Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   №196./гр. Варна,  18.10.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                              ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№240/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ПОЛИСАН” АД, със седалище гр.Русе, ЕИК 117693631 срещу решение №169/07.03.2017 г., постановено по т. д. № 330/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 1, ал. 2 КТК срещу „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, Маршалови острови, за заплащане на  сумата 59 714.96 щатски долара, претендирана като цена за извършени  доставки на корабно гориво за м/к “Силвия”.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещната страна „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, Маршалови острови, не е подала писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че с ответника в качеството на корабособственик на м/к ”Батя” и м/к “Силвия”, са били в трайни търговски отношения за доставка на корабно гориво, като доставките на територията на България, са били извършвани чрез корабния мениджър на ответника – “ВМ Интернационал” ЕООД. Твърди, че въз основа на заявки за доставка през периода 19.08.2014 г. - 02.01.2015 г., корабният мениджър е поръчал около 165 тона корабно гориво за м/к “Силвия”, като за извършените доставки са били  съставени разписки и фактури към тях. Излага, че въпреки отправените покани, ответникът не е заплатил изцяло дължимите за доставките суми.

Ответникът „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./ е оспорил иска, с възражения, че  не е страна по договорите за покупко-продажба на гориво. Твърди, че действително е собственик на м/к “Силвия”, но за периода 11.06.2012 г. – 29.04.2017 г., корабът е бил отдаден под наем на „Булминерал” ООД по договор за беърбоут чартър, който от своя страна го е преотдал по договор за беърбоут чартър на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалови острови. Излага, че посочените договори са прекратени от собственика на 11.12.2015 г., което обстоятелство е вписано в българския корабен регистър през процесния период за който се претендира плащане на горивото, м/к “Силвия” е бил във владение на наемателя суб-беърбоут чартьор „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“, който е сключил и договор за корабен мениджмънт с „ВМ Интернешънъл” ЕООД. Излага, че по две от издадените фактури, плащане е извършено именно  от „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК С.А.“.

            Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                                                    Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, вкл. и пред настоящата инстанция, въззивникът обосновава активната си материално правна легитимация по иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ на твърдения, че в периода м.август 2014 г. – м.ноември 2015 г. е бил в трайни търговски отношения с въззиваемото дружество, за доставка на корабно гориво за м/к “Силвия”, осъществявани чрез корабния мениджър в България – “ВМ Интернационал” ЕООД.

Между страните не се спори, а и от представения като доказателство  временен сертификат за регистрация и писмо от морска администрация изх. №В-2994/02.02.2016 год. се установява, че корабособственик на м/к „Силвия” е въззиваемото дружество „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./.

Съобразно разпоредбата на т.24 от § 1 а от ДР на КТК, „корабособственик“ е собственикът на плавателното средство, посочен като такъв в регистъра на корабите, а корабопритежателят е лицето експлоатиращо кораба от свое име независимо дали е собственик или го ползва на друго законно основание – чл.9, ал.3 от КТК.

От представеното като доказателство писмо на Директора на Дирекция “Морска администрация – Варна”, отразяващо вписванията в Регистъра на корабите към Пристанище Варна се установява, че м/к “ СИЛВИЯ” е бил отдаден под наем на “Булминерал” ООД за срок от 11.06.2012 г. до 20.04.2017 г. по договор за беърбоут чартър и на това основание е бил вписан в съответната пристанищна регистрова книга на корабите, плаващи под български флаг. За периода от 01.04.2013 г. до 01.04.2016 г. по отношение на кораба е сключен договор за суббеърбоут чартър между българското дружество, беърбоут чартьор - “ Булминерал” ООД, и “Шипинг Лоджистик С. А.”, Маршалови острови. Договорите за беърбоут и суббеърбоут чартър са били прекратени от собственика на 11.12.2015 г., като корабът е отписан от Регистъра на корабите към Пристанище Варна.

Следователно в периода от 01.04.2013 г. до 11.12.2015 г. корабопритежател на м/к “СИЛВИЯ” по смисъла на чл.9, ал.3 КТК, в качеството на лице, което е експлоатирало кораба от свое име и за своя сметка, е било “Шипинг Лоджистик С. А.”, Маршалови острови. Установява се още, че мениджър на кораба по смисъла на чл. 225а КТК, който е действал от името и за сметка на корабопритежателя “Шипинг Лоджистик С.А.”, съгласно договор за корабен мениджмънт от 27.03.2013 г. е бил „ВМ Интернационал” ЕООД.

От представените като доказателство фактури №№ 5000001079/21.08.2014г.; 5000001081/23.08.2014г.; 5000001155/08.11.2014г.; 5000001159/09.11.2014г.; 5000001160/09.11.2014г.; 5000001215/04.01.2015г. и 5000001216/04.11.2015г. се установява, че като купувач по обективираните в тях сделки за доставка на гориво е посочено дружеството корабопритежател “Шипинг Лоджистик С. А.”, Маршалови острови, експлоатирало кораба от свое име и за своя сметка, чрез назначения от него мениджър „ ВМ Интернационал” ЕООД.

Обстоятелството, че в писмата на мениджъра има изявление за потвърждаване на бункеровката от името на корабособствениците, не променя изводите относно страните по доставките, вписани във фактурите, тъй като се касае за смесване на понятията “корабособственик” и “корабопритежател”. За разлика от КТК, където посредством легални дефиниции са отграничени понятията “корабопритежател” и “ корабособственик”, в редица международни актове, напр. Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. под терминът “ корабособственик” се разбира собственик, чартьор, мениджър или оператор на морски кораб.

По делото не са налице никакви доказателства, че в процесния период доставчикът е изпълнявал или е считал, че изпълнява доставки за сметка на корабособственика, чрез действащ от негово име мениджър „ВМ Интернационал” ЕООД.

По смисъла на чл.9, ал.1 от КТК, основанието и пределите на отговорност на корабопритежателя се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът. Корабособственикът „СИЛВИЯ С.А”, Маршалови острови, не би могъл да носи отговорност за заплащане на доставени на борда стоки или гориво във връзка с експлоатацията на кораба в период на действие на договор за беърбоут чартър, в какъвто се установява, че са осъществени конкретните доставки.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 щатски долара, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Въпреки, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, заплатено адвокатско възнаграждение, дори не надвишава минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, а именно 3627 лева, поради което същото не е прекомерно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 щатски долара.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №169/07.03.2017 г., постановено по т. д. № 330/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „ПОЛИСАН” АД, ЕИК 117693631 осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 1, ал. 2 КТК срещу „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, Маршалови острови, за заплащане на  сумата 59 714.96 щатски долара, претендирана като цена за извършени  доставки на корабно гориво за м/к “Силвия”.

ОСЪЖДА „ПОЛИСАН” АД, ЕИК 117693631 със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Придунавски булевард” №18, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на   „СИЛВИЯ С.А” /SILVIA S.A./, със седалище и адрес на управление: Комплекс „Тръст хауз”, ул.”Аджелтейк”, Остров Аджелтейк, гр.Маджуро, Маршалови острови /Trust Company  Complexq Ajeltake road, Ajeltake Islandq Majuro, Marshal Islands/, сумата от 2 000 /две хиляди/ щатски долара, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: