Р Е Ш Е Н И Е

 

176

 

Гр.Варна, 26.06. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 231 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Подадена е въззивна жалба против решението на Варненския окръжен съд № 109/29.01.2014 г. по т.д.№ 689/2013 г. от ЗК У АД гр.София в частта, с което застрахователят е осъден на осн. чл.226 КЗ да заплати в полза на А.Г.А. обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 17.09.11 г., причинено виновно от Я.Ж.Г. при управление на л.а. БМВ с ДК № В 4404 РН, за разликата над 15 000 лв. до присъдения размер от 22 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2011 год. до окончателното й изплащане.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, редовна е и е допустима.

В нея се сочи, че в обжалваната от въззивника част съдебното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и необосновано, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен и несправедлив, поради което се претендира осъдителното решение да бъде отменено за разликата над 15 000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът над този размер да бъде отхвърлен. Моли се за присъждане и на съдебно-деловодните разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - А.Г.А., в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли решението в обжалваната от ЗК У АД част да бъде потвърдено.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство, съдът съобрази следното:

Пред настоящата инстанция липсва спор относно наличието на условията от хипотезата на чл.226 ал.1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за вреди, причинени на трето лице, като решението на ВОС в частите, с които искът е уважен до размер от 15 000 лв. и отхвърлен за разликата над 22 000 лв. е влязло в законна сила. Спори се относно справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД в горните граници.

По делото не е представена никаква медицинска документация относно състоянието на пострадалата по време и след увреждането. Установено е посредством заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на произшествието, въззиваемата е получила счупване на дясна ключица, проведена е рентгенография, предписана е ортеза за 30 дни. Според експерта, травматичното увреждане е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период около 1 – 1.5 месеца. Видно от обясненията му при изслушване на заключението, към момента няма болки и ограничения в движенията на засегнатия крайник, налице е пълно възстановяване, няма проблем пострадалата да спортува или танцува и може да извършва физически натоварвания над нормата.

Следва да се посочи, че в исковата молба липсват обстоятелства относно провокирана от произшествието базедова болест, както и за търпени негативи поради това, че увреденото лице се е занимавало /още по-малко професионално/ с модерен балет, каквито данни се съдържат в показанията на майката, разпитана като свидетел. Без конкретни доводи в исковата молба и неподкрепени от достоверни медицински данни са показанията й, че след изтичането на един месец от увреждането раната изобщо не била започнала да зараства и се наложило ново наместване, респ. нов оздравителен период, както и че въззиваемата продължава да усеща силни болки в травмираната област /последното противоречи на заключението на вещото лице по СМЕ/. Безспорно пострадалата е търпяла болки, страдания и неудобства в резултат на счупването и се е нуждаела от чужда помощ по време на оздравителния период, провеждала е терапевтични процедури с цел възстановяване, отделно е била повлияна от стреса при произшествието - сънувала кошмари и все още се страхува да пътува с автомобил.

С оглед така установеното, като взе предвид характера и интензитета на телесното увреждане, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за около 1 - 1.5 м., факта, че е лекувано безоперативно, срока и степента на възстановяването /пълно/, липсата на твърдени и доказани усложнения в оздравителния период, протекъл в рамките на прогнозите, както и младата възраст на увреденото лице /род. 1993 г./, способствала оздравяването, и предвид обществено-икономическите критерии, от които се формира понятието за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер на 15 000 лв. е адекватно на търпените болки и страдания от въззиваемата страна и отговаря напълно на изискванията на чл.52 ЗЗД. При преглед на съдебната практика съдът не установи и определяне на по-високи обезщетения в сходни с настоящия казуси.

С оглед така обоснования краен извод по предмета на спора в настоящата инстанция, обжалваното решение за разликата над 15 000 лв. до присъдените 22 000 лв. като обезщетение за претърпените от А. неимуществени вреди следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът в тази част да бъде отхвърлен. Горното води до частична отмяна на определението по чл.77 ГПК, с което съдът е осъдил въззивника да заплати дължимата държавна върху уважения размер на иска, намаляване на присъдените по делото разноски в първата инстанция /като се съобрази уважената част от иска, сторените общо разноски и основателното възражение по чл.78 ал.5 ГПК/. Съобразно направеното искане и изхода от спора въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 120 лв., съобразно неоспорения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от горното, съставът на Варненския апелативен съд – търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение на Варненския окръжен съд № 109/29.01.2014 г., постановено по т.д.№ 689/2013 г. в частта, с което ЗК У АД е осъдена на основание чл.226 КЗ да заплати на А.Г.А. обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 22 000 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 17.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с което е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски за разликата над 2 025 лв. до 3 780 лв. и държавна такса за разликата над 600 лв. до 880 лв. /по определение № 1170/21.03.2014 г./, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Г.А. с ЕГН ********** от гр.Варна против ЗК У АД с ЕИК 040451865 и седалище - гр.София за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.09.2011 г. по вина на Я.Ж.Г. при управление на л.а. БМВ с ДК № В 4404 РН, за разликата над 15 000 лв. до 22 000 лв., на основание чл.226 ал.1 КЗ.

ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ЗК У АД с ЕИК 040451865 и седалище гр.София сумата 1 120 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: