О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 296

 

                                                гр.Варна, 23.05.2017 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

                                                                                     НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Г. Йовчев ч.т.д. №238 по описа на съда  за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София против определение №3820/28.11.2016 г., с което е прекратено производството по т.дело №204/2016 г. по описа на ВОС, ТО, по предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П. искове, за установяване по отношение на ответниците, че същите дължат на банката по договор за потребителски кредит рег.№ HL* от 28.02.2008г. следните суми: главница в размер на 277 854.72 шв.франка ведно със законната лихва върху главницата от 29.10.2014г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 62 603.86 шв.франка, за периода от 10.12.2011г. до 28.10.2014г. както и такси в размер на 2 528.64 шв.франка, за периода от 12.12.2011г. до 28.10.2014г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №13577/2014г. на 7 състав на ВРС и за които вземания са извършени предхождащи заповедното производство две цесии, на осн.чл.422 вр.чл.415 ГПК.

Жалбоподателят излага, че въпросът относно това, дали банките могат да се ползват от облекчения ред на чл.417 от ГПК, в случаите когато са придобили вземането след цесия от лице, което не може да се ползва от този ред, може да се повдига само в производството по обжалване на разпорежданията за незабавно изпълнение, но не и в случаите, при които спорът вече е пренесен пред исковия съд. Твърди, че разполага с надлежната материална и процесуална легитимация да предяви иска по чл.422 от ГПК и да получи защита по него от съда. Моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подадени са и частни жалби от адв. Р.Д., като  пълномощник на Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П.,*** против определение N 314/31.01.2017 г., постановено по т.д. №204/2016г. по описа на ВОС, ТО, в частта с която е оставена без уважение молба вх.№209/05.01.2017г. на адв.Р.Д.Д., пълномощник на ответниците по т.дело №204/2016г. по описа на ВОС, за изменение на определение №3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните ответници, на основание чл.248 ГПК.

Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

I По жалбата на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София против определение №3820/28.11.2016 г., с което е прекратено производството по т.дело №204/2016 г. по описа на ВОС, ТО

За да постанови опрделението за прекратяване, Варненският окръжен съд е приел, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д.№13577/2014 г. на ВРС, прехвърлено му с договор за цесия от търговец, който не попада в кръга на изрично изброените в чл.417, т.2 ГПК правни субекти.

Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК е създадена облекчена процедура за разрешаване започването на принудително изпълнение по отношение на заявени като безспорни вземания на лимитативно и изчерпателно изброени от законодателя субекти – държавни учреждения, общините и банките, ако тези вземания се основават на документ, или на извлечение от счетоводните книги, поради което в случаите, когато след банковата сделка са сключени различни по вид договори: цесия, допълнителни споразумения и последващ първата цесия договор за прехвърляне на промененото вземане е изключена процесуалната възможност за ползване от страна на заявителя на облекчения ред, осигуряващ незабавно принудително изпълнение срещу длъжника за цедираното му от трето лице – небанкова институция.

Съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд са в пълно съгласие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК, обективирана както в определение № 1161 от 28.12.2012 г., по ч.т.д. № 865/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, така и на другите, посочени в обжалваното определение съдебни актове.

Според тази практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, не може банката - цесионер да иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, каквато заповед не би могъл да иска цедентът - небанково юридическо лице. Разпоредбата на чл.417, т.2 ГПК, предоставя облекчена процедура за защита на лимитативно посочени от законодателя правни субекти - държавни учреждения общини и банки да получат заповед за изпълнение и изпълнителен лист, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводните им книги.

От една страна цесията се установява с други документи, различни от извлечението от счетоводните книги, които не са предвидени нито в чл.417 ГПК, нито в нормите на специалния ЗКИ. От друга страна, не може да се приеме, че с обратното прехвърляне на вземането, са се възстановили отношенията между банката и длъжника, в състоянието, в която са се намирали по време на действие на договора за кредит между тях, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че след първата цесия от 09.04.2008 г., цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е подписал пет  допълнителни споразумения с длъжниците за преструктуриране на дълга, т.е. дружество небанква институция е променило първоначалните условия по договора за кредит, вкл. размера на дълга и начина му на погасяване. Именно вече промененото вземане е цедирано обратно на банката – заявител по чл.417 ГПК с договор за цесия от 30.07.2014 г.

След като вземането срещу длъжника, основано на банкова сделка между последния и конкретна банка, впоследствие е прехвърлено от същата на трето лице - небанкова институция, което по- късно, но вече в качеството си на цедент го е цедирало на същата тази банка, като при второто прехвърляне вземането е променено спрямо първоначалното, произтичащо от кредитния договор, то банката не би могла да се ползва от уредения в заповедното производство - чл.417, т.2 ГПК ред за защита, тъй като лицето от което е получила заявеното вземане по силата на договор за цесия, не попада в изрично и лимитативно изброените от законодателя субекти.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение за прекратяване е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с приложени към отговорите договори за правна помощ, сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на насрещните страни, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба 1, в размер на 6425 лева.

II По частните жалби на адв. Р.Д., като  пълномощник на Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П.,*** против определение N 314/31.01.2017 г., постановено по т.д. №204/2016г. по описа на ВОС, ТО, в частта с която е оставена без уважение молба вх.№209/05.01.2017г. на адв.Р.Д.Д., пълномощник на ответниците по т.дело №204/2016г. по описа на ВОС, за изменение на определение №3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните ответници, на основание чл.248 ГПК.

Установява се, че в производството пред ВОС, ответниците Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П., са били представлявани при условията на предоставена безплатна правна помощ от адв.Р.Д. от ВАК.

Действително, съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В случая са налице всички предпоставки за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответниците, което съдът е сторил с определението за прекратяване, присъждайки в полза на адвоката, сумата от 19 275 лева – възнаграждение, съответстващо на посочения в Наредбата минимален размер по арг. от чл.36, ал.2 ЗА.

Обстоятелството, че адвокатът е представлявал тримата ответници по делото, не означава, че възнаграждение определено по посочения по-горе ред, следва да се присъди за всеки от представляваните, тъй като това не произтича, нито от ГПК, нито от Закона за адвокатурата, нито от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради което при безплатото процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Това е така, доколкото целта на разпоредбата е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в Закона за адвокатурата лице, при осигуряване възнаграждението на пълномощника, съобразно изхода на делото и за съответния вид работа.

Ето защо, съдът намира, че определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв.Р.Д.Д., за изменение на определение №3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните ответници  е правилно и законосъобразно, поради което частните жалби, следва да се оставят без уважение.

 

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище гр.София против определение №3820/28.11.2016 г., с което е прекратено производството по т.дело №204/2016 г. по описа на ВОС, ТО, по предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П. искове, за установяване по отношение на ответниците, че същите дължат на банката по договор за потребителски кредит рег.№ HL33562 от 28.02.2008г. следните суми: главница в размер на 277 854.72 шв.франка ведно със законната лихва върху главницата от 29.10.2014г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 62 603.86 шв.франка, за периода от 10.12.2011г. до 28.10.2014г. както и такси в размер на 2 528.64 шв.франка, за периода от 12.12.2011г. до 28.10.2014г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №13577/2014г. на 7 състав на ВРС и за които вземания са извършени предхождащи заповедното производство две цесии, на осн.чл.422 вр.чл.415 ГПК.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.Д.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 6425 (шест хиляди, четиристотин двадесет и пет) лева, представляващи адв.възнаграждение за оказаната на Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П. по в.ч.т.дело №238/2017 г. на ВнАС, ТО, безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частните жалби на адв. Р.Д., като  пълномощник на Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П.,*** против определение N 314/31.01.2017 г., постановено по т.д. №204/2016г. по описа на ВОС, ТО, в частта с която е оставена без уважение молба вх.№209/05.01.2017г. на адв.Р.Д.Д., пълномощник на ответниците по т.дело №204/2016г. по описа на ВОС, за изменение на определение №3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните ответници, на основание чл.248 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: