Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

   200/ 25.06.2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     двадесет и седми май                                           Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                      А.Братанова

 

    при секретаря : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  241  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

      Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от „ПроКредит Банк /България/”, АД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Тодор Александров” № 26, представлявана от М.Д.П., Р.В.Т. и Е.Х.Ц. – всяка от двете съвместно против решение № 26/12.01.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 843/2014г., с което са отхвърлени предявените от Банката искове срещу „БО НИКО СТИЛ” ООД – гр. Варна, ЕИК 148002760, с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуването на парични задължения, за които е издадена Заповед № 1705/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гр. д. № 3265/2014г. по описа на ВРС, ХІ - ти състав, произтичащи от сключен между страните Договор за ПроКредит Развитие № 056-715075/12.08.2011г., обявени за предсрочно изискуеми с решение на Кредитен съвет на Банката, считано от 26.02.2014г., а именно: сумата 139 845.30 евро - главница, сумата 197.16 евро, представляваща наказателна лихва за периода 09.03.2014г. до 10.03.2014г. и сумата 659.85 евро –  просрочена лихва за периода от 09.02.2014г. до 25.02.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.03.2014г. до окончателното плащане на задължението, като неоснователни и Банката е осъдена  да заплати на „БО НИКО СТИЛ” ООД – гр. Варна, ЕИК 148002760, сумата 10 120 лв., представляваща направени съдебно - деловодни разноски в производството по т. д. № 843/2014г. по описа на ВОС, ТО, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи твърдения за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска от съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искови претенции. Претендират се  разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

    Предявеният иск е  с правно основание чл.422 ГПК.

    По силата на валидно сключен между страните по спора Договор за ПроКредит Развитие № 056-715075/12.08.2011г., изменен с Анекс от 19.08.2011г., Банката  предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 165 000 евро с инвестиционна цел, с дължима по договора възнаградителна лихва, подробно описана  в чл.1на същия. Кредитът, вкл. и лихвите, се погасяват на 120 месечни вноски, чийто размер и дата на падеж се определя от погасителен план, неразделна част от договора - Приложение № 1 към договора, за първите шест месеца – от 09.09.2011г. до 09.02.2012г. След изтичане  периода по първия погасителен план, Банката е изготвила погасителни планове за още два шестмесечни периода, без  промяна  на падежни дати и размери на дължими вноски за главница в сравнение с погасителния план от 12.08.2011г.

    На 25.02.2014г., един ден преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят е направил вноска в размер на 4 364,47 евро, а на 10.03.2014г. – в размер на 2 195 евро, с  посочено основание по двата платежни документа „вноска по кредит”. Със сумата 4 364.47 евро първоначално е отразено в счетоводните регистри на Банката погасяване изцяло на просрочени главница и договорна лихва, падежирали на 09.02.2014г., както и наказателна лихва за периода от падежа до датата на плащането. Със сумата 2 195 евро е погасена част от начислената наказателна лихва върху целият размер на дължима главница по договора в размер на 2 392.16 евро. След извършеното отразяване в регистрите, още на 25.02.2014г. е извършено сторниране на част от погашението за главница и редовна лихва, като сумата 1 171.34 евро е отнесена за погасяване на част от просрочена такса за управление – 446.09 евро, начислена на 20.08.2012г., и изцяло просрочена такса за управление – 725.25 евро, начислена на 20.08.2013г. Тази операция е отразена в  счетоводните регистри на Банката на 28.02.2014г. На 26.02.2014г. Кредитният съвет е взел решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от същата дата, на осн.чл.6 от Договора вр.чл.38 и 39 от Общите условия за кредитиране, съгласно които Банката има право да обяви вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, без да уведомява кредитополучателя /съдлъжника/поръчителя, ако кредитополучателят не е погасил на падежа която и да е погасителна вноска.

    На 13.03.2014г. е подадено от Банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 3265/2014г. на ВРС, 11 състав. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20147180400481 на ЧСИ С.Д., с рег. № 718 на КЧСИ и с РД -  ОС Варна.

   Съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, общият размер на непогасената главница по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 13.03.2014г. е в размер на 139 845,30евро, от които падежирала главница от 1 051,11 евро / за вноската от 09.02.2014г./  и непадежирала преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 138 794,19евро. Към същата дата непогасените задължения  за редовна /просрочена/ лихва са в общ размер на 659,85 евро, от които – 69,97евро остатък от вноската с падеж 09.02.2014г./ от общо 1 083,80евро/ и 589,88 евро – редовна лихва, начислена за периода 10.02.2014г. – 25.02.2014г. Непогасеният остатък от наказателната лихва 09.03.2014г. – 10.03.2014г.  е в размер на 197,16 евро.

 Съгласно трайно установилата се и задължителна практика на ВКС за успешното провеждане на иска по чл.422 ГПК е необходимо Банката да докаже наличие на основанията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, направено от нейна страна волеизявление в тази насока и уведомяване на длъжника за това преди иницииране на заповедното производство. / така и т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

В тази връзка съдът съобрази :

Към 26.02.2014г. / заседанието на Кредитния съвет на Банката, на което е взето решението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ са действали Общите условия за кредитиране, одобрени от УС на Банката на 07.10.2013г., в сила от 21.10.2013г., представени с отговора на исковата молба. Съгласно р.5, чл.27 от тези ОУ Банката има право да обяви вземанията си по Договора за кредит за предсрочно изискуеми в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за плащане или което и да е друго задължение и/или наруши което и да е от условията по Договора за кредит, настоящите ОУ и другите договори, свързани с основния договор, както и която и да е относима и приложима към договора действаща нормативна разпоредба. Установи се по делото, че с внесената на 25.02.2014г. сума от 4 364,47 евро Банката е погасила първоначално главница и редовна лихва по вноската за 09.02.2014г., както и наказателна лихва за периода от падежа до датата на плащането, след което още на същия ден е сторнирала сумата от 1 171,34 евро и я е отнесла за погасяване на част от просрочената такса за управление – 446.09 евро, начислена на 20.08.2012г., и изцяло просрочена такса за управление – 725.25 евро, начислена на 20.08.2013г. Макар и извършената операция  да е в противоречие с реда за погасяване на задължението по кредита, установен в разпоредбата на чл.19 от  ОУ за кредитиране, приложими към релевантния за спора момент – обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съгласно който таксите се погасяват като поредност СЛЕД  просрочената главница, факта на просрочие в плащането на главницата остава доказан по делото. Дори и Банката да не беше сторнилара сумата от 1 171,34 евро и с нея да беше погасена главницата с падеж 09.02.2014г., самото погашение е извършено на 25.02.2014г., вместо на 09.02.2014г., т.е. – със 17 дни закъснение, което съставлява нарушение на задължението на кредитополучателя да погасява задължението си на установения в договора падеж – девето число на месеца. Падежната дата е определена на 9-то число на месеца с предоставения от Банката График за погасяване на кредита за първия шестмесечен период, двустранно подписан от страните и неоспорен от ответника  - л.9. Съгласно  чл.1 изр. последно от договора за кредит и чл.2 от анекса към него от 19.08.2011г., след първия шестмесечен период Банката се задължава да предостави на кредитополучателя погасителен плана за следващ период ПРИ НЕГОВО ПОИСКВАНЕ.  Не са представени доказателства такова искане да е направено и да му е отказано. Напротив - след изтичане на  първия погасителен план, Банката е изготвила погасителни планове за още два шестмесечни периода, в които няма промяна по отношение на падежни дати и размери на дължими вноски за главница в сравнение с първия  погасителния план. При това положение съдът прави извода, че падежната дата на вноските по кредита след 09.02.2012г. остава 9-то число на месеца.

Основанието – 17 дни просрочие при погасяване на падежната вноска за 09.02.104г. е посочено както в приетото решение на заседанието на Кредитния съвет, така и в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в приложеното  към него извлечение от счетоводните книги, а така също и в предявения иск по чл.422 ГПК. Досежно основанието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съдът съобразява и възприетото разрешение в 4.а. на ТР № 4/2013г., съгласно което  основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане са налице, когато същите са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. С оглед установената по – горе фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, соченото основание се явява доказано.

За да настъпи  предсрочната изискуемост на кредита обаче е необходимо волеизявлението за обявяването й  да достигне до длъжника. Представеното в тази насока уведомление с писмо изх.№ 2987/28.02.2014г., невръчено на адресата с отбелязване, че „получателят се е преместил на друг адрес” не съставлява доказателство за приложение на фикцията за връчване по посочената причина, тъй като на същия адрес е връчена на длъжника нотариална покана № 26, т.1, рег. № 788/07.03.2014г. на К.К. с рег. № 520 на НК, с РД – РС – Варна – л.54 -  55, на 21.03.2014г., т.е . – след датата на заявлението за издаване на заповед за НИ. Поставеното уведомление в банковата поща” на длъжника също  не доказва факта на уведомление на длъжника, тъй като в случая този способ на уведомяване, установен в новелата на чл.36 от ОУ, в сила от 21.10.2013г., е неприложим, тъй като не е налице хипотезата на невъзможност длъжника да бъде открит на посочения от него адрес, предвид връчването на точно тази адрес на нотариалната покана.

Изводът, който се налага е, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.03.2014г., длъжникът не е бил уведомен за волеизявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в един последващ момент - с връчване на призовка за доброволно изпълнение, препис от исковата молба, или по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в това число и в хода на исковото производство, ще има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед за изпълнение, респ. би се променило основанието за възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е недопустимо, съгл. т. 11б от ТР № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС. (така Р № 139/05.11.2014 г., по т. д. № 57/2012 г., І ТО, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, след ТР № 4/13 г. и представляващо задължителна за съдилищата практика).

Съгласно същата тази задължителна практика щом като към датата на иницииране на заповедното производство кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, вземането следва да се признае за съществуващо само в размера на неплатените до този момент – 13.03.2014г. падежирани месечни вноски – главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси и разноски, които са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем  след подаване на заявлението за издаване на заповед за НИ кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл.422  ал.1 ГПК, както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.

В извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено към заявлението за издаване на заповед за НИ, вземането е описано като : просрочена главница – 139 845,30 евро; наказателна лихва върху просрочена главница за периода 09.03.2014г. до 10.03.2014г.вкл.  – 197,16 евро и просрочена лихва за периода 09.02.2014г. до 25.02.2014г. – 659,85 евро. С издадената Заповед № 1705/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3265/2014г. на ВРС, Х! с-в длъжникът е осъден да заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 13.03.2014г., както и 5 503,80лв – държавна такса и 3 842,28лв – адв.възнаграждение.

    Съгласно заключението за ССчЕ непогасената главница с настъпил падеж към 13.03.2014г. е в размер на 1 051,11 евро / за вноската от 09.02.2014г./; редовната лихва е в размер на 659,85 евро, а наказателната лихва – в размер на 197,16 евро.  В този размер исковата претенция следва да бъде уважена.

    По претенцията на двете страни за разноски : Съгласно т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Банката е направила следните разноски – 9 346,08лв в заповедното производство; 16 431,20лв за първа инстанция и 16 063,92лв за втора инстанция, или общо – 41 841,20лв. Ответното дружество е направило разноски за първа инстанция в размер на 10 120лв, а за втора инстанция – 10 000лв, или общо – 20 120лв. Съобразно уважената част на исковете на ищеца се дължат 567,43лв, а на ответника съобразно отхвърлената част на иска  - 19 847,14лв. Изчислени по компенсация на ответника се дължат 19 279,71лв. Т.е. ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника още 9 159,71лв. разноски, предвид осъдителния диспозитив на първата инстанция досежно разноските.

   Водим от горното, съдът

Р   Е      Ш      И       :

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/12.01.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 843/2014г., в частта, с която  са отхвърлени предявените от „ПроКредит Банк /България/”, АД, ЕИК 130598160 искове срещу „БО НИКО СТИЛ” ООД – гр. Варна, ЕИК 148002760, с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване съществуването на парични задължения, за които е издадена Заповед № 1705/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гр. д. № 3265/2014г. по описа на ВРС, ХІ - ти състав, произтичащи от сключен между страните Договор за ПроКредит Развитие № 056-715075/12.08.2011г., обявени за предсрочно изискуеми с решение на Кредитен съвет на банката, считано от 26.02.2014г. ЗА РАЗЛИКАТА НАД  1 051,11 евро  до 139 845,30 евро главница, както и в частта, с която „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД – гр. София, ЕИК 130598160 е осъдена  да заплати на „БО НИКО СТИЛ” ООД – гр. Варна, ЕИК 148002760, сумата 10 120 лв. с.д. разноски за водене на делото в първата инстанция.

ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част, като вместо него

П О С Т А Н О В Я В А  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по   предявените от „ПроКредит Банк /България/”, АД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Тодор Александров” № 26, представлявана от М.Д.П., Р.В.Т. и Е.Х.Ц. – всяка от двете съвместно искове с правно основание  чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „БО НИКО СТИЛ” ООД – гр. Варна, ЕИК 148002760  дължи на Банката сумата от 1 051, 11 евро – главница ; 197.16 евро, представляваща наказателна лихва за периода 09.03.2014г. до 10.03.2014г. и сумата 659.85 евро - просрочена лихва за периода от 09.02.2014г. до 25.02.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.03.2014г. до окончателното  й изплащане, които задължения произтичат от  сключен между страните Договор за ПроКредит Развитие № 056-715075/12.08.2011г., обявен за предсрочно изискуем с решение на Кредитен съвет на Банката, считано от 26.02.2014г. и за които е издадена Заповед № 1705/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гр. д. № 3265/2014г. по описа на ВРС, ХІ - ти състав.

 ОСЪЖДА  ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД – гр. София, ЕИК 130598160, да заплати на „БО НИКО СТИЛ” ООД – гр. Варна, ЕИК 148002760 сумата  от още 9 159,71лв – с.д. разноски за водене на делото във въззивната инстанция.

             Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

      ПРЕДКЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :