РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер 159/03.06. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесет и шести май                                                             Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    237          по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Виктория” АД гр. София срещу решение №20/09.02.2015 г. по т.д. №138/2014 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С.К. *** сумата от 25 001,00 лв., част от 54 460 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №008210/25.05.2014 г., за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие по предявен като частичен иск по чл.208 ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 968,15 лв. – мораторни лихви за времето на забавата от 12.07.2014 г. – 15.09.2014 г. и 2 620.04 лв. – съдебно деловодни разноски.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че в конкретния случай не са налице обичайните проявления на риска „проливен дъжд”, при наличието на които и съгласно ОУ застрахователят дължи обезщетение. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което исковете се отхвърлят изцяло ведно с присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а решението на окръжния съд – за правилно, поради което моли за неговото потвърждаване, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за имуществено застраховане по чл.200 КЗ, обективиран в застрахователна полица застраховка „земеделски култури” №008210/25.05.2014 г. /л.10/. По силата на същия договор процесната грахова култура е застрахована за обща застрахователна сума от 59 400 лв.. Покритите рискове са – градушка, буря, проливен дъжд, осланяване и наводнение. Дължимата сума за застрахователна премия е разсрочена на две вноски, които са платени изцяло. Не се спори също, че настъпването на риска „проливен дъжд” е обхванато от периода на действие на сключената застраховка, както и относно факта, че в периода от 17.06.2014 г. 21.06.2014 г. в района на процесните насаждения с грах са паднали интензивни валежи с общо количество от 138 л. на кв.м..

          Ответникът твърди, че застрахованата култура не е увредена в резултат на проявилия се риск „проливен дъжд”. Позовава се на ОУ в и в частност на т.2.3.1, съгласно която при проявил се такъв риск застрахователят покрива преките количествени механични повреди  в резултат на затрупване с наноси от почва и/или растителни отпадъци на растения и плодове или загиване на растения поради изравяне на кореновата система. Навежда доводи в тази връзка и от приложението на т.61.1. от ОУ за обезщетяване на застрахованото лице с обезщетение в размер до 10% от застрахователната сума на полегналата площ.         

          Настоящият състав на съда намира тези възражения за неоснователни. При тълкуване на посочените по-горе клаузи на ОУ съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, се налага извода, че при настъпване на покрития от застраховката риск „проливен дъжд” застрахователят се е задължил да обезщети застрахованото лице за преките механични вреди, настъпили в резултат на проливен дъжд, от затрупване с наноси на растения и плодове или загиване на растения поради изравяне на кореновата система. Под наноси страните са приели, че ще се имат предвид, както наносите от почва, така и/или растителни остатъци – т.2.3.1. от ОУ. Следователно под наноси следва да се разбират и затрупванията на растенията в резултат на проливен дъжд и с растителни остатъци т.е. с остатъци от същите засегнати култури.

          По делото е назначена съдебно агротехническа експертиза, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че в резултат на проливните дъждове на граховата култура са нанесени механични повреди, изразяващи се в пречупване на стъблата, гниене и покълване на зърната. Голямата листна маса е предпоставка за спиране на жизнено важните за растенията процеси, тъй като грахът няма компенсираща способност като другите растения. Горното се подкрепя и от показанията на св. Сюлейманова /л.86/, според които растенията не само са били полегнали на земята, но и са били затрупани с кал и почва, както и от показанията на св. Ив. Велков. Последният сочи, че когато е отишъл на место, в резултат на метеорологичните условия посевът е бил замазан на повърхността на почвата, като растенията са били изцяло върху нея т.е. замазани в почвата /87/. Съдът не кредитира показанията на св. Петков, служител на ответното дружество, тъй като същите са теоретични по съдържанието си, едностранчиви и противоречат на всички останали събрани доказателства.

          Предвид изложеното дотук, съдът приема, че са налице предпоставките по см. на чл.208 ал.1 КЗ вр. с чл.193 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение – настъпване на покрит от застраховката риск „проливен дъжд” с уговорените между страните, проявления  на щетите – затрупване на растенията с наноси, уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие по чл.206 КЗ и изпълнение на задължението на застрахования по чл.207 ал.3 КЗ. Ответникът не е ангажирал доказателства за изпълнение на това свое задължение, поради което исковата претенция за главницата, претендирана като частичен иск, е основателна и доказана и се уважава в размер на исковата сума от 25 001 лева.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД следва съдбата на главното вземане. С оглед уважаването на иска за главницата основателен е и искът за мораторни лихви за периода на забавата, установен по заключението на ССЕ в размер на сумата от 968,15 лв..

          Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените по – горе към които съдът на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          На осн. чл.78 ал.1 ГПК на ищеца-въззиваем се присъждат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 1 300 лв., адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №20/09.02.2015 г. по т.д. №138/2014 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която  ЗАД „Виктория” АД гр. София е осъдено да заплати на С.К. *** сумата от 25 001,00 лв., част от 54 460 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №008210/25.05.2014 г., за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие по предявен като частичен иск по чл.208 ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 968,15 лв. – мораторни лихви за времето на забавата от 12.07.2014 г. – 15.09.2014 г. и 2 620.04 лв. – съдебно деловодни разноски

          ОСЪЖДА ЗАД „Виктория” АД, ЕИК 119037309, гр. София, ул.”Искър” 69-71, да заплати на С.К.К., ЕГН **********,***, на осн. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1 300 лв., разноски за въззивната инстанция.

          В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.