О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  327/15.05.                                                2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на  четиринадесети май                                               година 2018

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Аракелян      

ЧЛЕНОВЕ:В.Петров

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 233 по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.  

          Образувано е  по подадена частна жалба от „Топ Енерджи България“ ЕООД, ЕИК 202864383, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.България № 14А, ет.1, представлявано от управителя С* Т* против определение № 72/07.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 30/2018г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадените от частния жалбоподател частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК и възражение по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1862 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена от Добричкия районен съд на 09.12.2017г. по ч.гр.д. № 3734/2017г. По съображения, изложени в жалбата и свеждащи се основно до това, че в качеството си на ипотекарен кредитор има правен интерес да атакува издадената заповед по чл.417 ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху собствените му ипотекирани имоти, моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          От събраните по делото доказателства се установява, че между „Инвестбанк“ АД в качеството му на кредитодател от една страна  и „Евро-финанси“ ЕООД и Б* В* А* от друга, в качеството им съответно на кредитополучател и солидарен длъжник е възникнала валидна облигационно връзка въз основа на сключения между тях Договор за банков кредит от 07.10.2015г. За обезпечаване вземането на банката „Топ Енерджи България“ ЕООД, гр.Добрич е учредило договорна ипотека върху собствени недвижими имоти. В рамките на инициираното от банката заповедно производство е издадена Заповед № 1862 за  изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, образувано е ч.гр.д. № 3740/16г. по описа на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия, издаден е изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 20169200400541 по описа на ЧСИ Й* М*, с рег. № 920 на КЧСИ и РД  - СГС, като принудителното изпълнение е насочено върху ипотекираните в полза на банката имоти. Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.3 ГПК от момента на насочване на принудителното изпълнение върху имотите на „Топ Енерджи България“ ЕООД, дружеството, в качеството му на ипотекарен длъжник става длъжник и по изпълнителното производство. Именно в това си качество дружеството е подало частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3740/2016г. на ДРС и възражение по чл.423 ГПК пред Добричкия окръжен съд.

          Приемайки, че частната жалба и възражението са недопустими, като подадени не от длъжника в заповедното производство, а от трето лице – ипотекарен длъжник, обезпечаващ изпълнението на задълженията на длъжниците в заповедното производство, Добричкият окръжен съд е прекратил производството по делото.

          Този правен извод следва да бъде споделен.

„Топ Енерджи България“ ЕООД е страна по договора за ипотека, т.е. – по акцесорното правоотношение. По отношение на главното правоотношение, произтичащо от договора за кредит, дружеството се явява трето лице. Макар че по силата на чл.429 ал.3 ГПК изпълнителният лист, издаден срещу длъжника, има сила и срещу третото лице, обезпечило вземането с ипотека, взискателят няма вземане срещу ипотекарния длъжник, а само право да се удовлетвори от ипотекирания от него имот. Поради това съдебният изпълнител има задължението да връчи преписи от заповедта за изпълнение на длъжниците по него, но не и на третото лице - ипотекарен длъжник. В случая т. нар. "ипотекарен длъжник" става страна в изпълнителното производство, едва след насочването на изпълнението върху ипотекирания от него имот за обезпечаване на чуждото задължение, но той не е страна в развилото се преди това заповедно производство само срещу длъжниците по обезпеченото задължение.

 

 

Ето защо по аргумент от чл.419 ал.1 ГПК и чл.423 ГПК легитимиран да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и да предяви възражение срещу заповедта  е само длъжникът по вземането, не и ипотекарният длъжник. / опр.456/08.10.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 3947/2015г., първо г.о./

          Съгласно установената съдебна практика / опр. № 603/04.07.2012г. по ч.т.д. № 168/2012г. на II-ро търг. отд. на ВКС, опр. № 531/25.09.2012г. по ч.т.д. № 498/2012г. на I-во търг. отд. на ВКС), третото лице, учредило ипотека върху свой имот за обезпечение на чуждо задължение (т. нар. "ипотекарен длъжник"), може да е страна - длъжник, и в заповедното производство - в хипотезата на подаване на заявление и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.6 от ГПК, във вр. с чл.173 ал.3 от ЗЗД срещу него, в който случай той ще има и право на частна жалба по чл.419 от ГПК срещу постановеното разпореждане за незабавно изпълнение. Настоящият случай обаче не е такъв, поради което „Топ Енерджи България“ ЕООД, в качеството си на ипотекарен длъжник, срещу чийто имот е насочено изпълнението, няма право да обжалва по реда на чл.419 от ГПК разпореждането за незабавно изпълнение. Дружеството може да търси защита на правата си по реда на гл. ХХХIХ от ГПК. /Определение № 840 от 14.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6091/2014 г., IV г. о./

          По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

          Водим от горното, съдът

 

О      П     Р     Е     Д     Е    Л     И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 72/07.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. № 30/2018г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадените от частния жалбоподател частна жалба по чл.419 ал.1 ГПК и възражение по чл.423 ГПК срещу Заповед № 1862 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена от Добричкия районен съд на 09.12.2017г. по ч.гр.д. № 3734/2017г.

          Определението е окончателно.

 

 

 

                  

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :