Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

234/30.07.2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    тридесети юни                                                      Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                      А.Братанова

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  24  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК 121830616, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19, представлявана от В – главен изпълнителен директор и Д Н Н – изпълнителен директор , представляващи ЗАЕДНО Банката против решение № 126/10.11.2014г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2014г., с което е отхвърлен иска й срещу ЕТ„Престиж 95-М.М.", ЕИК 118527185 с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за приемане за установено, че същият дължи следните суми: - 80 281,66 евро – представляваща незаплатена част от главница по договор за кредит от 17.11.2005г. и анекси към него; договорна лихва в размер на 14 189,91 евро за периода 26.12.2011 г. - 09.10.2013г.; наказателна лихва в размер на 9 727,14 евро за периода 30.12.2011 г. - 09.10.2013г. и с което Банката е осъдена да заплати на ответника  сумата от 3 232 лв. - разноски по делото. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт поради неговата неправилност – необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и вместо него – постанови друг, с който да уважи предявената искова претенция. Алтернативно, в случай на преценка, че изискуемостта на кредита не е настъпила на основание сключения договор за кредит – чл.23.1 от Анекс  № 5/25.06.2010г., неразделна част от договора за кредит от 17.11.2005г., моли да бъде прието, че длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост през м.ноември 2012г. в  предходно образувано от Банката заповедно производство през 2012г. и въз основа на това да уважи предявения иск. Претендира разноски и ю.к. възнаграждение.     

        Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

        Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

        Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

          Ицещът „Банка ДСК" ЕАД,гр.София, ЕИК 1218306161569 претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът ЕТ „Престиж 95 – М.М.” с ЕИК 118527185 й  дължи  следните суми: - 80 281,66 евро  незаплатена част от главница по договор за кредит от 17.11.2005г. и анекси към него; договорна лихва в размер на 14 189,91 евро за периода 26.12.2011 г. - 09.10.2013г.; наказателна лихва в размер на 9 727,14 евро за периода 30.12.2011 г. - 09.10.2013, ведно със законната лихва върху главницата от 10.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1716/2013г. на Силистренски РС.

Безспорно установено от фактическа страна е наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните  по спора по силата на Договор за кредит - револвираща кредитна линия от 17.11.2005 г., в размер на 190 000 лева, със срок за ползване 12 месеца, считано от датата на неговото сключване.

Част от условията по кредита са предоговорени с подписаните Анекси № 1 – 4 към него. С Анекс №5 от 25.06.2010 г. е прекратено револвирането на кредитната линия за остатъка от кредита в размер на 96 631,66 евро, кредитът е преструктуриран в стандартен, изготвен е нов погасителен план, подробно описан в т.5 от Анекса, а крайният срок за погасяване е определен на  25.06.2016 год. - 72 месеца. Съгласно  т.22, б."б" от анекса кредиторът има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. Уговорена е и  наказателна лихва върху размера на цялата неиздължена главница, включваща договорената по т.9.1 лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

        Безспорно установено е още, вкл. и от заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, че на 25.11.2011г. е преустановено редовното погасяване на задълженията на кредитополучателя, както и че от 10.08.2012г. е започнало начисляване на санкционираща лихва на осн.т.21, б.”в” от анекс № 5. На 09.10.2013г. Банката е подала заявление за издаване на Заповед на незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК.

По образуваното ч.гр.д. № 1716/2013г. на Силистренския РС  е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 04.12.2013г., а в последствие  е образувано и изп.дело № 20147670400029 на ЧСИ Георги Георгиев с рег. № 767 на КЧСИ.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ задължението на ответника възлиза на 104 198,71 евро, от които – главница в размер на 80 281,66 евро; договорна лихва в размер на 14 189,91 евро за  периода 26.12.2011г.- 09.10.2013г. и наказателна лихва в  размер на 9 727,14 евро за периода 30.12.2011г. – 09.10.2013г.

Основният спорен въпрос е обявила ли е Банката кредита за предсрочно изискуем, кога и с какъв акт. Съобразно исковата молба и позицията, поддържана пред първата инстанция, волеизявления за предсрочна изискуемост Банката е направила с писмо  изх.№ 941/13.07.2012г. – л.43, получено лично от М.М., в качеството му на законен представител на длъжника, на същата дата. Видно от съдържанието му, Банката го уведомява, че към датата на съставянето му  има неизплатени задължения в размер на 10 290 евро, просрочена лихва в размер на 4 915,66 евро и наказателна лихва в размер на 766,25 евро. Поканила го е в седемдневен срок от датата на получаване на писмото да погаси задълженията си ведно с начислените наказателни лихви, като  изрично го е предупредила,  че при непогасяване на задълженията в посочения срок има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и ще предприеме всички мерки за събиране на дължимите суми. Волеизявление обаче за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в това писмо не се съдържа. Освен това видно от приложеното на л.96 по делото предложение за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до Главния регионален мениджър на Регионален център Варна, съгласуването за  това е извършено на 06.08.2012г. Предвид на така установеното и с оглед тълкуването, дадено в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., и настоящата инстанция прави извод за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита към момента на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ.

        Във въззивната жалба се твърди, че обявяването на  предсрочната изискуемост на кредита е извършено с предходни предприети от Банката действия за принудително събиране на задължението, а именно – Заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от 14.09.2012г., по което е образувано ч.гр.д. № 1545/2012г. на СсРС, както  и депозирана от „Банка ДСК” искова молба вх.№ 1774/05.11.2012г. на Силистренския окръжен съд, образуваното производство по която е прекратено поради процесуални нарушения. Твърдението е направено за първи път пред настоящата инстанция и представлява въвеждане на ново фактическо основание на заявената искова претенция, релевирано след изтичане на преклузивния за това срок – допълнителната искова молба. По тези съображения то се явява процесуално недопустимо, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

С оглед основателността на възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, съдът следва да се съобрази с тълкуването, дадено в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК, както и с постановената след него по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС -  решение № 139/05.11.2014г. на ВКС, ТК, по т.д. № 57/2012г., първо т.о., съгласно която щом като към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ кредиторът не е уведомил длъжника  за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, вземането следва да се признае за съществуващо само в размера на неплатените до този момент – 09.10.2013г. – падежирани месечни вноски по кредита, като изявлението на Банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита   имплицитно се съдържа  в исковата молба и е достигнало до длъжника в момента на получаване на препис от нея. 

Съобразно заключението на  ССчЕ  задължението на ответника  към момента на подаване на заявление за издаване на ЗНИ – 09.10.2013г. възлиза на 104 198,71 евро, от които : главница в размер на 80 281,66 евро;   договорна лихва в размер на 14 189,91 евро за  периода 26.12.2011г.- 09.10.2013г. и  наказателна лихва в  размер на 9 727,14 евро за периода 30.12.2011г. – 09.10.2013г.  На 19.10.2011г. е осъществено последното плащане. На 25.11.2011г. е преустановено редовното погасяване на кредита.  Към тази дата, или за периода 25.06.2010г. – 25.11.2011г. са платени 17 погасителни вноски, от които 12 вноски с главница 750 евро, или 9 000 евро и 12 вноски с главница 1 470 евро, или 7 350 евро. Общо погасената сума е в размер на 16 350 евро. Видно от заключението на ССчЕ, Погасителния план и извлечението от счетоводните книги на Банката към 09.10.2013г. са налице 22 просрочени вноски, с главница 1 470 евро, в общ размер на 32 340 евро.

За установяване размера на договорната лихва върху падежираната главница за  периода 26.12.2011г.- 09.10.2013г. и  за размера на наказателната лихва за периода 30.12.2011г. – 09.10.2013г., такси и разноски по кредита, във въззивната инстанция е назначена ССчЕ, от чието второ заключение, прието без възражение от страните,   се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ – 09.10.2013г. общото задължение на кредитополучателя с настъпил падеж е в размер на 40 630,27 евро, или 79 465,89 лв, от които : главница – 32 340 евро или 63 251,54 лв; редовна лихва по просрочена главница – 3 544,71 евро или 6 932,85лв и наказателна лихва по просрочена главница – 4 745,55 евро  или 9 281,50лв. Неплатени и дължими такси и разноски към тази дата експертизата не е установила. Посоченият размер на дълга е част от отразения в извлечението от счетоводните книги на Банката, представено по ч.гр.д. № 1716/2013г. на Силистренски РС, ведно с подаденото заявление за издаване на ЗНИ.

В посочените размери  по пера исковата претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата над тях. В тази връзка съдът дължи произнасяне по направеното в пледоария по същество възражение от въззиваемата по спора страна, че процедирайки така, съдът би постановил нещо различно от поисканото от ищеца, тъй като предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на извлечението от счетоводните книги на Банката и произтичащо от договор за кредит, в който размерът  и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Банката не е твърдяла, че договорните отношения продължават да съществуват, не е направила и изменение на иска си по предвидения за това процесуален ред, предвид на което счита за неправилно съдът да изземва роля, която не му се следва по закон и да променя материалната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство.

Изложената теза съдът не споделя по следните съображения :

Вярно е, че обема на спорното материално право, предмет на предприетата искова защита, се определя от ищеца съобразно твърденията му и представените към тях доказателства. Изменение на предявения иск може да бъде осъществено или по основание, или по размер и то по предвидения за това ред в ГПК и в предвидените за това срокове.  В процесния случай обаче не се касае за изменение на иска нито по основание, нито по размер, тъй като предмета на претенцията, поддържана във въззивната жалба – падежираните вноски към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –09.10.2013г, се съдържа както в самото заявление, така и в исковата молба по чл.422 ГПК като период и размер на вземането. Същият се съдържа и в извлечението от счетоводните книги на Банката – л.9 на ч.гр.д. № 1716/2013г. на СсСР. Преценявайки, че ЧАСТ от спорното материално право се явява основателна, съдът не се произнася по „нещо различно от заявеното от ищеца, респ. – от заявеното в заповедното производство”. Освен това същото процесуално разрешение е дадено и в цитираното вече реш. № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това съставляващо задължителна за съда практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009г.

По разноските : Съгласно т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В тази връзка ищецът е направил разноски в заповедното произв. -  4 075,90лв – държавна такса + 2 487,95лв – ю.к.възнаграждение, изчислено като минимален размер по Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, или общо – 6 563,85лв/; за първа инстанция – 4 075,90лв – държавна такса и 2 487,95лв – ю.к. възнаграждение, или общо – 6 563,85лв и за втора инстанция - 4 075,90лв – държавна такса и 2 487,95лв – ю.к. възнаграждение, или общо – 6 563,85лв. Общият размер на претендираните разноски от ищеца е 19 691,55лв. Ответникът е направил разноски за първа инстанция 3 232лв, а за втора  - 7 784лв, съгласно договор за правна защита и съдействие – л.15, или общо – 11 016лв. Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция на ищеца се дължат 9 966лв, а на ответника – 5 440лв. Изчислени по компенсация на ищеца се дължат 4 526лв.

Водим от горното, съдът

 

                           Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 126/10.11.2014г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 71/2014г.,  в частта, в която е отхвърлен предявения от „Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК 121830616, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19 иск срещу ЕТ„Престиж 95-М.М.", ЕИК 118527185 с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за приемане за установено, че същият дължи на Банката незаплатена част от главница по договор за кредит от 17.11.2005г. и анекси към него в размер на  32 340 евро ; договорна лихва за периода 26.12.2011 г. - 09.10.2013г. в размер на 3 544,71 евро  и наказателна лихва за периода 30.12.2011 г. - 09.10.2013г. в размер на 4 745,55 евро, както и в  частта за присъдените на страните разноски, като вместо него

 

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че ЕТ„Престиж 95 М.М.", ЕИК-118527185, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.”Генерал Тошев” № 13, ет.2, ап.3, представляван от М.П.М., ЕГН **********  ДЪЛЖИ, в качеството му на кредитополучател по сключен от него Договор за кредит от 17.11.2005г. и анекси към него, изпълнение на парично задължение на „Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК 121830616, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19, в качеството й на кредитор по същия договор, в размер на 40 630,26 евро, съгласно издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 04.12.2013г. по ч.гр.д. № 1716/2013г. на Силистренски РС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, представляващо :  32 340 евро или 63 251,54 лв главница; 3 544,71 евро или 6 932,85лв. - редовна лихва по просрочена главница  за  периода 26.12.2011г.- 09.10.2013г. и 4 745,55 евро  или 9 281,50лв. - наказателна лихва по просрочена главница  за периода 30.12.2011г. – 09.10.2013г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЕТ„Престиж 95 М.М.", ЕИК-118527185, със седалище и адрес на управление гр.Силистра, ул.”Генерал Тошев” № 13, ет.2, ап.3, представляван от М.П.М., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК” АД, гр.София, ЕИК 121830616, със седалище  и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” № 19 сумата от 4 526лв. – разноски за водене на делото съобразно изхода на спора в заповедното производство, в първоинстанционното и въззивното съдебно производство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :