ОПРЕДЕЛЕНИЕ

280/18.05.2017

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 18.05.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Петров ч.т.д.№241 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпили са частни жалби от Л.М.Б., „Акредито“ ЕООД /н/, адв.А.Д. като пълномощник на кредитори и  „Банка Пиреос“ АД – гр.София срещу определение №1120/11.04.2017 г. на Окръжен съд Варна,ТО по т.д.№865/2009 г., с което е одобрена частична сметка за разпределение №3 на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД /н/, обявена в ТР на 07.03.2017 г.

Частните жалби са подадени в срок и са допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Бившият синдик има право на възнаграждение върху стойността на осребрените от него самия имоти към датата на освобождаването му като синдик, затова е била и потвърдена частична сметка за разпределение №2 с определение по в.ч.т.д. №666/2014 г. на АС Варна. Той обаче няма право на възнаграждение върху стойността на осребрените след освобождаването му имоти, тъй като не е повече синдик на несъстоятелното дружество и няма принос при по-нататъшното осребряване на активите му. Възражението му срещу сметката е неоснователно и правилно е отхвърлено от съда.

„Акредито“ ЕООД /н/ не е кредитор в производството по несъстоятелност и няма право на възражение срещу сметката. Лицата, легитимирани да подадат възражения срещу сметката са изрично посочени в чл.728-ТЗ – длъжник, комитет на кредиторите и всеки кредитор. Като ипотекарен длъжник жалбоподателят не е сред тези лица. Заделяне на суми в сметката за разпределение се прави само за оспорено по съдебен ред вземане на кредитор на несъстоятелния съгласно чл.726-ТЗ. Ето защо жалбата е неоснователна.

Оплакването в третата жалба срещу включване вземането на НАП с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1, т.7 – ТЗ е неоснователно. След като този текст предвижда изплащане на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатени на падежа, е очевидно, че такива вземания могат да се предявят независимо дали са възникнали до утвърждаване на оздравителния план съгласно чл.688, ал.3 - ТЗ и за тях синдикът изготвя допълнителен списък. Тази разпоредба е съотносима към разпоредбата на чл.704, ал.4 – ТЗ, предвиждаща осъждане на длъжника за вземанията по чл.688, ал.3 с решението на съда  за утвърждаване на оздравителния план. Няма пречка вземания възникнали след обявяване на длъжника в несъстоятелност при предпоставките на чл.710-ТЗ да бъдат предявени и да участват в сметка за разпределение, като поредността на удовлетворяването им е по чл.722, ал.1, т.7 – ТЗ. С измененията на този текст от 2010 г. изрично отпадна условието „произтичащи от продължаване дейността на длъжника“. Съгласно чл.695-ТЗ одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения в закона ред вземания. Оспорване на вземания на други кредитори, включени в списъци на приетите вземания, одобрени от съда, не може да става инцидентно с възражения по чл.728-ТЗ, а само с възражения по реда на чл.690 - чл.692-ТЗ, респективно с иск по чл.694-ТЗ.

Оплакванията в жалбата на „Банка Пиреос“ АД – гр.София са неоснователни. Производството по чл.692, ал.4 – ТЗ е приключило и списъкът на приетите вземания е одобрен от съда, като няма правна възможност той да бъде изменен в частта за вземането на кредитора относно обезпечението предвид новата уредба на чл.646 – ТЗ с измененията на закона от 2013 г. с възражение срещу сметката по чл.728 – ТЗ. Обратното действие на закона се отнася само до заварени производства в рамките на производството по несъстоятелност. В случая няма такова заварено висящо производство по чл.692,  чл.694 или по чл.646, ал.2-ТЗ, в което да се съобрази новата правна уредба относно учредени след датата на платежоспособността, преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника, като обезпечение ипотека или залог. Невъзможно е да се преразглежда вече прието вземане по смисъла на чл.693-ТЗ, независимо дали предходно законодателно решение относно него е било справедливо или не. Ето защо, възражението на кредитора правилно е отхвърлено от съда.

При това положение обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение №1120/11.04.2017 г. на Окръжен съд Варна,ТО по т.д.№865/2009 г., с което е одобрена частична сметка за разпределение №3 на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД /н/, обявена в ТР на 07.03.2017 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.