ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  338                                                20.05.2016 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  20-и май                                                                Година 2016год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ    

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА   

                                                          ДАРИНА МАРКОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. т. дело № 223 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 вр. чл. 278 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Д.П.Д. и Ф.В.Ч.-ищци по т.д. № 41/2015год. на РзОС, против определение 07.03.2016год. с което е прекратено производството по делото като недопустимо.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено.

        Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата е  неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред РзОС е образувано по Искова молба на жалбоподателите срещу „Арма”АД /в н./ гр.Лозница, чрез която са предявени следните положителни установителни искове с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, съществуване вземания на ищците, заедно с привилегиите, представляващи разноски по несъстоятелността:

-За ищеца Д.П.Д.-бивш синдик на дружеството-сума в общ размер на 59 967,59лв., представляваща дължимо възнаграждение за первиода от м.02.2012год. до м.09.2014год. и съответните публични задължения по тях и сума в размер на 414,14лв. по текущи разходи за производството:

-За ищцата Ф.В.Ч.-сума в общ размер на 5 280лв. по сключен договор за опазване на стокови материални ценности, от масата на несъстоятелността.

С обжалваното определение, съдът е прекратил прозводството по исковете, като недопустими, по изложени съображения. Основните са, че евентуалното вземане за възнаграждение, не превръща ищците в кредитори на несъстоятелния длъжник. Вземането им представлява разноски по несъстоятелността и следва да бъде удовлетворено по друг ред /по чл.722 ал.1 т.3 ТЗ/, но не и чрез иск по чл.694 от ТЗ, понеже според съда този ред е предвиден за вземания на кредитори на несъстоятелния длъжник по търговски сделки. 

 

Определението е законососъобразно.

С оглед характера на частната жалба, съдът дължи  произнасяне по допустимостта на прекратеното производство по чл. 694 ТЗ.

В индивидуалната специфика на настоящото производство съдът съобразява безспорния, както за страните, така и за съда, факт – предмет на производството по чл. 694 ТЗ са претенции с характеристика на разноски по несъстоятелността, индивидуализирани като такива по смисъла на чл. 723, т.2 ТЗ / възнаграждение на синдик/ и чл. 723, т.4 ТЗ / разходи по масата на несъстоятелността/. Процесните суми са претендирани като дължими  на Д.П.Д.  в качеството му и за периода, в който е бил синдик, и на ищцата Ф.Ч.-като служителка на дружеството по сключен договор за опазване на СМА за същия период. Настоящата съдебна инстанция приема, че посочените претенции не могат допустимо и валидно да са предмет на иска по чл. 694 ТЗ. Издръжката на органа на несъстоятелността, чието текущо възнаграждение се плаща ежемесечно / чл.661 ал.1 ТЗ/, както и изплащането на суми за разноски по поддържане на масата на несъстоятелността, са  неизменни и необходими разходи,  които са разноски по смисъла и в приложното поле на чл. 723 ТЗ. Ако с оглед на конкретните нужди на отделното производство по несъстоятелност на синдика не е било своевременно заплатено дължимото възнаграждение, или твърдян като извършен за опазване на масата на несъстоятелността разход,  както се твърди в процеса, то сумата за тях на основание чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. Настоящата съдебна инстанция приема за недопустимо включването на вземания на синдика за разноски по чл. 723 ТЗ в списъка на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа /такива по чл.688 ал.3 ТЗ/. Това е така, понеже безспорно претенциите за неплатено възнаграждение на синдик и извършени разходи по масата на несъстоятелността не са от категорията на чл.688 ал.3 ТЗ, а са от съвсем друга категория вземания - по правило  възникнали в резултат на продължаващата търговска дейност на длъжника. Действително, посочването на разноските в несъстоятелността като платими по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ в изготвената от синдика частична сметка за разпределение по принцип осигурява пълното им изплащане с предимство преди всички други вземания.

Гореизложеното мотивира следващия правен извод на настоящата съдебна инстанция – липсата на правен интерес в конкретното производство от установяване на оспореното право, предвид наличието на друг специален ред за удовлетворяване на вземането. Всичко това мотивира правният извод на настоящата съдебна инстанция, че първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустими искове, производствмото по които следва да бъде рекратено.

         Като е обосновал аналогичен краен извод по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.

         Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

        

         ПОТВЪРЖДАВА определение 07.03.2016 г. с което е прекратено производството по т.д. №41/2015 г. по описа на Разградски окръжен съд.

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.