Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

216/07.07. 2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     девети юни                                                            Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                     А.Братанова

 

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 235   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от  „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ВАРНА ТАУЪРС – Е, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК 104518621, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет М Б, Р Г Ц, П Т и П В против решение № 87/06.02.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1548/2014г., с което дружеството е осъдено да заплати на „В2М” ООД, със седалище гр.Варна, ЕИК 201106243, сумата 33 502.08лв -  получена от ответника без основание цена за достъп до електроразпределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, присъединен към електроразпределителната му мрежа по фактура № 0001101638 от 05.02.2013г. на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2 940.08лв., представляваща направени по делото разноски. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон, производствените правила и необоснованост, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

„В2М” ООД,  ЕИК 201106243, гр.Варна претендира от ответника  „Енерго  Про Мрежи” АД, гр.Варна заплащане на сумата от 33 502.08лв., получена без основание цена за достъп до електроразпределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, присъединен към електроразпределителната  мрежа по фактура № 0001101638 от 05.02.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и   направените по делото разноски.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник, чрез експлоатацията на фотофолтаична централа. Производството на ел.енергия се осъществява чрез соларни панели, присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на «Енерго – Про Мрежи» АД, с когото има сключен Договор за приисъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № 3003 – 2010 – П – Д11 – 413 -13.07.2011г., подписан на 10.08.2011г. На 31.05.2012г. между  «Е. ОН България Продажби» АД, гр.Варна и ищеца е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник № 198/2012г. относно 9312 поликристални модули, находящи се в обект ФвЕЦ Орлова могила.

С  Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, като за иищеца тази цена е формулирана в раздел ІІІ, т.4. Безспорно е още, че издадената от «Енерго-Про Мрежи» АД фактура № 0001101638/05.02.2013г. на стойност 33 502,08лв с ДДС е заплатена от ищеца на 12.12.2013г.

С оглед отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта му досежно определените временни цени за достъп и разбирането му, че задължението му за заплащане на определената с решението временна цена за достъп до ЕПМ е отпаднало с обратна сила, предвид конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, ищецът претендира връщането на така заплатената от него сума като недължимо платена.

Страните не спорят  и че за процесния период между тях не  е сключван договор за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. В качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяем източник обаче  за ищеца възниква нормативно установеното задължение да уреди с писмен договор  взаимоотношенията си във връзка с предоставяне на услугата „достъп” до електроразпределителната мрежа, собственост на енергийното предприятие, а в последствие и да сключи договор за изкупуване/продажба на произведената  от него ел.енергия – чл.84 ал.3 ЗЕ. Дори и при липсата на формално сключен договор, правоотношението по достъп не отпада, тъй като съгласно разпоредбата на пар.197  ал.1 от ПЗР на ЗЕ производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на  закона не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, изпълняват изискванията на чл.84 ал.2 в срок до два месеца от влизането му в сила, като в противен случай операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп до сключването на договор. Законово регламентирана е  и възмездността на предоставената услуга „достъп до ЕРМ”, както в самото легално определение на понятието „достъп” в пар.1, т.15 от ДР на ЗЕ, така и в разпоредбите на чл.18а, ал.6 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.59/28.07.2009г. и чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия / обн.ДВ бр.64/17.08.2010г./

Горната фактическа обстановка налага извода за неоснователност  на предявената искова претенция по следните съображения :

На осн.чл. 177 ал.1 АПК  отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта, касаеща ищеца,  има действие по отношение на всички, а не само на участвалите в производството по отмяната лица и следователно действа и по отношение на „В2М”  ООД. Спорът е за правните последици на тази отмяна.

Настоящият състав на съда намира, че действието на решението на Върховния адм.съд за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР има конститутивно и обратно, ретроактивно действие. Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.2 АПК отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. В процесния случай това означава, че с влизането в сила на отменителното решение на ВАдм.С за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР отпада с обратна сила задължението на ищцовото дружество не да заплаща цена за достъп до мрежата въобще, а задължението да заплати ТАЗИ, определена с решение Ц- 33 временна цена за достъп. В този смисъл съдът не споделя становището на въззиваемото дружество, че отпадането на последиците от отменения административен акт поражда задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението  отпреди действието на акта / чл.301 АПК/, тъй като това би поставило в неравноправно положение изправния лицензиант, предоставил услугата „достъп „ до ЕПМ, която е нормативно възмездна по характер услуга и за която няма спор, че е ползвана от ищеца. Задължението за заплащане цената за достъп остава като нормативно определено, а неговият размер следва да бъде определен в предприетата от ДКЕВР процедура по определянена окончателни цени, респ. – по компенсиране на разликата между временни и постоянни цени за достъп до мрежата.

В тази връзка на  съда е служебно известно  решение № Ц-6/13.03.2014г. на регулаторния орган,  с което  е утвърдена, считано от 13.03.2014г., окончателна  цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. За преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  е приела  и решение № КМ-1/13.03.2014г., с което утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.  Според настоящия състав това са дружествата, които са били страна в производството по отмяна на адм.акт за определяне на временни цени, но не и дружествата, по отношение на които тази отмяна разпростира действието си. А видно от установената по делото фактическа обстановка ищецът  не е сред дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена  и следователно се явява адресат на компенсаторните мерки, установени с решение № КМ -1 /13.03.2014г.  Отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компенсаторния механизъм по отношение на него следва да бъде преодолян по реда за обжалване на адм.акт на Комисията,   вкл. и самото му евентуално невключване в кръга на адресатите на КМ. Процедура в тази насока е инициирана от друг производител на електрическа енергия от ВИ – „Еолика България” ЕАД, който е обжалвал решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР в частта, с която от обхвата на решението са изключени производителите, подали жалба срещу решение Ц -33, по която жалба е образувано адм.дело № 6774/2014г. на ВАдмС, ІV отд. Неприлагането на компенсаторния механизъм по отношение на ищцовото дружество от друга страна  може да бъде преодолян и чрез искане ДКЕВР да задължи електроразпределителното дружество да изпълни административния акт на Комисията – решение № КМ -1/13.03.2014г., подлежащ на предварително изпълнение  по чл.13 ал.7 ЗЕ, т.е. ДКЕВР да упражни своите правомощия по ЗЕ и НЛДЕ.

Следователно отмяната на решение № Ц – 33/14.09.2012г. от ВАдмС  не се отразява на  валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп.  Самият акт на ценообразуване не съставлява основанието за възникване на вземането за достъп. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението,  нормативно  възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации. Механизмът за това преуреждане е нормативно определен – чл.32 ал.4 от ЗЕ. И тъй като  ищцовото дружество, по изложени по-горе съображения, не е изключено от кръга на адресатите на компенсаторни мерки по решение І КМ – 1/13.03.22014г. на ДКЕВР, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е неоснователен  и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззивника се дължат направените от него разноски за двете инстанции. Предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът присъжда разноски в размер на  3 740лв общо за двете инстанции : 670лв държавна такса за въззивно обжалване и по 1 535лв адв.възнаграждения за всяка инстанция, изчислено по реда на  чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 87/06.02.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1548/2014г. и вместо него

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от „В2М” ООД, ЕИК 201106243, гр.Варна, район Приморски, к.к. Златни пясъци – Иглика 2, вх.А, ап.19, представлявано от управителя В Я срещу „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, гр.Варна иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 33 502,08лв, получена от ответника без основание цена за достъп до електроразпределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, платена по фактура № 0001101638/05.02.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 26.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА  „В2М” ООД, ЕИК 201106243, гр.Варна, район Приморски, к.к. Златни пясъци – Иглика 2, вх.А, ап.19, представлявано от управителя Валери Янков  да заплати на  „Енерго-Про Мрежи” АД, ЕИК 104518621, гр.Варна с.д. разноски за двете инстанции в размер на 3 740лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

                                 Особено мнение на съдия А.Братанова

Считам, че са налице предпоставките за частично уважаване на предявения иск. 

Актът на ДКВР досежно окончателното ценообразуване се ползва с предварително изпълнение  и едновременно с това по арг. от чл.32, ал.4 ЗЕ има преуреждащо действие спрямо заварените временни цени. С последващо решение № КМ – 1/13.03.2014 год. ДКЕВР е разпоредил компенсаторни мерки  чрез връщане на платените в повече средства. Адресат обаче на посочените компенсаторни мерки са единствено ползвателите на достъп с неотменени временни цени. Аргумент в полза на изложеното е изричното отбелязване, че според ДКЕВР същият има компетентност да компенсира само разликата между временни и окончателни цени, а в случаите, когато временните цени са отменени, компенсирането следва да се осъществи по съдебен ред. Ищецът е производител, за когото временните цени са отменени, респ. по волята на административният орган е изключен от обхвата на административна компенсация.

Не се спори, че до датата на даване на ход на устните състезания, ищецът не е получил нито заплатената временна цена, нито разликата между окончателната и временна такава.

С оглед конкретните характеристики на възникналото правоотношение и съществуващата регулационна уредба, отмяната на временните цени сама по себе си не би могла да доведе до  претенция на производителя за връщане на даденото. При липса на определена временна  цена за достъп, размерът на дължимата от производителя престация  подлежи на определяне по административен ред – чрез окончателни цени.  В случай, че при окончателното ценообразуване е налице разлика в цената, породеното неоснователно обогатяване следва да бъде отстранено чрез способа на компенсаторните мерки  - чл. 32, ал.4 ЗЕ. При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният оран  не  е издал компенсаторно решение, за последните е налице възможността да претендират само недължимо платената разлика, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.   Имущественото разместване за посочената разлика има правно недопустим характер, тъй като е лишено от основание. По изложените съображения, считам, че предявената претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е частично основателна до размер на разликата между заплатената временна цена и окончателната такава /2,45 лева/МВтч/. 

Дори и да се допусне, че ищецът е адресат на компенсаторни мерки, предявеният иск също е основателен, доколкото компенсационно плащане не е осъществено. При това положение, породеното неоснователно обогатяване може да бъде отстранено от гражданския съд, който по арг. от чл.2 ГПК е длъжен да даде защита и съдействие на накърненото право. 

                                                       Съдия с особено мнение:

 

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :