РЕШЕНИЕ

 

168/        16.06.2014 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                търговско отделение         

На  двадесет и седми май                                                                                    2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вилиян Петров

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Златка Златилова

                                                                          Магдалена Недева

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 227 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А.Д.Г. и Д.Д.Г. против решение №955/01.11.2013 г. постановено по т.д. 2847/2012 г. на ВОС в частта с която е прието за установено съществуването на вземания по договор за кредит № 26119/20.09.2007 г. от „А.Б.Б.” АД спрямо солидарно отговорните ответници, първият от които като кредитополучател, а вторият като поръчител, съответно: 1/ по иска за главницата за сумата 1 000 евро представляваща разлика над 113 512,77 евро до уважения размер от 114 512,77 евро; 2/ по иска за преструктурирана лихва за периода 1.06.2012 г – 2.08.2012 г. за сумата 100 евро представляваща разлика над 5 790,35 евро до уважения размер от 5 890,35 евро; 3/ по иска за наказателна лихва за просрочена главница за периода 1.06.2012 -2.08.2012 г. за сумата 100 евро представляваща разлика над 3 449,90 евро, до признатия размер от 3549,90 евро;  4/ по иска за неустойка за периода 25.10.2011 г – 2.08.2012 г. за сумата 21 евро, представляваща разлика над 1 600,45 евро до признатия размер от 1621,45 евро.

Въззивната жалба е бланкетна, съдържа само оплаквания за незаконосъобразност, без конкретно посочване на нарушенията.

В писмен отговор въззиваемата страна „А.Б.Б.” АД, оспорва основателността на жалбата.

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес. Жалбата е редовна и допустима. Несъобразяването с изискването по чл. 260 т. 3 ГПК в жалбата да се очертаят конкретни пороци на решението, определя обхвата на дейността на въззивната инстанция, който при бланкетна жалба следва да се сведе до правилното приложение на императивните правни норми.

Съдът като констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК.

Безспорно по делото е,  че по сключен договор за кредит „Жилище”  № 26119/20.09.2007 г. на 21.09.2007 г. е усвоен кредит в размер на 120 000 евро. Платени са 47 бр. погасителни вноски, последната на 25.10.2011 г. е частична.

Спорът пред настоящата инстанция е породен от възражението на ответниците за неравноправни клаузи в договора. Твърди се, че с анекс № 1/30.04.2010 г. банката използвайки надмощието си е принудила ответниците да договорят увеличение на лихвения процент от 9,95% на 17,5% , което е довело до невъзможност кредитополучателите да плащат непосилните вноски. Потребителят е в положение на по- слаба страна, както относно възможността си да преговаря така и относно инфирмираността си, което води до приемане на отнапред установени условия от кредитодателя без да може да повлияе на съдържанието им. Позовава се на прякото действие на Директива 93/13 относно неравноправни клаузи в договора.

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г е въведена в Закона за защита на потребителите с нов чл. 13а т.9 от ДР ЗЗП /Д.в. бр. 64/2007 г./, поради което и няма основание за преюдициално запитване относно нейното приложение. Направеното възражение за нищожност на основание чл. 146 ал.1 вр. с чл. 143 т.10 от ЗЗП е неоснователно. Невъзможността на длъжника да погасява в срок задълженията по погасителен план е довела до сключване на анексите, с които са предоговорени първоначалните условия. Така с анекс № 1/30.04.2010 г. е сключен 12 месечен гратисен период относно главницата, а размера на лихвата е намален на 3%. Следващият анекс № 2/25.07.2011 г. преструктурира дълга, /редовна главница плюс просрочена главница/ определя нов гратисен период и нова по-висока лихва, но след гратисния период. Следователно новите условия са индивидуално договорени и са били съобразени с намалената кредитоспособност на длъжника. Но въпреки гратисния период от 2 години, длъжникът не е успял да подобри платежоспособността си. Следващият погасителен план вече съдържа по- висока лихва, но тя е последица от неизпълнение на задълженията в дадените гратисни периоди. Затова съдът приема, че договорките в анексите не са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП създаващи значително неравновесие между  правата и задълженията на банката като доставчик на услугата и ответниците като потребители. Възраженията неоснователност на исковите претенции в обжалваната част поради частична нищожност на клаузите на договора – чл. 26 ал. 4 ЗЗД вр. с чл. 146 ЗЗП са незаконосъобразни. Исковите претенции следва да се уважат изцяло.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №955/01.11.2013 г. постановено по т.д. 2847/2012 г. на ВОС в частта с която е прието за установено съществуването на вземания по договор за кредит № 26119/20.09.2007 г. от „А.Б.Б.” АД спрямо солидарно отговорните А.Д.Г. и Д.Д.Г., първият от които като кредитополучател, а вторият като поръчител, съответно: по иска за главницата за разлика над 113 512,77 евро до 114 512,77 евро; по иска за преструктурирана лихва за периода 1.06.2012 г – 2.08.2012 г. за разлика над 5 790,35 евро до 5 890,35 евро; по иска за наказателна лихва за просрочена главница за периода 1.06.2012 -2.08.2012г. за разлика над 3 449,90 евро, до 3549,90 евро; и по иска за неустойка за периода 25.10.2011 г – 2.08.2012 г. за разлика над 1 600,45 евро до 1621,45 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 280 ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :