Р Е Ш Е Н И Е

 

50/Варна, 09.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 17.02.2016 год. в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 23/2016 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по въззивна жалба от ЕТ «Калинка Георгиева»  - гр.Цар Калоян против определение № 273/29.09.2015 год., постановено по т.д.№ 114/2012 год. по описа на РОС, с което е постановено възобновяване на  спряно по реда на чл. 632, ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност.

         Жалбата е депозирана в срока по чл.633, ал.1 ТЗ и е процесуално допустима. Същата изхожда от длъжника, чиято процесуална легитимация произтича от качеството му на страна в производството по несъстоятелност. По арг. от чл. 635, ал.3 ТЗ при обжалване на актовете в производството по несъстоятелност, длъжникът се представлява от конституираните си органи, макар и десезирани.

Жалбата е надлежно администрирана от първостепенния съд.

         Въззивният съд съобрази, че независимо от наименованието си, обжалваният съдебен акт се ползва с правните последици на решение по чл.633, ал.1 ТЗ вр. чл. 632, ал.2 ТЗ / Определение № 122 от 18.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3710/2014 г., I т. о., ТК/. Положителното възобновително решение на съда по несъстоятелност подлежи на обжалване по общия ред на ГПК  - арг. чл. 613а, ал.1 ТЗ, т.е. по реда на чл.258 и следв. ГПК /Определение № 270 от 11.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1663/2013 г., I т. о., ТК; Опр. № 360/11.05.2012 год.на  I-во ТО на ВКС по т. д. № 152/2012 г. /. Предявената жалба има характер на въззивна такава, поради което съдът е насрочил и разгледал същата в  о.с.з.

         За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

         Производството пред РОС е с правно основание чл. 607 и следв. ТЗ.

Длъжникът ЕТ «Калинка Георгиева»  е в обявена при условията на чл. 710 ТЗ несъстоятелност /решение № 35/06.02.2014 год., постановено по т.д.№ 114/2012 год. по описа на РОС/.

С доклад от 29.06.2015 год. синдикът Д В П е уведомил съда за необходимостта от предплащане на разноски, поради липса на ликвидно имущество в масата на несъстоятелността. Длъжникът притежава единствено ид.ч. от търговски обект – механа в режим на СИО. Липсата на средства препятства оценяването на имуществото и предприемането на последващи действия по осребравянето му. Натрупаните задължения за текущо възнаграждение и разноски на синдика възлизат на 9 000 лева.

Синдикът е уведомил съда, че наличният актив в масата е напълно оборудван и позволява отдаването му под наем с цел кумулиране на средства за бъдещото развитие на производството.

С определение № 183/01.07.2015 год. съдът е свикал събрание на кредиторите с дневен ред «вземане на решение за привнасяне на разноски във връзка с оценяване на имуществото на длъжника» и «за отдаване под наем на обект/механа, определяне на ред и условия за избор на наемател и параметри на сключения договор за наем».

На 13.07.2015 год. е проведено събрание на кредиторите, на което мнозинството е приело решения за отдаване на обекта под наем за срок от 1 година, вкл. реда и условията на договорянето.

С определение от 14.07.2015 год. съдът, при условията на чл. 629б ТЗ, е приканил кредиторите да привнесат разноски в размер на 10 000 лева /равняващи се натрупаните и дължими възнаграждения на синдика, ведно със сумата от 1000 лева - възнаграждение на оценителя/. С последващо определение № 229/04.08.2015 год. съдът е спрял производството по несъстоятелност, на основание чл. 632 ТЗ.

С доклад вх.№ 3914/28.09.2015 год. синдикът е уведомил съда, че в изпълнение на приетите решения на СК е сключил договор за наем на търговския обект при месечна наемна цена в размер на 1020 лева, от които 510 лева – в полза наемодателя ЕТ «Калинка Георгиева».  Наемателят е предоставил авансово дължимият наем за първия месец, ведно с депозит за добро изпълнение, от които по сметка на несъстоятелният длъжник са постъпили  1020 лева. На посоченото основание, синдикът е сезирал съда с искане за възобновяване на производството по делото.

С обжалвания съдебен акт производството по несъстоятелност е възобновено.

С последващ доклад от 29.12.2015 год. синдикът е уведомил съда, че в особената сметка са натрупани средства в размер на 2040, 23 лева, с които е възможно възлагането на оценителна ексертиза, вкл. погасяване на разноски за текущо възнаграждение на синдика в размер на 500 лева месечно за месеците февруари и март 2013 год.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

I. Съгласно изричната разпоредба на чл. 632, ал.2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитора. Синдикът като орган на производството по несъстоятелност не е процесуалноправно легитимиран да претендира възобновяване.  Подобно правомощие не е предвидено и в общата разпоредба на чл. 658, ал.1 ТЗ.

В настоящия случай, обаче, синдикът е титуляр на вземане за непогасено текущо възнаграждение и вложени средства за разходи в производството по несъстоятелност – чл. 723, т.2 и т.4 ТЗ. На осн. чл.661 ТЗ синдикът получава за своята работа възнаграждение – текущо и окончателно, което се определя от събранието на кредиторите по чл.661, ал.1 ТЗ или от съда в случаите по чл.661, ал.6 ТЗ. По силата на чл.661, ал.3 ТЗ синдикът получава текущото си възнаграждение ежемесечно, като разрешение за това дава съдът, на осн. чл.658, ал.1, т.9 ТЗ. Следователно, за регламентираното от закона право на възнаграждение и за вложените средства за разходи, синдикът се явява кредитор на масата на несъстоятелността /Определение № 52/27.01.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 3558/2015 год. по описа на ВКС, Първо ТО/.

Горният извод не е в противоречие с императивната забрана, установена в нормата на чл. 655, ал.2, т.3 ТЗ. Разпоредбата въвежда относително отрицателно условие /пречка/ за назначаване на синдика, наличието на което е основание за безвиновно освобождаване– чл. 657, ал.1, т.3 ТЗ. Съпоставката на разпоредбата на чл. 655, ал.2, т.3 ТЗ  с тази на чл. 723 ТЗ и чл.722, ал.1, т.3 ТЗ сочи, че забраната има за предмет единствено притежаването на вземания, извън тези, съставляващи разноски по несъстоятелността.  Противното разбиране би обезмислило наличието на нарочен ред, по който подлежи на удовлетворяване незаплатеното в сроковете по чл.661, ал.3 ТЗ възнаграждение на синдика – чл.722, ал.1, т.3 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдът намира, че синдикът разполага с правен интерес да претендира възобновяване на спряното производство по несъстоятелност в качеството на кредитор с вземане по чл. 723 ТЗ. 

II. Предявената въззивна жалба изхожда от несъстоятелния длъжник и е основана на твърдения за липса на предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 632, ал.2 ТЗ. Поддържа се, че наличното имущество е недостатъчно за покриване на разноските в производството като същото е в пъти по-малко от величината на разноските за привнасяне, определени по реда на чл. 629б ТЗ.  Наличната сума не е достатъчна да покрие натрупаните разноски в производството, ведно с бъдещите такива.

Въпросът кое имущество е достатъчно по смисъла на чл.632, ал.2 ТЗ за уважаване на подадена в едногодишния преклузивен срок молба за възобновяване на производството, винаги е обусловен от конкретни обстоятелства и доказателства и тяхната преценка от съда по несъстоятелността /Определение № 619 от 4.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2161/2014 г., II т. о., ТК/.

Имуществото, послужило като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност съставлява парично вземане с периодичен характер, възникнало на основание сключен едногодишен срочен договор за отдаване под наем на актив от масата на несъстоятелността.  Към датата на възобновяване на производството, наемателят е внесъл по особената сметка сума, достатъчна за оценка на актива като необходим и задължителен етап от последващото му осребряване. Осигуреният месечен паричен приход е достатъчен за покриване на текущо дължимото възнаграждение на синдика до прогнозираната продажба на актива.

Следователно  - съвкупната преценка на етапа на развитие на производството и прогнозираните бъдещи разноски обосновават извода, че имуществото, послужило като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност е достатъчно по смисъла на чл. 632, ал.2 ТЗ.

При изследване на спорното правоотношение, съдът намира за ирелевантен довода на въззивника за величината на изискуемите разноски по чл. 723 ТЗ. Натрупаните разноски по несъстоятелността, незаплатени в срока по чл. 661, ал.3 ТЗ  подлежат на удовлетворяване при евентуално осребряване на актива – чл. 722, ал.1, т.ТЗ. От значение за приложението на чл. 632, ал.2 ТЗ са прогнозните бъдещи разноски, но но е и разноските, кумулирани до датата на спиране на производството по несъстоятелност.

На посоченото основание, ирелевантна е и величината на определените от съда разноски по чл. 629б ТЗ при условие, че същите са дефинирани не въз основа на очакваните разноски, а на реализираните такива.

С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА имащото характер на решение определение № 273/29.09.2015 год., постановено по т.д.№ 114/2012 год. по описа на РОС, с което е постановено възобновяване на  спряно по реда на чл. 632, ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му на длъжника ЕТ «Калинка Георгиева» - в несъстоятелност пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: