Р Е Ш Е Н И Е № 171

 

Гр.Варна, 12.06. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 230 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-4496/10.02.2015 година от „Енерго –Про продажби” АД, ЕИК-103533691, чрез процесуалния си представител срещу решение No-52/20.01.2015 година, постановено по т.д.1452  по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, с което е осъдено „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна да заплати на „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК 148121977, гр. София сумата от 114875.33 /сто и четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и пет и 0.33/ лева, представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, по издадени от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, по които вземанията са цедирани на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД 10 броя фактури с № № 0001100611 от 11.10.2012 г., № 0001100854 от 06.11.2012 г.; № 0001101083 от 06.12.2012 г.; № 0001101402 от 07.01.2013 г; № 0001101728 от 05.02.2013 г.; № ********** от 05.03.2013 г.; № 0001102289 от 03.04.2013 г.; № 0001102669 от 07.05.2013 г.; № 0001102944 от 05.06.2013 г. и № 0001103375 от 05.07.2013 година, за цена за достъп през периода септември 2012 г. – юни 2013 г.; подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 06.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9595.01 /девет хиляди петстотин деветдесет и пет и 0.01/ лева разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспорват се констатациите на съда за обратно действие на отмяната на решението на регулатора. Отмяната на решението има действие занапред, тъй като твърдяния порок води до унищожаемост, а не до нищожност на административния акт. Основанието за възникване на вземането на „Енерго про мрежи” АД е правоотношението по предоставянето на услугата, а не отмененото решение на ДКЕВР. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Уинд системс” ООД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното;

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

В исковата си молба от 06.08.2014 година ищецът „Уинд системс” ООД излага, че е собственик и оперира вятърна електроцентрала /ВяЕЦ/ с обща инсталирана мощност 3000 квч, състояща се от един генератор, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД и е въведена в експлоатация на 07.10.2010 година. Дружеството е сключило договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник No-110 на дата 25.10.2010 година с „Е.ОН България Продажби” АД /сегашно наименование „Енерго-про продажби” АД /, по силата, на който електрическата енергия, произведена от „Уинд системс” ООД се закупува по определена преференциална цена.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определил временни цени за достъп, които да бъдат заплащани ежемесечно, с размер, определен в зависимост от датата на присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от ВЕИ, като с решението цената, която е определена е в размер на 18.83 лева за мегават часа. Това решение е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г.

За периода от м. 09.2012 г. до м. 06.2013 г. на основание решението на ВАС и за достъпа до мрежата „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е издало 10 броя фактури за достъп на ищеца до мрежата на дружеството на обща стойност 114875.33 лева, които са изцяло заплатени, но на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, тъй като е налице цесия на вземанията на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД.

Решението на ДКЕВР е административен акт, поради което конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадане с обратна сила на разпоредените с него последици.

В унисон с изложеното е и изразеното становище на ДКЕВР с решение КМ-1/13.03.2014 година, с което е прието, че отмяната има обратно действие. Моли съда да постанови решение, с което осъди „Енерго-про продажби” АД да заплати сумата от 114875.33 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно със съдебно-деловодните разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР има действие занапред, а не с обратна сила; освен това развалянето, респективно отмяната на правопораждащия юридически факт няма обратно действие при договорите с продължително и периодично изпълнение съгласно чл. 88 ал.1 от ЗЗД. Ищецът е присъединен към електроразпределителната мрежа и е сключил договор за изкупуване на ел.енергия с ответното дружество, а предоставените от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД услуги по предоставяне на достъп са заплатени по цени преди тяхната отмяна. Нещо повече – ищецът има регламентирано нормативно задължение да заплаща цена за достъп и същото не е отменено с отмяната на решението на регулаторния орган, нито се основава на това решение, тъй като последното само сочи цената. А последната се дължи от всички ползватели на мрежата, включително и от производителите по смисъла на §1 т.41а б.А от ДР на ЗЕ и съгласно съответните разпоредби от Правилата за търговия с електрическа енергия. Следователно плащанията са извършени на основание разпоредби на закона и другите актове по приложението му и с отмяната на решението на ДКЕВР не отпада задължението за заплащане на суми. Твърди, че на ищеца е предоставен достъп и следователно плащанията не са извършени без основание или на отпаднало такова, респективно не е осъществен фактическият състав по чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическата обстановка, приета от първостепенния съд не се оспорва във въззивното производство.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищецът, понастоящем въззиваема страна е собственик и експлоатира ВяЕЦ, която е въведена в редовна експлоатация, като в качеството си на производител е сключил с „Е.ОН България продажби” АД договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник.

