РЕШЕНИЕ

   № 123

               гр.Варна, 27.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.04.2015 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 224  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

С влязло в сила определение, постановено в с.з. на 03.06.2014 г., производството по  настоящото дело е било спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по жалбите срещу решението по гр.д.№ 617/2013 г. по описа на ОС-Велико Търново. Делото е възобновено с разпореждане на съда от 20.03.2015 г. предвид влизане в сила на решение №267/22.10.2014 г. по в.т.д. №168/2014 г. на Апелативен съд - Велико Търново /първоинстанционно гр.д. №617/2013 г. на Окръжен съд  - Велико Търново/, като посочените дела са били изискани от последния съд и са приложени като доказателства по настоящото дело.

При разглеждане на делото по същество въззивникът „ЦБА Ф.” ЕООД гр.Дебелец, Община Велико Търново, Област Велико Търново, моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му като първоинстанционното решение бъде отменено и му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Д.Х.” АД гр.Добрич моли за обезсилване на решението и за прекратяване на производството по делото, както и за присъждане на сторените за двете съдебни инстанции разноски.

Третото лице – помагач „ЦБА Т.” ЕООД - гр.Велико Търново не е изразило становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата и подадена в срок и е процесуално допустима.

По повод на жалбата съдът извършва служебно проверка за допустимост на решението в обжалваната част съгласно чл.269 - ГПК, в случая – на обжалваното в цялост решение на ОС Добрич по т.д. №174/2013 г. , с което искът на ищеца – въззивник за сумата 114564.26 лв – прехвърлени му с договор за цесия от 11.04.2013 г. вземания от помагача срещу ответника, е отхвърлен изцяло. При проверката си въззивният съд констатира, че вземанията – предмет на иска – предмет на т.д. №174/2013 г. на ОС Добрич /първоначално т.д. №702/2013 г. на ОС В.Търново, изпратено му по подсъдност/, а именно: дължима премия за сътрудничество в размер общо на сумата 10320 лв с ДДС, дължима „премия СВА лоялти за организация на пазара” в размер на 19494.19 лв с ДДС и дължима неустойка за неизпълнение поради непредставяне на информация за оборота за тримесечие в размер общо на 84750.07 лв с ДДС, са същевременно предмет на възражение за прихващане на ответника /настоящ ищец и въззивник/ по иск на „Д.Х.” АД гр.Добрич /настоящ ответник и въззиваема страна/ по гр.д. №617/2013 г. на ОС В.Търново /въззивно т.д. №168/2014 г. на АС В.Търново/. Относно идентичните претенции – предмет на възражението за прихващане е налице влязло в сила решение №14/12.03.2014 г., поправено с решение от 19.03.2014 г. на ОС В.Търново по гр.д. №617/2013 г., изменено с решение №267/22.10.2014 г. по в.т.д. №168/2014 г. на АС В.Търново само относно сумата 10320 лв /дължима премия за сътрудничество/, като в крайна сметка възражението за прихващане е отхвърлено изцяло по всичките три претенции. Съдебното решение влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане съгласно чл.298, ал.4 – ГПК. При това положение спорът по настоящото дело с идентичен предмет - същите три претенции – предмет на разрешеното с влязлото в сила решение по гр.д. №617/2013 г. на ОС В.Търново възражение за прихващане не може да бъде пререшаван и производството по него следва да бъде прекратено, по аргумент от чл.299, ал.1 и 2 – ГПК. След като възражението за прихващане за посочените вземания е било разгледано по друго дело между същите страни с влязло в сила съдебно решение, това е абсолютна процесуална пречка същите вземания да бъдат разгледани и в отделно исково производство, респективно води до необходимост от преценка за допустимост на производството по предявения иск, в който смисъл е и определение №726/16.10.2014 г. на състав на ВКС, ТК, І ТО по ч.т.д. №2379/2014 г. на същия съд.

Ето защо обжалваното решение на ОС Добрич следва да бъде обезсилено и производството по него – прекратено. С оглед на този краен резултат ответникът по иска – въззиваема страна има право на съдебни разноски на основание чл.78, ал.4 – ГПК, предвид което въззивният съд му присъжда направените съдебни разноски, представляващи адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции, общо в размер на 11000 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.270, ал.3 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №1/08.01.2014 г., допълнено в частта за разноските с определение №87/18.02.2014 г., по т.д.№174/2013 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО и  ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „ЦБА Ф.” ЕООД - гр.Дебелец, Община Велико Търново, Област Велико Търново, ЕИК 201094225, да заплати на „Д.Х.” АД - гр.Добрич, ЕИК 124121775, сумата 11000  лв -  съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.