РЕШЕНИЕ

204  

               гр.Варна, 09.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.07.2014 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                        КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 232 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

            „М. КО ООД – гр.София, Д.А.Ф. и П.М., и двамата граждани на Ирландия, обжалват решение № 1192/18.12.2013 г. по т.д. № 814/13 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на „Е.” ООД - гр.Варна - 30.04.2010 г., както и в частта, с която е постановено спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 - ТЗ и молят за неговата отмяна в тези му части и за постановяване на друго решение от настоящата инстанция.

Жалбоподателите молят с писмена молба за уважаване на жалбата им,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата – „Е.” ООД /н/ -гр.Варна моли с писмен отговор за отхвърляне на въззивната жалба.

Ответникът по жалбата – „ОББ” АД – гр.София моли с писмена молба и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е  частично основателна.

Оплакване за евентуална свръхзадълженост на длъжника с по – ранна от определената от ОС Варна начална дата на неплатежоспособност на длъжника е несъотносимо и не подлежи на разглеждане от въззивния съд, доколкото с жалбата частта от решението относно неплатежоспособноста на „Е.” ООД гр. Варна не е обжалвана и същото е влязло в сила в тази му част.

Представените предварителни договори за строителство и продажба на недвижими имоти на чуждестранни физически лица представляват търговски сделки за длъжника съгласно чл.286, ал.1 - ТЗ, тъй като са свързани  с упражняваното от него занятие, т.е. сключени са с оглед предмета му на дейност - строителство на недвижими имоти, покупка, ремонт или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Представените нотариални покани за разваляне на предварителните договори са от значение за началната дата на неплатежоспособността на длъжника, тъй като от датата на развалянето им възникват вземанията на кредиторите за връщане на заплатените по тях суми. В по-голямата си част договорите са развалени след определената от съда начална дата на неплатежоспособност – 30.04.2010 г., което не позволява определяне на нейна по-ранна дата. Само три от нотариалните покани /на л. 68, л.70 и л.72 от въззивното дело/ са връчени преди сочената начална дата, а именно – на 23.11.2009 г., т.е. около шест месеца преди нея. Вземанията на кредиторите по тези предварителни договори в общ размер - 300 000 евро са станали изискуеми на 7.12.2009 г., но това не е достатъчно, за да се определи по - ранна дата на неплатежоспособност на длъжника. От една страна, защото съществуващите към този момент изискуеми вземания на кредитори на длъжника са в сравнително нисък размер, докато същият разполага към края на 2009 г. с краткотрайни активи в много по-голям размер – 22 104 хил. лв, установено от заключението на ССЕ, така че очевидно е бил в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения. Обстоятелството, че длъжникът води по баланса си и други значителни непарични задължения към края на 2009 г. не е основание за обявяването му в неплатежоспособност с оглед предпоставките за това по чл.608, ал.1 – ТЗ – наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка. Той от друга страна е продължавал да обслужва най - големите си изискуеми парични задължения по договорите за кредит с „ОББ” АД – София и „Уникредит Булбанк” АД - София, съответно до 30.04.2010 г. и 31.05.2010 г., така че не е бил спрял плащанията си преди първата от тези дати.  Най-рано възникналото и необслужвано публично задължение на длъжника пък е с по-късен падеж – 30.11.2010 г., установено от заключението на ССЕ.

Ето защо, правилно ОС Варна е определил като начална дата на неплатежоспособност на длъжника датата 30.04.2010 г., предвид което решението в тази му част следва да се потвърди.

Решението в частта, с която е постановено спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ е неправилно и следва да се отмени. Установено от заключението на ССЕ длъжникът разполага с имущество на обща стойност 26 488 хил. лв, част от което представлява дялово участие в други свързани търговски дружества, така че наличното имущество е достатъчно за покриване на началните разноски, определени от съда в размер на 5000 лв за първите шест месеца. Обстоятелството, че в касата на дружеството липсва налична такава сума не е основание за спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 - ТЗ, а оттам и за прекратяването му, последвано от заличаване на длъжника, ако в 1-годишен срок необходимата сума не бъде осигурена. Съдът е длъжен при постановено решение по чл.630, ал.2 - ТЗ да назначи временен синдик и да определи дата на първото събрание на кредиторите. Събранието на кредиторите ще вземе решение въз основа на доклада на синдика относно финансирането оттук нататък на производството по несъстоятелност. С оглед издръжката на производството по несъстоятелност съдът може да разреши на синдика продажбата на имущество от масата на несъстоятелността след съгласие на събранието на кредиторите или на комитета на кредиторите и ако след приканване по реда на чл.629б никой от кредиторите не предплати разноските, на основание чл.639б, ал.4 във вр.ал.1 – ТЗ. По същия начин при условията на ал.1 и 2 чрез пряко договаряне съгласно ал.3 на сочения текст могат да бъдат продадени бързоразвалящи се движими вещи и вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение.

Съобразно изхода на спора в полза на въззивниците се присъждат за сметка на масата на несъстоятелността на длъжника половината от претендираните съдебни разноски - държавна такса и разноски за пощенски услуги в размер на 69.11 лв. Не се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение по договора за правно обслужване от 11.04.2013 г., тъй като същият се отнася за правната защита на молителите пред първата инстанция и е приложен на л.556-л.557 от ІІ том на първоинстанционното дело, относно претенцията по него има произнасяне с решението по делото от 18.12.2013 г., а във връзка с молба за изменение на същото в частта за разноските досежно неуважената част от адвокатския хонорар и други неуважени съдебни разноски ОС Варна се е произнесъл с определение от 26.03.2014 г., с което искането с молбата е оставено без уважение, като този акт на съда не е бил обжалван, съответно решението в тази му част е влязло в сила.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а, ал.1 – ТЗ и чл. 271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1192/18.12.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№814/2013 г. в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност на „Е.” ООД – гр.Варна - 30.04.2010 г.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която е постановено спиране на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.1 ТЗ и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за назначаване на временен синдик на длъжника и определяне на дата на първото събрание на кредиторите.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Е.” ООД в несъстоятелност – гр.Варна, ЕИК 103897442, да заплати на „М. КО ООД – гр.София, ЕИК 148097070, Д.А.Ф. и П.М., и двамата граждани на Ирландия, чрез адв. В.К.Д. ***, с адрес:***, пл.”Славейков” №7, вх.”Б”, ет.2, ап.19, сумата 69.11 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Същото да се съобщи на страните. Заверени преписи от него да се изпратят на Агенция по вписванията и на Окръжен съд Варна за вписване, съответно в търговския регистър и в книгата по чл.634в- ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия А.Братанова:

Не съм съгласна с решението в частта, в която е отменено решението на ОС – Варна досежно постановеното спиране на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.

Считам, че са налице предпоставките за приложение на чл. 632, ал.1 ТЗ – имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност. Съобразно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 820 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 535/2005 г., I т. о., ТК имуществото на длъжника е достатъчно, когато то може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка за всеки отделен случай, тъй като зависи от вида на имуществото, от неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно.

По делото не са установени данни за наличието на бързоликвидно имущество. Длъжникът не разполага с налични парични средства или имущество, подлежащо на осребряване по реда на чл. 639б, ал.1 и ал.2 ТЗ. Всякакво друго имущество в производството по несъстоятелност с цел покриване на издръжката може да бъде продадено след съгласие на събрание на кредиторите по чл. 639б, ал.4 ГПК, което обаче означава задължително приключване на процедурата по предявяване и приемане на вземанията с цел конституиране на обикновено събрание по чл. 673, ал.1 ТЗ.

Не на последно място, единственият довод за обжалване на решението в отменената част е  липсата на проведена процедура по приканване на кредиторите по чл. 629б ТЗ. Въззивниците не твърдят отсъствие на материалноправните предпоставки за спиране на производството по несъстоятелност. Отделно – процедурата по чл. 629б ТЗ е била спазена чрез постановяване на определение № 5144/10.12.2013 год., а препис от същото е връчено на страните по факса, на основание чл. 42, ал.3 ГПК.

С оглед на посочените съображения подписвам решението с особено мнение.

 

                                                                                              Съдия: