Р Е Ш Е Н И Е

 

179/19.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на 27.06.2018 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА 

           ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдията А. БРАТАНОВА  в.т.д. № 235 по описа на ВнАпС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от А.А.Г., действащ чрез назначения с акт на първостепенния съд особен представител адв. Ж.К., против Решение № 838/07.12.2017 год., постановено по т.д.№ 202/2017 год. по описа на ВОС, ТО, с което А.А.Г., ЕГН **********,*** е ОСЪДЕН да заплати на АЙКАРТ КРЕДИТ ЕАД /с пред.наименование ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ ЕАД/, ЕИК 200739331, представлявано от И Т – Изпълнителен директор, по банкова сметка ***, BG11UNCR81152700000571 с титуляр Айкарт Кредит ЕАД, сумата от 15 338.76 евро, представляващи част от дължима главница в размер на 26 744.69 евро, по договор за кредит №0043023 от 10.06.2010 г., сумата по който се усвоява чрез международна кредитна карта карта iCARD MASTERCARD GOLD №0043023, въз основа на тристранно споразумение от 10.06.2010 г. за прехвърляне на кредит подписано между Интеркарт Файнанс АД, Интеркарт Кредит ЕАД и А.А.Г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 20.02.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.79 ЗЗД.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявен е иск, основан на разпоредбите на чл.79 вр.чл.240 ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не се оспорва приетата от ВОС фактическа обстановка относно сключването на Договор за кредит № 0043023 от 10.06.2010 г. между ответника и ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ ЕАД, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит, който да бъде използван/усвояван/ чрез издадена му от Интеркарт Файнанс АД международна кредитна карта iCard/MasterCard Gold. Съгласно договора, кредитът е безсрочен и револвиращ с горна граница /общ кредитен лимит/ в размер на 25 600 евро + 25 600 евро, от които първата сума е кредитен лимит за транзакции, а втората – лимит за разсрочване. Предметът на договора е уговорен така, че кредитодателят да заплаща ежедневно по картовата сметка на картодържателя при картоиздателя сумата на всички транзакции, извършени с картата, вкл. разсрочени, както и всички свързани такси и комисионни, които не могат да бъдат покрити с паричните средства на кредитополучателя по картовата му сметка.

Съгласно Договор за издаване и използване на международна кредитна карта № 0043023 от 10.06.2010г., ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС АД предоставя на ответника А.А.Г. платежна услуга  - кредитна карта /посочена като тип/ и открива и води картова платежна сметка на картодържателя, която обслужва извършените с картата транзакции.

Съгласно Споразумение за прехвърляне на кредит от 10.06.2010г./л.16/, подписано между ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ ЕАД, ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС АД и А.А.Г., към 09.06.2010г. задълженията на картодържателя по договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 25.08.2008г., са в общ размер от 44 680.61 лева като от лимита на картата са усвоени 44 680.61 лева,  а от лимита за разсрочване – 0 лева, съгласно приложение №1 към споразумението. Съгласно чл.2 задължението се превалутира в евро в размер на 22 844.83 евро.  Съгласно чл.3 от споразумението,  Интеркарт Кредит се съгласява да погаси всички задължения на клиента към картоиздателя Интеркарт Файнанс, посочени в чл.1 със средствата, отпуснати на клиента по договора за кредит. По силата на споразумението всички задължения в посочения размер са погасени изцяло към датата на подписването му. Въз основа на това е прекратено действието на договора за издаване на кредитна карта от 25.08.2008г.

Съгласно чл.6 от споразумението, клиентът се задължава да върне сумата по погасяването на кредитодателя си Интеркарт Кредит ЕАД при условията на договора за кредит, сключен с него като се счита, че кредитът в този размер е усвоен към същата дата. Страните са съгласяват плащането да се извърши разсрочено, чрез погасителен план и месечни вноски с брой и в размер, съответен на месечните вноски с ненастъпил падеж съобразно приложение №1 към споразумението.

От изслушаната по делото, кредитирана като обективна и неоспорена от страните, експертиза се установява, че размерът на предоставения и усвоен по договора чрез международна кредитна карта /МКК/ лимит възлиза на 141 182.03 евро, съгл.таблица №1 към ССЕ – от които 138 791.19 евро кредитен лимит за транзакции и 2 390.84 евро – кредитен лимит за разсрочване. Съгласно чл.9.2 от договора от 10.06.2010г., кредитополучателят се задължава да погасява ежемесечно до 15 число на месеца МПВ /минимална погасителна вноска/, която е сборът от 5% от усвоения кредитен лимит за транзакции плюс начислените лихви, неустойки и такси, плюс падежирали месечни анюитетни вноски от разсрочени задължения за съответния отчетен период. МПВ се посочва в месечните извлечения. Кредитополучателят не е спазвал сроковете и сумите за погасяване на МПВ като последно плащане е извършено на 25.10.2013г. в размер на 54.71 евро. Неплатени погасителни вноски по договора са налични за периода от 15.11.2013 г. до 15.05.2014 г. като в таблица № 4 /л.280/ вещото лице посочва размер на задължението на ответника - 26 744.69 евро.

Първият спорен въпрос по делото е свързан с обстоятелствата, при които кредитът се трансформира в предсрочно изискуем.  Според разпоредбата на чл. 16, при неплащане изцяло на шеста поредна МПВ до последно число на месеца, за който се дължи същата, целият усвоен кредит, вкл.такси, разноски и неустойки, става предсрочно изискуем автоматично без да се дължи уведомление, от първо число на следващия месец.

С оглед момента на началното договаряне, процесната сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда. Заемът е предоставен на физическо лице като обявената основна цел изключва то да е действало като професионалист и съответно следва да се приеме за потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.  На второ място, договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредит на потребителя в рамките на своята професионална или търговска дейност. Същото съставлява небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ.

Отношенията между страните се регламентират още и от нормите на чл. 240 – 241 ЗЗД  /Решение № 99 от 1.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК/.

С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С цитираното тълкувателно решение се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. 

Трайна е последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред, извън заповедното производство.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.

 

 

 

 

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

Аргументи в полза на посоченото разбиране могат да се извлекат и от специалните и императивни разпоредби на ЗПК. Процесният договор има безсрочен характер /чл.3 от договора/. Същият има характеристиките на револвиращ кредит или отворен, възобновяем заем. При него потребителят разполага с фиксиран кредитен лимит, който може да използва свободно, когато реши, без предварително фиксирани срокове. Предсрочната изискуемост на подобен кредит има за  

 

 

 

последици изискуемост на задължението и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. Едновременно с това обаче, предсрочната изискуемост влече  и преустановяване на правото на кредитополучателя да ползва кредитния лимит – чл. 16.4.3.  По изложените съображения и по арг. от чл. 35, ал.4 вр. ал.3 ЗПК кредиторът дължи отправянето на нарочно уведомление до потребителя, независимо от наличието на обективните предпоставки на чл. 16 от договора. Соченото изискване на закона не може да бъде договорно дерогирано – чл.20, ал.1 ЗПК.

         По делото не се оспорват обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен съгласно чл.16 времеви интервал. Спори се относно наличието на надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника.

По делото са приложени няколко покани за изпълнение до длъжника А.А.Г., както следва: покана от 22.03.2013г., връчена на лицето Н.Василева на 26.03.2013г.; покана от 23.07.2013г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя; покана от 23.09.2013г. със същото отбелязване на разписката „непотърсена от получателя”;  покана от 03.01.2014г., също с отбелязване, че не е потърсена. Налице е и уведомление от 01.03.2015г. за обявяване на целият усвоен кредит за предсрочно изискуем, но и това съобщение не е връчено на ответника тъй като видно от приложената разписка е непотърсена пратка от получателя. ВОС правилно е приел, че значение за предсрочната изискуемост на задължението има само последното уведомление тъй като с предходните покани длъжникът е канен да заплати единствено минимални погасителни вноски, но без  изрично изявление на ищеца, че обявява предсрочната изискуемост на дълга.

В решение № 180 от 23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на I т. о. и в решение № 148 от 2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо, с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване.
В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.5, ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл.14 от правилата.
Общите правила и чл.36, ал.2 от Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост по договор за кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че договорът не съдържа уговорки в посочения смисъл, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит следва да е достигнало до длъжника, като връчването може да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит не може да се счита за получено от длъжника. Кредиторът би могъл да избере друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция, каквато не е уредена в Закона за пощенските съобщения.

Сключеният договор изрично предвижда, че дължимите уведомления се изпращат с писма, електронна поща, на посочен мобилен номер, по факс или по друг начин, включително чрез друг дълготраен носител /чл. 15/.  На основание чл. 15.2 кредитополучателят е длъжен да уведоми писмено кредитора за всяка промяна в адреса за кореспонденция. В противен случай, всички съобщения или уведомления, достигнали до последно декларирания адрес, ще се считат за редовно получени.  На основание чл. 15.5 кредиторът може да изпраща съобщения и на изрично посочения в договора мобилен телефон. Изявлението за предсрочна изискуемост не е сред уведомленията, чието връчване може да се осъществи чрез SMS уведомяване.

Тълкуването на договорната клауза на чл.15 по правилата на чл.20 ЗЗД налага извода, че страните са определили способи за връчване на кореспонденция, както и задължение за всяка от страните да съобщава на другата страна при настъпила промяна на адреса, посочен в договора. В клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване.  Липса и изрична воля непотърсената препоръчана пощенска пратка да се счита за връчена. Фингирането на недоставено или само на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна, настоящият състав приема, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на съобщения  /по идентичен казус - решение № 148 от 2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на I т. о./.

В допълнение към гореизложеното, следва да се отбележи, че връчителят на препоръчани пощенски пратки може да върне пратката като неполучена на различни основания, подробно изброени в бланката на „Български пощи“ ЕАД. В настоящия случай, препоръчаната пратка е върната с отбелязване „непотърсена“, а пощенският служител не  е удостоверил, че адресатът е неизвестен на адреса или го е сменил трайно.  Договорната клауза на чл. 15 предвижда фингирано връчване единствено в хипотеза на промяна в адреса, каквато представените от кредитора документи не обективират. Действително, във върната призовка до ответника, длъжностното лице по призоваване е обективирало, че призоваваната страна е продала жилището преди 10 години. Соченият факт обаче противоречи на представените от самия кредитор доказателства за редовно връчване чрез представител на същия адрес на 22.03.2013 г. , след която дата ответникът е заплащал дължимите МПВ до 25.10.2013г.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е установил по реда на главното и пълно доказване надлежно и предхождащо предявената искова молба връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

ВОС е бил сезиран с осъдителна претенция, основаваща се на предсрочна изискуемост на главен кредитен дълг. Искът е предявен по общия исков ред. В общото исково производство, съдът е длъжен да съобрази всички новонастъпили факти от значение за спорното право – чл. 235, ал.3 ГПК.

Предявената искова молба обективира нарочното волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Изявлението е предшествано от неизпълнение на кредитополучателя. ВОС е формулирал извод за  редовното връчване на исковата молба на насрещната страна с приложимост на чл. 47, ал.5 ГПК. Соченият извод не е оспорен във въззивната жалба,  въззивникът не твърди допуснати от първостепенния съд процесуалния нарушения във връзка с размяната на съдебните книжа и правото на защита на ответника.  За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения въззивникът съд не следи служебно /арг. т.2 ТР № 1/2013 г., ОСГТК/.

При това положение следва да се приеме, че предсрочната изискуемост като форма на изменение на договорната връзка е надлежно възникнала в хода на висящия процес на 27.03.2017 год. / чл. 47, ал.5 ГПК/.

Ответникът дължи заплащането на цялата главница по договора за кредит, установена съобразно заключението на ССЕ. Въззивникът не е навел самостоятелни въззивни доводи за ревизия на съдебния акт по отношение размера на частично претендирания дълг. Решението по главната частична претенция следва да бъде потвърдено.

С оглед констатации за настъпила в хода на процеса предсрочна изискуемост, паричната претенция следва да бъде уважена с присъждането на законна лихва, считано от 27.03.3017 год. Решението, в частта за присъдената законна лихва до посочената дата, следва да бъде отменено.

Разноски: Отговорността за разноски следва да се определи според изхода от спора по основната, частична претенция.

         В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени пълния размер на сторени във въззивното производство разноски или 2 145 лв съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

        

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 838/07.12.2017 год., постановено по т.д.№ 202/2017 год. по описа на ВОС, ТО, с което А.А.Г., ЕГН **********,*** е ОСЪДЕН да заплати на АЙКАРТ КРЕДИТ ЕАД /с пред.наименование ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ ЕАД/, ЕИК 200739331, представлявано от И Т – Изпълнителен директор, по банкова сметка ***, BG11UNCR81152700000571 с титуляр Айкарт Кредит ЕАД, сумата от 15 338.76 евро, представляващи част от дължима главница в размер на 26 744.69 евро, по договор за кредит №0043023 от 10.06.2010 г., сумата по който се усвоява чрез международна кредитна карта карта iCARD MASTERCARD GOLD №0043023, въз основа на тристранно споразумение от 10.06.2010 г. за прехвърляне на кредит подписано между Интеркарт Файнанс АД, Интеркарт Кредит ЕАД и А.А.Г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 27.03.2017 год.

ОТМЕНЯ  Решение № 838/07.12.2017 год., постановено по т.д.№ 202/2017 год. по описа на ВОС, ТО  в частта за присъдената законна лихва за периода от 20.02.2017 год. до 27.03.2017 год.

ОСЪЖДА А.А.Г., ЕГН **********,***, да заплати на АЙКАРТ КРЕДИТ ЕАД  /с пред.наименование ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ ЕАД/, ЕИК 200739331, представлявано от И Т – Изпълнителен директор, по банкова сметка ***, BG11UNCR81152700000571 с титуляр Айкарт Кредит ЕАД сумата от 2 145 лв – разноски, сторени във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: