Р Е Ш Е Н И Е   № 89

 

27.04.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 229

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по жалба на Л.И.У. в качеството на управител на новоучредено дружество – „ВОЛФТРАНС“ ЕООД – гр. Варна, представляван по пълномощие от адв. В.С. ***, срещу решение № 194/16.03.2018г., постановено по т. д. № 236/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърден отказ рег. № 20180206173639/08.02.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВп, ТР, за вписване на първоначална регистрация на „ВОЛФТРАНС“ ЕООД по заявление образец А 4 с вх. № 20180206173639.

С оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна, както и отмяна на постановения отказ и даване на задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за вписване на новоучреденото търговско дружество. Поддържа се, че липсва нарушение на която й да е правна норма от изброените в съдебния акт текстове на ТЗ, както и че съдебното решение приповтаря необоснованите мотивите на отказа на ДЛР.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по следните съображения:

Със заявление Обр. А 4 с вх. рег. № 20180206173639/06.02.2018г., подадено по електронен път от адвокат В.С., с изрично пълномощно, предоставено от управителя на новоучреденото търговско дружество „ВОЛФТРАНС“ ЕООД – гр. Варна, е поискано вписването на дружеството в ТР при АВп.

За да постанови отказ рег. № 20180206173639/08.02.2018г., при извършване на проверка за спазването на изискванията на чл. 21 от ЗТР и Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, ДЛР при АВп е направило констатация и изводи за неизпълнение на изискванията на чл. 21, т. 7 ЗТР във вр. чл. 7 ТЗ, тъй като наименованието на новоучреденото и заявено за вписване търговско дружество се употребява от друг търговец - „ВОЛФ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203378199. Други пречки за първоначална регистрация не са констатирани.

Изводът на ДЛР е въприет от окръжния съд при постановяване на обжалваното решение, като е прието, че регистрацията на новоучреденото търговско дружество с фирмено наименование „ВОЛФТРАНС“ би била в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ТЗ, изискваща фирмата да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала, тъй като единственото различие от регистрираното вече дружество с такова наименование - „ВОЛФ ТРАНС“, се изразява в поставянето на пунктуционния знак интервал между ВОЛФ и ТРАНС.

Съставът на ВнАпС намира за правилен извода на окръжния съд в мотивите на атакуваното решение, като съображенията за това са следните:

С влизане в сила на ЗТР е въведен принципът за национална уникалност на фирмените наименования за подлежащите на регистрация в ТР юридически лица. Спазването на принципа за национална уникалност на фирмените наименования е изрично включена в обсега на проверката на ДЛР, уреден в чл. 21 ЗТР, изразяваща се в това да се установи дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ / при първоначално вписване или промяна на фирмата/.

След като наименованията „ВОЛФТРАНС“ и „ВОЛФ ТРАНС“ звучат абсолютно еднакво при произнасяне, то това не може да обуслови друг извод, освен че с регистрацията на новоучреденото търговско дружество би се нарушил принципът за национална уникалност на фирмените наименования като едно от задължителните изисквания на чл. 7, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 21 ЗТР. Минималната разлика между изписването на двете наименование, чрез поставяне на интервал в средата, между ВОЛФ и ТРАНС, е без значение, предвид обстоятелството, че писмена форма за действителността на търговска сделка е необходима само по изключение, / в случаите предвидени от закона – чл. 293 ТЗ/. При упражняването на дейност търговските дружества влизат предимно в неформални преддоговорни и договорни отношения със съконтрахенти. Несъмнено, за да се избегне възможността за заблуждение на третите лица относно идентификацията на дружеството, уникалността следва да е налице едновременно при изписване и при изговаряне на наименованието.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици, решение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 194/16.03.2018г., постановено по т. д. № 236/2018 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.