Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

62 /гр. Варна, 15.03.2016 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№24/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Предмет на обжалване е решение на ОС – Разград с правно основание  чл. 630 ТЗ, постановено по т.д.25/2015 год., по силата на което е обявена неплатежоспособността на „СИТИГАЗ” АД, със седалище гр.Разград, определена е начална дата на неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решението са допуснати и обезпечителни мерки – общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Решението се обжалва изцяло от длъжника „СИТИГАЗ” АД.

В жалбата се излагат доводи за липса на материално правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като се твърди, че страната продължава да развива търговска дейност, притежава активи и стопанисва търговски обекти. Излага, че затрудненията имат временен характер, като се оспорват и изводите на съда във връзка с определяне на началната дата на неплатежоспособност. Твърди се, че неправилно съдът е наложил общ запор и възбрана на имуществото на длъжника в този етап от производството.

Въззиваемата страна „ДОРС 2010” ЕООД, със седалище гр.Русе, не изразява становище по жалбата.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 633, ал.1 ТЗ, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

РОС е бил сезиран с искова молба от „ДОРС 2010” ЕООД, със седалище гр.Русе с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „СИТИГАЗ” АД, със седалищр гр.Разград. Молбата с правно основание чл. 625 ТЗ е основана на твърдения за неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост на ответното дружество.

Предприетото от ищеца обективно съединяване на искове е с евентуален характер. С оглед на изложеното,  основателността на първото поддържано материалноправно основание изключва произнасянето по евентуалното. Действията на съда съответстват изцяло на въведения от страните предмет на спора и на диспозитивното начало в процеса, приложимо на основание чл. 621 ТЗ и в производството по чл.608 и следв. ТЗ / в този смисъл и Решение 549 от 27.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 239/2008 г., I т. о./

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въззиваемата страна  „ДОРС 2010” ЕООД, със седалище гр.Русе има изискуемо вземане към въззивника в размер на 7430.85 лева, произтичащо от запис на заповед от 03.11.2014 г., с падеж 31.12.2014 г., издаден като обезпечение на задължения по съществуващи между страните договорни отношения през периода 05.04.2013 г. – 31.05.2014 г. за доставка на интериорни врати, съобразно споразумение от 03.11.2014 г.

С оглед търговското качество на страните и нормата на чл.286 от ТЗ, съдът приема, че вземанията на въззиваемия – молител в първоинстанционното производство са основани на търговска сделка.

Съобразно представените доказателства и заключението на ССЕ, дружеството не разполага с достатъчно налични парични средства, необходими за погасяване, както на формирания дълг към молителя, така и на задълженията към други кредитори, в общ размер на 3 674 038.23 лева.

Показателите за обща и бърза ликвидност, характеризиращи способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, според заключението вещото лице, както към началото на изследвания период - 31.12.2011 г., така и към датата на изготвяне на заключението са под 1, което означава, че дружеството не е разполагало с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат текущите задължения.

Анализът на показателите за финансова автономност и структура на пасива също сочи, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер.

Именно ниската ликвидност сочи, че съществува обективно състояние на имуществото на длъжника, при което краткотрайни активи са недостатъчни за покриване на текущите задължения без опасност за кредиторите. Същевременно, към 31.12.2011 г. общата стойност на всички задължения (дългосрочни и краткосрочни) надвишава стойността на наличните активи (дълготрайни и краткотрайни).

С оглед горното съдът преценява, че финансовите затруднения на длъжника имат траен и необратим характер и именно те са наложили неизпълнението на задълженията към молителя.

Въззивникът е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали на основанията, визирани в чл.608, ал.1 ТЗ. Налице са материално-правните предпоставки на закона за приемане, че същият е неплатежоспособен.

Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи  според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал.1 ТЗ. Кумулативно, към сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл.608 ТЗ. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца.

При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца, а не само тези на представените в производството кредитори. Решението по чл. 630, ал.1 ТЗ има действие спрямо всички, поради което началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно изследване и анализ на всички задължения на търговеца. Задължението за служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ.

В контекста на направените от съда правни изводи, постановеното решение на РОС е неправилно в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност.

Безспорно най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение за ДДС е към 14.05.2008 г., но анализът на финансово-икономическото състояние на дружеството съобразно заключението на вещото лице сочи, че същото е започнало да изпитва трайни финансови затруднения от 2011 год.

 Посочената от вещото лице величина на показателя за обща ликвидност към 31.12.2011 год. е 0,90; към 31.12.2012 год. – 0,96; към 31.12.2013 – 0.82 и към 31.12.2014 г. – 0.45. 

Показателят за обща ликвидност  е количествена характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. Приема се, че коефициентът е в норма, когато варира между 0,9-1 и нагоре / решение № 376/19.05.2005 год., ВКС по т.д.№ 730/2004 год.; решение № 1727/07.01.2004 год., постановено по т.д.№ 844/2003 год. на ВКС/. Показателите за ликвидност са специфични за всяко предприятие и за всеки отрасъл като се влияят от разходите, структурата на активите и спецификата на дейността.

В настоящия случай, видно от таблица – л.41 от заключението на вещото лице, структурата на актива на предприятието преимуществено се формира от материални запаси и вземания, а  наличните парични средства са в незначителен размер. Именно горната структура на актива обуславя и ниските показатели на незабавната и абсолютната ликвидност без това да презумира неплатежоспособност.

Видно от изчислените показатели за обща ликвидност, от 2011 г. и до настоящия момент дружеството е започнало да изпитва затруднения в обслужването на текущите си задължения като тази тенденция в края на 2011 г. е установена трайно и необратимо. С оглед на изложеното, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността  следва да бъде определена през финансовата 2011 год. – годината, от която всички показатели за ликвидност са съществено и трайно влошени.  

Наред със съществуващите стари задължения, през 2011 г., дружеството е започнало да формира и нови, просрочени задължения.

 При съобразяване на горепосочените критерии, началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена на  31.12.2011 год., поради което съдът намира, че решението на РОС следва да бъде отменено в частта с която за начална дата на неплатежоспособността е определена 14.05.2008 г., като се определи нова начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2011 год.  

Въззивникът излага, че затрудненията му имат временен характер, без да конкретизира причините обусловили това състояние. Под „временни затруднения” по смисъла на чл. 631 от ТЗ, законодателят визира обективно състояние на длъжника, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции. Затрудненията са временни, когато могат да бъдат преодоляни в разумен срок.

В настоящото производство, длъжникът не е установил възможността за преодоляване на затрудненията чрез събиране на вземания или приходи от стопанска дейност. Страната не е оказала достатъчно съдействие при изготвяне на ССЕ, поради което съдът е в невъзможност да установи конкретните вземания на търговеца, респ. тяхната ликвидност, изискуемост и събираемост. Следва да се има предвид, че  събраните по делото доказателства сочат за допуснато от длъжника бездействие за изпълнение на изискуемите му парични задължения в значителен период от време – факт, който изключва временния характер на затрудненията.

От друга страна под имущество по смисъла на чл.631 от ТЗ трябва да се имат предвид предимно краткотрайните активи на търговеца, тъй като обикновено дълготрайните активи са необходими за дейността на длъжника и продажбата им, дори да са с висока ликвидност, може да осуети или да затрудни неговата стопанска дейност и да създаде опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 ТЗ. Въззивникът не е представил доказателства какво имущество е заприходено като ДМА, вкл. възможността същото да бъде осребрено без да попречи на основната търговска дейност. 

С оглед на изложеното, съдът приема, че дружеството не е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства. Затрудненията нямат временен характер по смисъла на чл. 631 ТЗ, тъй като в производството не са установени и доказани  очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции. Притежаваните от дружеството активи, вкл. и дълготрайните такива, не са достатъчни за  формулиране на положителен извод за наличие на предпоставките по чл. 631, пр.2 ТЗ.

Жалбата има за предмет и постановените от съда обезпечителни мерки по чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ, а именно – запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника.

Решението и в тази част е неправилно.

Налагането на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника е особен вид обезпечителна мярка, налагането на която е правомощие и задължение на съда само при обявяване на длъжника в несъстоятелност - чл.711, ал.1, т.2 ТЗ. Същата поради изключителния си характер не е сред кръга мерки, които съдът може да налага при откриване на производството по несъстоятелност – още повече в случаите, когато решението не е постановено в хипотезата на чл. 630,ал.2 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдебният акт следва да бъде отменен в тази част.

В останалата част, решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 14/10.06.2015 год., постановено по т.д.№ 25/2015 год. по описа на ОС – Разград в частта, в която съдът е наложил обезпечителни мерки по чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ, изразяващи се в общ запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника, както и в частта, в което РОС е обявил неплатежоспособността на „СИТИГАЗ” АД, със седалище гр.Разград, ЕИК 117002035 с начална дата 14.05.2008 год.  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 год.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението  да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване по партидата на дружеството.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в 7-мо дневен  срок от вписването му в ТР при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: