л., с който управителката А.Д. е във фактическо съжителство.

От съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентна, обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал и неоспорена от страните се установява, че франчайзополучателя е реализирал следните печалби: за 2012 г. – 107 000 лв., за 2013 г. – 172 000 лв., за 2014 г. – 95 000 лв., 2015 г. – 12 354.84 лв.. Вещото лице посочва също, че разликата между покупната и продажната цена е в размер на около 39 % за вариращ за различните години. В отговора на въпрос № 3 експертът посочва, че стойността на договора за наем между „Феста Холдинг“ АД и „Ан Сист“ ЕООД и този между „Феста Холдинг“ АД и „Симарт Трейд“ ЕООД са е еднаква декларирана стойност от 3 000 евро без ДДС или 7 040.99 лв. с ДДС. Установява се, че за магазина, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 38 са регистрирани три броя фискални устройства на „Симарт Трейд“ ЕООД с наименование „магазин Емпулс“, съответно два броя с дата на въвеждане в експлоатация - 14.08.2015 г. и един брой на 25.08.2015 г.. В тази насока е и представеният в производството касов бон от 19.08.2015 г. за продажба на стоки в магазин „Емпулс“, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 38. Вещото лице след справка на актуалното състояние на трудовите договори на „Ан Сист“ ЕООД и „Симарт Трейд“ ЕООД посочва, че единадесет от трудовите договори на „Ан Сист“ ЕООД са прекратени по взаимно съгласие по реда на чл. 325, т. 1 от КТ на 17.08.2015 г., като със същите служители и на същата дата са сключени нови трудови договори по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ със „Симарт Трейд“ ЕООД. В отговора на въпрос № 6 експертът сочи, че за периода от м. юни 2015 г. до м. октомври 2015 г. са издавани фактури за оборудване, касови апарати, дрехи и други между „Ан Сист“ ЕООД и „Шуши и ко“ ЕООД, както и такива между „Шуши и ко“ ЕООД и „Симарт Трейд“ ЕООД за същия период и за същите артикули, което се подкрепя и от свидетелските показания на свидетеля Ж. Д., счетоводител на „Ан Сист“ ЕООД. По повод на допълнително поставената задача вещото лице установява, че е налице обратно изкупуване на непродадената стока от франчайзодателя в двуседмичен срок от получаването й от франчайзополучателя, съответно след намаляване на стойността й от артикул М1, през втората седмица в артикул М2 и в края на същата в артикул М3.

От служебно извършена справка в ТР по партидата на „Рико ЕС“ ООД се установява, че управител на същото е М. Л., както и че регистрираната търговска марка на същото е M pulse.

В производството ответницата А.Д. в изявленията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК посочва, че не е знаела за намеренията на „Симарт Трейд“ ЕООД за наемане на обекта в гр. Варна, както и че е разбрала едва в деня на подписването за договора за наем. Същата излага, че не е предавала ключ от магазина и не е подписвала приемо-предавателен протокол за предаването /л. 395/.

От разпита на свидетеля Т. Т., отговарящ за наемните отношения и недвижима собственост на „Феста Холдинг“ АД за гр. Варна се установява, че договорът за наем с „Ан Сист“ ЕООД е прекратен по инициатива на наемодателя след отправени искания от страна на наемателя за намаляване на цената. Свидетелят посочва също, че последващият наемател - М. Л. е потърсил „Феста Холдинг“ АД седмица след изпращане на предизвестието за прекратяване на договора с предходния наемател, както и че държането на обекта се предава от един наемател на друг.

В производството е разпитан и свидетелят М. Л., който живее във фактическо съжителство с ответницата А.Д.. Същият излага, че не е обсъждал намерението си с А.Д. за наемане на магазина в гр. Варна до момента на подписване на договора за наем, макар и да е знаел за водените преговори между последната и наемодателя за намаляване на наема. Сочи, че не е представлявал ответното дружество в отношенията му с „Мания Тийм“ АД, а само е препращал писма по електронната поща във връзка с тристранното споразумение.

Свидетелката Ж. Д., счетоводител в „Ан Сист“ ЕООД сочи, че знае за прекратяването на трудовите договори на служителите в „Ан Сист“ ЕООД. Излага също, че от 2016 г. води счетоводството на „Симарт Трейд“ ЕООД по силата на сключен граждански договор.

Свидетелката Д. Я., служител от осемнадесет години в „Мания Тийм“ АД и отговаряща като директор на продажбите, посочва, че магазинът в гр. Шумен е открит през 2002 г. и е менажиран в периода от 2002 г. до 2012 г. от „Мания Тийм“ АД. Същата сочи, че са правени множество инвестиции за развиване и подобряване на имиджа на франчайзодателя, както и предоставяне на разработен обект с постоянна база данни клиенти. Сочи, че след прекратяване на трудовото правоотношение с М. Л., същият е присъствал на срещите между страните в производството, като говорител на ответното дружество „Ан Сист“ ЕООД. Излага, че след прекратяване на договора за наем на 17.08.2015 г. при посещение на обекта табелите на същия са били в процес на премахване, както и че персоналът и обстановката били същите. От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелката Я., като лице отговарящо за продажбите на франчайзодателя се установява, че франчайзополучателят не е уведомил същата по повод на възникналия проблем с наемното правоотношение за обекта в гр. Варна. В отговор на въпроса за продажната цена за магазина в гр. Шумен посочва, че таксата от 50 000 лв. с ДДС е за разработването на магазина, а сумата в размер на 30 000 лв. страните са определили като дължима за активите, находящи се в магазина.

В първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Х. К., от чиито показания се установяват уговорките между същия и М. Л. за откриване на магазин в гр. Варна за продажба на дрехи втора употреба и развиване на съвместен бизнес. Същият посочва, че е закупил оборудването в деня на подписване на наемния договор от А.Д., както и че последното не е било премествано от магазина. Излага, че при пристигането му в гр. Варна след разговор със свидетеля Т. Т. установил, че сключеният договор за наем с М. Л. бил с едномесечно предизвестие, който преотдавал помещението.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 40 520.64 лв., представляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба от 03.01.2012 г., ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 1 250 лв., претендирана като част от сумата в общ размер на 9 724.95 лв., съставляваща мораторна неустойка върху главницата от 40 520.64 лв., в размер на 1 %, на основание чл. 7. 1. от горепосочения договор, начислена за периода от 21.08.2015 г. до депозиране на исковата молба, както и сумата в размер на 60 000 лв., съставляваща неустойка за разваляне по чл. 7. 4. от договора, ведно със законна лихва за забава от 11.10.2015 г. до окончателното заплащане, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

След постановяване на първоинстанционото решение от страна на въззивниците е извършено плащане на стойността по процесните фактури, за което е представено и приложено към доказателствения материал по делото преводно нареждане от 20.01.2017 г. за сумата в размер на 29 473.39 лв.. Във въззивната жалба като основание за плащането освен изброените фактури се посочва, че се плаща част и от претендираната мораторна неустойка, предявена като частичен иск, което плащане не представлявало признание на иска. Плащането на главницата, представляваща сбор от процесните фактури не се оспорва от страна на въззиваемия в отговора на въззивната жалба, като се посочва че заплатената стойност над дължимия размер на фактурите не води до извод за отхвърляне на частичния иск за заплащане на мораторна неустойка, върху главницата в размер на 1 %, на основание чл. 7. 1. от горепосочения договор, начислена за периода от 21.08.2015 г. до депозиране на исковата молба. Съдът съобразявайки от една страна изявленията на въззиваемия за получаване на пълно плащане по процесните фактури, а от друга разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, касаеща реда за погасяване на задължението и липсата на оспорване на пълния размер на плащането на главницата, представляващ сбор от процесните фактури, намира че предявеният от „Мания Тийм“ АД, срещу „Ан Сист“ ЕООД, Н.Ж.Д. и А.Ж.Д., иск за солидарно осъждане на последните да заплатят на сумата в размер на 28 310.24 лв., съставляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 г., от които сумата в размер на 2 200 лв. по фактура № 1002007915 от 10.08.2015 г. и сумата в размер на 26 110.24 лв. по фактура № 1002007922 от 12.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2015 г. до окончателното плащане на задължението е неоснователен поради извършено плащане и като такъв следва да се отхвърли, а постановеното осъдително първоинстанционното решение в разглежданата част следва да бъде отменено.

Предмет на настоящото производство е частта на първоинстанционното решение по предявените искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на 60 000 лв., представляваща дължима неустойка за разваляне по чл. 7. 4. от договора за франчайзинг и покупко-продажба от 03.01.2012 г., преуговорена с анекс № 6 от 26.06.2015 г. към същия, както и сумата в размер на 1 250 лв., претендирана като част от 9 724.95 лв., съставляваща мораторна неустойка върху главницата от 40 520.64 лв., в размер на 1 %, на основание чл. 7. 1. от горепосочения договор, начислена за периода от 21.08.2015 г. до депозиране на исковата молба, както и наведено възражение на ответниците в условията на евентуалност /при уважаване на който и да е от исковете/ за прихващане на сумата в размер на 50 000 лв. с ДДС, евентуално в размер на 30 952.38 лв. с ДДС, представляваща пропорционална стойност от платената първоначална франчайз такса за магазина в гр. Шумен.

В производството по делото е безспорно сключването на договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 г., по силата на който франчайзодателя „Мания Тийм“ АД предоставя изрично уговорения франчайз пакет на франчайзополучателя „Ан Сист“ ЕООД.

В българското законодателство отсъства легална дефиниция на договора за франчайзинг. Уредба на договора се съдържа в пар. 1, т. 10 от ЗКПО, в Европейския кодекс по етика относно франчайзинга, приет от Европейската асоциация по франчайзинг от 1972 г., в действалия Регламент № 4087/1988 г. от 30.11.1988 г. на ЕС, относно прилагането на чл. 85, ал. 3 от Договора на ЕО по отношение на категории франчайзинг, в сила до 1999 г., Регламент № 330/2010 г. от 20.04.2010 г. на Комисията на ЕС за прилагането на чл. 101, пар. 3 от ДФЕС относно категориите на вертикалните ограничения към регламента, които не са обхванати от груповото освобождаване от забраната.

Съобразно характера на франчайзинга, като система от търговски отношения, същият може да бъде определен като дългосрочен, двустранен договор със смесен характер, сключван между франчайзодателя и франчайзополучателя и обединяващ взаимно свързани и взаимозависими елементи от различни видове договори – лицензионен договор, договор за предаване на ноу-хау, договор за услуга, за продажба или за наем. Следва да се отбележи, че съществено значение има предаването на права на интелектуалната собственост /търговски марки, стокови знаци и символи, понякога лицензии и патенти/, както и ноу-хау. Франчайзът е съвкупност от права на индустриалната или интелектуалната собственост, отнасяща се до търговски марки, търговско писмо, фирмени знаци, изработен модел, дизайн, авторско право, ноу-хау или патент, за да се използва за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги за крайния потребител.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за франчайзинг е дистрибуционен /пласментен/ с бизнес формат /съгласно деленето, разгледано в доктрината Пиперкова. Л., Франчайзинг. Лизинг. Факторинг, 1995, 12 и Тръпкова. М., Франчайзингът в бизнеса и правото, 2001, 23-26/. В същия е предвидено не само използването на определена търговска марка или услуга, но и целият успешен метод на водене на бизнеса, както и осигуряване на съдействие от страна на франчайзодателя на комплекс от услуги за съдействие на франчайзополучателя. В допълнение на горните доводи е и предвиденото използване на франчайз-пакет /чл. 2./, включващ цялата бизнес концепция на франчайзодателя - търговска тайна, методи за действие, използване на специален софтуерен продукт за регистриране и отчитане на продажбите, на складова наличност и счетоводно управление на материали и парични активи, диференцирано ценообразуване организационна структура на магазина, фирмена политика и други съгласно оперативния наръчник на добрите практики, организацията и управлението.

В настоящия случай, франчайзодателят представя на франчайзополучателя правото да използва франчайз за препродажба на стоки на крайни потребители под търговската марка и търговското име на франчайзодателя при определено условия. Анализът на съдържанието на договора показва, че страните са предвидили типични за договора за пласментен франчайзинг права и задължения - ищецът е предоставил право на ответника да използва защитените му права на индустриална собственост /търговската марка и фирменото наименование/ при предвидени гаранции и граници на това ползване /само в определени търговски помещения/ срещу основното задължение на ответника да му плаща възнаграждение. Уговореният начин на изплащане на франчайзинговото възнаграждение 1/. първоначално – 41 667 лв. без ДДС /чл. 5. 1. 1./ и 2/. периодично месечно през срока на действие на договора, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба /чл. 5. 1. 2./, е типичен и често практикуван при тези договори и съответства на икономическата специфика и цел на този вид търговски сделки. Договорът предвижда и редица конкретни задължения на франчайзополучателя за съобразяване с позицията и указанията на франчайзодателя при осъществяването на франчайзинговата дейност във връзка с експлоатацията на магазините, кръга на клиентите и начина на плащане, подбор на персонала, контрол при обзавеждане на обектите, забраната за конкуренция и други. Типични за франчайзинга, свързани с правото на ползване на търговската марка и фирменото име, са и допълнителните задължения на ответника - да не ги ползва за друга цел, освен за изпълнение на договора, да пази търговската тайна и търговския престиж на ищеца, да продава стоки с търговската марка и под търговското име на ищеца само в търговските обекти, определени с договора и обзаведени съгласно определените от страните условия. Уговореният срок на действие седем години показва дългосрочния характер, присъщ на този вид договори /чл. 6. 1./.

В доктрината комбинираният, смесен характер на франчайзинг-договорите се изтъква като тяхна характерна черта /Пиперкова, Л., Франчайзинг, лизинг, факторинг - правни аспекти, С., 1995,15 и сл./. Броят, видът и относителният дял на отделните елементи на традиционните договорноправни форми, както и начинът на тяхното свързване в договора за франчайзинг, са в тясна зависимост от неговия предмет и от конкретните особености на отношенията между страните и техните икономически цели и интереси.

В производството се установява, че по повод на магазина в гр. Варна е сключен договор за наем, който е прекратен с двумесечно предизвестие от 16.06.2015 г., считано от 16.08.2015 г.. Франчайзодателят е уведомен  на 17.08.2015 г., че от 14.08.2015 г. ответното дружество е в обективна невъзможност да изпълнява договорните си задължения поради за прекратяването на договора за наем и е продало част от активите си на „Шуши и ко“ ЕООД, както и че е прекратило част от трудовите договори на служителите по взаимно съгласие. На последната дата са регистрирани два броя фискални устройства на „Симарт Трейд“ ЕООД, което дружество е новият наемател на обекта.

В производството не се твърди, а и не се представят доказателства, от които да е видна по-ранна дата на узнаване за предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение за магазина в гр. Варна, получено от наемателя на 16.06.2015 г.. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания свиделката Д. Я., служител от осемнадесет години в „Мания Тийм“ АД и отговаряща като директор на продажбите, в частта, с която посочва, че е лице за контакт от страна на франчайзодателя и не е уведомявана за възникналите проблеми във връзка с наемното правоотношение. Липсата на предоставяне на данни от франчайзополучателя преди прекратяване на договора за наем представлява неизпълнение на договорните задължения. Франчайзодателят не е проявил активно поведение за уведомяване на франчайзодателя по повод на възможността за преговаряне с наемодателя или оказване на съдействие за търсене и одобряване на ново помещение.

В продължение на горното разбиране са и останалите предвидени договорни задължения, вменени на франчайзополучателя - за създаване и поддържане на ефикасна организация за достигане на стандартите на качество и повишаване на престижа на търговските марки /чл. 3. 4. 1./, за извършване на продажбите по начин и стил, определен от франчайзодателя /чл. 3. 6. 1./, забрана за дистрибутиране и продаване на стоки и извършване на всякаква конкурентна дейност от франчайзодателя и свързаните с него лица по смисъла на ТЗ /чл. 4. 1./, конфиденциалност на цялата информация на франчайзодателя /чл. 4. 2./, както и за спазване на принципите за професионализъм във всяко начинание и работа в екип /чл. 3. 3. 2./.

По повод на доводите на въззивниците за необоснованост на първоинстанционното решение досежно извода за наличие на формална и житейска логика, че действията по сключване на новия договор за наем са планирани по-рано от сключването му, съдът съобразни следните факти и обстоятелства:

От свидетелските показания на свидетеля Т. Т. се установява, че последващият наемател – „Симарт Трейд“ ЕООД /с управител - М. Л., бивш служител на ищцовото дружество и живеещ във фактическо съжителство с ответницата А.Д., която е и управител на ответното дружество/ е потърсил наемодателя - „Феста Холдинг“ АД седмица след изпращане на предизвестието за прекратяване на договора с предходния наемател /ответното дружество/. На следващо място, на 14.08.2015 г. преди изтичане на срока за прекратяване на предизвестието на 16.08.2015 г., „Ан Сист“ ЕООД продава на „Шуши и ко“ ЕООД, оборудване на стойност от 15 000 лв., на 17.08.2015 г. /ден след прекратяване на наемното правоотношение/ продава дрехи и други артикули на стойност от 26 056.22 лв.. Последното дружество на същата дата препродава същите артикули на „Симарт Трейд“ ЕООД. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 14.08.2015 г. са въведени в експлоатация фискални устройства рег. № 3660518 и № 3660515 на „Симарт Трейд“ ЕООД за магазин, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 38, който търговски обект към 14.08.2015 г. е с наемател „Ан Сист“ ЕООД. В тази насока са и свидетелските показания на свидетеля Х. К., в частта за уговорките между същия и М. Л. за откриване на магазин в гр. Варна за продажба на дрехи втора употреба и развиване на съвместен бизнес, както и пренаемането на служителите от страна на „Симарт Трейд“ ЕООД. С оглед на горното, съдът намира за неоснователно възражението за твърдяната необоснованост на първоинстанционното решение поради наличие на данни за предварително планиране на действията.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията във въззивната жалба за отсъствие на задължение на франчайзодателя за съдействие през целия срок на договора е неоснователно, доколкото от една страна същото не съответства на характера на отношенията на взаимопомощ между страните, а от друга - на изявленията на въззивника, че същото задължение е типично за договора за франчайзинг /л. 8/.

Отпадането на облигационната връзка между страните настъпва с оглед на изявлението на франчайзодателя за разваляне на договора с отправянето на нот. покана, получена от Н. Даскалов на 21.08.2015 г. /л. 70/. Франчайзодателят е упражнил надлежно субективното си преобразуващо право да развали договора без предизвестие по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно договорно предвидената възможност в чл. 6. 2.. Последният претендира последиците от развалянето на договора, свързани с уговорената неустойка за разваляне по чл. 7. 4., така и мораторна неустойка по чл. 7. 1. от договора.

Настоящият съдебен състав, по отношение на претендираната неустойка за разваляне на договора в размер на 60 000 лв., определена в чл. 7. 4 от договора и намалена с анекс № 6 от 26.06.2015 г., съобрази и противопоставеното възражение и във въззивната жалба за нищожност на същата поради противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Неустойката наред с обезпечителната и обезщетителна функция, има и стимулиращата такава по повод на изпълнението на длъжника под страх, че ще търпи санкция за неизпълнението, било по силата на постигната в договора уговорка или по силата на закона. Следователно, неустойката се дължи само когато са налице елементите на фактическия състав, който я поражда, т.е. за онова неизпълнение, за което е уговорена. Същата размества и доказателствената тежест по повод доказването на реално претърпените вреди от неизпълнението. В процесния случай в чл. 7. 4. от договора, изменена с анекс № 6 от 26.06.2015 г. е определена неустойка в размер на 60 000 лв., дължима при разваляне на договора за франчайзинг по отношение на два от магазините на франчайзополучателя.

В производството са инвокирани възражения за нищожността на последната поради свръхпрекомерност /екзорбитантност/, свързана с противоречието й с добрите нрави. Доколкото страните по договора за търговци е неприложима разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, касаеща намаляването на неустойката поради прекомерност, което обаче се различава от наведените твърдения за свръхпрекомерността на същата. На първо място, съставът на въззивния съд отчита, че за да надхвърли допустимите от договорната свобода граници, размерът на фиксираното между страните обезщетение за разваляне на договора следва да осигурява на кредитора такава имуществена облага, която явно да цели обогатяване, а не компенсация на предвидимите при договарянето вреди, завишени с известна горница, която да стимулира неизправната страна да изпълнява задълженията си. В продължение на горното разбиране, добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Същите не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1/. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2/. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3/. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4/. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди /така т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС/.

С оглед на горното и съобразявайки вече посочените критерии, настоящият съдебен състав намира, че компенсаторната неустойка не е свръх прекомерна /екзорбирантна/, поради липсата на твърдяно противоречие на същата с добрите нрави. Обстоятелствата, свързани с влошаване на икономическото състояние на франчайзополучателя и намаляване на балансовата му печалба, както и  ограничените хипотези за прекратяване на договора не могат да доведат до извод за нищожност на неустойката по гореобсъдените съображения. В продължение на горното, съдът съобразявайки стойността на уговорената компенсаторна неустойка, дължима в случай на разваляне на договора с предвидимите вреди към момента на сключване на договора и предвид предоставеното използване на търговската марка, репутация и бизнес модел от страна на франчайзодателя, намира, че същата не излиза из присъщите й гореразглеждани функции и не води до извод за наличие на противоречието й на добрите нрави.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в исковата молба е наведено възражение за нищожност на неустоечната клауза за разваляне по чл. 7. 4. от договора, изменена с анекс № 6 от 26.06.2015 г. поради противоречието на същата с чл. 101, ал. 1 от ДФЕС, съответно чл. 15, ал. 1 и чл. 2 от ЗЗК. Съобразно твърденията във въззивната жалба по приложението на регламент (ЕС) № 330/2010 г. от 20 април 2010 г. на Европейската комисия относно категориите на вертикалните споразумения и съгласувани практики, досежно насоките му за приложение на чл. 101, ал. 1 от ДФЕС, съдът намира, че същото за неотносимо към предявените искове, след влизане в сила на определението за прекратяване на част от първоинстанционното производство. Същото е приложимо към извършването на дейности след прекратяването на договора, уредено в чл. 7. 5. от същия, а не към претендираната неустойката за разваляне, уредена в чл. 7. 4. от договора.

По отношение на иска за заплащане на мораторна неустойка за сумата в размер на 1 250 лв., претендирана като част от сумата в общ размер на 9 724.95 лв., съставляваща мораторна неустойка върху главницата от 40 520.64 лв., в размер на 1 %, на основание чл. 7. 1. от горепосочения договор, начислена за периода от 21.08.2015 г. до депозиране на исковата молба, съдът намира същия за основателен. Страните в чл. 7. 1. от договора са предвидили мораторна неустойка в размер на 1%, дължима за всеки просрочен ден, за кое да е от задълженията, но не повече от 50 % от размера на плащането. При прекратяване на договора задълженията на франчайзополучателя към франчайзодателя са станали незабавно изискуеми /чл. 6. 4. 3. от договора/. Получаване на плащането на същата е оспорено от въззиваемото дружество, което посочва в отговора на въззивната жалба, че плащането на по-голям размер на задължението по фактурите, разгледани в осъдителната част на първоинстанционното решение не следва да счита за плащане, обхващащо мораторната неустойка. Поради горното, предвид настъпилата изискуемост на задължението и претендирането на мораторната неустойка за периода от 21.08.2015 г. до подаване на исковата молба – 14.09.2015 г., натъпилите плащания по фактурите след тази дата не следва да бъдат съобразявани при формиране на крайния извод за дължимостта на същата.

В допълнение на изложението, настоящата съдебна инстанция намира, че възражението на въззивниците по чл. 289 от ТЗ за злоупотреба с право от страна на франчайзодателя при определяне на цените и параметрите на договора, както и за повишаване на цените на стоките е неоснователно, доколкото не е налице упражняване на право не по предназначение /обективен критерий/ и само с намерение за увреждане /субективен критерий/. В продължение на горното разбиране е и заключението по съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която е посочено, че маржът /разликата между покупната и продажната цена на стоките/ варива около 39 %, след изчисляване и на кредитните известия в края на всеки месец бонуси по Инструкции за формиране на бонус „Партньорство“ /л. 433/.

По отношение на възражението за съдебно прихващане, съдът формира следните правни изводи:

В производството е наведено от страна на ответника възражение за съдебно прихващане в условията на евентуалност при уважаване на някой от предявените искове. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по реда на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва: 1/. съществуването на две действителни вземания /задължения/; 2/. вземанията да са насрещни; и 3/. двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи. Доколкото се касае за възражение за съдебно прихващане не е необходимо вземането на прихващащия да е ликвидно, нито изискуемо, доколкото погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно.

По наличието на първата предпоставка наличие на вземане на прихващащия. В процесния случай се твърди вземане, породено от дължимостта на връщане на платената първоначална франчайз такса за предоставяне на пакета за магазина в гр. Шумен в размер на 50 000 лв., евентуално за пропорционалното й връщане съобразно срока на действие на договора. Същата е уговорена от страните в чл. 5. 1. 1. от договора в размер на 41 667 лв. без ДДС или 50 000 лв. с ДДС, поради което съдът съобразява така посочения размер в двустранно подписания договор за франчайзинг. Плащането на същата не се оспорва от страните в производството.

При преценка за дължимостта на връщане на същата, съдът съобрази договорните клаузи, естеството на престацията, системата на маркетинг на стоки между франчайзодателя и франчайзополучателя. Уговорената първоначална такса е за предоставянето на изрично уговорения франчайз пакет в чл. 2. 1. от договора, включващ предоставянето на право за откриване на магазин под марката на франчайзодателя “Second hand Mania” или „Mania“, прилагане на административните методи на търговскта дейност и стандартите за качество на работа, влючващи отличителен външен у вътрешен дизайн, търговска марка, лого, символи, декор, цветна гама и мебелиране, каталози за продажба, постоянни стандарти, технология, ноу-хау, организация и търговски опит за продажба, специален софтуерен продъкт за регистриране и отчитане на продажби, на складовата наличност и счетоводно управление на материалните и паричните активи, диференциирано ценообразуване, организационна структура на магазина, процедури за управление, фирмена политика, етични норми на поведение на служители към клиенти и следващи до чл. 2. 15. 5.. В чл. 2. 3. е заложено, че се предоставя цялостното ноу-хау и процедури за управление на магазина под търговската марка Мания. Съобразно естеството на правоотношението между франчайзодател и франчайзополучател, изискващо взаимно сътрудничество, взиомопомощ и определено доверие следва да се заключи, че първоначалната такса по договора е определена за използване на вече разработен магазин в гр. Шумен, позволяващ франчайзополучателя да използва имиджа и клиентелата на франчайзодателя при реализиране на продажбите с доставените и вече познати стоки на пазара от страна на франчайзодателя. В подкрепа на горното са и свидетелските показания на свидетеля Д. Я. в частта относно разработването на търговския обект в гр. Шумен от страна на франчайзодателя десет години преди сключването на договора за франчайзинг в периода от 2002 г. до 2012 г., както и отсъствието на уговорено връщане на същата в хипотезите при прекратяване на договора , съдържащи се в чл. 6. 3. и чл. 6. 4. от договора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията за обвързване на първоначалната такса със срока на договора са неоснователни. В чл. 5. 1. 2. страните са уговорили месечното възнаграждение (royalties), определено като процент от месечния оборот на франчазйзополучателя, а в чл. 5. 1. 1. отделно е уговорено и възнаграждение, представляващо първоначална такса (entry fee) за включване на франчайзополучателя в системата на търговската верига, изразяващо се в предоставянето за ползване на франчайз пакета, съгласно чл. 2. 1. и следващи от договора. Макар и в чл. 5. 1. от договора страните да са предвидили, че правата са предоставят за целия срок на договора, настоящият съдебен състав намира, че първоначалната такса за встъпване не подлежи на връщане с прекратяването на договора за франчайзинг и покупко-продажба поради липсата на подобна изрична уговорка и предвид естеството на престацията. В тази насока е решение № 1978 от 29.10.2014 г., постановено по т. д. № 3673/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 868 от 24.11.2015 г., постановено по т. д. № 1075/2015 г. по описа на Върховния касационен съд/.

С оглед на горното, въззивният съдебен състав намира, че не е налице първата необходима предпоставка при разглеждане на възражението за съдебно прихващане, а именно твърдяното наличие на вземане на прихващащия, поради което не следва да се разглеждат останалите кумулативни такива от фактическия състав на обсъжданото възражение.

С оглед изхода от спора, наведените от ответника в условията на евентуалност претенции по чл. 86 от ЗЗД не се произнасят по същество поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането им.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, въззивниците следва солидарно да заплатят на въззиваемото дружество направените от последното разноски по делото пред настоящата инстанция. Въззиваемото дружество претендира заплащането на сумата в размер на 7 904.16 лв. с ДДС. С оглед на горното на същото следва да се присъдят разноски в общ в размер на 5 406.45 лева с ДДС, определена по съразмерност съобразно неуважената част от въззивната жалба, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

Въззиваемото дружество не следва да бъде осъдено да заплати на въззивниците направените от последните съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, тъй като с поведението си въззивниците /ответници/ са дали повод за завеждане на исковете против същите и са извършили частичното плащане едва след постановяване на първоинстанционното решение.

Поради същите съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта му, касаеща присъдените съдебно-деловодни разноски за разглеждане на делото пред Варненския окръжен съд.

Предвид гореизложеното и съобразно нововъзникналите обстоятелства след постановяване на решение на първоинстанционния съд, същото следва да бъде частично отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 947 от 22.12.2016 г., постановено по т. д. 1482/2015 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 196 от 15.03.2017 г. по описа на същото дело, в частта, с която са осъдени „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК: 201249743, със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, ул. „Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД, ЕИК: 202273925, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Бивш пивоварен завод, административна сграда № 2, сумата в размер на 28 310.24 лв., съставляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 г., от които сумата в размер на 2 200 лв. по фактура № 1002007915 от 10.08.2015 г. и сумата в размер на 26 110.24 лв. по фактура № 1002007922 от 12.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2015 г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мания Тийм“ АД, ЕИК: 202273925, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Бивш пивоварен завод, административна сграда № 2 срещу „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК: 201249743, със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, ул. „Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** иск за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата в размер на 28 310.24 лв., съставляваща незаплатена цена на продадена стока по договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 03.01.2012 г., от които сумата в размер на 2 200 лв. по фактура № 1002007915 от 10.08.2015 г. и сумата в размер на 26 110.24 лв. по фактура № 1002007922 от 12.08.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от 11.10.2015 г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен поради погасяване на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 947 от 22.12.2016 г., постановено по т. д. 1482/2015 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 196 от 15.03.2017 г. по описа на същото дело в останалата обжалвана част.

OСЪЖДА „Ан Сист“ ЕООД, ЕИК: 201249743, със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, ул. „Клара Ешкенази“ № 9, Н.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** и А.Ж.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Мания Тийм“ АД, ЕИК: 202273925, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. „Западна промишлена зона“, Бивш пивоварен завод, административна сграда № 2 сумата в размер на 5 406.45 лева с ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

       

       2.