О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 292

 

гр.Варна,   23.05. 2017 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в.ч.т.д. № 229 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.122 ГПК.

Районен съд – гр. Варна е бил сезиран по реда на Глава тридесет и седма от ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – гр. София, чрез изпълнителния директор Николина Тодорова Станчева, чрез ю.к. А. Благоева, с искане за издаване заповед за изпълнение на осн. чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу П.З.К. ***. ВРС е уважил депозираното заявление и е издал заповед № 6899/05.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13707/2015г. на ВРС, ХХХV състав, с която е разпоредил П.З.К. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – гр. София сумата от 332,19 лв., представляваща  неизплатено задължение по договор за телекомуникационни услуги № 550221113924032012-24434128/28.06.2012г. за телефон № 0878236007, за което са издадени фактури №№ 1124711197/02.11.2012г., 1126705472/01.12.2012г., 1128683629/02.01.2013г., 1130662221/02.02.2013г., 1132634518/01.03.2013г. и 1134593233/02.04.2013г., прехвърлено с приложение № 1/25.09.2014г. към договор за цесия от 01.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 04.11.2015г., до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски в общ размер на 325 лв.. Заявителят се е снабдил и с изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение, получен на 29.01.2016г. (л.25 от гр.д. № 13707/2015г. на ВРС).

На осн. чл. 423 ГПК ВОС с определение №2158/23.06.2016г. по т.д. № 695/2016г. е приел възражение на длъжника П.З.К. срещу издадената заповед № 6899/05.11.2015г. за изпълнение, спрял е изпълнението на заповедта за изпълнение, на осн. чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК и е върнал делото на ВРС за даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 ГПК.

С разпореждане № 25647/01.07.2016г. по гр.д. № 13707/2015г. на ВРС съдът е дал указания за заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – гр. София за постъпилото възражение, както и за възможността да предяви иск относно вземането в едномесечен срок от уведомяването след внасяне на дължимата държавна такса. Съобщението с указанията на съда е връчено на кредитора на 15.07.2016г., като в определения едномесечен срок кредиторът не е представил доказателства за предявен иск срещу длъжника за установяване на вземането, предмет на заповедта, поради което на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК ВРС с определение № 9256/29.08.2016г. е обезсилил издадената заповед № 6899/05.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13707/2015г. по описа на ВРС.

С молба с вх. № 48143/16.09.2016г. по вх. рег. на ВРС (л.39 от т.д. № 695/16г. на ВОС), подадена от адв.Г.Николова като пълномощник на П.З.К., длъжникът е поискал допълване/изменение на постановеното от ВОС определение №2158/23.06.2016г. по в.т.д.№695/2016г., с което съдът е приел възражението на длъжника П.З.К. срещу издадената заповед за изпълнение, като му се присъдят сторените от нея разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. ВОС при преценка допустимостта на молбата (с вх. № 48143/16.09.2016г.) по чл. 248 ГПК е приел, че същата е депозирана след изтичане законоустановения едномесечен срок от постановяване определението, чието допълване/изменение в частта за разноските се иска, поради което е оставил същата без разглеждане – определение № 3114/27.09.2016г., потвърдено от ВАпС с определение № 801/29.12.2016г. по ч.в.т.д. № 685/2016г.

С молба с вх. № 55157/24.10.2016г., депозирана при усл. на чл. 62, ал. 2 ГПК с п.кл. 20.10.2016г. (л.42 от гр.д. № 13707/15г. на ВРС), подадена от адв.Г.Николова като пълномощник на П.З.К., длъжникът е поискал допълване/изменение на постановеното от ВРС определение №9256/29.08.2016г. по ч.гр.д. № 13707/2015г. (обезсилващо издадената заповед за изпълнение), като му се присъдят направените в производството по чл.423 ГПК, свързано със заповедното производство, разноски. ВРС е извършил размяна на книжа, като предвид липсата на произнасяне по молбата от 24.10.2016г. е бил сезиран с молба от 05.04.2017г. (вх. № 19358 по вх. рег. на ВРС) за произнасяне с нарочен акт.

След постъпване на молбата от 05.04.2017г. ВРС е изпратил по компетентност на ВОС искането за допълване/изменение на постановеното по ч.гр.д. № 13707/2015г. на ВРС определение №9256/29.08.2016г..

След извършена преценка Варненският окръжен съд е приел, че компетентен да се произнесе по молба с вх. № 55157/24.10.2016г. (идентична с молба с вх. № 19358/05.04.2017г.) е съда, постановил акта, чието допълване/изменение се иска, т.е. ВРС.

Съобразно изложеното по-горе настоящият състав на ВАпС прави следните правни изводи:

С процесната молба се претендират разноски, които страната е сторила в производството по чл. 423 ГПК. Присъждането на разноски се претендира посредством допълване на определение №9256/29.08.2016г. по ч.гр.д. № 13707/2015г, с което заповедта за изпълнение е обезсилена и заповедното производство е приключило.

В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Правомощие на въззивния съд е единствено проверка наличието на предвидените в чл. 423, ал.1 ГПК основания като извънреден способ за контрол. С определението, с което се приема възражението на длъжника, не се разрешава съдебен спор по същество и не се формира сила на пресъдено нещо, а само се възстановява висящността на заповедното производство, в рамките на което следва да се дадат указания на заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415 ГПК. Настоящото производство е аналогично на отменителното производство по чл. 303 ГПК, поради което в него не се присъждат разноски на молителя, респ. длъжника – в този смисъл Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Разноските следва да бъдат разпределени от съда по правилата на чл. 78 ГПК в рамките на общия исков процес за установяване на вземането, а в случай, че такъв не бъде иницииран от заявителя и заповедта за изпълнение бъде обезсилена – от заповедния съд.

Ето защо в случая компетентен да се произнесе по молбата с вх. № 55157/24.10.2016г. (ид. с молба с вх. № 19358/05.04.2017г.) е ВРС, който е постановил процесното определение №9256/29.08.2016г. по ч.гр.д. № 13707/2015г. 

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение, на осн. чл. 122 ГПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата с вх. № 55157/24.10.2016г. (ид. с молба с вх. № 19358/05.04.2017г.) подадена от П. Златев К., чрез адв. Г. Николова е Районен съд – гр. Варна.

Делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд – гр. Варна.

Копие от определението да се изпрати на ВОС за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.