ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

301…………….…./……08.05.…………..2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

        ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

 

Като разгледа докладваното от съдия А* ч. в. т. д. № 230/2014 година по описа на АС - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „О*” ООД - гр. Варна, чрез управителя Д* И* М*, срещу Разпореждане № 2012 /грешно посочено в жалбата № 2018/ от 18.02.2014 г., постановено по т. д. № 523/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя срещу решение № 987 от 07.11.2013 г. по същото дело, поради неотстранени в срок нередовности, а именно невнесена държавна такса.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното разпореждане с молба да бъде отменено. Твърди се, че по делото не било установено как и дали връчителят е установил, че дружеството се помещава на адреса, кога би могъл да бъде намерен служител, правени ли са опити неколкократно в различно време, открити ли са други физически лица, пребиваващи на адреса, или дали друго ЮЛ се помещава там.

В депозирания писмен отговор насрещните страни Н.А. и Б.А. навеждат доводи за злоупотреба с права от страна на дружеството и въобще за неоснователност на жалбата. Молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Варненският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Постановено е решение № 987 от 07.11.2013 г. по т. д. № 523/13 г. на Варненския окръжен съд, с което „О*” ООД е осъдено да заплати определена сума на Н.А. и Б.А.. Това решение е обжалвано от търговското дружество, като с разпореждане № 612 от 17.01.204 г. Варненският окръжен съд е указал на жалбоподателя „О*” ООД да отстрани установената по въззивната жалба нередовност, като внесе дължимата за производството пред въззивния съд държавна такса от 1 526.62 лева.

На 21.01.2014 г. след като връчителят не намерил лице на адреса на управление на дружеството, което да получи препис от разпореждането, залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с указание, че книжата могат да бъдат получени в двуседмичен срок от датата на залепването в канцеларията на ВОС, съответно пуснал екземпляр от уведомлението и в пощенската кутия на дружеството. На 05.02.2014 г. връчителят е върнал съобщението в цялост, като с разпореждане от 07.02.2014 г. съдията-докладчик е разпоредил съобщението да се приложи по делото и да се счита за редовно връчено на осн. чл. 47, ал. 5 вр. чл. 50, ал. 4 от ГПК. Респективно, на 18.02.2014 г. съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на осн. чл. 262, ал. 2 от ГПК, като изрично е посочил, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 12.02.2014 г.

Съдът намира следното:

Когато страна по делото е търговец или юридическо лице, същото се призовава на последния посочен в регистъра адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Второ уведомление не се залепва. По този начин, аналогично на призоваването при физическите лица, се решава проблема, когато търговецът или юридическото лице се намира на регистрирания си адрес, но е налице физическа невъзможност за връчване на книжата (например поради липса на достъп или нежелание на намерените на място служители на страната да съдействат). В тази хипотеза уведомлението се залепва и страната се счита уведомена, считано от изтичане на 2-седмичния срок.

След като на 21.01.2014 г. е залепено уведомлението, 2-седмичният срок за получаването на книжата изтича на 04.02.2014 г., от който момент съобщението се счита за редовно връчено съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. срокът за изпълнение на указанията /за внасянето на таксата/ изтича съответно на 11.02.2014 г. (правилно ВОС е съобразил, че срокът е вече изтекъл на 12.02.2014 г.).

Призовкарят няма задължение да проучва кой живее на адреса, както поддържа жалбоподателят (Решение № 88 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 294/2009 г., I т. о.).

Следва да се отбележи, че съществува и съдебна практика за приложимост на фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК (ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени) в случаите, когато на регистрирания адрес или няма офис (канцелария по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК), или такъв има, но не е действащ и е невъзможно да бъде намерен представител на търговеца (в този смисъл Решение № 106 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 125/2010 г., II т. о.; Решение № 604 от 28.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 324/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д* П*). Това е обосновано със становището, че адресът на управление не съставлява самоцелно изискване към регистрацията на търговеца, а материализира задължението за публичност на дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и пр.

Независимо от тази възможност, която е допустима според съдебната практика, ВОС е направил всичко възможно съобщението да достигне до своя адресат и е провел процедура по чл. 47 от ГПК със залепване на уведомление.

Като обобщение, следва да се направи извода, че връчването на книжата е станало съобразно изискванията на закона и след като в дадения от съда срок изпълнение на указанията не е последвало, то правилно въззивната жалба е върната като нередовна.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане като правилно следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2012/18.02.2014 г., постановено по т. д. № 523/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните пред ВКС на РБ, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

             2.