Р Е Ш Е Н И Е   181

 

Гр.Варна, 28.06.2013 год.

 

В   И М Е ТО   Н А   Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., разгледа в.т.д.№ 232 по описа за 2013 г., докладвано от съдия ХОРОЗОВА, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

АБРИТ ООД с.Абрит, общ.Крушари обжалва решение № 273 от 14.12.2012 г. по т.д.№ 77/2012 г. по описа на ДОС, с което са отхвърлени частичните му искове против К.П.Г. *** за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на дружеството от ответника в качеството му на управител през 2009 и 2011 г., както следва: 1. за сумата от 37 000 лв. – част от претенция в размер 250 000 евро /487 500 лв./, представляваща разлика между продажната цена и действителната пазарна стойност на закупен от дружеството недвижим имот с нотариален акт № 58/29.06.2009 г., т.3-ти, рег.№ 5379, д.№ 242 на нотариус В.Томов; 2. 10 000 лв. – част от претенция с размер 125 784 лв. - необходими разходи за присъединяване към електропреносната мрежа, наложени поради бездействието на ответника да осигури използването на съществуващите съоръжения за присъединяване към мрежата на обект „Ловен дом” - Абрит; 3. 500 лв. – част от сумата 1 209.60 лв. – заплатени разходи за гориво за генератор в имота до датата на предявяване на иска, сторени поради бездействието на ответника да предприеме необходимото за присъединяване към електропреносната мрежа; 4. 500 лв. - част от сумата 2 340 лв. – заплатена проектантска услуга по част „ОВ” на обект „Ловен дом”, като проектът не е изпълнен и е останал безполезен, поради бездействие на управителя да осъществи контрол върху изпълнението на климатизацията на обект „Ловен дом”; 5. 500 лв. – част от сумата 2 340 лв. – заплатена по проект за част „ВиК” за външно водопроводно захранване, възложен преди получаване на разрешение за изработване на парцеларен план и останал безполезен; 6. 1 000 лв. – част от сумата 9 428.09 лв. – такса смет за 2010 и 2011 г. на стойност 8 801.24 лв. и лихва за забава 626.85 лв., заплатени поради бездействието на управителя да декларира в края на 2009 год. пред общинската данъчна администрация, че имотът няма да се използва през следващата календарна година; както и с което въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна направените разноски по водене на делото в размер на 1 450 лв. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна и подлежи на разглеждане по същество.

В нея се излага, че решението е постановено при допуснати от ДОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, освен това противоречи на материалния закон и е необосновано, за което се сочат подробни доводи. Претендира се да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Като съобрази становищата на страните и материалите по делото, съдът намира следното по спорния предмет във въззивното производство:

Ответникът е бил управител на АБРИТ ООД гр.София от неговото учредяване през м.септември 2008 год. до м. март 2011 год. За дейността си през 2009 г. и 2011 г. не е бил освободен от отговорност по реда на чл.137 ал.1 т.5 ТЗ, поради което за този период дружеството предявява против него в условията на обективно кумулативно съединяване частични искове за обезщетяване на причинените от управителя вреди, на осн. чл.145 ТЗ.

Първата искова претенция се основава на обстоятелството, че през 2009 год., съвместявайки качествата на продавач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и в същото време - управител на купувача, ответникът е поел неизпълнимо задължение по предварителния договор да предостави на купувача АБРИТ ООД правото на ползване върху трафопост, без да е изяснена собствеността му. Съответно съдружниците били заблудени относно характеристиките на имота и възможността за неговото електроснабдяване с цел обслужване на предвидената за построяване в местото Ловно-рибарска база, при вземане на решението за неговото закупуване. Ползването на трафопоста се представя като ценообразуващ фактор при придобиване правото на собственост, като се твърди, че по тази причина уговорената цена е била в размер на 450 000 евро или с 250 000 евро по-висока от средната при подобни сделки. Чрез въвеждане на дружеството в заблуждение относно действителните характеристики и стойност на имота и при неизпълнение на задължението за полагане на грижата на добрия търговец при водене на дружествените дела, ответникът увредил АБРИТ ООД със заплатената в повече цена. Съдът счита, че претенцията е недоказана, най-малкото поради обстоятелството, че по делото не е била назначена експертиза, която да установи дали и как би се отразила върху продажната цена на имота възможността за ползване на наличен трафопост, респ. липсата на такава. Следва да се отбележи, че подобно доказателствено искане е било направено, но не е било уважено от първоинстанционния съд и не е подновено пред въззивната инстанция по правилата на чл.266 ал.3 ГПК. Отделно от това, спорният трафопост не се намира в границите на имота.

Вторият частичен иск е свързан с гореизложените обстоятелствата, като се твърди, че с оглед неизпълнението на ответника на задължението, поето по предварителния договор за учредяване на право на ползване върху трафопост, на дружеството са нанесени вреди, представляващи разходи за осигуряване на електроснабдяването на имота, чрез изграждане на нов трафопост и присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа. По делото няма твърдения, че такъв трафопост е изпълнен, за да се преценят разходите по направата му, нито пък исковата претенция се основава на такива факти. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, цената на иска е формирана на база най-ниската оферта на потенциални изпълнители за външно кабелно електрозахранване на обекта, като се твърди, че за осъществяване дейността на дружеството и използване на строящата се сграда е необходимо да се изградят съоръжения за присъединяване с прогнозна стойност 125 784 лв. Следователно, касае се за бъдещи разходи на дружеството, чието заплащане не може да се претендира от виновната страна предварително, т.к. не са възникнали и са неустановими по размер. Исковата претенция за обезщетяване на бъдещи вреди е недопустима, т.к. на защита подлежат само такива материални права, които са вече накърнени, а изключенията от това правило са изрично регламентирани.

Третата група вреди, за които се ангажира имуществената отговорност на управителя, са в размер на направените разходи за гориво за генератор, осигуряващ ел. захранването на строежа след м. октомври 2011 г. Доказателства за сторени разходи за гориво по делото липсват, няма и признание от страна на ответника по тези факти.

Следващата частична искова претенция се основава на твърденията, че бившият управител не е осъществявал контрол върху изпълнението на СМР на обекта в придобития от дружеството имот, в резултат на което не били изпълнени предвидените СМР по проекта за част „ОВ”, възложен и разплатен от ответника през 2009 г., а различни от тях. Това наложило на 26.11.2011 г. ищецът да възложи ново проектиране, а първият проект останал неизпълнен и съответно безполезен. За него са били направени разходи в размер на 3 400 лв., с които дружеството е увредено. По делото липсват доказателства кога е осъществено изпълнението на СМР по част „ОВ” - след м.август /когато е започнало строителството/ до края на 2009 год. или от началото на 2011 год. до освобождаването на ответника като управител, за да може да се ангажира отговорността му. По делото не може да се приеме и за безспорен фактът, че климатизацията на обекта е изпълнена в горепосочения период от време. Отделно от горното, от заключението по проведената СТЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че както проектът, така и извършените в отклонение от същия СМР не страдат от недостатъци и функционирането на климатизацията и в двата случая е обезпечено. При това положение съдът намира, че не се касае за липса на упражняван контрол върху изпълнението на СМР от страна на възложителя чрез неговия управител, а за изменение на инвестиционните намерения на възложителя, чиято целесъобразност не е въведена надлежно в предмета на спора.

На предпоследно място, предявен е частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени от управителя вреди, представляващи разходи, заплатени през 2009 г. за изготвянето на проект „ВиК” на обект „Ловен дом” преди нормативно установения момент - получаване на разрешение за изработване на парцеларен план за водопровода, поради което извършеното проектиране било безполезно. В подкрепа на горното се сочи, че през м.август 2011 год. е възложено проектиране за водопровод на нов изпълнител. Тук следва да се посочи, че спорният проект, изготвен от НИКЕА-04 ЕООД, изобщо не е бил представен по делото, за да може да се оценява приложимостта му с помощта на вещо лице, не са ангажирани и други доказателства в тази насока. Само по себе си предварителното му изготвяне не съставлява основание за непригодност и безполезност – тези качества следва да се установят по предвидения в закона процесуален ред.

Последният предявен частичен иск се основава на бездействие на управителя да заяви предварително пред общинската администрация -с.Крушари, че закупеният от дружеството имот няма да се използва през следващата календарна година, в резултат на което дружеството е претърпяло вреди от заплатените такси смет за 2010 и 2011 г. Следва да се посочи, че за дейността си през 2010 г. управителят е бил освободен от отговорност, като изрично в исковата молба се твърди, че се претендира обезщетяване на вреди от негови действия /бездействия/, осъществени или настъпили през 2009 год. и 2011 год. Представени са доказателства за дължимостта и заплащането на 01.11.2011 г. на такса за битови отпадъци за 2010 год., в размер на 4 400.62 лв. Същевременно, въз основа на декларация, подадена през м.11.2011 г. по чл.17А ал.2 от Наредба 11 на Общината за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, дружеството е било освободено от заплащане на част от ТБО за 2012 г. По делото не е установено, каква част от ТБО формира компонентът „сметосъбиране и сметоизвозване” в процесния период, за да се направи преценка за основателността на иска.

В заключение съдът счита, че ищецът не е провел необходимото доказване на предявените от него множество обективно съединени искове и същите подлежат на отхвърляне, като неоснователни, с изключение на недопустимият иск за обезщетяване на вреди, ненастъпили към момента на предявяване на исковата молба, производството по който подлежи на прекратяване. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в недопустимата му част съответно потвърдено в останалите обжалвани части. Ответникът не е представил доказателства за сторени от него разноски в настоящото производство.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 273 от 14.12.2012 г. по т.д.№ 77/2012 г. по описа на ДОС в частта, с което е отхвърлен предявеният от АБРИТ ООД против К.П.Г. частичен иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на 10 000 лв. – част от 125 784 лв., представляващи обезщетение в размер на необходимите разходи за присъединяване към електропреносната мрежа, които дружеството следва да заплати поради бездействието на ответника да осигури използването на съществуващите съоръжения за присъединяване към мрежата на обект „Ловен дом” – с.Абрит, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 273 от 14.12.2012 г. по т.д.№ 77/2012 г. по описа на ДОС в останалите обжалвани части.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3 ГПК, освен в частта по предявения частичен иск за заплащане на обезщетение по чл.145 ТЗ в размер на 37 500 лв., което може да се обжалва в едномесечен срок от връчване на препис от решението пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: