Р Е Ш Е Н И Е № 222

 

гр. Варна, 18.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                            

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 240/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби едната от „Изворово арго“ ЕООД, чрез адв. А. Н. и друга от „К.А. – 98“ ЕООД, чрез адв. К.П. против решение № 10 от 22.02.2019 г., постановено по т. д. № 92/2018 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в частите, с които:

- „Изворово арго“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД сумата от 7 870.82 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 14957, акт № 191, том XIV на нот. П. А., рег. № 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх. № 2269, акт № 133, том IV на 03.10.2013 г., със срок от 10 стопански години, равняващо се на пропусната печалба от земеделски имоти № 039014 с площ от 9.000 дка, № 050013 с площ от 5.300 дка и имот № 030010 с площ от 5 дка в землището на с. Изворово, община Антоново чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, ведно с лихва за забава от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД;

- „Изворово арго“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД сумата от 598.70 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договора за аренда от 01.10.2013 г., ведно с лихва за забава от 11.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД;

- е отхвърлен иска на „К.А. – 98“ ЕООД за осъждане на „Изворово арго“ ЕООД да му заплати сумата над присъдените 7 870.82 лева до 11 787.43 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г., на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД;

- е отхвърлен иска на „К.А. – 98“ ЕООД за осъждане на „Изворово арго“ ЕООД да му заплати сумата от 2 713.78 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г., равняващо се на стойността на неполучени субсидии за имоти № 039014 с площ от 9.000 дка, № 050013 с площ от 5.300 дка и имот № 030010 с площ от 5 дка в землището на с. Изворово, община Антоново чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Жалбоподателят „Изворово арго“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда аргументи за недопустимост на съдебното решение в частта относно законната лихва за забава. Намира за неправилен извода на съда за произвеждане на биопродукция – ечемик, царевица и фий за стопанските 2014/2015 години. От доказателствата намира за установено, че през процесните години ищецът не е създавал посеви и култури в процесните имоти. Сочи, че в производството отсъстват представени договори за контрол и сертификация на биологично производство за периода от 2014 г. и 2015 г.. В продължение на горното посочва, че не е представено и уведомление до МЗХ за сключването на договор за сертификация по чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ. Счита за недоказано първоначалното закупуване и използване на билогично произведен посевен и посадъчен материал, който да е въведен в електронната база. Моли за обезсилване на решението в частта за законната лихва за забава и отмяна в останалата обжалвана част. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „К.А. – 98“ ЕООД, чрез адв. К.П., в който се инвокират доводи за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че Анкетен формуляр № ЗП-01-109 от 20.05.2015 г. не може да обуслови извод за липса на засяване на посевите. Счита, че от представените сертификати за добита продукция е видно, че е реализирана стопанска продукция за стопанските години 2014/2015 и 2015/2016. Обсъждайки подробно представените писмени документи в производството, извежда довод за реалната възможност за добиване на земеделска продукция през процесния период. По повод твърденията за липсата на представени доказателства за закупуване на посевен материал посочва, че от свидетелските показания се установява, че са използвани семена от собствена продукция. В продължение на горното посочва и сключения договор за фючърсна доставка от 10.11.2014 г. между ищцовото дружество и земеделски производител от Република Гърция за изкупуване на биофуражни култури, произведени в процесните имоти, въз основа на неизпълнение на който е издадена заповед за плащане на Районен съд – гр. Волос. Позовавайки се на свидетелските показания и събраните доказателства намира исковете за основателни, а жалбата – неоснователна. Няма доказателствени искания.

Във въззивната жалба, депозирана от „К.А. – 98“ ЕООД, чрез адв. К.П. се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните отхвърлителни части, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Извода на съда за кредитиране на заключението по съдебно-счетоводната експертиза предвид липсата на доказателства за продажбите на стопанската продукция, намира за неправилен. Счита, че макар и съдът да е съобразил цените на продукцията на гръцкия пазар, не е отчел уговорената цена в представения фючърсен договор. В продължение посочва за неправилен извода на съда, че доколкото се касае за пропуснати ползи от стопански култури, не следва да се съобразява размера на изкупуването, определен в договора, доколкото същият касае цена за фураж за животни, смески от зърно и люцерна. Извода на вещото лице за липса на добив от фий намира за неправилен доколкото от сертификатите и от заключението по съдебно-агротехническата експертиза е установено производство на стопанската култура. Излага подробни доводи за формиране на размера на пропуснатите ползи от добива на биопродукцията. Твърди, че разходите за производство са завишени, доколкото вещите лица са използвали осреднени стойности за наем на селскостопанските машини, а не са съобразили, че са използвани собствени такива. Счита, че са налице извършени процесуални нарушения от съда във връзка с преформулиране на поставените въпроси по експертизата. Извода на съда за липсата на установени реални вреди от неполучаването на субсидии за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. намира за неправилен. Прави доказателствено искане за назначаване на комплексна експертиза.

В законоустановения срок е депозиран отговор от страна на „Изворово Агро“ ЕООД, чрез адв. А.Н., в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, досежно отказа за назначаване на допълнителна експертиза за определяне на размера на добива въз основа на представения фючърсен договор от 10.11.2014 г.. Намира, че цената на фуража е по-висока от тази на самата продукция, доколкото е необходимо влагането на допълнителни разходи за производството му. Сочи, че липсват представени фактури за продажбата на фий. Излага доводи за липсата на валидност на сертификата поради отсъствието на посочване на количество на продукцията. Посочва, че липсва сключен договор за контрол и сертификация за процесните стопански години, който да е одобрен от МЗХ. Повтаря доводите си, изложени във въззивната жалба за липсата на представено уведомление до МЗХ. Сочи, че представената служебна бележка от 18.07.2017 г., издадена от „Кю Сертификейшън“ АД не представлява сертификат за съответствие по смисъла на чл. 29 от Регламент ЕО 834/2007 г., във вр. с чл. 40 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ. Намира за недоказано закупуването на посевен материал. Доказателственото искане за назначаване на комплексна съдебно-счетоводна и агротехническа експертиза намира за неоснователно. Моли за оставяне на въззивата жалба без уважение. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Предварителните въпроси, свързани с доказателствените искания на страните са разрешени с постановеното по реда на чл. 267 от ГПК – определение № 380 от 03.06.2019 г..

Първоинстнционното решение не е обжалвано в отхвърлителните части на претенцията над 11 787.43 лева до 25 710 лева, представляващо обезщетение за пропуснати ползи, както и над 598.70 лева до 883.91 лева, представляващо обезщетение за вреди, поради което същото е влязло в законна сила в същите части.

В проведеното съдебно заседание на 25.09.2019 г., процесуалният представител на Изворово Агро“ ЕООД моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В откритото  съдебно заседание процесуалният представител на „К.А. – 98“ ЕООД излага подробни доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част и моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени искове от „К.А. – 98“ ЕООД за осъждане на „Изворово Агро“ ЕООД да заплати сумата в общ размер на 29 297.69 лева, представляваща претендирано обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди от лишаване от ползване на земеделски имоти, следствие незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г., на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, от които:

- сумата от 25 710 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г. от неполучаването и нереализирането на био продукция след приспадане на разходите за производство, за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.;

- сумата от 883.91 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договора за аренда от 01.10.2013 г., изразяващи се в разходи за предварителните обработки на земята, предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба, валирания и други агротехнически мероприятия;

- сумата от 2 713.78 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г., равняващо се на стойността на неполучени субсидии.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника излага доводи за липсата на препятстване на възможността на ищеца да депозира заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, както и за използване на имотите през по-голямата част от стопанската 2014/2015 г.. В подкрепа на доводите за неоснователност на претенцията посочва и липсата на депозирани заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. с чл. 37 б. „б“, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Твърди, че е завишен размерът на претендирания добив от земеделската продукция. Намира за неустановено включването на имотите в системата за контрол на биологично производство за периода от две стопански 2014/2015 г. и 2015/2016 г..

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото дружество излага съображения за неправомерно лишаване от добив и използване на сертифицирана билогична продукция. Сочи, че претендираните вреди под формата на пропуснати ползи и претърпени загуби са реално настъпили. В резултат на невъзможността за използване на процесните имоти ищцовото дружество не е изпълнило поетите си задължения по сключения договор от 10.11.2014 г. с Х. К.. Посочва, че неполучаването на субсидия е следвие на неизпълнение на задължение на насрещната страна за земеползването на недвижимите имоти.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочат подробни доводи по доказателствените искания на насрещната страна.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че е сключен договор за аренда от 01.10.2013 г. с нотариална заверка на подписите със срок от 10 стопански години по повод на подробно описани пет недвижими имоти, находящи се в с. Изворово, общ. Антоново, с обща площ от 37 300 дка.

От представените нотариален акт за покупко-продажба № 82, том VI, рег. № 4310, дело № 669/2013 г. на нотариус С. Г., рег. № 327 и нотариален акт за покупко-продажба № 133, том I, рег. № 634, дело № 124/2014 г. на нотариус С. Г., рег. № 327, се установява, че „Изворово Агро“ ЕООД придобива собствеността върху процесните недвижими имоти.

С решение № 3491 от 06.10.2016 г. по гр. д. № 14897/2014 г. по описа на Варненския районен съд е прието за установено в отношенията между „Изворово Агро“ ЕООД и „К.А. – 98“ ЕООД съществуването на арендно правоотношение по сключения между същите Договор за аренда на земеделски земи от 01.10.2013 г. с нотариална заверка на подписите № 14957, акт № 191, том XIV, на нотариус П. А., на основание чл. 124 от ГПК и е отменено извършеното вписване за разваляне на договора, извършено с акт рег. № 51, вх. № 1133/15.04.2015 г., дв. вх. № 1131 на Служба по вписванията – гр. Омуртаг, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Същото решение е потвърдено с решение, постановено по в. т. д. № 11/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

От представените Сертификати за съответствие от 16.01.2014 г., 16.01.2015 г., 16.01.2016 г., 16.01.2017 г., 01.11.2017 г., 16.01.2018 г., 16.07.2018 г. и 01.11.2018 г. се установява, че „К.А. – 98“ ЕООД е сертифициран за биологично растениевъдство.

В производството са разпитани свидетелката С. А., която работи като технически сътрудник в ищцовото дружество и синът й е внук на управителя му, както и свидетелят Г. А., който е син на управителя на същото дружество. Свидетелите посочват, че имот № 030010 е засят с фий през стопанската година 2014/2015 г., че е нова култура, която не е декларирана, както и че реколта от процесните земеделски земи не е прибрана от „К.А. – 98“ ЕООД.

От съдебно-агротехническата експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал, се установява, че 1/. Стойността на агротехническите мероприятия в земеделските земи за периода от есента на 2014 г. до средата на 2015 г. без стойността на семената е 598.70 лева, 2/. Добивът от ечемик за 2014/2015 г. е 2 700 кг., а за 2015/2016 г. – 2 970 кг., 3/. Добивът от царевица за 2014/2015 г. е 1 696 кг., а за 2015/2016 г. – 1 855 кг., 4/. Добивът от фий за 2014/2015 г. е 12 500 кг., а за 2015/2016 г. – 12 500 кг., 5/. Производствената стойност съобразно площта на земеделските земи е: ечемик – 446.40 лева на година, царевица – 390.13 лева на година, фий – 292.50 лева на година, 6/. Общо пазарната стойност на добивите от реколтираните площи за двете стопански години е 6 659.28 лева, 7/. Субсидиите по схеми за подпомагане общо за имотите са 2 837.77 лева.

От заключението по допълнителна съдебно-агротехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал, се установява, че: 1/. Добивът от ечемик за 2014/2015 г. е 2 214 кг., а за 2015/2016 г. – 2 520 кг., 3/. Добивът от царевица за 2014/2015 г. е 3 166 кг., а за 2015/2016 г. – 2 915 кг., 4/. Добивът от фий за 2014/2015 г. е 0,850 кг. /семена/, а за 2015/2016 г. – 0,888 кг. /семена/.

В първоинстанционното производство е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал. В същата е посочено, че: 1/. Отсъстват данни за отглеждането на културата фий, 2/. Средната пазарна цена за България на ечемика за 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е 0,85 лв./кг., 2./ Средната пазарна цена за България на царевицата за 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е 0,49 лв./кг., 3/. Смес от зърнени храни за гръцкия пазар включва ечемик и царевица, като за 2014/2015 г. и 2015/2016 г. продажната цена е 0,78 лв./кг., 4/. Чистият приход за 2014/2015 г. за ечемик и царевица по средни цена за България е 2 293.92 лв., а за 2015/2016 г. – 2 425.05 лв., 5/. Чистият приход за 2014/2015 г. за ечемик и царевица по средни цена за Гърция е 3 057.08 лв., а за 2015/2016 г. – 3 094 лв..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи и претърпени вреди от лишаване от ползване на земеделски имоти поради незаконосъобразно прекратяване на договора за аренда от 01.10.2013 г., сключен между страните.

По претенцията за пропуснати ползи, представляващи неполучена печалба от нереализирана продукция за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. до сумата в размер на 11 787.43 лева, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

От доказателствения материал се установява, че ищецът е земеделски производител на зърнени култури. Същият е сключил на 10.11.2014г. в Алмирос, Гърция частен договор с гръцкия производител Х.с К., жител на Дримона, по силата на който е поел задължението да доставя всяка година до 2022 г. 200 000 кг. фураж за животни, смески от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0,55 евро за килограм. Лишаването от осигурената печалба за следващите осем години е в резултат от неправомерното поведение на съконтрагента по договора за аренда. Същото представлява реална пропусната полза /ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/ и е съизмерима с печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция.

Първият спорен въпрос е свързан с третирането и оценяването на евентуалната продукция като био такава. Допълнителните доводи към възражението, релевирани от „Изворово арго“ ЕООД за липсата на доказване на включването на имотите в система за контрол на биологично производство за период от 2014/2015 г. до 2015/2016 г., са направени извън отговора на исковата молба и са визуализирани във въззивната жалба /нарушение на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ, липсата на договор за контрол и сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице/, поради което са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. Ответникът поддържа, че дори и да беше произведена, продукцията щеше да бъде такава в преход. Съгласно чл. 2 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета „преход“ означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Правилата за отглеждане на култура в преход са уредени в чл. 23 и сл. от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. /отм/.

На следващо място, представената служебна бележка /л. 33/ съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 29 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета, което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Издател на бележката е сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на договори с предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените сертификати за съответствие на продукция. Предвид горното, ищецът следва да се третира като биопроизводител.

Вторият спорен въпрос касае определянето на размера на дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г.. Същият се изчислен от вещите лица по основна и допълнителна съдебно-агротехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, след приспадане на разходите, необходими за произвеждането на нереализираната продукция.

В първоинстанционното производство ищецът е поискал назначаването на комплексна агротехническа и икономическа експертиза със задача да изчисли размера на чистия доход от всеки земеделски имот за всяка от стопанските години, пред които ищецът е бил лишен от възможността да обработва земите въз основа на средния добив от културите от ползвателите на земеделски земи в община Антоново. В нарочна молба /л. 384/ е формулирано искане за допускане на допълнителна съдебно-агротехническа експертиза със задача да определи пазарната стойност на произведената от него продукция. Искането за определяне на средната пазарна стойност на произведената продукция въз основа на договорената цена с гръцкия производител, формулирана за кг фуражна смес, е направено едва с молба от 23.01.2019 г. /л. 557/, след приемане на основната съдебно-агротехническа експертиза и изготвяне на допълнителната такава и съдебно-счетоводната експертиза. Предвид горното, настоящият съдебен състав, намира възраженията на „К.А. – 98” ЕООД за съобразяване на размера на пропуснатите ползи с цената по договора с гръцкия производител – 0,55 евро/кг., за преклудирани.

Вън от горното, дори да се приеме обратното, следва да се посочи, че в договора гръцкия производител е предвидено изкупуване на „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, в която смес фигурират различни култури, чието съотношение се определя от клиента. Определената единична цена на кг смес не е единична цена на кг монокултура и претендираното от ищеца автоматично умножение на целия добив от процесните имоти по единичната цена от договора не може да съставлява база за определяне величината на пропусната полза. Липсват и доказателства в какво съотношение ще се изкупуват произведените фуражи и смески в рамките на общо договорените 200 000 кг. продукция. Не на последно място, договорно определената цена в коментирания частен договор е цена, включваща и доставката по местоживеене на животновъда.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразена методологията за определяне размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., по допълнителната агротехническа експертиза и съдебно-счетоводната експертиза. При първоинстанционното разглеждане на спора ищецът не е оспорил правилността на даденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза в рамките на определената от страната методика – сравнителен анализ на реализираните продажби по счетоводни документи в близки периоди. Средната пазарна цена за продажба на ечемик и царевица в Гърция е определена от съдебно-счетоводната експертиза за 2014/2015 г. – 4 246.40 лева, а за 2015/2016 г. – 4 239.30 лева. След приспадане на разходите реализираният чист приход за 2014/2015 г. е в размер на 3 057.08 лева, а за 2015/2016 г. – 3 094 лева. Предвид горното, общият размер на дължимото обезщетение за ечемик и царевица е 6 151.08 лева. В основното заключение по съдебно-агротехническата експертиза е определена средна пазарна стойност на фий като зелена маса от общо 2 500 лева за стопанската 2014/2015 г. и 2015/2016 г.. Макар да отсъстват осчетоводени фактури за продажбата на фий, от свидетелските показания се установява, че фий е засят през стопанската 2014/2015 г., но не е ожънат и продаден. Чистият приход се изразява в разликата между тази цена и производствената стойност за културата фий, посята в имот № 030010, която е определена в заключението по основната съдебно-агротехническа експертиза от 292.50 лева годишно /585 лева за двете стопански години/. Предвид горното, чистият пропуснат приход от фий е в размер на 1 915 лева, а не както е определен в първоинстанционното решение – 1 719.74 лева.

С оглед на горното, общият размер на пропуснатите ползи е 8 066.08 лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част на претенцията за горницата над присъдените 7 870.82 лева.

По иска за заплащане на претърпени загуби, съставляващи направените от ищеца разходи за оран, култивиране, дискуване, сеитба, валирания, окопаване и агротехнически мероприятия за стопанската 2014/2015 г., съдът намира следното:

Осъдителното решение се обжалва от „Изворово Агро“ ЕООД само в частта до присъдените 598 лева, представляващи претърпени загуби от насрещната страна. Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в отхвърлителната част на претенция до пълния претендиран размер от 883.91 лева

От съвкупната преценка на събраните доказателства, включително и заключенията по назначените съдебно-агротехнически експертизи се установява, че процесните имоти са засяти с посочените в исковата молба култури. Показанията на свидетелите се потвърждават и от представения по делото частен договор с гръцкия контрагент от 10.11.2014 г.. Според същите гръцкият купувач лично огледал и посочил процесните имоти с оглед добиването от тях на био реколта под формата на зърнено - фуражни смески, като процесните имоти били включени в нарочен списък, неразделна част от договора. Предвид горното, може да се приеме, че още към момента на подписване на договора ищецът е манифестирал намерението си да експлоатира процесните имоти за производство на био култури с предвиденото в договора предназначение. Едновременно с това, процесните имоти са включени в списък на имотите, които са част от системата за контрол за биологично производство, /така служебна бележка, л. 33/.

Въз основа на горното налага се изводът, че ищецът е осъществил твърдяните от него разходи във връзка с експлоатацията и агротехническата подготовка на имотите за засяване на претендираните култури и подлежат на възмездяване от ответника, който е нарушил договорната връзка и е възпрепятствал ползването на имотите още преди изтичането на стопанската 2014/2015 г. /§ 2, т. 3 от ЗАЗ/. Виновното поведение на насрещната страна обуславя квалифицирането на сторените разходи като загуби, които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 82 от ЗЗД. Размерът им е определен в заключението по съдебно-агротехническата експертиза и възлиза на 598.70 лева без стойността на семената. Същият размер е съобразен с използването на собствена техника от страна на „К.А. – 98” ЕООД, поради което наведените възражения в тази насока се явяват неоснователни.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът не кредитира доводите на „Изворово Агро“ ЕООД за липсата на доказателства за закупени сертифицирани семена, доколкото съобразно показанията на разпитаните свидетели е установено използването на собствени такива.

Предвид горното, обжалваното решение в разглежданата част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По иска за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за двете стопански години, съдът формира следните изводи:

Претендира се обезщетение за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии по чл. 38, ал. 1, т. 1 , т. 3 и т. 5 от ЗПЗП /Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени директни плащания/ и Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) /, както и по Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК).

Разглежданите субсидии представляват финансова помощ с целеви характер, а именно подпомагане дейността на производителя за подобряване управлението на торовете и пестицидите, предотвратяване на почвената ерозия и борба с климатичните промени, насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното производство и др..

В настоящия случай е установено отсъствието на престиране на земеделска дейност за имотите. Финансовата помощ, предоставена чрез субсидирането е средство производителя да намали себестойността на продукцията, вкл. средство да подобри и оптимизира дейността си. Същата не е печалба или сума, с която се увеличава имуществото на ищеца, дължи се при реално направени разходи за поддръжката на наетите имоти, поради което неполучаването й не съставлява пропусната полза /така Решение № 147 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 279/2012 г. на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с Определение № 465 от 09.04.2013 год. по гр. д. № 1342/2012 г. на ВКС/.

Предвид горното, разглежданата претенция се явява неоснователна. Този извод се подкрепа и от обстоятелството, че на ищеца са присъдени разходи за обработка на арендуваните земи за стопанската 2014/2015 г., поради което присъждането допълнително и на субсидия би довело до неоснователното му обогатяване.

Настоящият съдебен състав, намира оплакването на „Изворово Агро” ЕООД за постановяване на обжалваното решение „плюс петитум” в частта на присъдена законна лихва върху обезщетението за пропуснати ползи и обезщетението за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договора за аренда, от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, за основателно. Подобно искане не е наведено от ищцовата страна в първоинсранционното производство, поради което следва да се приеме, че съдът не е бил сезиран със същото. Предвид горното, произнасянето в тази част е недопустимо и подлежи на обезсилване.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция въззивният съд определя на ново разноските, направени пред първа инстанция, съответно в полза на ищеца –  998.09 лева и в полза на ответника – 1203.14 лева. Предвид на извършената от първата инстанция компенсация на разноски, такава следва да бъде извършена и от  въззивния съд и след нея ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 205.05 лева. Поради което и решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдил разноски над 205.05 лева до 240.11 лева следва да бъде отменено.

За настоящото производство в полза на „К.А. – 98” ЕООД следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от исковата претенция и предмета на въззивно обжалване в размер на сумата 506.62 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За въззивното производство в полза на „Изворово Агро“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковата претенция и предмета на въззивно обжалване в размер на сумата 773.80 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 10 от 22.02.2019 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 92/2018 г. в частта, с която „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК: 202685284 е осъдено да заплати на „К.А. - 98” ЕООД, ЕИК: 113048373 лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, присъдена върху обезщетението за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г. в размер на 7 870.82 лева, както и лихва за забава считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, присъдена върху обезщетението за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г. в размер на 598.70 лв., като недопустимо.

ОТМЕНЯ решение № 10 от 22.02.2019 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 92/2018 г. в частта, с която е отхвърлен иска на „К.А. - 98” ЕООД, ЕИК: 113048373 за осъждане на „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК: 202685284 за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 14957, акт № 191, том XIV на нот. П. А., рег. № 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх. № 2269, акт № 133, том IV на 03.10.2013 г., със срок от 10 стопански години, равняващо се на пропусната печалба от земеделски имоти № 039014 с площ от 9.000 дка, № 050013 с площ от 5.300 дка и имот № 030010 с площ от 5 дка в землището на с. Изворово, община Антоново чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., за разликата на присъдените 7 870.82 лева до 8 066.08 лева, на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД, както и в частта му, с която „К.А. – 98“ ЕООД е осъдено да заплати на „Изворово Агро“ ЕООД разноски за първа инстанция за разликата над 205.05 лева до 240.11 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК: 202685284, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, представлявано от управителя: П.Г. да заплати на „К.А. - 98” ЕООД, ЕИК: 113048373, със седалище и адрес на управление: с. Млекарево, област Сливен, община Нова Загора допълнително сумата от 195.26 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 14957, акт № 191, том XIV на нот. П. А., рег. № 496 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх. № 2269, акт № 133, том IV на 03.10.2013 г., със срок от 10 стопански години, равняващо се на пропусната печалба от земеделски имоти № 039014 с площ от 9.000 дка, № 050013 с площ от 5.300 дка и имот № 030010 с площ от 5 дка в землището на с. Изворово, община Антоново чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., на основание чл. 82 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 22.02.2019 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 92/2018 г. в останалата обжалвана част.

OСЪЖДА „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК: 113048373, със седалище и адрес на управление: с. Млекарево, област Сливен, община Нова Загора, представлявано от управителя: К.Г. да заплати на „Изворо Агро“ ЕООД, ЕИК: 202685284, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, представлявано от управителя: П.Г., сумата от 773.80 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Изворо Агро“ ЕООД, ЕИК: 202685284, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, представлявано от управителя: П.Г. да заплати на „К.А. – 98“ ЕООД, ЕИК: 113048373, със седалище и адрес на управление: с. Млекарево, област Сливен, община Нова Загора, представлявано от управителя: К.Г. сумата от 506.62 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В необжалваните отхвърлителни части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

 

                                                                                     2.