Няма спор, че с решение No-Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД и всички ЕРП, включително и „Енерго-про мрежи” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

Няма спор, че това решение на ДКЕВР е отменено с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено окончателно с Решение № 13667/21.10.2013 г. на ВАС по адм.д. № 10056/2013 г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че дължимите суми за цена за достъп са цедирани на „Енерго-про продажби” АД и заплатени на това дружество, както и, че размерът на цената за достъп съответствува на определената с решение  № Ц-33/14.09.2012г.

Служебно известен на съда е факта, че с решение № Ц-6/13.03.2014г. ДКЕВР е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна  цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. За преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  е приела  решение № КМ-1/13.03.2014г., с който утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявената претенция е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД като възникването на задължение за плащане се обуславя от отмяната на административния акт за размера на временните цени, която обосновава възникване на задължение за връщане на даденото поради отпадане на основанието.

Наведеното във въззивната жалба оплакване е относно неправилно приложение на материалния закон, касаещо направените от първоинстанционния съд изводи относно действието на отмяната на решението на ДКЕВР, като се претендира, че отмяната има действие занапред, поради което въззивният съд дължи проверка и следва да изложи изводи относно действието на отмяната на решението на ДКЕВР.

Ищецът има качеството производител на електрическа енергия от възобновяем източник, а ответникът –лице, на което е цедирано вземане, произтичащо от цена за достъп, поради което отношенията между страните следва да се тълкуват съобразно изрично уредената регламентация в ЗЕ и ЗЕВИ. На основание чл.18, ал.1, т.1 ЗЕВИ при осъществяване на своите функции производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници имат право на гарантиран достъп до електроразпределителните мрежи, като с приемането на ЗЕВИ /обн. ДВ, бр.35 от 03.05.2011 година/-чл.30, ал.1 за първи път е въведено законодателно изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С преходната разпоредба на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 година, в сила от 17.07.2012 година законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С ал.2 на разпоредбата е предвидена самостоятелна възможност за операторите при липса на сключен договор да сезират комисията за определяне на условията за достъп.

Решение Ц-33/14.09.2012 година е постановено в процедура по параграф 197, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ и съставлява индивидуален административен акт. Определената в това решение престация в полза на електроразпределителното дружество съставлява упражняване на предвиденото в чл.32, ал.4 ЗЕ правомощие на ДКЕВР за определяне на временна цена за достъп, като актът на ДКЕВР се ползва с предварително изпълнение. Намесата на регулаторния орган произтича от закона, като в случай, че окончателно определените цени за достъп са различни от временно определените законодателят е предвидил компенсаторен механизъм за компенсиране на разликите.

Спорния въпрос, който е въведен и като оплакване във въззивната жалба е за действието на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР.

Страните са участници в облигационно правоотношение с периодичен и траен характер, по което електроразпределителното дружество предоставя гарантиран достъп, респ. производителят на ел.енергия заплаща определена от ДКЕВР цена. Отмяната на административния акт с който са определени временните цени за достъп не се отразява на валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп, поради което не е налице хипотезата на отпаднало основание, тъй като основанието за заплащане на цената е съществуващото между страните облигационно правоотношение, а решението на ДКЕВР само определя размера. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението, а създава задължение за преуреждане на разменените престации.

С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е обвързан от формулирания от страната петитум и изложените фактически основания, поради което при наличието на съществуващо между страните облигационно правоотношение не е налице хипотезата на отпаднало основание и предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски на въззивника „Енерго-про продажби” АД се дължат направените разноски за двете инстанции. Не е направено възражение за прекомерност, поради което въззиваемата страна „Уинд системс” ООД следва да бъде осъдена да заплати сумата от 16613 лева, направени съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ  решение No-52/20.01.2015 година, постановено по т.д.1452  по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК 148121977, гр. София срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна искове за заплащане на сумата от 114875.33 /сто и четиринадесет хиляди осемстотин седемдесет и пет и 0.33/ лева, представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, по издадени от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, по които вземанията са цедирани на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД 10 броя фактури с № № 0001100611 от 11.10.2012 г., № 0001100854 от 06.11.2012 г.; № 0001101083 от 06.12.2012 г.; № 0001101402 от 07.01.2013 г; № 0001101728 от 05.02.2013 г.; № ********** от 05.03.2013 г.; № 0001102289 от 03.04.2013 г.; № 0001102669 от 07.05.2013 г.; № 0001102944 от 05.06.2013 г. и № 0001103375 от 05.07.2013 година, за цена за достъп през периода септември 2012 г. – юни 2013 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „УИНД СИСТЕМС” ООД, ЕИК 148121977, гр. София да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна сумата от 16613 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: