РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер       157/ 11.06.2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      03.06.                                                                                                  Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                     ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                            

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    225          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Е.А.Д.Б.” ЕООД гр. Варна срещу решение №1024/13.11.2013 г. по т.д. №495/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от „Е.Д.К.” АД гр. София против „Е.А.Д.Б.” ЕООД гр. Варна иск с правно основание чл.29 ЗТР, като е признато за несъществуващо обстоятелството, вписано под №20100426095634 на АВп, а именно: заличаване от ТР на дружеството „Е.А.Д.Б.” ЕООД гр. Варна поради приключила ликвидация. Въззивникът е депозирал и въззивна частна жалба от 11.03.2014 г., с която обжалва и определение №841/27.02.2014 г. по т.д. №495/2013 г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта с която окръжният съд е изменил решението си в частта за разноските – адвокатско възнаграждение като е намалил същото от 3 000 лв. на 450 лв. по направено от ответната страна възражение за прекомерност по см. на чл.78 ал.5 ГПК.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, с оглед на което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Е.Д.К.” АД гр. София в депозиран писмен отговор оспорва основателността на въззивната и частната въззивна жалби и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „Е.Д.К.” АД гр. София също обжалва определение №841/27.02.2014 г. по т.д. №495/2013 г. на ВОС в частта относно редуцираното от 3 000 лв. на 450 лв. адвокатско възнаграждение, и моли за неговата отмяна.

          Жалбите са депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което съдът ги намира за допустими.

          Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

          Страните не спорят, а и след извършена от съда служебна справка в ТР по партидата на ответното дружество, се установява, че по силата на  извършено от АВп вписване №20100426095634 „Е.А.Д.Б.” ЕООД гр. Варна е заличено от ТР след проведено ликвидационно производство на основание искане по чл.273 ал.1 ТЗ. На 14.10.2009 г. в ТР е обявена поканата до кредиторите на дружеството за предявяване на вземанията им.

          От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът се явява кредитор на ответното дружество общо за сумата от 18 502,15 лв., представляваща сбор от дължима незаплатена наемна цена по договор за наем от 29.05.2005 г. и анекс към същия договор, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, предмет на ч.гр.д. №1786/2010 г. на ВРС двадесети състав. Отделно от това в полза на ищеца спрямо ответника съществува и вземане за сумата от 8 814,49 лв. по изпълнителен лист №222/18.07.2012 г. по в.гр.д. №989/2009 г. на Окръжен съд – Бургас. С нотариална покана рег. №1321 т. I акт 65 на нотариус  с рег. №549 от Нотариалната камара, връчена по реда на чл.50 вр. с чл.47 ГПК, ищецът е предявил пред ликвидатора на ответното дружество вземането си в размер на сумата от 18 502,15 лв..

          Ответникът с отговора на исковата молба, така и пред настоящата инстанция поддържа становището си, че твърденията за пороци на ликвидационното производство, не могат да бъдат предмет на проверка и преценка от страна на съда в производството по чл.29 ЗТР. Други възражения не са наведени в процеса.

          От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

          Задълженията в ликвидационното производство се уреждат от императивни по характера си правни норми – чл.267, чл.271, чл.272 ТЗ. Измежду задълженията на ликвидатора е освен обявяването на поканата в ТР е и отправянето на писмена покана до известните кредитори – чл.267 ТЗ. В случая ответникът не е ангажирал доказателства да е отправил писмена покана да известния му кредитор „Е.Д.К.” АД гр. София. А че този кредитор следва да се счита за известен по смисъла на закона /ТЗ/, съдът извежда от установените по делото факти – образувано през 2009 г. производство пред Бургаски окръжен съд с предмет предявен от ищеца срещу същия ответник иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В това производство ищецът е основал легитимацията си на кредитор именно с неудовлетвореното си вземане по договора за наем от 29.05.2005 г..

          Независимо от горното в рамките на 6 месечния срок от обявяване на поканата в ТР, ищецът е предявил на ответника вземанията си с посочената по-горе в мотивите нотариална покана. Връчването е датирано на 24.02.2010 г. и е станало при условията на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление на входната врата на сградата /л.19/.

          В чл.272 ТЗ законодателят е предвидил засилена защита на кредиторите на прекратеното и обявено в ликвидация дружеството. Съгласно чл.272 ал.3 ТЗ, ако някое от задълженията е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора. Следователно без да е дадено надлежно обезпечение не може да се пристъпи към разпределение на оставащото имущество, арг. от чл.271 ТЗ. По делото е представен краен ликвидационен баланс /л.70/, в който не е отразено съществуващо задължение на ответника към „Е.Д.К.” АД гр. София. В пояснителния доклад към баланса е отразено, че дружеството няма задължения към доставчици, банки и др. кредитори. След като вземането на кредитора – ищец не е отразено в ликвидационния баланс към датата на приключване на ликвидацията, следва изводът, че то не е обезпечено, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.272 ал.3 ТЗ.

          Разпоредбата на чл.273 ал.1 ТЗ е императивна и ако не са изпълнени в цялост предвидените в нея условия, ликвидацията не може да се счете за приключила. След като ликвидацията не е приключила, то вписаното заличаване на търговеца – ответник съдът приема за вписано несъществуващо обстоятелство. По този въпрос съществува задължителна съдебна практика по см. на чл.290 ГПК – Решение №45/1.07.2012 г. на ВКС по т.д. №4/2011 г. ТК първо т.о., с което е преодоляна противоречивата съдебна практика, материализирана с решение №161/13.03.2006 г. по т.д. №429/2005 г. на първо т.о. на ВКС, на която противоречива практика се позовава ответната страна. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение ВКС е приел, че вписаното на осн. чл.273 ал.1 ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен. От това следва и извода, че ако действително има кредитор, чието вземане не е удовлетворено, респ. не е получил обезпечение на спорното си вземане, както е в процесния случай, този въпрос касае редовността и законосъобразното приключване на ликвидацията, като в този случай завършващият акт – заличаването на дружеството от ТР се основава на незавършен фактически състав. Следователно предмета на спора по иска с правно основание чл.29 ЗТР обхваща и въпросите, свързани със законосъобразното провеждане на ликвидацията, като поредица от последователно извършени действия на ликвидатора и кредиторите, поради което направеното и поддържано от ответника възражение в обратния смисъл, съдът счита за неоснователно.

          Съобразно изложеното, настоящият състав на съда намира предявения иск за основателен и го уважава. Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените към които на осн. чл.272 ГПК, съдът препраща, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          Въззивната инстанция намира за правилно и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение в обжалваната му част, с което окръжният съд е изменил решението в частта за разноските, като е присъдил на ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в общ размер от 530 лв., от които 450 лв. адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд във връзка с направеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК се е съобразил с предмета на спора относно неговата фактическа и правна сложност и е определил по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, който размер настоящият състав на съда приема за съответстващ не толкова на фактическата, колкото на действителната правна сложност. Ето защо и този съдебен акт следва да се потвърди.

          Не се присъждат разноски на въззиваемата страна „Е.Д.К.” АД гр. София за настоящата инстанция, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са направени.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №1024/13.11.2013 г. по т.д. №495/2013 г. на Варненски окръжен съд, изменено в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК с определение №841/27.02.2014 г. по т.д. №495/2013 г. по описа на ВОС.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.