О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №285

 

28.04.2016г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА въззивно частно търговско дело № 225 по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. № 6448/02.03.2016г. на ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД – гр. София, ЕИК 121130788, подадена чрез юрк. С.Т., против определение № 397/05.02.2016г. по т. д. № 1847/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че към момента на прекратяване на производството са останали неотстранени нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Твърди, че са спазени всички законови изисквания на ГПК във връзка с редовността на исковата молба, искът е достатъчно индивидуализиран, фактическите твърдения, на които се основава, са ясни, пълни и логически свързани с петитума, заплатена е дължимата държавна такса.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на ЗК „ ЛЕВ ИНС” АД, подадена чрез юрк. С.Т., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 213 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу А.Д.Д. ***. Петитумът е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 145 236.31 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по застрахователна полица № 0309029/22-3-06-0012914, със срок на действие 03.01.2006г. – 03.01.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и мораторна лихва в размер на 75 501.59 лв.

В исковата молба се твърди, че на 10.08.2006г., ответникът А.Д.Д., като водачът на л. а. „ Мерцедес Бенц” с ДК№ В 3071 КВ е причинил ПТП, в резултат на което на Т* Д* Т* са нанесени две тежки и множество средни телесни повреди. Водачът на автомобила е осъден, с влязла в сила присъда по НОХД № 2304/2006г. по описа на ВОС, за това, че по непредпазливост и в пияно състояние – 1.35 промила алкохол в кръвта, е причинил телесни повреди на посочено лице. Лекият автомобил, собственост на трето лице, е бил застрахован в ЗК „ЛЕВ ИНС” АД по риска „Гражданска отговорност” със срок на покритие на полицата: 03.01.2006г.- 03.01.2007г. Излага се, че с влязло в сила решение по т. д. № 429/2009г. по описа на ВОС, частично изменение с решение по в. т. д. № 318/2010г. по описа на ВнАпС, застрахователят е осъден да заплати на пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лв., обезщетения за имуществени вреди в размер на 1 321.09 лв. и 5 634 щ. д., както и сумата 7 286 лв. – разноски по производствата. След получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Ст. Я*цялата дължима сума по издадения в полза на пострадалата изпълнителен лист е платена от застрахователя на 25.11.2010г., по сметката на съдебния изпълнител, с преводно нареждане ВОRD01275005.

С разпореждане № 11745/30.11.2015г. производството е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 8 829.54 лв., по сметка на ВОС, както и да посочи от какви по вид и размер суми е образувана посочената в петитумната част сума 145 236.31 лв., както и върху какви суми е начислена сумата 75 501.59 лв. – мораторна лихва и за какъв период.

С молба от 29.12.2015г., подадена в изпълнение на указанията, представителят на ищеца уточнява, че посочената в петитумната част сума е сбор от изброените в т. 2 и т. 3 суми за имуществени и неимуществени вреди и разноски по производствата, като всички суми са преведени на ЧСИ след получени покани за доброволно изпълнение. По претенцията за мораторна лихва се уточнява, че същата е начислена върху главницата 145 236.31 лв. за периода от 28.10.2010г. – датата на постановяване на решението на ВОС, до датата на подаване на исковата молба – 25.11.2015г., като е използван онлайн калкулатор за начисляване на законна лихва. Към молбата е приложена вносна бележка за заплащане на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.

С разпореждане № 40/04.01.2016г. на ищеца е дадена последна възможност да изпълни точно предходното разпореждане, като посочи сумите, от които се състои претенцията общо 145 236.31 лв., и държи сметка за различните валутни единици, посочени в исковата молба.

При преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК. Тъй като жалбоподателят не твърди, че е предприел изпълнение по разпореждане № 40/04.01.2016г., а че след изпълнение на указанията по първото разпореждане, не са останали неотстранени нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК, произнасянето по частната жалба срещу приключващото определение въз основа на конкретните оплаквания в случая предполага преценка за правилност на предходното, неподлежащо на самостоятелно обжалване, разпореждане № 40/04.01.2016г.

Съставът на ВнАпС намира, че след изпълнение от ищеца на дадени указания по разпореждане № 11745/30.11.2015г., с молба от 29.12.2015г., исковата молба, по която е образувано производството, отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а повторното оставяне без движение е неправилно, като съображенията за това са следните:

Исковата молба съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на страните по материалното правоотношение, фактическото основание на иска, респ. фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право, както и петитум, чието съдържание не води до неяснота относно предявените права и вида на търсената защита. Фактическите твърдения са ясни и логически свързани, а петитумът е адекватен на заявеното фактическо основание.

Сборът обаче на посочени в обстоятелствената част на исковата молба суми е по- голям от размера на главното парично вземане, т. е. фактическите твърдения обосновават по - голям размер на регресните права на застрахователя от претендираните за присъждане, без да има данни за заявяване на съдебна защита за част от правата.

Обстоятелството, че въпреки двете разпореждания на ВОС представителят на ищеца не е наясно относно допуснатата от него грешка в изчисленията при формиране размера на исковата сума, може да се изведе от твърденията в частната жалба, в която отново се поддържа, че главното парично вземане от 145 236.31 лв. съставлява сбор от заплатените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и разноски по производствата. На какво се дължи грешката в изчисленията се установява от съдържанието на жалбата, където, при посочване на сумите, чиито сбор възлиза на 145 236.31 лв., е пропусната сумата 1 321.09 лв., представляваща част от присъденото и съответно платено от застрахователя на пострадалото лице обезщетение съобразно твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. По отношение на сумата, която е присъдена в щатски долари, ищецът не се твърди заплащането й в съответната валута, а се сочи еднократно извършено плащане в лева, чрез превод по сметка на ЧСИ, на всичко, което е следвало да заплати по осъдителното решение на ВОС. По арг. от ТР № 4/29.04.2015г. по тълк . дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС въпросът дали тази част от обезщетението подлежи на репариране във валута или в левова равностойност към момента на плащането от застрахователя не е такъв по редовността на исковата молба.

Доколкото първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с един главен иск, а не с множество обективно съединени искове, обстоятелството, че в петитума на исковата молба се претендира по – малък размер на регресните права на застрахователя от тези, които се извеждат от твърденията за правопораждащите факти, не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК. Допуснатата от ищеца грешка в изчисленията при формиране размера на иска, която не е отстранена, въпреки дадените указания, не може да обоснове прилагане на неблагоприятните последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Ищецът има възможност да коригира размера на претенцията, по реда на чл. 214 ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.

По изложените съображения съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ВОС с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 397/05.02.2016г. по т. д. № 1847/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

-*

*++