РЕШЕНИЕ

   № 230

               гр.Варна, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.10.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело №413 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

  Въззивникът „Поллард“ ООД - гр.Варна /заличен търговец/ обжалва чрез ликвидатора си А.Р. решение № 260/04.04.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 803/2017 г., с което е прието за установено, че вписано на 29.05.2017 г. от Агенция по вписванията по партидата на „Поллард“ ООД (в ликвидация),  заличаване на дружеството поради приключила процедура по ликвидация, е несъществуващо обстоятелство, на основание чл.29, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Моли за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго, с което искът бъде отхвърлен. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответниците по жалбата -Д.К.Д. и Б.Д. ***,  молят с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноските, като съображения за това излагат в писмена защита.

Помагачите /съдружници и собственици на капитала на „Поллард“ ООД/ - Т.Д.П. и Н.А.П. молят в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обстоятелството, че ликвидаторът е приключил ликвидацията на дружеството и поискал и вписал заличаването му в ТР само дни след постановяване на осъдително решение на ВРС по иск на ищците срещу дружеството за непозволено увреждане на техен недвижим имот, е достатъчно, за да се приеме, че приключването й е в нарушение на предпоставките на чл.273, ал.1 – ТЗ, тъй като не са уредени всички задължения на дружеството, респективно не са дадени обезпечения на кредиторите-ищци, предвид на това, че задълженията са били спорни /по аргумент от чл.272, ал. 3 – ТЗ/. От една страна А.Р. е получила на 20.04.2016 г. препис от исковата молба и доказателствата по гр.д. №3523/2016 г. на ВРС – 31 с-в, в качеството й на друго лице по чл.46-ГПК,  открито на адреса на дружеството, което е било съгласно да приеме съобщението и е поело задължението да предаде призовката на адресата. Фактът, че същото лице е било в последствие избрано и вписано за ликвидатор на дружеството, доказва, че то не е случайно лице, а е напротив доверено лице на съдружниците, собственици на капитала и бивши управители на дружеството – чужди граждани /помагачите по делото/.  След избирането си за ликвидатор А.Р. от друга страна се явява вече представляващ на дружеството, което я прави автоматично лице, представляващо ответника и по посоченото по-горе гражданско дело.  Ето защо, не може да се приеме, че тя не е имала знание за вземанията на кредиторите и за делото, което те са водили срещу дружеството във връзка с тях. Довереникът-адвокатът по делото е длъжен да уведоми доверителя си, в случая – ликвидатора Р., за изпълнението на поръчката – чл.284,ал.1-ЗЗД. За хода на процеса пък, страната, която е била първоначално редовно призована, даже да е била представлявана от пълномощник, се счита уведомена без нарочно ново съобщаване, по аргумент от чл.56, ал.2 и чл.142, ал.3 -ГПК, като за  развитието на делото страната, представлявана от А.Р., следи и сама. Ако би осъществила правомощията си с грижата на добър търговец, каквато й възлага чл.268, ал.4 – ТЗ, ликвидаторът Р. би установила без всякакво съмнение претенциите на ищците спрямо дружеството и следваше да отправи до тях като към известни кредитори писмена покана по чл.267 - ТЗ за предявяване на вземанията им, което не е сторила. Още повече след като настоящото дело е било предшествано и от друго дело за обезпечаване на доказателствата – гр.д. №11949/2015 г. на ВРС-19 с-в, всички документи по което следва да се намират в архивата на дружеството. Очевидно е при това положение намерението на ликвидатора да приключи ликвидацията без да бъдат удовлетворени кредиторите – ищци, което е в разрез с целта й и я опорочава.

Ето защо, следва да се приеме, че фактическият състав на подлежащата на приключване ликвидация не е валидно настъпил, предвид което вписаното в търговския регистър на това основание заличаване на дружеството е несъществуващо обстоятелство, като искът по чл.29, ал.1 – ЗТРРЮЛНЦ за установяването му е основателен и следва да се уважи.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на  ответницата по жалбата Б.Д.  се присъждат направените от същата съдебни разноски за въззивната инстанция – 300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260/04.04.2018 г. на Окръжен съд Варна- ТО по т.д. № 803/2017 г.

ОСЪЖДА „Поллард“ ООД - гр.Варна /заличен търговец/, действащ чрез ликвидатора си А.Р., да заплати на Б.Д.Д., ЕГН – **********,***, сумата 300  лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните с касационна жалба пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.