Р Е Ш Е Н И Е № 220

 

Гр.Варна, 16.07.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 227 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба от В.В.Н. срещу решение No-1/05.01.2015 година, постановено по т.д.288 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените искове от В.В.Н., ЕГН-********** с адрес: *** срещу ЗК „Олимпик –клон България” КЧТ, ЕИК 200737120, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Триадица, бул.”Гоце Делчев”, No-142-142А, представлявано от В Г М за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие ПТП на 11.01.2013 година с л.а. „опел вектра” с рег. No-В9643 КА, управляван от В К С, на основание чл. 226 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2013 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1308 лева имуществени вреди за закупуване на заключваща плака и заплащане на потребителска такса в МБАЛ СВ.Анна АД, Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2013 година до окончателното изплащане на задължението и е осъден да заплати сумата от 2530 лева разноски.

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при неточно и непълно обследване на събраните доказателства. За да постанови своя акт, съдът е приел, че виновен за настъпилото ПТП е пешеходеца. Изводът не е съобразен с чл.20, ал.2 ЗДвП като водачът на автомобила е нарушил разпоредбата за определяне на скоростта и не се е съобразил с атмосферните условия. Счита, че рискът при застраховката включва не само поправяне на вредите, причинени виновно, но и несанкционните задължения по чл.50 ЗЗД. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на кумулативно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ от В.В.Н., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Г.З. от ВАК срещу ЗК ОЛИМПИК – клон България, ЕИК 200737120, София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдание, стрес и шок поради понесените от ищеца две средни телесни повреди – счупване на дясна раменна кост и счупване на малкия пищял на дясна подбедрица, както и сумата от 1 308 лева, представляващи имуществени вреди за закупуване на заключваща плака и потребителска такса в МБАЛ Св.Анна АД, Варна, във връзка с горните увреждания ведно със законна лихва, считано от 11.01.2013г. Претендират се сторените по делото разноски за адв.хонорар.

В исковата си молба от 12.02.2014 година ищецът В.В.Н. излага, че на 11.01.13г., около 18 часа ищецът е претърпял ПТП на бул.Сливница от л.а. Опел Вектра с ДР№ В 9643 КА, управляван от В К С. Веднага след инцидента бил откаран в МБАЛ Св.Анна, където се установили описаните по-горе счупвания на дясна раменна кост и счупване на фибула в дясно както и контузия на главата. Извършена е оперативна интервенция за вътрешна фиксация със заключваща плака, като ищецът е изписан на 23.01.13г. Твърди се, че след изписването бил почти неподвижен, изпитвал силни болки и неудобство от състоянието си, безсъние и страх, силни болки в главата, рамото и крака, което наложило прием на болкоуспокояващи и други медикаменти. Твърди се, че въпреки изминалото време и към момента ищецът не е напълно възстановен в движенията на рамото и крака. Съобразно посоченото в протокола за ПТП виновно лице Валери Стефанов, се установява, че към момента на катастрофата същия е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност със ЗК Олимпик – клон България, която полица е за периода от 08.02.12г. до 07.02.13г.

С отговора на исковата молба застрахователят оспорва основателността на иска. Оспорват се предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на Валери Стефанов за ПТП, а оттам и функционално обусловената отговорност на застрахователя по имуществена застраховка ГО. Конкретно се оспорва вината на Валери Стефанов като се твърди, че инцидента е настъпил при условията на случайно деяние. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП и причинно- следствената връзка на ПТП с получените от ищеца травматични увреждания както и вида, интензитета и продължителността на претърпените от последния болки и страдания. Оспорва се валидността на застрахователното правоотношение с виновното лице. Оспорва се размерът на обезщетението като се твърди, че е силно завишено.

Съдът, след извършената служебна проверка относно допустимостта на постановения съдебен акт по чл.270, ал.3 ГПК намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ. Искът по чл.226 КЗ е  пряк иск, предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Ответник по тези искове е застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”. Искът е насочен срещу ЗК „Олимпик-клон България”, ЕИК 200737120, който е клон на чуждестранно лице - „Олимпик” АД, Кипър, гр.Никозия. Търговският клон не е правен субект и не може да бъде страна в процеса. Искът може да бъде предявен в съда по седалището на клона, респективно по местоживеене на потребителя, но и в този случай искът се предявява срещу юридическото лице /търговеца/, а не клона. Клонът не е юридическо лице, поради което решението е постановено при липса на правосубектен ответник. С разпоредбата на чл.20 ТЗ е предоставена възможността исковете да се предявяват по срещу търговеца и по седалището на клона, като е предоставена специална местна подсъдност, която обаче не се отразява върху правосубектността на структурната единица като надлежна страна по спора е търговецът, а не клонът.

Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца извън населеното място, където се намира неговото седалище, част е от предприятието на търговеца, който чрез него извършва търговска дейност, като правата и задълженията възникват за търговеца, тъй като клонът не е субект на правото.

Чрез регистриране на клон по чл.17а ТЗ чуждестранните ЮЛ осъществяват дейност и на територията на Р България, което предопределя възможността исковете да се предявяват срещу чуждестранното лице на територията на Република България /в този смисъл определение 547 от 22.08.2013 година на ВКС по ч.т.д.1355/2013 година на II т.о., ТК.

Варненски окръжен съд е местно компетентен да се произнесе по иска, предявен по местоживеенето на ищеца, съобразно правилата на Регламент 44/2001 /ЕО/.

Съдът е следвало да констатира този недостатък на исковата молба и да определи срок за отстраняването му и като не е сторил това е постановил недопустимо решение. Тази нередовност на исковата молба, съобразно т.5 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС не може  да бъде отстранена от въззивния съд, тъй като на новия ответник следва да се осигури двуинстанционно разглеждане на иска срещу него.

Постановеният съдебен акт следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане, при което се конституира надлежния ответник. 

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение No-1/05.01.2015 година, постановено по т.д.288 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: