Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

54 ./гр. Варна, 27.02.2019 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                  

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№24/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С.В.И. *** срещу решение №906/22.11.2018 г. по т.д.1057/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен иска ѝ срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София за горницата над 20 000 лева до претендираните 200 000 лева, ведно със законната лихва от 05.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София срещу решение №906/22.11.2018 г. по т.д.1057/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплатина на С.В.И., ЕГН ********** *** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й Р. В. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014 г. по вина на К. И. К., признат за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г. присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на ОС Варна, при наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 28.02.2014 г. между деликвента и ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 05.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е съобразено, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Позовавайки се на разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ излага, че лихва за забава не се дължи, тъй като данни за банкова сметка ***, едва на 12.11.2018 г.

Насрещната страна С.В.И. ***, не е подала  писмен отговор.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС e предявен иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, от С.В.И. *** за заплащане на сумата от 200 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й Р. В. Г. следствие ПТП, допуснато по вина на К. И. К., признат за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г. присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на същия съд, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 28.02.2014 г. между деликвента и ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба, ищцата излага, че в резултат от смъртта на сестра й е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания и травма от внезапната й загуба, за компенсирането на които счита, че има право да получи застрахователно обезщетение по застраховка гражданска отговорност, сключена с ответното дружество.

            Ответникът ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като твърди, че ищцата няма право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице трайна житейска връзка и особена близост с починалата. Направено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради шофиране под въздействие на алкохол и без поставен обезопасителен колан.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на ОС Варна, К. И. К. е признат за виновен за това, че на 28.02.2014 г. в гр. Варна при управление на лек автомобил м. „”Мазда 3” с рег. №  В 1818 РК е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на Р. В. Г.. От представенто удостоверение за родствени връзки се установява, че починалата е сестра на въззивницата С.И..

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД №489/2015 г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите  свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на произшествието,  водачът на л.а. „Мазда 3” с ДК№ В 1818 РК е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” в ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД.

Въззивните възражения са сведени до наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед качеството й на сестра на починалото лице, респективно до размера на обезщетението за обезвреда, в случай, че се установи основание за присъждането му..

Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция  въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

            В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

За установяване на неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетеля Иринка В., от които се установява, че между въззивницата С.И. и починалата й сестра Р. Г. е била налице силна емоционална връзка, съпътствала целия им съзнателен живот. Сестрите са били изключително близки, с оглед малката възрастова разлика помежду им – по-малко от две години, винаги са живеели заедно, а по-зряла възраст близо една до друга. Двете са се имъжили в периода 1992 – 1995 г., за мъже от едно и също село, живели са за кратко там, след което семействата им са се преместили в гр.Варна, като жилищата в кв.“Вл.Варненчик“, са били разделени само от една улица. Според свидетелката, двете са били изключително задружни, контактували са ежедневно, взаимно са си помагали в отглеждането на децата. След смъртта на Р., въззивницата се е променила много, станала е тъжна, апатична, имала е проблеми и в работата. Съдът намира, че свидетелските показания следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са основани на непосредствени възприятия относно фактите до които се отнасят, не са опровергани от насрещната страна и няма основание за съмнение в достоверността им.

Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между починалата и нейната сестра е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка и за понесени от въззивницата  сериозни морални болки и страдания от смъртта на сестра ѝ. Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и въззивницата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Признаването на материалноправна легитимация на въззивницата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между нея и сестра ѝ, характеризиращи се с особено силна привързаност и взаимна обич.

Ето защо настоящият състав намира, че въззивницата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята сестра, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

Застраховката застраховката "ГО" е сключена с полица 23113000732987/04.03.2013 г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) -  за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 05.07.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.

Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователнто съдитие, настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

При констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да  покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – септември 2014 г., които съгл. §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с възрастта на починалата Р. Г. към момента на реализиране на произшествието – 28.02.2014 г., обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между нея и въззивницата духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на понесените морални болки и страдания, обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на вредите, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че обезщетение в размер на 50 000 лева, би възмездило по справедливост претърпените от въззивницата вреди.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.

От ангажираните специални знания на вещите лица се установява, че леталният изход би настъпил с или без ползване на предпазен колан от починалия, а степента на алкохол в крвъта е била 0.3 промила, т.е. пострадалата, не е била алкохолно повлияна. По изложените съображения, не са налице основания за намаляване на така определения от съда размер на дължимото застрахователно обезщетение.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение в отхвърлителната част за горницата от 20 000 лева до 50 000 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което в полза на С.В.И., се присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 30 000 лв.

С оглед приложимата разпоредба на чл.227, т.2 от КЗ (отм.) вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, несоснователно се явява и оплакването във въззивната жалба, че лихва за забава не се дължи, тъй като данни за банкова сметка ***, едва на 12.11.2018 г., поради което и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за период три години преди завеждане на исковата молба – 05.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата се явява основателна.

Решението в частта, с която предявения иск е отхвърлен за горницата над 50 000 до предявения размер от 200 000 лева, следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивницата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 2030 лева.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от иск, в размер на 1200 лева и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 600 лева.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски съответни на отхвърлената част на иска. Страната е представила доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1356 лв., като на застрахователното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 1017 лв. адвокатски хонорар с оглед частичната основателност на въззивната жалба, които следва да се възложат в тежест на въззивната страна.             

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №906/22.11.2018 г. по т.д.1057/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от С.В.И., ЕГН **********,*** срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до 50 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на С.В.И., ЕГН **********,***, допълнително сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на сестра й Р. В. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014 г. по вина на К. И. К., признат за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г. присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на ОС Варна, при наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 28.02.2014 г. между деликвента и ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 05.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 226 ал.1 КЗ /отм/.

ПОТВЪРЖДАВА решение №906/22.11.2018 г. по т.д.1057/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от С.В.И., ЕГН **********,*** срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до 200 000 лева

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща  държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Б.С., адвокат при Адвокатска колегия Варна, с адрес гр.Варна ул. „Райко Жинзифов” № 52, ет.1, ап.2, сумата от 2030 (две хиляди и тридесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София и адрес на управление ул. „Св.София” №7, ет.5, сумата от 1017 (хиляда и седемнадесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата,  на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: