Р Е Ш Е Н И Е

№…182/Варна, 28.06.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 10.06.2013 год. в състав

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 233/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивни жалби от „Р Б/” ЕАД – София и „Т Г Б” ЕАД – Търговище против отхвърлителната, респ. осъдителната части на решение  № 2/01.02.2013 год., постановено по т.д.№ 84/2012 год. по описа на ОС – Търговище , с което

-                              „Т Г Б” ЕАД  е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ”Р Б/” ЕАД, сумата от 73 323.38 лв, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2012г. до окончателното изплащане на главницата - представляваща незаплатена цена на стоки по ф-ри № 2000000391/19.10.11г.; 2000000412/09.11.11г.; 2000000413/09.11.11г.; 2000000414/09.11.11г.; 2000000419/12.11.11г.; 2000000420/14.11.11г.; 2000000421/14.11.11г. и 2000000 422/15.11.2011г. в изпълнение на задълженията му като платец по Договор за факторинг от 01.06.2009г., сключен между  ”Р Б/” ЕАД, ЕИК 831558413 /фактор/ и  „Р 21” ЕООД, ЕИК 117571079 /доставчик/,  на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.2 ал.1 т.12 от ЗКИ;

-                              е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.2, ал.1, т.12 ЗКИ за разликата от присъдените 73 323.38 лв до предявения размер от 179 091,74 лв. като неоснователен.

Предявените въззивни жалби се поддържат в о.с.з.

Конституираното трето лице – помагач „Р 21” ЕООД оспорва основателността на предявената въззивна жалба от ”Р Б/” ЕАД, респ. моли за уважаването на предявената въззивна жалба от „Т Г Б” ЕАД – Търговище.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Предявените въззивни жалби са депозиранr в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустими.

I. Твърдяната активна материално – правна легитимация на ищеца по спора произтича от договор за несъщински и открит факторинг, сключен на 01.06.2009г. между банката /фактор/  и третото лице-помагач /доставчик/. 

Договорът за факторинг съставлява сложно правоотношение по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗКПО и чл. 2, ал.2, т.12 ЗКИ, включващо прехвърляне на вземания, финансиране на продавача и получаване на възнаграждение от фактора. Релевантни за настоящия спор са онези аспекти от договорното правоотношение, които са насочени към осъществяване на възмездна цесия между праводателят на паричното вземане /“доставчик”/ и правоприемникът /“фактор”/.

По силата на чл.1.1 доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане. В р.I, чл.6 е дефинирано понятието „бъдещи вземания” като такива, които „факторът може да изкупува при постигната допълнителна договореност с доставчика”.  Бъдещите вземания са достатъчно индивидуализирани по субекти и основание като произтичащи от „търговски договор/споразумение” срещу „Т Г Б” ЕАД  /така приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора/.   

Сключеният договор предвижда и конкретен механизъм, по силата на който бъдещите вземания подлежат на изкупуване от банката – фактор след тяхното възникване. Доставчикът е длъжен да предлага на фактора всички фактури по осъществени доставки, а неспазването на соченото правило съставлява съществено неизпълнение на договорната връзка /чл.6а; чл.7.4/. Предлагането се осъществява посредством индивидуално писмо за прехвърляне на индивидуални вземания от доставчика до фактора с копие  от фактурата, обективираща доставката /чл.2.2.1/ и еднодневно писмено предизвестие за всяко конкретно финансиране /чл.2.2.3/. Факторът „може по своя преценка да авансира доставчика” /чл.1.2/.

Соченият механизъм на изкупуване съответства на ОУ за извършване  на факторинг сделки на „Р Б/ , към чието съдържание сключеният договор изрично препраща. Доставчикът представя документите, удостоверяващи възникването на вземането /р.II,чл.1.2/. Факторът изкупува вземания при наличие на редовни от външна страна документи, удостоверяващи дълга.  Изкупуването на вземанията е правна възможност на фактора, който  “приема” прехвърлянето с факта на осъществено частично авансово плащане или нарочно известие / р.II,чл.1.7/.

 Съвкупният анализ на цитираните разпоредби сочи, че сключеният на 01.06.2009 год. договор има характера на рамков такъв, с който третото лице – помагач /доставчик/ се задължава да предложи за покупка от фактора всички свои бъдещи вземания, произтичащи от доставки на ответника, след тяхното възникване. Факторът се задължава да купи посочените вземания при спазване на предвидените формалности.  Следователно – легитимацията на ищеца като титуляр на процесните вземания не произтича пряко, непосредствено и автоматично от сключения договор, а от последващи договори за цесия с предмет конкретно възникналите вземания. Не се спори между страните, че процесните фактури са надлежно предложени от доставчика за изкупуване, респ. приети от фактора със заплащане на предвидените авансови плащания /в този смисъл – ССЕ, представени искания за усвояване на суми и писма за прехвърляне на търговските вземания/.  По делото не се твърди и няма данни за разваляне на цесията поради виновно неизпълнение на цедента – р.II.8.2.1. Не се твърди и осъществено последващо автоматично обратно прехвърляне на цедирания дълг в полза на доставчика в хипотезата на р.II.7 от ОУ. Налице е осъществен фактически състав на възмездна цесия, поради което ищецът – цесионер е активно-материално правно легитимиран да претендира плащане на дълга от свое име срещу третото лице – купувач по фактурите.

II. Ответникът е навел възражения за валидно частично плащане на цедирания дълг в полза на доставчика – цедент, вкл. за частичното му погасяване чрез прихващане с насрещни вземания срещу стария длъжник. Поддържа доводи за ненадлежно нотифициране на факторинга, респ. за валидно погасяване с освобождаващ ефект, противопоставим на фактора.

Възраженията са основателни.

Поначало, платецът е задължен да плати на фактора при получено писмено известие за прехвърляне на вземането – чл. 99, ал.4 ЗЗД.  Уведомяването на длъжника консолидира правото на цесионера. Прехвърлянето има действие спрямо длъжника, от деня, в който е било съобщено на последния от предишния кредитор. Тълкуването на чл. 99, ал.4 ЗЗД налага извода, че съобщението има за предмет извършена цесия, респ. прехвърлянето на вече възникнало вземане.   Приложението на чл.99, ал.3 ЗЗД  в контекста  на спецификата на сключения договор за „глобална цесия” на бъдещи вземания изисква  уведомлението до длъжника да бъде отправено след възникване на факторинговото вземане.

На първо място, договорът за факторинг е сделка с трайно изпълнение. Съобразно конкретните уговорки между страните, бъдещите парични вземания преминават върху фактора след тяхното възникване, но само в случай, че бъдат предложени за изкупуване от доставчика, респ.  приети от фактора. С оглед специфичните уговорки между страните, промяната в титулярството  на дълга има факултативен характер. На посоченото основание, осъществяването на конкретна доставка между доставчика и платеца не презумира, че възникналите вземания са предмет на факторинг.  Приложното поле на факторинга за конкретно възникналите вземания може да бъде изключено както по волята на доставчика при непредлагане на продажба, така и по волята на фактора, при неприемане на изкупуването.  При уговорен факултативен факторинг, дължимото уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД следва да се осъществи за конкретно възникнало вземане, респ. за конкретна цесия. Първоначалната нотификация за глобално уговорения факторинг  не е достатъчна, за да породи цесията действие  спрямо длъжника.

Горната правна логика е обективирана и в договорното съдържание на възникналата облигационна връзка между фактора и доставчика. Съобразно  раздел II, 1.2 от ОУ  платецът следва да бъде уведомен за извършеното прехвърляне на всички вземания   - т.н. глобална нотификация. На основание    раздел II, 1.8 от ОУ платецът следва да бъде уведомен от доставчика за извършеното прехвърляне на „всяко едно вземане по всяка една фактура” чрез предварително вписване във фактурата на посочената в договора за факторинг сметка на фактора – т.н. конкретна нотификация. Извършената предварителна конкретна нотификация е условие за плащане от фактора – чл.2.2.1 от договора.

Идентично разрешение следва и от съобразяването на Конвенцията за международния факторинг /КМФ/. Последната не е ратифицирана от България и не е част от действащото българско законодателство съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Независимо от изложеното, конвенцията съдържа унифицирани, международни правила във връзка с утвърденото, обичайно приложение на института. Според чл. 8, ал.1, б.”с” от КМФ  съобщението до длъжника при открития факторинг следва да се отнася до вземания по договор, който е сключен преди или по време на известието. Прилагането на посочената точка в случаите на факторинг на бъдещи вземания изисква надлежно уведомление до платеца след възникване на вземането. Необходимостта от конкретна нотификация до длъжника е призната и в правната доктрина. В случаите, в които договорът за факторинг има за предмет не само съществуващи, но и бъдещи вземания, уведомяването на длъжниците би следвало да се осъществява на няколко етапа – веднага след сключване на договора за факторинг и след това за всяко следващо вземане, непосредствено след цедирането му на фактора /Л.Пиперкова „ Франчайзинг, лизинг, факторинг”, изд.1995, част III.3.2./.  

Не на последно място, моментът на получаване на съобщението е от съществено значение за възраженията на длъжника, които произтичат от други правоотношения между него и цедента. От момента на получаване на съобщението се прекратяват правата на длъжника във връзка с възражения, произтичащи от договори, които не са свързани с първоначалния договор и  са възникнали след датата на нотификацията – пр. възражение за прихващане с насрещно вземане, чиято изискуемост е настъпила след уведомяването. С оглед прекратителния ефект на нотификацията, приемането, че предварителното уведомление при глобална цесия  е достатъчно, за да се породят правните последици на чл. 99, ал.4 ЗЗД означава да се допусне сериозно ограничаване в правата на длъжника като същия бъде лишен от последващи възражения от посочения вид  касателно бъдещите си търговски отношения с доставчика.

III. В изпълнение на задълженията си по т.2.2.1 от договора доставчикът е изпратил на платеца /ответник по делото/ писмо изх.№ 1165/30.05.2009г. , заведено при ответника вх.№ 5480/30.05.2009г. /л.189/, с което го е уведомил че ползва факторинг услугите на „Р Б” ЕАД , както и че всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или договорите, които ще подпише с платеца, за доставка на стоки и/или услуги са прехвърлени на банката. Уточнено е, че посоченото прехвърляне ще започне от фактура № 679/07.04.09 г., издадена от доставчика и получена вече от платеца, отнасяща се до доставки на стоки/услуги. В писмото платеца изрично е уведомен, че „прехвърлянето е неотменяемо, освен ако няма писмено известие”, адресирано до платеца от „Р Б” ЕАД, както и че съответните плащания, за да бъдат действителни и с погасителен ефект, трябва да бъдат осъществени единствено в полза на банката посредством безкасов банков превод по изрично индивидуализирана сметка, като в платежния документ изрично се посочва номера на фактурата и наименованието на издателя на фактурата. Изрично е   посочено в писмото, че „не може да се прави никаква промяна по настоящото прехвърляне на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, на които се базира то, нито от наша, нито от ваша страна, без изричното писмено съгласие на „Р Б” ЕАД”, както и че всякакви евентуални възражения или въпроси трябва максимално бързо да бъдат сигнализирани на банката. В писмото е посочено обаче и че длъжника ще получи „специално уведомление за извършените прехвърляния на вземания” и че дължи плащане в полза на фактора дори и при липса на такова уведомление.

С писмо изх.№ 705/30.05.2009 г./л.173/ ответникът е изпратил до ищеца писмо /с копие до третото лице-помагач/, в което е посочено, че дружеството е получило уведомлението на платеца във връзка с договора за факторинг  и потвърждава изричното си  съгласие  „да извършва плащания на суми във връзка с вземания, прехвърлени директно и изключително в полза на банката по посочената сметка, чрез безкасови банкови преводи”. Писмото е подписано от Хасан Деря /финансов директор/ и Бейхан Угурлу /гл.счетоводител/. Видно от справката по партидата на ответника в ТР, представителството на дружеството има съвместен характер и се осъществява от всеки две лица , избрани за изпълнителни директори и/или за прокуристи, действащи заедно. Към посочената дата /30.05.09 г./ Хасан Деря е вписан за прокурист на дружеството. Лицето Бейхан Угурлу не фигурира измежду лицата с представителна власт като изпълнителен директор или прокурист.

Процесните фактури обективират изричното нареждане на доставчика плащането да се извърши по сметка, различна от сметката на фактора, в нарушение на коментираните вече изисквания за документално оформяне на доставките. Фактурите са изкупени, съответно – финансирани от фактора в този им вид. Няма данни за отправени последващи уведомления от доставчика или от фактора, предхождащи датата на твърдяно плащане или прихващане. Следва да се има предвид и че е недопустимо в тежест на длъжника да се вменява издирването на действителния кредитор по дълга, при условие, че доставчикът му е издал фактури с платежни инструкции, изключващи приложното поле на факторинга. Нотификацията на цесията е задължение на страните по цесионния договор, което не може да се вменява на третото лице.

Изложената фактическа обстановка сочи, че  длъжникът не е уведомен за осъществената цесия съобразно направените в п. II от решението правни изводи.  Нотификацията за глобална цесия не е достатъчна, за да консолидира титулярството на дълга в лицето на фактора. Длъжникът е уведомен, че му се дължи конкретно уведомление за всяка конкретно осъществена цесия с предупреждението, че при липса на указания следва да плати на фактора. Процесните фактури не са издадени в хипотезата на липса на дадени указания, напротив – издадени са при вписани изрични платежни инструкции в полза на цедента.  В този вид са приети и от банката. 

IV. Ответникът не оспорва осъществяването на доставки по процесните фактури, вкл. възникналото парично задължение за цената на стоката /чл.327 ТЗ/. Сборът от фактурираните задължения съобразно аритметичните пресмятания на вещото лице по допусната ССЕ възлиза на 175 215, 25 лева. Претендираният дълг за разликата до 179 091, 74 лева не е обективиран в представените счетоводни документи като разминаването произтича от грешно въвеждане в исковата молба на данните за дължимата главница с ДДС по фактури №№ 200…..388, 387, 391,408, 419, 413, 422, 420, 421. Следователно – искът е неоснователен за разликата от 175 215, 25 лева до претендираните 179 091, 74 лева.

Не се спори между страните, че част от процесния дълг в размер на 73 323, 38 лева е заплатен от длъжника на стария кредитор с банкови преводи от  01.11.2011 год.; 08.12.2011 год. и 15.12.2011 год. Плащането в полза на цедента е извършено преди отправянето на редовна нотификация за осъществената цесия, поради което валидно погасява дълга.

  Останалата сума в размер на 101 891.87лв. /представляваща сбора от сумите по ф-ри № 2000000391, 384, 385, 386, 387, 388, 393, 395, 396 и  по ф-ри № 2000000398, 399400, 401, 404, 405, 406, 407, 408, 411 /вж.табл.5 от заключението на в.л./ е погасена чрез прихващане с насрещни задължения по фактури № 327/16.08.11г. и 350/07.09.2011г., издадени от доставчика  към платеца във връзка с осъществени авансови плащания.  Прихващането е обективирано в споразумения от 18.11.2011г. и 01.02.2012 г.  /л.58 и л.59/. Последните са надлежно и двустранно осчетоводени. 

Ищецът не оспорва наличието на насрещни вземания и тяхната изискуемост, оспорва единствено допустимостта на възражението за прихващане по отношение на цесионера. С оглед формираните от съда изводи за липса на надлежно отправена нотификация за цесията, възражението на длъжника за погасяване на дълга чрез прихващане с насрещни вземания с настъпила изискуемост е допустимо. Условията за компенсация са настъпили преди съобщаването на цесията.

Съдът изцяло кредитира изводите на първостепенния съд, че цесията не е приета по смисъла на чл. 103, ал.3 ЗЗД. Писмо – потвърждение  изх.№ 705/30.05.2009г./л.173/ не обективира надлежно дадено съгласие за всяка осъществена цесия по смисъла на чл. 103, ал.3 ЗЗД. На първо място, изявлението не изхожда от надлежен представляващ. Не може да се формулира и извод за потвърждаване на изявлението чрез действията на платеца в периода на действие на факторинга.  Осъществените плащания в полза на банката в периода 2009 – 2012 год.  са предприети в изпълнение на сключените договори за доставка и последващото цедиране на възникналия дълг. Изпълнението в полза на цесионера е акт, различен от съгласието по смисъла на чл. 103, ал.3 ЗЗД.  Съгласието по смисъла на цитираната правна норма е едностранно волеизявление за отказ от права и не може да се презумира с факта на доброволно изпълнение към цесионера. 

Коментираната от въззивника разменена кореспонденция между страните, датираща от април и следв. месеци  от 2012 год. не може да служи като повод за приложение на чл.301 ТЗ.  Ответникът признава заявената готовност да изпълни договора за факторинг като навежда възражения относно процесния дълг - незнание относно действието на факторинга в периода на издаване на процесните фактури, вкл. и насочването им за факторингово плащане; наличието на изрични инструкции за начина на плащане от длъжника;  погасяване на дълга чрез плащане и прихващане към стария кредитор /така писмо от 16.03.2012 год. – л.174/. Писмото обективира надлежно противопоставяне на процесния дълг – факт, несъвместим с приложението на чл. 301 ТЗ.   

            С оглед на изложеното, предявената от ищеца претенция е изцяло неоснователна. Решението на ТОС следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част, респ. отменено в осъдителната такава. Обективираното в спора неоснователно имуществено разместване следва да бъде разрешено в контекста на предвидените договорни механизми в отношенията фактор – доставчик – чл.6, 7 от договора; чл.8.2.1 от ОУ.

            V. Разноски: С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника, на същия следва да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски за двете инстанции както следва: за първа инстанция – 4230 лева / адвокатски хонорар и възнаграждение за ССЕ/ , за въззивната инстанция – 1466, 47 лева  /държавна такса/. До даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, ответникът не е представил доказателства за сторени разноски във връзка със заплащане на адвокатско възнаграждение.   Общо дължимите разноски от ищеца възлизат на 5 696, 47 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение  № 2/01.02.2013 год., постановено по т.д.№ 84/2012 год. по описа на ОС – Търговище , в частта в която „Т Г Б” ЕАД  е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ”Р Б/” ЕАД, сумата от 73 323.38 лв, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2012 г.  до окончателното изплащане на главницата - представляваща незаплатена цена на стоки по ф-ри № 2000000391/19.10.11г.; 2000000412/09.11.11 г.; 2000000413/09.11.11г.; 2000000414/09.11.11г.; 2000000419/12.11.11 г.; 2000000420/14.11.11г.; 2000000421/14.11.11г. и  2000000 422/15.11.2011 г.  в изпълнение на задълженията му като платец по Договор за факторинг от 01.06.2009г., сключен между  ”Р Б/” ЕАД, ЕИК 831558413 /фактор/ и  „Р 21” ЕООД, ЕИК 117571079 /доставчик/,  на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.2 ал.1 т.12 от ЗКИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Р Б/” ЕАД против „Т Г Б” ЕАД, ЕИК 117606893 иск за заплащане на сумата от 73 323.38 лв, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2012 г.  до окончателното изплащане на главницата - представляваща незаплатена цена на стоки по ф-ри № 2000000391/19.10.11г.; 2000000412/09.11.11 г.; 2000000413/09.11.11г.; 2000000414/09.11.11г.; 2000000419/12.11.11 г.; 2000000420/14.11.11г.; 2000000421/14.11.11г. и  2000000 422/15.11.2011 г.  в изпълнение на задълженията му като платец по Договор за факторинг от 01.06.2009г., сключен между  ”Р Б/” ЕАД, ЕИК 831558413 /фактор/ и  „Р 21” ЕООД, ЕИК 117571079 /доставчик/,  на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.2 ал.1 т.12 от ЗКИ.

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 2/01.02.2013 год., постановено по т.д.№ 84/2012 год. по описа на ОС – Търговище в отхвърлителната му част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА ”Р Б/” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на „Т Г Б” ЕАД, ЕИК 117606893 сумата от 5 696, 47 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                                 ЧЛЕНОВЕ: