Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   215/07.07. 2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    девети юни                                                              Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                      А.Братанова

 

при секретаря Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 234   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „Енерго-Про Продажби”, АД, гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна-Тауърс – Г, ЕИК 103533691, срещу решение № 46/19.01.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1329/2014г., с което дружеството е осъдено да заплати на „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД, ЕИК 103862587, гр. Варна, район „Одесос”, Южна промишлена зона, сумата 53 906,84 лева, представляваща недължимо платена стойност на служебно начислена електроенергия, въз основа на констативен протокол № 339000/09.12.2010г. и становище на електроразпределителното дружество „E.ОН България Мрежи” АД от 13.12.2010г. за допълнително начисляване на потребление за периода от 25.11.2010г. до 09.12.2010г. по кл. № 1100240085 за търговски обект с аб. №1175020, и издадено въз основа на тях от „Е.ОН България Продажби” АД (със сегашно наименование „Енерго – Про Продажби” АД), дебитно известие № 0078437704/22.12.2010г., на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2014г., до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; както и сумата 4 656,27 лв, разноски за първа инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да признае предявените от ищеца искове за неоснователни и недоказани. Претендират се  разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД, ЕИК 103862587, гр. Варна претендира от  Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна  връщане на сумата 53 906,84 лв, представляваща недължимо платена стойност на служебно начислена електроенергия, въз основа на констативен протокол №339000/09.12.2010г. и становище на електроразпределителното дружество „E.ОН България Мрежи” АД от 13.12.2010г. за допълнително начисляване на потребление за периода от 25.11.2010г. до 09.12.2010г. по кл. №1100240085 за търговски обект с аб. №1175020, и издадено въз основа на тях от „Е.ОН България Продажби” АД (със сегашно наименование „Енерго – Про Продажби” АД), дебитно известие №0078437704/22.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.07.2014г. до окончателното й плащане.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че ищецът е клиент на „Енерго – Про Продажби” АД и заплаща консумираната от него ел.енергия по кл.№ 1100240085, аб. № 1175020 за обект в гр.Варна, извод Острова. На 22.12.2010г. ответното дружество е издало дебитно известие № 0078437704/22.12.2010г., с което е коригирало дължимата от ищеца цена на електрическата енергия, потребена за периода 25.11.2010г. - 09.12.2010г., като е начислило и за допълнително плащане исковата  сума от 53 906,84 лв.  на осн.чл.38 и чл.63 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Безспорно е и че ищецът е заплатил така начислената сума.

Основният акцент в позицията на ищеца е свързан с липсата  на правомощие за доставчика на ел.енергия  да инициира и осъществи корекция на дължими от потребителя му суми за процесния период, изхождайки от отсъствието на оправомощаваща за това разпоредба в приложимите към процесните отношения нормативни актове -  ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г., от безпротиворечивата и константна съдебна практика по този въпрос, постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за съда, разглеждащ спора, както и изхождайки от последващата процесния период законодателна промяна в ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012г./, въвеждаща по нормативен ред правна възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена през изминал период ел.енергия и възприетото в решение № 159/30.09.2013г. на ВКС по т.д. № 773/2013г. разбиране, че нормата няма обратно действие, при липсата на изрично придадено й такова, поради което не следва да се прилага за спорове за предходен влизането й в сила период.

Правата и задълженията на страните по установеното по делото правоотношение по продажба на ел.енергия се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение П-1 от 10.04.2007г. на ДКЕВР, Общите условия на ДПЕЕЕМ на „Енерго – Про Мрежи” АД / одобрени с решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 07.11.2007г., изм. и доп. с решение ОУ – 004/06.04.2009г. на ДКЕВР/ и Общите условия на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби” АД / праводател на „Енерго – Про Продажби” АД, одобрени с решение ОУ – 061 на ДКЕВР от 07.11.2007г.

На настоящия състав са известни редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и следователно съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС – по т.д. № 103/2009г., ІІ т.о; по  гр.д. № 885/2009г. на ІІ т.о;  по т.д. № 427/2010г. на ІІ т.о и  по т.д.№ 39/2010г.  на ІІ т.о, в които ВКС отрича съществуването на законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. А с решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, които поради неравноправния им характер  по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основния принцип за равнопоставеност на страните в договорните правоотношения. Въз основа на така сложилата се задължителна съдебна практика съдът прави извода, че осъществената от ответното дружество корекционна процедура се основава на нищожни правни норми, поради което и само на това основание исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Независимо от това, претенцията се явява основателна и на друго самостоятелно основание – съгласно чл.34, ал.2 от ОУ на ДПЕЕПЕМ за извършването на проверка на СТИ се съставя констативен протокол, който следва да бъде подписан освен от представителя на „Енерго – Про Мрежи”” АД и от ползвателя или упълномощено от него лице, като в случаите, когато ползвателят не присъства на проверката и/ или откаже подписването на протокола, същият следва да бъде подписан от поне един свидетел, който не е служител на извършващото проверката електроразпределително дружество.

Видно от представения по делото КП №339000/09.12.2010г., същият е подписан от двама служители на „Енерго – Про Мрежи” АД, и от лицето И И, без в протокола да е отбелязано качеството, в което се подписва.  Предвид предприетото от ищеца оспорване на констатациите по КП и характера му на частен свидетелстващ документ, установяващ изгодни за представилата го страна факти,  в тежест на ответника е било да докаже, че при извършената на  09.12.2010г. проверка са спазени  установените за това правила, в т.ч. и досежно съставянето на констативния протокол №339000/09.12.2010г. и подмяната на СТИ. Подобно доказване не е осъществено, недоказана остава в процеса и защитната теза на ответника, че констативният протокол е съставен в хипотезата на чл.61, ал.2 от ОУ на ДПЕЕПЕМ.

В процесния казус съдът следва да приложи и задължителната съдебна практика на ВКС, съгласно която коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия  само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, АКО НЕ Е ДОКАЗАНО ВИНОВНО ПОВЕДЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ, препятствало правилното отчитане  -  реш.79/11.05.2011г. на ВКС по т.д. № 582/2010г., второ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Безспорно установено по делото е, че виновно поведение и вмешателство от страна на потребителя от страна на ответника не е доказано.

По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски в размер на 3 000лв съобразно представените доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р        Е        Ш       И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 46/19.01.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1329/2014г.

ОСЪЖДА  „Енерго-Про Продажби”, АД, гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна-Тауърс – Г, ЕИК 103533691 да заплати на „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД, ЕИК 103862587, гр. Варна, район „Одесос”, Южна промишлена зона сумата от 3 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :