Р Е Ш Е Н И Е № 240

 

Гр.Варна, 28.10.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

   ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                     ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 386 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-2467/21.04.2016 година от В.П.С., чрез процесуалния си представител срещу решение No-38/22.02.2016 година, постановено по гр.д.790  по описа за 2014 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗД „Евроинс” АД, ЕИК-121265113 за заплащане на сумата за разликата над 25000 лева до предявения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2009 година, причинено от М. Н. С., при управление на л.а. „Мазда 626” с ДКNo-ХХ ХХХХ ХХ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ, за разликата над 973.11 лева до размера от 2861.41 лева, обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с факта, че на обезщетяване не подлежат само доказаните в наказателното производство вреди, а първоинстанционният съд е следвало да приеме за доказано и наличието на контузия на глава и сътресение на мозъка, които също подлежат на обезщетяване. Неправилни и незаконосъобразни са и изводите на съда относно претърпените посттравматичен стрес и депресивно разстройство. Поради тези неправилни изводи на съда се е достигнало до определяне на крайно недостатъчен размер на обезщетение, който не кореспондира с установената практика на съдилищата. Неправилни са и изводите на съда относно представените доказателства за разходи за потребителски такси и транспортни разходи. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Евроинс” АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направени съдебно-деловодни разноски.

В останалата част, с която исковете са уважени за сумата от 25000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 973.11 лева обезщетение за имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 25.11.2014 година В.П.С. излага, че на 30. 11. 2009г. при при управление на МПС л. а. м. „Мазда 626“ с ДК№ ХХ ХХ ХХ ХХ от М. Н. С., същата виновно нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 20 от ЗДвП, довели до навлизане в лентата за насрещно движение, управление на автомобила с несъобразена скорост, в резултат на коeто изгубила контрол върху МПС и блъснала управлявания от ищеца л. а. м. „ВАЗ 2103“ с ДК№ ХХ ХХ ХХ ХХ, причинявайки му множество телесни увреждания и щети по автомобила. С решение 1670/30.06.2010 година, постановено по НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. Варна, 32 – състав тя била освободена от наказателна отговорност на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 и чл. 78 ал. 1 от НК, като и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца. В резултат на това ПТП, на ищеца В.С. са причинени следните увреждания: счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, всяко от които увреждания съставлява средна телесна повреда, предмет на НАХД № 2298/ 2010г. на ВРС. Освен това ищецът претърпял травма на главата със загуба на съзнание, което представлява средна телесна повреда, както и посттравматичен стрес и депресивно разстройство.

По повод на уврежданията ищецът е приет за лечение в Клиника по ортопедия и травматология, откъдето е изписан на 08.12.2009 година, където са установени и посочените телесни увреждания. За продължаване на лечението на 12.02.2010 година е приет в МБАЛ „Д-р Теодоси Витанов” ЕООД-гр.Трявна в отделение по ортопедия и травматология, като от 15.02.2010 година до 22.02.2010 година е преместен в отделение по физиотерапия и рехабилитация в същата болница. На 18.03.2010 година е приет за рехабилитация в МБАЛ „Св.Марина” ЕАД-гр.Варна, като е изписан на 25.03.2010 година. За проведеното лечение е закупувал медикаменти и консумативи като направените разходи са в общ размер от 2 861. 41лв.

Водачът, причинил ПТП М. Н. С. е имала валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с „Евроинс” АД за управляваното от нея МПС, като била образувана щета № 1500045685/ 28. 06. 2011г. в резултат на която на В.П.С. била преведена сумата от 3 000лв.

Моли съдът да постанови решение, с което осъди дружеството – ответник да му заплати сумата от 40 000лв., обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, причинени му в следствие на горното ПТП, изразяващи се счупване на дясната бедрена кост в долната трета, обусловило затруднено движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясно колянно капаче, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднено движение на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца; травма на главата със загуба на съзнание; посттравматичен стрес и депресивно разстройство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 30. 11. 2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 2 861. 41лв., представляваща обезщетение за причинените му в резултат на ПТП имуществени вреди – разходи за и във връзка с лечението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане 30. 11. 2009г. до окончателното и изплащане, ведно с направените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД гр. София, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Направено е възражение за погасяване по давност. Оспорва се и размера, като се твърди, че същият е прекомерно завишен. По отношение претенцията за причинени на ищеца неимуществени вреди, ответникът е заявил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца, който сам извършил нарушение на ЗДвП, управлявайки собственото си МПС без обезопасителен колан. Ответникът оспорва част от претърпените от ищеца увреждания, тъй като травматичните увреждания и негативните последици от психологическо естество са недоказани. Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 б. В от ЗЗД на обезщетението за забава. По обезщетението за имуществени вреди твърди, че липсват доказателства част от разходите да са сторени във връзка с лечението, съответно с причинените с процесното ПТП увреждания, като прави възражение и за началния момент, от който възниква задължението за плащане на обезщетение за забава. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното като доказателство по делото НАХД № 2298/ 2010г. по описа на РС гр. Варна, 32 състав, е видно, че М. Н. С. от гр. Казанлък, с ЕГН **********, е била призната за виновна в това, че на 30. 11. 2009г. в гр. Варна, посока к. к. „Златни пясъци“ – с. Кранево, при управление на МПС – л. а. м. „Мазда 626“ с ДК№ ХХ ХХХХ ХХ, нарушила правилата за движение по пътищата /чл. 16 алр. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинила на В.П.С. три средни телесни повреди, изразяваща се в: счупване на дясната бедрена кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца; счупване на дясното колянно капаче, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 4 месеца; счупване и изкълчване в областта на дясно стъпало – предходилни кости, обусловило затруднение в движението на долен десен крайник за период от около 3 – 4 месеца, съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б от НК, за което и на основание чл. 78 а ал. 1 от ГПК е била освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10  месеца.

Не се спори между страните, като е прието за безспорно установено в о.с.з. на 22.04.2015 година, че е налице валидно застрахователно правоотношение. Липсва спор, че по щета № 1500045685/ 28. 06. 2011г., образувана пред „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД по претенция на В.П.С., му е била преведена сумата от 3 000лв.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че причината за настъпване на произшествието е загубването на контрол над управлението на л. а. м. „Мазда 626“ с ДК№ ХХ ХХ ХХ ХХ от страна на водача му, последвалото навлизане на автомобила в насрещното движение, при което пресича траекторията на движението на л. а. м. „ВАЗ 2103“ с ДК№ ХХ ХХ ХХ ХХ, в следствие на което е настъпил удар между двата автомобила. Механизмът на възникване на ПТП се изразява в пресичане траекториите на движение на двата автомобила, в следствие на което настъпва удар между предна дясна част на купето на л. а. м. „Мазда 626“ и предната лява част на купето на л. а. м. „ВАЗ 2103“. Мястото на удара се намира в около средата на лентата за движение по посока гр. Варна, т. е. в лентата за движение на л. а. м. „ВАЗ 2103“. След удара, в следствие на възникналите моментни сили, последният се завърта под ъгъл от около 60 градуса около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и в процес на транслация и ротация не предвижва незначително назад и в дясно, като преминава с предните си колела върху десния банкет, а задните му колела остават на платното за движение. Вещото лице дава заключение, че леките автомобили „ВАЗ 2103“ са оборудвани с триточкови механични предпазни колани за предните две места, като в зависимост от регулировката на предпазния колан и седалката на л. а. м. „ВАЗ 2103“, при челен удар тялото на водача в областта на обхвата на колана би се изместило в посока на волана на автомобила от 0 м. до 0. 20 м. При разпита си в съдебно заседание експертът е уточнил, че изместването на краката на ищеца при удара не зависи от положението на колата. Тъй като конкретният обезопасителен колан, с който са оборудвани автомобилите „ВАЗ“ е триточков и минава диагонално през тялото и се закопчава с катарама в долната си част, краката на водача се изместват свободно напред. Вещото лице е посочило, че долната част на арматурното табло на тези леки автомобили е ниско долу и предвид факта, че ударът за л. а. м. „ВАЗ“ е чисто челен, ексцентричен в предна лява част, е настъпило съприкосновение между таблото и водача. За нараняванията по краката на ищеца от значение е било не поставянето на обезопасителен колан, а положението на седалката – дали е преместена напред към таблото или назад, до колко е спусната облегалката и, както и по какъв начин е закопчан коланът – максимално стегнат или максимално отпуснат.

От заключението на вещите лица по назначената от съда комплексна СМЕ, изготвена от специалисти съдебен лекар и неврохирург, се установява, че при възникналото на 30.11.2009г. ПТП В.С. е получил следните увреждания: счупване на латералния кондил на дясната бедрена кост, открито полифрагментно счупване на пателата на десния крак, фрактура с луксация на дясното стъпало, тип „Листфранк“. Всяко от тези увреждания е довело до затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 3 до 5 месеца, като активните и пасивните движения са възстановени след проведеното лечение и рехабилитация до степен, че да се движи самостоятелно без помощни средства, да изпълнява битовите и служебните си задължения, да се придвижва на големи разстояния с велосипед, със слабо изразен дефицит на дясната коленна става и дясното стъпало. Вещите лица са категорични, че в медицинските документи за състоянието на ищеца непосредствено след претърпените травматични увреждания при ПТП не съдържат данни за причинена му черепно – мозъчна травма. Така от приложения фиш за спешна медицинска помощ е посочено, че ищецът е с нормален неврологичен статус, в съзнание, няма отпадни неврологични симптоми, с нормални зеници, отваря очи спонтанно, ориентиран, подчинява се при двигателна реакция. При последващото му приемане в Спешен център на МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, анамнезата е снета по негови данни за претърпяно ПТП и  болки в дясното коляно, не е споделял оплаквания за други страдания или липса на спомен от случилото се. Вещите лица опроверават записването в представения от ищеца Талон Медицинско направление, амб. № 114/ 28. 02. 2011г., в който е посочена диагноза „състояние след ЧМТ със загуба на съзнание, няма ясен спомен за случилото се“, тъй като липсват обективни критерии за поставянето и в период от 1, 4 година след ПТП. В медицинския талон не са отразени изследванията за установяване на такава диагноза, за степента на разстройство на съзнанието /по ГКС/. Според вещите лица, категорично установените травматични увреждания в областта на долен десен крайник на ищеца са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени на посочената дата в резултат на удари или притискане с или върху части или предмети в купето на л. а. „ВАЗ 2103“, управляван от ищеца. Наличието в медицинските документи на амбулаторно поставени диагнози като „Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“, „Посттравматично тревожно разстройство“, „Реактивна депресия, депресивен епизод“, както и обективното състояние „Леко напрегнат, цялостно ориентиран, критичен към състоянието си, споделя психотравмени преживявания от свръхценно естество и соматични оплаквания, емоционално лабилен, памет и интелект – в норма за възрастта и социалния опит“ не са наложили клинично изследване и болнично лечение. Не е установена психиатрична нозологична единица, обуславяща „разстройство на съзнанието“ с невъзможност за социално адаптиране. Експертите са дали заключение по повод представените документи за сторени разходи за лекарства и консумативи, че закупените такива – шини, гипсовъчни материали, бинт и др. обичайно се използват при наранявания в областта на крайниците  и е възможно да са били ползвани в МБАЛ „Св. Анна“, в Клиника по ортопедия и травматология за лечение на ищеца. Предписаните лекарства за обезболяване и дезинфекция са съотносими към лечението на посочените травми. Предписаните многократно лекарства с антидепресантно действие са насочени за лечение на депресивни епизоди, установени в амбулаторни условия при медицинските прегледи на ищеца. Фактурите и касовите бонове за заплатена потребителска такса за лечение в МБАЛ „Св. Анна“ за прегледи в отропедични кабинети са в пряка връзка, според вещите лица, с травматичните увреждания на долен десен крайник, както и за отстраняването на фиксаторите на костните фрагменти в МБАЛ – гр. Трявна. Ищецът представил и документи за платени потребителски такси, заплатени за обслужване в различни рехабилитационни центрове в гр. Варна, в гр. Трявна, в с. Шкорпиловци и в Павел баня, които биха могли да се приемат във връзка с претърпените травми. Вещите лица не изключват билетите за градски и жп – транспорт да са във връзка с пътуванията до медицински или рехабилитационни центрове. Освен това вещите лица са дали заключение, че от механизма на ПТП, вида и интензитета на получените телесни увреждания не може да се установи категорично дали тялото на водача при удара се е придвижило свободно напред /ако е било без поставен обезопасителен колан/ или е било фиксирано от колана и вгънатото навътре табло е притиснало и ударило коляното му. Главата, тялото и долните крайници /включително колената и бедрата/ на водача се предпазват от удари при поставен колан и при обичайно разположение на частите в купето на автомобила. При промяна в конфигурацията на предната част на купето, само от медицинска гледна точка не може да се даде отговор дали наличието на или липсата на поставен обезопасителен колан би довело или би осуетило настъпването на различни по степен и тежест увреждания. При разпита си в съдебно заседание вещите лица са уточнили, че затрудненията в походката на ищеца остават и продължават, макар и частично или слабо изразени, независимо от преминаването на острия период на травмата и отстраняване на част от фрагментите. Тези затруднения са съпроводени от болков синдром продължително време след травмата. По данни на свидетелите, ищецът непосредствено след ПТП е имал кръв по лицето и подпухване, което сочи на някаква рана в тази област. Счупването на носа, освен ако не е открито, не може да бъде установено от трети лица, необходимо е рентгеново изследване, дори при което в някои случаи не може да се установи счупването на носните кости. По повод твърденията за загуба на съзнание, вещите лица сочат, че когато на загубата на съзнание не присъства лекар, се приемат посочените от пациента данни. Във връзка с гласните доказателства за липса на ясен спомен от случилото се, според вещите лица за развитието на комационния синдром са необходими следните елементи: травма на главата, загуба на съзнание за определен период от време, последвани от главоболие, гадене, повръщане и последваща амнезия, която може да бъде ретроградна, томоградна, антероградна. Мозъчните контузии могат да бъдат установени обективно посредством скенер или магнитен резонанс, или след време – по симптоми на останал неврологичен дефицит. За разлика, при мозъчното сътресение, дори при развит комационен синдром, отшумява без никакви последствия в рамките на период от 1 седмица до 1 месец. По повод представения Талон за медицинско направление № 114, то три години след травмата посочените в него увреждания могат да бъдат установени единствено посредством скенер за установяване обективното състояние на мозъка. Вещите лица са категорични, че в приложената медицинска документация няма данни за претърпяна от ищеца ЧМТ: пациентът е бил в съзнание, нямало е забавена или липсваща зенична реакция, най – сетне самият той не е посочил, че има липса на спомен от произшествието, няма данни за претърпяно от него разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според експертите, липсата на  ясен спомен за ПТП се дължи на т. нар. „степенно стеснение на съзнанието“, което непредставлява загуба на съзнание, а може да бъде предизвикано от уплаха, агравация, симулация и пр. За разстройство на съзнанието при определена нозологична единица се приема, когато пациентът не може да се вгради в обществото, има затруднена памет, мислене, промяна в емоционалното състояние, в интелектуалната дейност и т. н. Депресивният синдром не изключва пациента от обществото, а самият той може да бъде предизвикан от различни причини, дори при ВИП комфорт, в работна среда или в семейството. Същинската депресия представлява част от психиатрично заболяване – биполярно разстройство, шизофрения или циклофрения. Реактивната депресия представлява депресивен епизод, реакция на човека към дадено негативно външно въздействие, но те не го отделят от обществото, от работата и не представляват част от депресивната фаза на психиатрично заболяване.

От заключението по назначената от съда повторна комплексна СМЕ се установява, че В.П.С. е получил в резултат на ПТП следните травматични увреждания: счупване на външния израстък на дясната бедрена кост в колянната стана, открито многофрагментно счупване на колянното капаче на десния долен крайник, счупване с изкълчване на дясното стъпало, контузия на главата, сътресение на мозъка и посттравматично стресово разстройство. Посочените счупвания, според вещите лица, водят до трайно затруднение на долния десен крайник за период от около 5 – 6 месеца, като са съпроводени от значителни по интензитет болки и страдания за пациента. Счупванията в областта на колянната става са вътреставни и водят до по – бързо развитие на артрозни промени в ставата, характеризиращи се с болки, деформация и ограничени движения. Премахването на раздробеното открито счупване на колянното капаче е по – добро решение, според експертите, от опитите за наместване и метална фиксация на костните фрагменти. Това премахване не са отразява съществено на механиката на колянната става, тъй като по същество пателата е продължение на сухожилието на триглавия мускул на бедрото. Възможно е да има несъществено ограничаване в движенията на колянната става и намаляване на силата на бедрената мускулатура, т. е. до непълноценност на колянната става завинаги. Състоянието на оперативно отстраняване на капачето на десния крак не представлява пречка  и не води до затруднение в самообслужването на пострадалия. Според вещите лица, абсолютно пълното възстановяване обема на движение на дясната колянна става на ищеца е невъзможно. Несъщественото ограничаване на походката, според уточнението в съдебно заседание, се изразява в това, че походката не е ограничена, т. е. ищецът може да извършва самостоятелна походка дори без видимо накуцване, но мускулната сила на крака ще остане завинаги по – слаба, функционалната годност на коляното за извършване на работа с по – големи физически натоварвания или бягане е намалена.

Вещите лица приемат, въз основа на Талон за медицинско направление № 114 /в който е вписана диагноза „състояние слез ЧМТ със загуба на съзнание“/, както и направление /в което е вписана диагноза „Посттравматично стресово разстройство“/, както и въз основа на гласните доказателства, че ищецът е получил в резултат на ПТП контузия на главата и сътресение на мозъка. По делото липсват медицински данни след настъпване на ПТП В.С. да е бил в състояние, представляващо реална опасност за живота, поради което приетите от вещите лица контузия на мозъка и сътресение на мозъка са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което отшумява за около 10 – 15 дни, без данни да са настъпили усложнения от претърпяната ЧМТ. В резултат на ПТП и травмите от него ищецът е претърпял депресивни преживявания, които са имали протрахиран, продължителен ход във времето, но са се вграждали в клиничната картина на посттравматично стресово разстройство. Според вещите лица, не може да се определи с категоричност кога се е обособило, но във времето проявите на смесената тревожно – депресивна реакция са придобили картината на посттравматично стресово разстройство, чиито типични симптоми са субективен дистрес, понижено до потиснато настроение, липса на съзвучност към заобикалящата среда, чувство за страх и избягване на ситуации, свързани с психотравмата /напр. не е шофирал автомобил/, напрегнатост, неспокойствие, повишена раздразнителност, повишено припомняне и преработване на преживяното стресогенно събитие. Медицинска документация за психичното състояние на ищеца липсва след м. 03.2011г. Възможно е обособяването на трайна личностова промяна след катастрофални преживявания, но липсва конкретна медицинска документация. Категорично липсва посттравматичен органичен мозъчен синдром, тъй като при ПТП не е имало ЧМТ със загуба на съзнание. Известно време след ПТП на 30. 11. 2009г. у В.С. са настъпили промени в психичното състояние с клиничната характеристика на смесена тревожно депресивна реакция, която се отнася към т. нар. разстройство в адаптацията. Във времето тези промени са приели протрахиран, хроничен ход и се е обособило в последствие посттравматимно стресово разстройство, чиято продължителност не може да се определи с голяма точност. От показанията на св. С., без родство със страните, колега на ищеца се установява, че при посещението в болницата след ПТП-то видял В.П.С. бил в почти безсъзнателно състояние, главата му била подута, чувало се само мънкане и фъфлене. В последствие свидетелят разбрал, че му била отстранена капачката на коляното, имал гвоздеи в крака, които в последствие отстранили в болница в гр. Трявна или в гр. Плевен, носът му бил счупен. След изписването ходил да го вижда. Не можел да се обслужва самостоятелно затова леглото му било до леглото на майка му, възрастна жена, която се грижела за него. В болнични бил около шест месеца, като тръгнал на работа накуцвал. В резултат на инцидента изгубил веселия си нрав, станал сприхав и раздразнителен. Престанал да шофира автомобил и ходил на работа с колело. Кракът го боли постоянно особено във влажно време.

От показанията на св. Петков, без родство със страните, съсед на ищеца се установява, че след ПТП –то когато посетил ищеца в болницата, същият бил с деформирано лице, синини, счупен нос, гипсиран крак, оттоци. С гипса бил доста време, после му слагали някакви шини, налагало се да му се оказва помощ за ежедневните нужди. Ищецът накуцвал с десния крак, не може да кляка, променил си настроението, станал избухлив. Избягвал да шофира.

От показанията на св. Белчев, без родство със страните, очевидец на инцидента се установява, че той позвънил на Спешна помощ и на полицията. Първо проверил пътниците в „Мазда“ - та, а после проверил и „Лада“ – та. Междувременно още две момчета помогнали да откъртят вратата на този автомобил, за да помогнат на ищеца. Кормилото го ударило в областта на гърдите, имал кръв по лицето си. Свидетелят го преценил като неадекватен, а в последствие започнал да пъшка и да охка. Успели да го освободят и да го положат на асфалта извън автомобила. Свидетелят се опитвал да го накара да си откопчае колана, ищецът не реагирал, поради което св. Белчев и помагащите му две момчета успели да го откопчаят. В автомобила видял, че педалите били поддали, краката на ищеца били в кръв.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 25 000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”. 

Отделно от горното страните по делото не спорят, че водачът на превозното средство л. а. м. „Мазда 626“ с ДК№ ХХ ХХ ХХ ХХ е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник, а в това производство и по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено противоправно деяние, неговия извършител и вината му. Решението, постановено по реда на чл. 78 а от НК, се ползва със същата задължителна сила както влязлата в сила присъда. С оглед влязлото в сила решение до размера от 25000 лева искът е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Безспорно е установено, че в резултат на ПТП-то на ищеца са причинени три средни телесни повреди, които са обусловили трайно затруднение в движението на долния десен крайник за продължителен период от време. Наложило се е оперативно лечение, което е съпроводено с манипулации, водещи до стрес, дискомфорт и претърпяване на болки и страдания. Вещите лица са посочили, че счупването на дясното колянно капаче е наложило отстраняването му, в резултат на което настъпва непълноценност на колянната става завинаги. Ставата може да бъде несъществено ограничена в движението си, възможно е ищецът да накуцва, намалява силата на бедрената мускулатура. Тези усложнения не водят до затруднение в самообслужването на ищеца, но са били съпроводени от силен болков синдром, който е възможно да се прояви и в бъдеще, напр. при влошаване на метеорологичните условия. Характера на така получената травма не налага трудоустрояване, но предполага непълно възстановяване на функциите на коляното, води до затруднения в ежедневните дейности, а според свидетелските показания ищецът накуцва и трудно кляка. Отделно от това вещите лица са категорични, че са настъпили промени в емоционалното състояние на ищеца. Установена е симптоматика на посттравматично разстройство, налице са личностни промени, което се установява и от свидетелските показания, свидетелите установяват, че ищеца е станал раздразнителен, избухлив.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради факта, че периодът на обездвижване е сравнително дълъг, налагала се е оперативна интервенция, както и не е налице възстановяване в пълен обем.

Предвид обезщетението в пълен размер на предявения иск не се налага обсъждане на наличието или не на загубване на съзнание, но този факт, съдът приема за недоказан, с оглед липсата на категорични доказателства. Свидетелските показания не установяват с категоричност този факт, тъй като неадекватността на ищеца може да е вследствие от претърпения шок, а от съставените документи на Спешна помощ е видно, че същият е бил в съзнание. Липсват обективни доказателства за претърпяна такава травма.

Съдът намира за недоказан факта на съпричиняване, доколкото от свидетелските показания на св. Белчев се установява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, като показанията на свидетеля са убедителни и безпротиворечиви и дадени в резултат на непосредствени впечатления. Свидетелят ясно възпроизвежда обстановката, в която е накарал ищеца да си откопчае колана, но понеже ищеца не е отговорил, той заедно с другите две момчета, които са му помагали са му откопчали колана.

Съдът, с оглед признанието на ищеца, че е получил сумата от 3000 лева намира, че искът следва да бъде уважен до размера от 37 000 лева поради погасяването чрез плащане на същия за разликата над 37 000 лева до размера от 40 000 лева.

По имуществените вреди:

Предмет на въззивното производство е сумата за разликата над 973.11 лева до размера от 2861.41 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

От приложените от ищеца документи не може да се направи категоричен извод, че разходите са направени във връзка с уврежданията, причинени от ПТП. По отношение на медицинските прегледи, извършени в Медицински център „Асклепий” , ЕТ „АИППМП-Татяна Златарова” и лечебно заведение в гр.Пловдив няма събрани данни по делото същият да се е лекувал или да му се е налагало провеждане на лечение в тази връзка, поради което не могат да му се признаят и разходите за транспорт. По отношение на фактурата от МБАЛ „Св“Марина” няма данни лечението да е във връзка със заболявания в пряко-причинна връзка с ПТП-то.

Искът следва да бъде уважен до размера от 973.11 лева, като съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, в тази му част, на осн. чл.272 ГПК.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Добрички окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени исковете на В.П.С. срещу ЗД „Евроинс” АД за заплащане на сумата за разликата над 25000 лева до предявения размер от 37 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени. Решението, с което са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 973.11 лева до размера от 2861.41 лева, както и в частта, с която е осъдено дружеството да заплати сумата от 2516.26 лева разноски следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде потвърдено и в частта, с която В.П.С. е осъден да заплати сума в размер на 330.72 лева, разноски, а отменено, в частта, с която е осъден да заплати сумата за разликата над 330.72 лева до размера от 1145.22 лева.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане ЗД „Евроинс” АД следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1173.54 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на уважената част на исковете за въззивната инстанция и сумата от 2483.16 лева, разноски за първата инстанция /общо дължимия размер е 4999.42 лева, от които се приспада присъдената сума от първоинстанционния съд в размер на 2516.26 лева/.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане В.П.С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 300.05 лева, направени разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение No-38/22.02.2016 година, постановено по гр.д.790  по описа за 2014 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на В.П.С. срещу ЗД „Евроинс” АД, ЕИК-121265113 за заплащане на сумата за разликата над 25000 лева до размера от 37 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2009 година, причинено от М. Н. С., при управление на л.а. „Мазда 626” с ДКNo-ХХ ХХХХ ХХ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ, както и в ЧАСТТА, с която В.П.С. е осъден да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр. София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с ЕИК 121265113, сума за разликата над 330.72 лева до размера от 1145.22 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр. София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с ЕИК 121265113, да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на разликата над 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до 37 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 30. 11.2009г. от М. Н. С., водач на МПС – л. а. м. „Мазда 626“ с ДК№ ХХ ХХХХ ХХ, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25. 11. 2011г. до окончателното и изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение No-38/22.02.2016 година, постановено по гр.д.790  по описа за 2014 година на Окръжен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на В.П.С. срещу ЗД „Евроинс” АД, ЕИК-121265113 за заплащане на сумата за разликата над 37000 лева до предявения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2009 година, причинено от М. Н. С., при управление на л.а. „Мазда 626” с ДКNo-ХХ ХХХХ ХХ по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл.226 КЗ; за разликата над 973.11 лева до размера от 2861.41 лева, обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение, в ЧАСТТА, с която ЗД „Евроинс” АД е осъдено да заплати на В.П.С. сумата от 2516.26 лева, разноски, както и в ЧАСТТА, с която В.П.С. е осъден да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД сумата от 330.72 лева.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр. София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с ЕИК 121265113, да заплати на В.П.С. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 3656.70лв. разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА В.П.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД със седалище и адрес на управление гр. София 1592, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, с ЕИК 121265113, сума в размер на 300.05 лв., разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: