Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №164

 

Гр.Варна, 06.07.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шести юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                     

При участието на секретаря Ели Тодорова   

            Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 237 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище гр.София срещу решение № 1950 от 22.12.2017г. по гр.дело № 682/17г. по описа на Варненски ОС, гражданско отделение, с което е отхвърлен, предявения от Държавен фонд „Земеделие“ иск с правно основание чл.422 във ръзка с чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът има изискуемо вземане срещу ответниците Г.С.К., Ш.С.И. и Р.С.К., в качеството им на наследници на Салим К.К., в размер на 30 277лв., представляващи непогасена главница, дължима по Договор за кредит и субсидия № 70-ПКТН от 06.03.2006г., сключен с наследодателя им, сумата 817лв. – лихва за забава за периода от 15.03.2012г. до 29.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2012г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 148 от 19.04.2016г. по ч.гр.дело № 1034/12г. по описа на РС – Девня.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано.

Излага в жалбата множество факти, по делото, които не са послужили за извода на съда да отхвърли предявения от ищеца иск, а именно: сключването на процесния договор между фонда и наследодателя на ответниците, уговорките в него, плащането на първия транш по договора в размер на 34 590лв., ведно с 3 000лв., капиталова субсидия, смъртта на кредитополучателя.

Излага че в т.22 от договора е посочено при какви условия ДФ „Земеделие“ превръща кредита в предсрочно изискуем. Сочи че в настоящия случай кредитът е превърнат в предсрочно изискуем на основание т.15.1 б.б – поради непогасяване на кредита при условията на договора и съобразно погасителния план. Твърди че поради просрочия в плащането на кредита с докладна записка до ресорния зам.изпълнителен директор на 06.04.2012г. е направено предложение процесният кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем, а решението за това е взето от ресорния зам.изпълнителен директор на 06.04.2012г.

Оспорва извода на съда, че липсват доказателства за надлежно уведомяване на наследниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди че по делото е представено решение на компетентния орган за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с оглед обстоятелството че е налице просрочие на вноски по предвидения ред в погасителния план. Твърди че по делото са представени писмо от 26.04.2012г. до всеки от наследниците, което е придружено с обратна разписка. Твърди че от адресата Р.К. има върната обратна разписка за връчване на член от домакинството – снаха и втора, връчена на Г.К. – един от наследниците. Сочи че по делото е представена обратна разписка, удостоверяваща направен опит за връчване на писмото на адресат Ш.И., с направено отбелязване че адресатът не е открит. С оглед на изложеното, твърди че съдът е направил неправилен извод и волята на административния орган за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнала до адресатите – наследници.

Твърди че съдът е възприел неправилно договора като такъв с оглед личността, каквито основания не са налице. Сочи че изтъкването на регистрацията на земеделски стопанин като аргумент в полза на тълкуването на договора с оглед личността е неправилно. Твърди че регистрацията на земеделски стопани към момента на сключване на договора е имала само статистически цели, но не и необходимост от доказване на специфично качество – опит и познания в земеделието.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният от ДФ „Земеделие“ установителен иск да бъде изцяло уважен, като претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения от фонда установителен иск.

Въззиваемите страни Г.С.К., Ш.С.И. и Р.С.К., и тримата от гр.Суворово, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, въззивиаемият К., чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. Въззиваемите И. и К., в депозирана от процесуален представител писмена молба оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение, претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от Държавен фонд „Земеделие“ срещу Г.С.К., Ш.С.И. и Р.С.К., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на Държавен фонд „Земеделие“ от ответниците, в качеството им на наследници на Салим К.К. – кредитополучател, по договор за кредит и субсидия № 70 – ПКТН  от 06.03.2006г., за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Като доказателство по делото е представен договор за кредит и субсидия № 70-ПКТН от 06.03.2006г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и Салим К.К., наследодател на въззиваемите, по силата на който фондът е предоставил на кредитополучателя, регистриран като земеделски производител инвестиционен кредит по Инвестиционна програма „Растениевъдство“ в размер на сумата 46 000лв. за създаване на 30 дка насаждения от сливи и капково напояване. Уговорено е усвояване на кредита на четири транша с посочена за всеки транш конкретна цел и падеж. В договора са уговорени лихва по кредита в размер на 6 % годишно, краен срок за погасяване на кредита – 05.03.2013г., съобразно погасителен план и 48 месеца гратисен период, в който кредитополучателят заплаща лихва върху ползваната и непогасена част от кредита.

Не е спорно по делото че от страна на ДФ „Земеделие“ е извършено плащане само на първия транш в размер на сумата 34 590лв. на 16.05.2006г., както и част от главницата в размер на 3 000лв. е върната на 22.05.2006г.

На 10.06.2006г. кредитополучателят Салим К.К. е починал, а въззиваемите са негови наследници по закон – съпруга и деца. Няма спор по делото по отношение на приемане на наследството от наследниците.

Не е спорно по делото че до падежа на втория транш 06.03.2007г. между наследниците на починалия К. и фонда са водени преговори за продължаване на осъществяването на инвестицията, поета от техния наследодател и встъпване на наследниците в правата и задълженията на техния наследодател по договора с фонда. Кореспонденцията е водена от името на съпругата Р.К., разполагаща с изрично пълномощно от другите наследници за всякакви действия във връзка с договора, представени като доказателства по делото. Представени са доказателства – регистрационна карта на земеделския производител от 27.07.2006г., удостоверяваща регистрацията на К. като земеделски производител.

Не е спорно по делото че между наследниците на кредитополучателя и ДФ „Земеделие“ не се е стигнало до подписване на допълнително споразумение във връзка със сключения от наследодателя им договор за кредит, както и че плащания от страна на фонда на следващите договорени траншове не е извършено.

Не е спорно по делото извършването на плащания от наследниците на К. след неговата смърт на задължения по договора от 06.03.2006г. в общ размер на сумата 26 161лв. в срок  до 16.11.2016г., посочени в представена от фонда справка към исковата молба на постъпили по сметка на ДФЗ суми за погасяване на кредита, както и още шест вноски за периода от 07.03.2017г. до 09.08.2017г. в общ размер на сумата 1 440.28лв., посочени в приетото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Заповедното производство по ч.гр.дело № 1034/12г. по описа на РС – Девня е образувано по заявление на фонда за издаване на заповед за незабавно изпълнение  по чл.417 срещу длъжниците Г.С.К., Ш.С.И. и Р.С.К., като наследници на Салим К.К., за вземания на фонда по договор за кредит и субсидия № 70 – ПКТН от 06.03.2006г. за сумите както следва: 31 094лв. - главница, 817лв. – договорна лихва за периода 15.03.2012г. – 29.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 30.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението.

Следва да се отбележе че и след снабдяването със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1034/12г. по описа на РС – Девня от 31.10.2012г., плащанията от страна на въззиваемите са продължили по банковите сметки на фонда, посочени в договора, както и че изпълнителното дело срещу въззиваемите е образувано през 2016г.

По смисъла на § 1 т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители земеделски производители са физически или юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Регистрирането на едно лице като земеделски производител разширява неговата правоспособност, свързана с държавното подпомагане на земеделските стопани.

Предоставянето на целеви кредити и субсидии на регистрираните по реда на чл.7 от ЗПЗП земеделски стопани е част от функциите на Държавен фонд „Земеделие“. Предпоставка за сключването на договорите за кредит и субсидия е качеството на лицето като земеделски производител. Изрично в чл.23 т.2 от сключения между наследодателя на въззиваемите и ДФЗ договор загубването на качеството земеделски производител по смисъла на § 1 от ДР ЗПЗП е предвидено като основание за превръщане на целия размер на кредита в предсрочно изискуем.

Тълкувайки по реда на чл.20 от ЗЗД волята на страните, изразена в чл.18.1, чл.20 и чл.23 от договора, въззивният съд намира, че страните са уговорили две групи хипотези, при които вземанията на фонда стават предсрочно изискуеми. Първата хипотеза е при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължения по договора, в която кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази хипотеза, за да настъпи изменението в договорното правоотношение е необходимо упражняване от страна на кредитора на потестативното му право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като волеизявлението му за това следва да достигне до длъжника. Втората хипотеза е тази по чл.23 от договора, в която кредитът, заедно с лихвите, се превръща автоматично в предсрочно изискуем при настъпване на някоя от трите предвидени обективни предпоставки – започнало публично принудително производство срещу кредитополучателя, обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност или загубване на качеството на земеделски производител по смисъла на § 1 от ДР ЗПЗП и чл.13 от Наредба № 3 на МЗГ/1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

След смъртта на техния наследодател въззиваемите наследници на Салим К. встъпват в правата и задълженията на техния наследодател по договора от 06.03.2006г. Предпоставка за отпускане на кредита обаче е качеството на земеделски производител на кредитополучателя. Въпреки изразеното желание от страна на наследника Р.К., регистрирана след смъртта на съпруга си като земеделски производител, да продължи дейността по инвестицията във връзка отпуснатия кредит, до подписване на анекс към договора и промяна на страната на кредитополучателя не се е стигнало. Поради което и съдът намира, че след смъртта на кредитополучателя и отписването му от регистъра на земеделските производители на 27.07.2006г. са настъпили обективните предпоставки за автоматично обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл.23 т.3 от договора между страните. От датата на отписване на земеделския производител всеки от наследниците - въззиваеми дължи на ДФЗ съответната на наследствения му дял част от предсрочно изискуемия размер на получената от наследодателя им част от отпуснатия кредит, а именно сумата 10 530лв. за всеки от тях, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предсрочната изискуемост, съобразно чл.21 от договора между страните.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 30.10.2012г., с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 от ГПК, съобразно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, петгодишният давностен срок по чл.110 от ГПК е изтекъл. С отговора на исковата молба от ответниците – сега въззиваеми е направено изрично възражение за погасяване на претенциите – главница и лихви по давност, което по изложените съображения въззивният съд намира за основателно. Предявените претенции към наследниците за целия размер на кредита, получен от наследодателя им по договор 06.03.2006г., въззивният съд намира за погасени по давност към датата на подаване на предявяване на иска в съда, поради което и предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.

Липсва реплика от страна на ищеца че погасителната давност е била прекъсвана, поради което и това обстоятелство не следва да се обсъжда от съда. 

Но дори и да се разгледа и в отношение на евентуалност се приеме, че с извършваните от Р.К. плащания на части от задължението, сочени в – по-голямата част от платежните нареждания като погасяване на лихви, е налице мълчаливо действие по признание на дълга, основание за прекъсване на давностния срок, въззивният съд намира, че вземането към нея е погасено поради извършени от последната плащания, както до датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение, така и в хода на производството. Признатата от ищеца сума, постъпила като погашение на задълженията по договора до 16.11.2016г. е в размер на 26 161лв. Представените по делото платежни нареждания сочат като наредител или като задължено лице наследникът Р. Кадирава. Изчислена от съда законната лихва върху частта на наследницата до датата на последното извършено плащане – 09.08.2017г. е в размер на сумата 13 242.04лв. Дори и последните плащания, да са извършени по образуваното изпълнително дело, за което няма доказателства по делото, и да не съобразяват от съда, съобразно разрешението дадено в т.9 на тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК, платената от наследницата К. сума до 16.11.2016г. надвишава изчисления от съда размер на задължението, включващо главница и законна лихва върху главницата, считано от датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поради което и на друго основание – поради погасяване предявения срещу нея установителен иск би бил неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.

Доказателства за действие от друг от наследниците, което може да бъде определено като признание на дълга – няма представено по делото.

С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния извода за неоснователност на предявения установителен иск с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззивниците следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата по 841лв. за всеки от тях, представляващи адвокатско възнаграждение. Направеното възражение в писмено становище на въззивника, депозирано преди съдебно заседание, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въззивният съд намира за основателност. Делото пред въззивна инстанция не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и адвокатското възнаграждение, което следва да бъде възложено на насрещната страна следва да бъде намалено до минималните размери, предвидени в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1950 от 22.12.2017г. по гр.дело № 682/17г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на Г.С.К. от гр.Суворово, ЕГН **********, сумата 841лв. /осемстотин четиридесет и един лева/, представляваща направени разноски – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на Ш.С.И. от гр.Суворово, ЕГН **********, сумата 841лв. /осемстотин четиридесет и един лева/, представляваща направени разноски – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 136 да заплати на Р.С.К. от гр.Суворово, ЕГН **********, сумата 841лв. /осемстотин четиридесет и един лева/, представляваща направени разноски – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание чл.280 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: