О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

321………/Варна, 15.05.2014…………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание в състав

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: В*А*Н

                    ЧЛЕНОВЕ: М* Н*А

А* Б*А

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б* ч.т.д.№ 233/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК вр. чл.638, ал.3 ТЗ и е образувано по частна жалба от „С*” ЕАД - София против определение №  726/19.02.2014 год., постановено по т.д.№ 1904/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което е отказано разрешение досежно продължаване на изпълнително производство по изп.дело № 20137110400205 по описа на ЧСИ Д* П* – Я*, рег.№ 711 на ВОС, изразяващи се в публична продан на имущество, предмет на договорна ипотека в полза на взискателя.

В предявената частна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен и необоснован. Мотивите на ВОС за неминуемо по-ниска цена на осребряване в частното изпълнително производство са неправилни. Абстрактната възможност за достигане на по-благоприятна цена в рамките на универсалното изпълнение е отречена с доказателствата за началните тръжни цени от една страна и оценката на ипотекираните имоти, извършена в производството по несъстоятелност, от друга.

Поддържа се още, че съдът е ограничил смисъла на разпоредбата на чл. 638, ал.3 ТЗ. Опасността от увреждане на интересите на кредитора е обусловена както от обстоятелства, свързани с физическото запазване на имуществото, така и от потенциалните разходи, които могат да възникнат за неговото осребряване.

Длъжникът „М*” ЕООД – в несъстоятелност не е депозирал отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

С решение № 107/29.01.2014 год., постановено по т.д.№ 1904/2013 год.  ВОС е обявил неплатежоспособността на „М*” ЕООД и е открил производство по несъстоятелност. Решението е постановено при условията на чл. 632, ал.1 ТЗ – съдът е прекратил дейността на търговското предприятие, обявил е длъжника в несъстоятелност и е спрял производството по делото.

Горепосочените правни действия са осъществени по иск, предявен от „С*” АД против „М*” ЕООД с правно основание чл. 625 и следв. ТЗ.

 С молба от 118.02.2014 год. „С*” ЕАД е сезирал съда с искане за постановяването на разрешение по чл. 638, ал.3 ТЗ.

Молбата е мотивирана с качеството на банката на обезпечен взискател, насочил изпълнение върху ипотекирани имоти, собственост на „М*ин” ЕООД.  Същите не съставляват необходима или незаменима част от търговското предприятие на длъжника и не препятстват неговото евентуално оздравяване. Помещенията са празни и в същите не се осъществява икономическа или административна дейност.  Изпълнителното производство е в напреднала фаза – проведени две неуспешни публични продани.  Обезпеченият взискател е направил значителни разноски в изпълнителното производство. Същевременно – евентуалното възобновяване на производството по несъстоятелност би обусловило нови разноски по смисъла на чл. 629б ТЗ.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:

 На основание чл. 638, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Нормата е императивна, а изключенията от правилото са посочени в ал. 3, където законодателят е предоставил право на съда да преценява във всеки конкретен случай доколко спирането на предприети принудителни действия по изпълнително дело би накърнило интересите на взискателя – кредитор.  

По делото е безспорно, че банката има качеството на обезпечен кредитор, предприел индивидуални изпълнителни действия по реализация на обезпечението. Последното има за предмет вещи от масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614, ал.1 ТЗ.

Основен критерии по който следва да се определи опасността от увреждане интересите на кредитора по смисъла на чл. 638, ал.3 ГПК е стадия, на който се намира изпълнителното производство.  Съобразно изложеното от кредитора, по изпълнителното дело са проведени две неуспешни публични продани като при евентуалното възобновяване предстои определянето на нова начална цена – чл. 494, ал.2, изр. 2 ГПК, респ. отпочване на нова тръжна процедура. Следователно –спрените изпълнителни действия не се намират в стадии, в който сигурно, реално и обозримо ще доведат до удовлетворяване на кредитора като това удовлетворяване се забавя единствено с оглед откритото производство по несъстоятелност.

При посочените конкретни особености на спряното изпълнително производство, съдът намира, че не са налице предпоставките за продължаване на изпълнителното производство.  Липсва опасност за увреждане на интересите на кредитора от удовлетворяването му в производството по универсално принудително изпълнение, което сам е инвокирал по реда на чл. 625 ТЗ. Сторените в изпълнителното производство разноски съставляват вземане, подлежащо на предявяване и удовлетворяване в производството по несъстоятелност и не са самостоятелен обуславящ критерии за приложимостта на чл. 638, ал.3 ТЗ. Напълно ирелевантни за изхода от настоящото производство са и хипотетичните твърдения за цената на която активите ще бъдат осребрени в индивидуалното изпълнение и в производството по несъстоятелност.

В съответствие с изложените правни изводи обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

 Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №  726/19.02.2014 год., постановено по т.д.№ 1904/2013 год. по описа на ОС – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: