РЕШЕНИЕ

   № 149

               гр.Варна, 28.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 30.05.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 230 по описа за 2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 „Телемонд“ ООД гр.Варна обжалва решение № 91/06.02.2017 г. по т.д. № 1277/16 г. на Окръжен съд Варна – ТО, с което е прекратено дружеството на основание чл.517 ал.3 ГПК и e открито производство по ликвидацията му, както и в частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, евентуално – за назначаване на ликвидатор – управителя Г. по аргумент от чл.156-ТЗ, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

          Ответникът по жалбата - Г.Г.К. с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, като се противопоставя за ликвидатор да бъде назначен управителят.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Доколкото първоначалният обратен изпълнителен лист е бил обезсилен и наново преиздаден, последният е бил предаден от цедента на цесионера - ищец в изпълнение на договора за цесия по прехвърляне на вземането – предмет на изпълнителния лист. Вземането произтича от влязлото в сила съдебно решение, а изпълнителният лист е само съдебният акт, който удостоверява правото за принудително изпълнение на това притезание. Така че ищецът е надлежен взискател по изпълнителното дело и нова цесия за прехвърляне на преиздадения изп.лист не е необходима, за да възникне това му качество.

Дали длъжникът е уведомен за цесията от стария кредитор е въпрос, който може да повдига само той и е от значение за това от кой момент и на кого от двамата кредитори – на стария или на новия следва да изпълни, за да бъде изпълнението редовно. След като не е налице изпълнение на нито един от тях, този въпрос е без правно значение.

Кога е връчена призовката за доброволно изпълнение на длъжника също е въпрос, който може да повдига само той, а не и ответното дружество. Само ако би имало изпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение, би могло успешно да се поддържа, че членството му не е прекратено с изпратеното от съдебния изпълнител до дружеството изявление на взискателя за прекратяването му, респективно – че няма основание за предявяване на иск за прекратяване на дружеството.  Иначе само фактът, че налагането на запора върху дружествените дялове на длъжника и отправянето на изявление за прекратяване на членството му предшестват по време връчването на поканата за доброволно изпълнение е без практическо значение.

Връчването на дружеството на изявлението на взискателя по изпълнителното дело за прекратяване членството на съдружника – негов длъжник е станало при условията на чл.47, ал.1 – ГПК – със залепяне на уведомление, тъй като е била налице по същество хипотезата на чл.50, ал.4 – ГПК – връчителят не е намерил достъп до канцеларията, нито е намерил някой, който е съгласен да получи съобщението. В този случай съгласно посочения текст той залепва уведомление по чл.47, ал.1, като второ уведомление не се залепва. От една страна, след като дружеството не е напускало вписания адрес на управление, подадената на връчителя-ЧСИ информация за обратното от лице, намиращо се на адреса, е била невярна, и той предвид липсата на индикация върху вратата на офиса и очевидно на достъп до него, правилно е приел, че връчването следва да стане чрез залепяне на уведомление. От друга страна, ако офисът е бил ползван от служители на дружеството, както твърди защитата му, залепеното уведомление щеше да им стане известно без всякакво съмнение, респективно – от него щяха да узнаят, че дружеството следва да получи в двуседмичен срок от поставянето му в канцеларията на ЧСИ съобщението по изп.д. №640/2016 г., като в противен случай ще се приложи към делото и ще се счита редовно връчено. Показанията на св.Т. Г., че вратата на офиса е стъклена и без надпис и няма спомен за залепено уведомление и че би го видяла, не опровергават факта на залепянето му върху нея, установен с изходящи от длъжностно лице с призната от закона за случая /чл.517, ал.3-ГПК/ удостоверителна компетентност - съдебен изпълнител писмени доказателства с обвързваща доказателствена сила – разписка и уведомление. А и следва да се отчете тяхната заинтересованост – на служител в друго свързано с ответното дружество такова - „Зебрано“ ООД със същия управител –И. Г.. Ето защо, връчването на изявлението на взискателя Г.К. за прекратяване членството на съдружника А. Н. в „Телемонд“ ООД - гр.Варна следва да се приеме за редовно и произвело действие.

Доколкото след изтичането на три месеца от връчване на изявлението частният съдебен изпълнител е овластил взискателя да предяви настоящия иск за прекратяване на дружеството и дружеството не е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника А.Н. част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 –ТЗ, нито вземането на взискателя е удовлетворено, искът е основателен и следва да се уважи. В случай че балансът към края на месеца, когато е настъпило прекратяване на членството, е бил отрицателен и на съдружника, респективно – на взискателя, не би могло да се изплати поради тази причина дружествен дял, тъй като е с отрицателна стойност, в доказателствена тежест на ответника е да докаже това обстоятелство, явяващо се пречка за уважаване на предявения иск. В случая такова доказване не е проведено от ответника, предвид което искът срещу него правилно е уважен от ОС Варна-ТО и обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

С прекратяване на дружеството съдът открива и производство по ликвидация на същото, като вписването на ликвидатор е в компетентността и се извършва от съответната служба по вписванията към Агенция по вписванията.

Ответникът по жалбата не претендира съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно изхода на спора, поради което такива не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 91/06.02.2017 г. по т.д. № 1277/16 г.  на Окръжен съд Варна - ТО.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.