Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   183/ 28.06.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     двадесет и осми май                                                 Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                                ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             А.Братанова             

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  228  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс” АД, гр.София, ул.”Лавеле” № 19, представлявано от С. С. П. против решение  № 1753/11.12.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 740/2012г., с което дружеството е осъдено да заплати на  Д.С.  С. ЕГН  **********  сумата 35 000 лв.  за причинените му болки и страдания, като неимуществени вреди - телесни повреди — изразяващи се в разкъсването на слезка с последвалия излив на значително количество кръв в коремната кухина, създали реална опасност за живота на пострадалия от самото си възникване, които без адекватна хирургична помощ биха довели до настъпване на смъртен изход, за период от около четири месеца ведно със законната лихва в размер на 5449.05 лева, считано от 28.08.2011 год. - датата на увреждането до 28.02.2012 г. - датата на подаването на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и  сумата от 8000 лв.  за причинените му психични увреждания /неимушествени вреди/ - изразяваща се в Дисоциативна /психогенна/ амнезия Г44.0 по МКВ 10 ревизия, негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със законната лихва върху тези суми в размер на 1 245.49 лева, считано 28.08.2011, год. - датата на увреждането до 28.02.2012 г. - датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; както и 3450  лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с  което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове или да намали присъденото обезщетение, ведно със законните последици. Претендира и направените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД :

Ищецът Д.С.С. *** претендира от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, гр.София заплащане на сумата от 35 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди -  болки и страдания,  в следствие на получени  телесни повреди, изразяващи се  в разкъсването на слезката с последвал излив на значително количество кръв в коремната кухина със създадена реална опасност за живота му за период от около четири месеца ведно със законната лихва в размер на 5 449.05 лв, считано от  датата на увреждането - 28.08.2011 год.  до  датата на подаването на исковата молба – 28.02.2012г., както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и  сумата от 8000 лв.  обезщетение  за причинените му психични проблеми - изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес ведно със законната лихва върху тези суми в размер на 1 245.49 лева, считано от  датата на увреждането  - 28.08.2011г. до  датата на подаване на исковата молба – 28.02.2012г., както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Безспорно установено по делото е, че на 28.08.2010 г. по пътя кв."Виница"-„Аладжа манастир", при управление на л.а. „Опел Корса" с рег. № В 6748 КН, ответникът М.Д.Й.   нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, в резултат на което причинил по непредпазливост  телесна повреда на повече от едно лица , вкл. – тежка телесна повреда на ищеца Д.С.С., ЕГН **********, изразяваща се в загуба на слезката, обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. С определение от 04.10.2011г. по НОХД № 3439/2011г. на ВРС, втори състав, е одобрена постигната спогодба по същото дело, по силата на която подс. М.  Д.Й. е признал, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 б.А НК и е приел да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, отложено на осн.чл.66 ал.1 НК за срок от четири години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

На осн.чл.300 ГПК постигнатата спогодба следва да бъде зачетена в настоящото производство досежно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

За процесното ПТП е съставен протокол № 1242454/28.08.2010г. от Пето РПУ – Варна, в който  М.Д.Й., управляващ МПС – л.а. „Опел Корса” с рег. № В 6749 КН, е посочен като виновен водач.

Безспорно установено е още, че към момента на осъществяване на процесното ПТП лекият автомобил на ответника Й. е застрахован със застрахователна полица  № 025/1026815016 от ЗД „Бул Инс” със срок на действие от 16.04.2010г. до 15.04.2011г., която полица е действала към датата на ПТП.

Неоснователно е възражението на ответното застрахователно дружество за липсата на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с виновния водач :  В срока за отговор на исковата молба възражението е релевирано най-общо, без да се оспорва наличието на застрахователен риск и интерес. Оспорването на последните две е направено за първи път във въззивната жалба, поради което се явява процесуално недопустимо като преклудирано. Не следва да се възприема позицията, че оспорвайки най-общо застрахователното правоотношение , ответникът  имплицитно е оспорил и всички елементи от неговия фактически състав. Освен че подобно процесуално поведение представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права, то лишава и ищеца от възможността да проведе защита срещу това имплицитно оспорване на всеки един от елементите. Поради което съдът намира, че не е валидно сезиран с възражение досежно липсата на застрахователен интерес и риск както при възникване на застрахователното правоотношение, така и при настъпване на застрахователното събитие, поради което и не дължи произнасяне по него.

При направен извод за наличието на валиден застрахователен договор към момента на процесното ПТП, виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, настъпил вредоносен резултат и причинно – следствена връзка между деяние и резултат, елементите от ФС на отговорността на застрахователя, ангажирана по реда на чл.226 КЗ, се явяват доказани в процеса.   

 Досежно размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А. и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В.А., постановени по реда на чл.290 ГПК. С оглед на така установения критерий за справедливост в настоящия случай за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на нанесените в резултат на ПТП травматични увреждания, съдът съобразява преди всичко приобщените по делото писмени доказателства - епикризи, амбулаторни листи, протоколи от изследвания и най- вече експертното заключение на в.лице по приетата СМЕ д-р Р., от които  се установява  вида, характера и степента на претърпените от ищеца в резултат на инцидента телесни увреждания - контузия на корема, разкъсване на слезката с излив на 1 литър кръв и кръвни съсиреци в коремната кухина, направената животоспасяваща операция с отстраняване на слезката и  определянето на това състояние от експерта като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съгласно обясненията, дадени в с.з. от 29.11.2012г. прогнозата на заболяването е благоприятна  - за ищеца няма противопоказания за полагане на тежък физически труд, нито за спортуване. Следва да бъде отчетена и изключително младата възраст на  пострадалия  като едно утежняващо отговорността на ответника обстоятелство, тъй като до края на живота си ищецът ще следва да се съобразява с отстраняването на слезката, като компенсира нейните  кръвотворни и имунозащитни функции.  Претърпените от него болки и страдания в резултат на посочената степен на увреждане на здравето му,  тежката оперативна интервенция и сигурния летален изход при ненавременна и непрофесионално оказана  медицинска помощ, преценени в тяхната съвкупност съдът оценява в паричен еквивалент на претендираната  искова сума от 35 000лв.

Предизвиканите от произшествието увреждания в психичната и емоционално-волевата сфера на ищеца също се явяват доказани. Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза с в.лице д-р Т.А. в следствие на претърпяното ПТП с физическа травма и прекараната остра реакция на стрес ищецът е получил Дисоциативна /психогенна/ амнезия Г44.0 по МКВ 10 ревизия, проявяваща се със загуба на спомен за травмиращото събитие, без да е налице черепно-мозъчна травма  /със или без загуба на съзнание/. Ищецът има загуба на спомени за събития, настъпили в един по-голям интервал от време след претърпения инцидент, но тъй като няма клинични данни за комоция или мозъчна травма, в.лице е дало заключение за отсъствието на проблеми от психично естество. Според свидетелските показания в резултат на инцидента ищецът е променил ежедневните си навици, прекратил шофьорските курсове, отбягва да се вози с кола, загубил голяма част от приятелите си, изпитва затруднения при елементарни физически натоварвания, затворил се е в себе си, не излиза много и не може да работи.

С оглед на така установените последици от произшествието върху психическото състояние на ищеца, преценено от позицията на медицинския специалист и поведенческите негативни отклонения, потвърдени от свидетелските показания като резултат от преки наблюдения в ежедневието на ищеца, съдът намира претенцията  му за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания   и състояние на емоционален стрес, заявена в размер на 8 000лв за справедлив паричен еквивалент, поради което уважава същата в пълен размер.

 При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция в тази насока, отчитайки  икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват  лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които  са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица за периода до 1.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК, Т. Върбанова, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В този смисъл възражението на въззивника срещу размера на присъденото застрахователно обезщетение е неоснователно.

Досежно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице :

          Съобразно нормата на  чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно трайно установената практика на ВКС релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди -  решение № 169/28.02.2012г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г., по чл.290 ГПК.

Основното твърдение се състои в неизползването на предпазен колан от страна на пострадалия, за което установяване доказателствена тежест носи ответникът. Заключението на САТЕ и това на СМЕ съдържат предположение, че ищецът не е поставил предпазния си колан. В този смисъл от фактическа страна възражението не е доказано. Но дори и да приемем, че по делото се съдържаха неоспорими доказателства за нарушение от страна на пострадалия, изразяващо се в неизползване на предпазния колан, сам по себе си този факт не би доказал възражението.  Защото в обясненията си в.лице д-р Р.  изяснява, че ако автомобилът се движи с неголяма скорост  ползването на предпазния колан не би имало проявления във външни травми по тялото на пострадалия. Но още по-важния извод е, че няма зависимост между поставянето на колана и полученото разкъсване на далака. При това положение се налага извода, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между непоставянето на предпазния колан и получените травматични увреждания. Ето защо възражението е неоснователно.
           Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 100лв. – адв.хонорар.

Водим от горното, съдът

 

                             Р       Е       Ш      И       :

ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 1753/11.12.2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 740/2012г.

ОСЪЖДА  ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482,  гр.София, р-н „Триадица” , ул.”Лавеле” № 19, представлявано от С.С.П.  и П. Н.П. да заплати на Д.С.С. ЕГН  **********,*** сумата от 2 100лв /две хиляди и сто лева/ - с.д. разноски за водене на делото  в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :